Основната причина разбира се е липсата на достатъчно писмени паметници от онези времена. Запазените надписите от тракийско време от земите на Балканите са на старогръцки език, а от времето на римската епоха и на латински. Известни са само два по-дълги надписа, с около шестдесетина букви, написани на тракийски език или по-точно казано на някой от многобройните говори в голямото тракийско езиково пространство. Съществуват доста повече запазени надписи на собствено фригийски език, но в момента те не са център на нашето изследване. В бъдеще още надписи на тракийски език със сигурност ще бъдат откривани, като тези свързани със старото култово място на остров Самотраки, както и други тракийски светилища, разположени по-близо, а и по-далеч от границата между тракийската и гръцката културни и езикови зони.
Докато по въпроса за липсата и оскъдността на тракийски писмени паметници е наблягано и писано доста, един друг въпрос сякаш дори не е засяган в изследванията на нашите езиковеди, въпреки неговата съществена, а в известен смисъл и ключова важност. Това е въпросът за изписването, т.е. предаването, на многобройните, около две-три хиляди, тракийски думи и имена от всякакъв вид. Тези имена са достигнали до нас записани основно на старогръцки език, с помощта на двадесет и четири буквената старогръцка азбука. Една малка част от имената са достигнали до нас записани на латински, също в ограничените възможности на латинската азбука.
Интересно е, че нашите езиковеди сякаш прескачат или просто забравят този факт, въпреки че той е от много съществено значение. Още Вилхелм Томашек обръща внимание на този факт, като казва, че тракийските думи са достигнали до нас в гръцко или латинско „преоформяне” (Umformung). Вилхелм Томашек допълва, че ако човек само се опита да запише арменски, или славянски, или арийски думи с гръцката азбука, веднага ще разбере ясно неадекватността на тази задача. Според него тракийската реч без съмнение е притежавала звуци като ž (ж), dz (дз), dž (дж), c (ц), č (ч), š (ш), които гръцкият с мъка чрез ζ, τζ, σ, σσ, ξ е могъл да изрази. Все пак Томашек прави уговорката, че още от самото начало трябва да се откажем от точното познаване на звуковия запас на не-гръцките езици, записани с гръцки букви, но имаме някакъв шанс да го възстановим, сравнявайки го с близки сестрини езици или други познати нам.
Всичко това всъщност е добре известно за нас българите. Още през девети век в съчинението познато като „За буквите” ( О писменехъ) българският автор е обърнал особено внимание върху този въпрос. Той казва, че когато славяните били покръстени, те били принудени да пишат славянска реч с римски и гръцки букви без устроение. „Но как може да се пише добре с гръцки букви” възкликва средновековният български книжовник „БОГЪ или ЖНВѠТЪ или ЗѢЛѠ или ЦРЬКОВЬ или YAANHE или ШНРѠТА или IAДЬ или ѪДОУ или ЮNОСТЪ или ѪЗЫКЪ и други тям подобни. И така беше много години.”
Един от малкото изследователи на тракийският език, които обръщат изрично внимание на казаното по горе, е Георги Сотиров, чиито трудове излизат на английски език във втората половина на 20 век в Канада. В изследването си „Славянски имена в гръцките и римски антични паметници” (Slavonic names in Greek and Roman Antiquities), от 1969 година, той прави следната сериозна уговорка по този въпрос: „ Допълнителна трудност за изучаващия старите имена възниква от факта, че нито гръцката нито латинската азбука са създадени с оглед да предадат акуратно звуците на така наречените варварски езици. Славянските гласни Ъ и Ы просто не съществуват, нито в гръцки нито в латински. Гърците предават Ы със ОI, римляните като чисто I. Съгласните В и V ( кирилски Б и В) били неразличими в гръцки, чиято буква „бета”(или „вита”) има фонетична стойност на английското W. Така когато гърците трябвало да напишат името на император Веспасиан те пишели Ouespasianos; Валенс ставал на гръцки Oualкs. Гърците изглежда са били особено затруднени от шипящите звуци, като тези по-късно изразени с кирилските букви Ж, Ч и Ш, които те не са могли да чуят ясно, да не говорим за това да произнесат и да запишат коректно. Като има това предвид изучаващият класически гръцки няма изобщо проблеми да разпознае, че гръцката дума Sito означава Жито.”
