Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.10 12:21 - Причини поради които все още не е даден окончателен отговор за езика на траките
Автор: andorey Категория: История   
Прочетен: 368 Коментари: 6 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
   Няколко са основните причини, поради които все още нямаме окончателен отговор какъв точно е бил езикът на траките и към коя група в голямото индоевропейско езиково семейство следва да бъде отнесен.

   Основната причина разбира се е липсата на достатъчно писмени паметници от онези времена. Запазените надписите от тракийско време от земите на Балканите са на старогръцки език, а от времето на римската епоха и на латински. Известни са само два по-дълги надписа, с около шестдесетина букви, написани на тракийски език или по-точно казано на някой от многобройните говори в голямото тракийско езиково пространство. Съществуват доста повече запазени надписи на собствено фригийски език, но в момента те не са център на нашето изследване. В бъдеще още надписи на тракийски език със сигурност ще бъдат откривани, като тези свързани със старото култово място на остров Самотраки, както и други тракийски светилища, разположени по-близо, а и по-далеч от границата между тракийската и гръцката културни и езикови зони.

   Докато по въпроса за липсата и оскъдността на тракийски писмени паметници е наблягано и писано доста, един друг въпрос сякаш дори не е засяган в изследванията на нашите езиковеди, въпреки неговата съществена, а в известен смисъл и ключова важност. Това е въпросът за изписването, т.е. предаването, на многобройните, около две-три хиляди, тракийски думи и имена от всякакъв вид. Тези имена са достигнали до нас записани основно на старогръцки език, с помощта на двадесет и четири буквената старогръцка азбука. Една малка част от имената са достигнали до нас записани на латински, също в ограничените възможности на латинската азбука.

   Интересно е, че нашите езиковеди сякаш прескачат или просто забравят този факт, въпреки че той е от много съществено значение. Още Вилхелм Томашек обръща внимание на този факт, като казва, че тракийските думи са достигнали до нас в гръцко или латинско „преоформяне” (Umformung). Вилхелм Томашек допълва, че ако човек само се опита да запише арменски, или славянски, или арийски думи с гръцката азбука, веднага ще разбере ясно неадекватността на тази задача. Според него тракийската реч без съмнение е притежавала звуци като ž (ж), dz (дз), dž (дж), c (ц), č (ч), š (ш), които гръцкият с мъка чрез ζ, τζ, σ, σσ, ξ  е могъл да изрази. Все пак Томашек прави уговорката, че още от самото начало трябва да се откажем от точното познаване на звуковия запас на не-гръцките езици, записани с гръцки букви, но имаме някакъв шанс да го възстановим, сравнявайки го с близки сестрини езици или други познати нам.

   Всичко това всъщност е добре известно за нас българите. Още през девети век в съчинението познато като „За буквите” ( О писменехъ) българският автор е обърнал особено внимание върху този въпрос. Той казва, че когато славяните били покръстени, те били принудени да пишат славянска реч с римски и гръцки букви без устроение. „Но как може да се пише добре с гръцки букви” възкликва средновековният български книжовник „БОГЪ или ЖНВѠТЪ или ЗѢЛѠ или ЦРЬКОВЬ или YAANHE или ШНРѠТА или IAДЬ или ѪДОУ или ЮNОСТЪ или ѪЗЫКЪ и други тям подобни. И така беше много години.”

   Един от малкото изследователи на тракийският език, които обръщат изрично внимание на казаното по горе, е Георги Сотиров, чиито трудове излизат на английски език във втората половина на 20 век в Канада. В изследването си „Славянски имена в гръцките и римски антични паметници” (Slavonic names in Greek and Roman Antiquities), от 1969 година, той прави следната сериозна уговорка по този въпрос: „ Допълнителна трудност за изучаващия старите имена възниква от факта, че нито гръцката нито латинската азбука са създадени с оглед да предадат акуратно звуците на така наречените варварски езици. Славянските гласни Ъ и Ы просто не съществуват, нито в гръцки нито в латински. Гърците предават Ы със ОI, римляните като чисто I. Съгласните В и V ( кирилски Б и В) били неразличими в гръцки, чиято буква „бета”(или „вита”) има фонетична стойност на английското W. Така когато гърците трябвало да напишат името на император Веспасиан те пишели Ouespasianos; Валенс ставал на гръцки Oualкs. Гърците изглежда са били особено затруднени от шипящите звуци, като тези по-късно изразени с кирилските букви Ж, Ч и Ш, които те не са могли да чуят ясно, да не говорим за това да произнесат и да запишат коректно. Като има това предвид изучаващият класически гръцки няма изобщо проблеми да разпознае, че гръцката дума Sito означава Жито.”

