През І век от новата ера днешните български земи били окончателно подчинени от Римската империя. Римляните разделили земите на юг от Дунав на няколко големи области, наречени провинции – Долна и Горна Мизия, Тракия, Македония, Далмация и др.
Римското владичество донесло подобрения в живота на хората. Под ръководството на централната и местна римска власт, били издигнати множество градове, в римските провинции. Тези градове били с добра планировка, прави улици, настлани с камък, централни площади – форуми, жилищни и административни сгради, театри, бани и други удобства за населението. Извън градовете се появили множество крайградски имения, т.нар. вили, които представлявали големи земеделски владения – наричани още латифундии. Пътищата между отделните населени места били поддържани в добро състояние, което спомагало за развитието на търговията и съобщенията.
Въпреки всичко това, римската власт била една чужда власт за местното население. Многото задължения, данъци, безплатен труд в полза на държавата, предизвиквали бунтове сред местните траки. Те били особено интензивни в края на първи век преди и началото на първи век след новата ера. Не били малко и опитите за освобождение на земите между Дунав и Бяло море от римска власт.
Тази власт обаче продължила повече от шест века. В началото на 7 век, Източната римска империя била принудена на изостави северните граници при долното течение на река Дунав. Земите на днешна Северна България останали на практика незащитени и подложени на варварски нашествия. Жителите на провинция Мизия, потърсили защита от това тежко положение. Такава те намерили в лицето на княз Аспарух (наричан още Есперих или Испор).
Историческите извори разказват, че първоначално българите на Аспарух живеели на днешния Тамански полуостров, между Черно и Азовско море. През втората половина на 7 век, част от живеещите там българи напуснали родните си земи и се придвижили на запад към делтата на Дунав. Това те направили под натиска на хазарите. Българите на княз Аспарух дошли на Балканите с готова управленска структура, войска и администрация. Първоначално те се заселили в днешна Северна Добруджа, в укрепен лагер или област, известна с името Онгъл.
Всички запазени следи от езикът на аспаруховите българи показват, че това е език от славянската езикова група.
Старославянски са наименованията Плиска (Плюска град), Онгъл, Преслав, Княз или Кнез, Бог и други. Местното тракийско население говорило на език, близък до езика на аспаруховите българи. Това е една от основните причини за трайното укрепване на българската държава в тази североизточна част на Балканския полуостров.
Като установили контрол върху земите на днешна Северна България, част от Сърбия и южната част на Румъния, българите разположили своя административен и военен център в земите около Девня, Шумен, Нови Пазар, Добрич. По големите градове, разположени по бреговете на Черно море първоначално били под контрола на ромеите (византийците), но по късно преминали под управлението на българската държава. На запад държавата граничела с тази на аварите, които владеели земите по средното течение на река Дунав, а на юг държавата граничела с Източната римска империя – Византия.
Княз Аспарух управлявал новоосвободените земи около двадесет години – от 680 до 700 година. Предполага се, че в самото начало на 8 век, той загинал в битка с хазарите, защитавайки източните граници на държавата.
Вторият български владетел на юг от Дунав, бил княз Тервел, наричан още Тривелий. В средновековния документ, известен като Именник на българските князе, за него е отбелязано, че е от управляващ род Дуло, от който е и Аспарух.
Управлението на княз Тервел продължило също около 20 години – от 700 до 721 г. през петата година на своето управление, Тервел бил помолен и помогнал на византийския император Юстиниан ІІ да върне властта си, в столицата Константинопол. За тази помощ, българският владетел получил много дарове и почести, както и кесарска корона. Ромейската империя (Византия) отстъпила на България и земи на юг от Стара планина - областта Загоре, между Сливен, Ямбол и Черно море.
През 716 година между България и Византия бил сключен политическо-търговски договор, с четири основни клаузи.
През 717-718 година, българите оказали решителна помощ на Византия. Царският град – Константинопол бил обсаден от многобройна арабска войска. Тежката зима и появата на българите под стените на града, попречили на обсадата. Арабите загубили в битка около 30000 от своите воини и се оттеглили.
Събитията от управлението на княз Тервел се разнесли извън пределите на Балканския полуостров. В някои западни хроники и разкази, Тервел е представен като спасител на Европа. Други негови хроники свързват приемането на християнството от българите именно с времето на Тервел. В църковните книги е запазено житието на свети Тривелий Теоктист, като е много вероятно това да е именно княз Тервел.
Тагове:
Човекът е човек, когато е в пътя си
как се унищожава паметта на хилядолетния...
Вчера бях зает ?
Да,има много свидетелства за Българите Както и укриваното за Аспарух, че е казал, че идва при СВОИ
Че е така не е трудно да се докаже и логически
Но историците са скарани с нея Признават скъмистиката само!
Какъв е езикът, също лесно може да се докаже Казал го е още митичния Омир:
Около ТЪМНОТО МОРЕ/ ЯСНО КОЕ/, ЖИВЕЯТ МНОГО НАРОДИ/ племена/ с един език!
Желая ти здраве и успех!
Хубав ден!
Да, трудно е човек да стигне до тази истина, след всичко което е учил в училището и университета. Езикът на аспаруховите българи е славянски (трако-славянски), това е положението, искаме или не искаме. И трябва да намерим по безболезнен начин да утвърдим тази истина...
08.12.2016 12:40