Повече примери по тази тема са излишни, за да разбере читателят същността и сложността на въпроса. Този въпрос, за липсата на подходящи букви в гръцката и латинската азбуки, които да предават точно специфични звуци от чуждата реч, е свързан и със следващата тема, на която трябва да обърнем внимание. Въпреки че донякъде са свързани, двете теми са все пак отделни. Става въпрос не само за невъзможността за предаване на чужди думи чрез съответната азбука, а и за това, че за гръцки и латински автори тези чужди думи и имена са на практика неразбираеми. Освен неразбираеми, както е бил и целият лексикален състав на съответния език, тези думи са били и с неясна етимология, за записващите ги и изобщо неясни като звучене, както отбелязва Георги Сотиров и т.н. Той дава пример с римският автор Дион Касий, който отбелязва за затруднението, което римляните, по времето на император Траян, имали с имената от Червено море. Малко по-рано римските писатели Страбон, говорейки за племената в Пиринеите, и Плиний Стари, говорейки за Андалусия, се натъкнали на същия проблем. Отново Плиний, когато говори за Илирия, сегашните западни Балкани, отбелязва : „Малко от тези имена си заслужават да бъдат споменати, нито пък техните имена са лесни за произнасяне”.
Тук ще направим уточнението, че колкото по-близка е една езикова група до друга, толкова по-лесно и разбираемо е съответното предаване на дадени имена от чужденците. В рамките на голямото индо-европейско семейство, все пак задачата е възможна, но когато се срещнат езици от две различни семейства, задачата е съвсем трудно осъществима и резултатът съвсем трудно разпознаваем. Така например в днешното турско име на планината Улу (Uludağ), над Бурса, дори и езиковедът трудно ще различи старото име на планината Олимп (мизийския Олимп), въпреки че точно от това древно име произхожда днешното турско „Улу”. В името Истанбул също трудно бихме открили старото име Константинопол, въпреки че най-вероятно точно то е първоосновата на днешното название на града при Босфора - Истанбул. Поради това и името Истанбул се пише с „н”, а не с „м”, както трябва да е според граматичните правила на турския език - произхожда от името Константин, а „бул” предава гръцкото пол(ис) – град.
Към днешна дата също, както и в миналото, имаме изобилни примери на срещата между славянската и гръцката лексикална и граматична системи. Старите славяно-български имена на редица градове, села, планини, реки, местности в по южните части на Балканите, който днес са част от Република Гърция, са получили такова преоформяне, както казва Вилхелм Томашек, и такова превъртане на звуковото съдържание, че старата основа е трудно да бъде разпозната.
Така например град Воден, име което е ясно за всеки българин и славянин (идва от думата „вода”), днес е официално известен с името Едеса (Έδεσσα). Основата на това име е старото име Воден, но в гръцкото название това е трудно разпознаваемо, особено ако днес не знаехме първоизточника на името. Отново на гръцки, името на град Костур е преоформено на Кастория (Καστοριά). При новото (гръцко) име се получава и едно объркване на етимологията между думите „кост”, „костур”, „кастел”, „скеля” и т.н., затова и езиковедите излишно спорят по въпроса коя е първоосновата на името. Основата на гръцкото Кастория е именно старото име Костур.
Тези, сравнително близки до нашето време примери показват какво се е случвало в древността. Но това не прави задачата на изследователите по-лесна. Трудно е да се възстанови първоначалното име, на даден град, село, планина, река, местност, обикновено с трако-илирийски характер, в древността. Тези древните имена от трако-илирийски характер, достигнали до нас през гръцка редакция при изписване или преосмисляне на името е трудно да бъдат разгадани и доказани.
Други съвременни примери, за да допълним темата, може да дадем с имената на градовете Кукуш, Лерин, Сяр, Бер и т.н., които в гръцката си форма звучат съответно Килкис (Κιλκίς), Флорина (Φλώρινα), Серес (Σέρρες), Бероя и т.н. В случаи като Мецово, Козани, Коница, Сятища, Козяк (планина) и други, имената са сравнително точно транслитерирани – Μέτσοβο, Κοζάνη, Κόνιτσα, Σιάτιστα, Κόζιακας. Има и доста случаи обаче когато славянските имена са били превеждани на гръцки. Класически пример е преводът на прилагателното „долно”, съставна част от имената на селища, с гръцкото „κάτω”, а „горно” е ставало гръцкото „άνω”. Така Долен Неврокоп днес е наречен Като Неврокопи (Κάτω Νευροκόπι). Изцяло на гръцки език, в този смисъл, са превеждани и същинските имена на селища. Най-сетне има и много случаи, в които старите славяно-български имена на градовете, селата, реки, планини, местности са получили съвсем нови имена на гръцки, които нямат етимологична връзка с предходните. Така е било и в древността.
Сега видях, че не съм го посочил. За Ы става дума.
Така е писал Вилхелм Томашек, така съм цитирал. Ето ти онлайн Древните траки, от самото начало на част II е цитатът - https://archive/details/DieAltenThraker