   Повече примери по тази тема са излишни, за да разбере читателят същността и сложността на въпроса. Този въпрос, за липсата на подходящи букви в гръцката и латинската азбуки, които да предават точно специфични звуци от чуждата реч, е свързан и със следващата тема, на която трябва да обърнем внимание. Въпреки че донякъде са свързани, двете теми са все пак отделни. Става въпрос не само за невъзможността за предаване на чужди думи чрез съответната азбука, а и за това, че за гръцки и латински автори тези чужди думи и имена са на практика неразбираеми. Освен неразбираеми, както е бил и целият лексикален състав на съответния език, тези думи са били и с неясна етимология, за записващите ги и изобщо неясни като звучене, както отбелязва Георги Сотиров и т.н.  Той дава пример с римският автор Дион Касий, който отбелязва за затруднението, което римляните, по времето на император Траян, имали с имената от Червено море. Малко по-рано римските писатели Страбон, говорейки за племената в Пиринеите, и Плиний Стари, говорейки за Андалусия, се натъкнали на същия проблем. Отново Плиний, когато говори за Илирия, сегашните западни Балкани, отбелязва : „Малко от тези имена си заслужават да бъдат споменати, нито пък техните имена са лесни за произнасяне”.

   Тук ще направим уточнението, че колкото по-близка е една езикова група до друга, толкова по-лесно и разбираемо е съответното предаване на дадени имена от чужденците. В рамките на голямото индо-европейско семейство, все пак задачата е възможна, но когато се срещнат езици от две различни семейства, задачата е съвсем трудно осъществима и резултатът съвсем трудно разпознаваем. Така например в днешното турско име на планината Улу (Uludağ), над Бурса, дори и езиковедът трудно ще различи старото име на планината Олимп (мизийския Олимп), въпреки че точно от това древно име произхожда днешното турско „Улу”. В името Истанбул също трудно бихме открили старото име Константинопол, въпреки че най-вероятно точно то е първоосновата на днешното название на града при Босфора - Истанбул. Поради това и името Истанбул се пише с „н”, а не с „м”, както трябва да е според граматичните правила на турския език - произхожда от името Константин, а „бул” предава гръцкото пол(ис) – град.   

   Към днешна дата също, както и в миналото, имаме изобилни примери на срещата между славянската и гръцката лексикална и граматична системи. Старите славяно-български имена на редица градове, села, планини, реки, местности в по южните части на Балканите, който днес са част от Република Гърция, са получили такова преоформяне, както казва Вилхелм Томашек, и такова превъртане на звуковото съдържание, че старата основа е трудно да бъде разпозната.

   Така например град Воден, име което е ясно за всеки българин и славянин (идва от думата „вода”), днес е официално известен с името Едеса (Έδεσσα). Основата на това име е старото име Воден, но в гръцкото название това е трудно разпознаваемо, особено ако днес не знаехме първоизточника на името. Отново на гръцки, името на град Костур е преоформено на Кастория (Καστοριά). При новото (гръцко) име се получава и едно объркване на етимологията между думите „кост”, „костур”, „кастел”, „скеля” и т.н., затова  и езиковедите излишно спорят по въпроса коя е първоосновата на името. Основата на гръцкото Кастория е именно старото име Костур.

   Тези, сравнително близки до нашето време примери показват какво се е случвало в древността. Но това не прави задачата на изследователите по-лесна. Трудно е да се възстанови първоначалното име, на даден град, село, планина, река, местност, обикновено с трако-илирийски характер, в древността. Тези древните имена от трако-илирийски характер, достигнали до нас през гръцка редакция при изписване или преосмисляне на името е трудно да бъдат разгадани и доказани.

   Други съвременни примери, за да допълним темата, може да дадем с имената на градовете Кукуш, Лерин, Сяр, Бер и т.н., които в гръцката си форма звучат съответно Килкис (Κιλκίς), Флорина (Φλώρινα), Серес (Σέρρες), Бероя  и т.н. В случаи като Мецово, Козани, Коница, Сятища, Козяк (планина) и други, имената са сравнително точно транслитерирани – Μέτσοβο, Κοζάνη, Κόνιτσα, Σιάτιστα, Κόζιακας. Има и доста случаи обаче когато славянските имена са били превеждани на гръцки. Класически пример е преводът на прилагателното „долно”, съставна част от имената на селища, с гръцкото „κάτω”, а „горно” е ставало гръцкото „άνω”. Така Долен Неврокоп днес е наречен Като Неврокопи (Κάτω Νευροκόπι). Изцяло на гръцки език, в този смисъл, са превеждани и същинските имена на селища. Най-сетне има и много случаи, в които старите славяно-български имена на градовете, селата, реки, планини, местности са получили съвсем нови имена на гръцки, които нямат етимологична връзка с предходните. Така е било и в древността.




Гласувай:
6



1. dobrodan - Андрей, този звук според мен е характерен,
16.10 12:38
ежедневен и продуктивен в друго езиково семейство, не славянското.
Сега видях, че не съм го посочил. За Ы става дума.
цитирай
2. tres1 - За всеки несведущ
16.10 14:03
След като т.н. траки са обявени за безписмен народ, а надгробните им паметници са с надписи на гръцки е елементарно да си представим как неграмотните траки са ходили до Етиопия на училище да учат четмо и писмо от тамошните козари - предци на елините. Интересно след това е, че в спомените за създаването на гръцката азбука са участвали поне четирима тракийци /така поне е записано/. Друг интересен момент е с появяването им на Балканите те заварили население което се казвало Беласги, но понеже те не произнасят и трудно създават звук Б - просто не го изговаряли или поставяли само една от двете букви МиП замествайки Б. Съобразно цивилизационната им култура и модел не могли да си обяснят какво означава даденото им от местното население название, а то на гръцки е елинес с явно пропусната отначалото буква Б, тоест белинес А ?На кой език това може да се преведе дори днес ? Аналогична комична ситуация с немалко, както се сочи и в текста названията на селища, планини, реки и т.н. е и името на село в непосредствена близост до Атина, което до днес е неразбираемо за гърците - Варибоби. Та не би било зле да попреосмислим каква част от преподаваното като познание от немалко "светила" или кандила в сектора история и археология е близка до истината. В този смисъл би било редно да се посочват наименования, които вече установено не отговарят на измислиците с коректно посочените такива. Примерно измисленото название на Византийска империя /такава никога не е съществувала/ поне няма оспорващо тази теза доказателство. За това коректно е да се говори за Източна Римска Империя. Аналогично е и положението с названието индоевропейски установено е вече, че европейдите са по-възрастна раса от индийската такава. От нея и индийци и китайци са понаучили нещо в различните сфери на познанието, а не обратното. Значителен процент от намерените останки от мумифицирани хора от Китай до Индия са на европеиди. Тоест те са ходили до там а не обратното. Въпреки всички археологически и исторически следва..
цитирай
3. tres1 - ... сведения
16.10 14:23
в Европа не са намерени останки от церемониални погребения на монголоиди. Тогава коректно би следвало де се пише Евроиндийски, а не обратното. В допълнение би трябвало коректно да се посочва, когато става дума за културно-цивилизационното развитие в Европа, и не само, че и двете най-масово цитирани империи с принос в културното оформяне на народите не само в Европа са се появили и просъществували върху културата и населението на т.н. морски народи. И понеже по същество империите не допускат съперничество всичко, което би могло да се присвои е бивало присвоявано, а което не - просто унищожавано, за да не се оспорва превъзходството на имперското. За това траките са станали безписмен народ и къде що е останало "неприсвоено" от силните в момента е било щателно унищожавано и заличавано /има достатъчно много доказателства за това/. В това отношение изразявам съгласие с всички онези историци, които апелират историята да бъде пренаписана.
цитирай
4. kirk - Покрай малограмотните и малоумни разсъждения
23.10 00:29
Покрай малограмотните ти и малоумни разсъждения се наблюдава и деформирано цитиране, преразказване на "твърдения" на авторитети като "Вилхелм Томашек", който уж "допълва, че ако човек само се опита да запише арменски, или славянски, или арийски думи с гръцката азбука...". Томашек най-вероятно не и чувал за арменски, но още по-сигурното е, че не може серниозно да е твърдял, че съществува арийски език, така че - осъэзнай се!!! На друго място пишеш, че траките са оставили надписи на "старогръцки език", защото изобщо не си езиковед и има разлика между език и азбука, а си археолог, макар че колегтите ти твърдят обратното - че си говорител, шпикер...! Абе - сбъркана работа, спукано гърне!!!
цитирай
5. andorey - Е, сакън да спомене човек думата ...
23.10 08:21
Е, сакън да спомене човек думата арменец или арменски и Киркор цъфва.
Така е писал Вилхелм Томашек, така съм цитирал. Ето ти онлайн Древните траки, от самото начало на част II е цитатът - https://archive/details/DieAltenThraker
цитирай
6. kirk - Линкът не работи, но дори да го е казал
23.10 14:06
Линкът не работи, но дори да го е казал, написал... това не значи, че трябва да повтаряш глупости!!! Кой е този арийски език??? Защо след над 2 хилядолетия се сетихте, че гръцката и латинската азбука са "дефектни" и защо да са дефектни - ами защото не можело да записват чукотските лексеми от типа на три "К" или разни гърлени звуци?! Разбираш ли, че демонстрираш девиантно отношение и налудности??? Костур не било от Кастория, той си е бил български град!!! Нямате български градове чак до Второто царство - запиши си го някъде!!! Даже не ги обявявате за славянски, а направо за български, налли??? Сбъркани сте - отвсякъде! Арменският език чак до към 1930 г. са го смятали за персийски диалект в Зап. Европа. Томашек го споменава вероятно защото са правели сравнения и имат исторически факти, че арменците са наследили част от траките! Виж годишници на Инст. по балканистика - субстантивацията в арм. и бълг., членуването, пълният член е наследник на тракийския: Ъ/ЪТ. То почти няма други езици, тоест - азбуки, с тази гласна. А при тях е функционална, смисловоразличителна... ама ти трябва цикъл/ курс от лекции по темата!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: andorey
Категория: История
Прочетен: 1438261
Постинги: 259
Коментари: 1745
Гласове: 4404
Календар
«  Декември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031