От предишния постинг се убедих, че мнението на запознати и добронамерени читатели може да помогне много за изясняване и на последните „загадки” около т.нар. тракийски глоси.
     В продължение на десетилетия, както вече отбелязахме, тракийските глоси бяха разглеждани като най-важения материал за изучаването на тракийския език. И затова изследванията на учените лингвисти обикновенно започваха с тълкуването на тези 20-30 тракийски думи и понятия, съхранени в книгите и съчиненията на древните автори. Останалите около 1500 тракийски думи запазени в названия на селища, реки, местности, планини, лични имена, имена на племена и божества оставаха на заден план.
     Ще направя преглед първо на тракийските глоси, предадени от Иван Дуриданов в „Езикът на траките”. Той открива 23 такива, докато Владимир Георгиев в „Траките и техният език” намира малко повече. С уважение и към двамата специалисти и като се има предвид времето, в което са работили (в случая средата на 70-те години), те изпълняват добре своята работа, въпреки някои слабости при изследването на тракийския език.
     Особеност при изследванията на двамата автори е това, че те търсят обяснение на тракийските глоси главно чрез старонемски, староисландски, старопруски, литовски, латвийски, албански и все подобен род езици, като цитират и изследванията на наши по-стари и чужди специалисти като Вилхелм Томашек, Димитър Дечев, А. Фик и други. Очевидните старобългарските и старославянските съответствия на тракийските глоси са скрити срамежливо на по-задно място, и някак си между другите, при положение че най-често именно те точно и ясно обясняват значението на тракийските думи. Но пак повтарям, че предвид на времето, в което са работили двамата автори, не можем да ги обвиняваме в този им начин на действие.
     И така, ако съкратим ненужното позоваване на далечни съответствия на тракийските глоси, се получава една ясна картина на почти точно съответсвие между тяхното звучене и начин на изписване и съответните по значение старобългарски и новобългарски думи и понятия.

     Asa – растението подбел. Така са наричали бесите това растение според Диоскурид.  Asa съответства на старобългарското „остръ”, като  подобно понятие имаме и на литовски и латвийски. Вероятно названието е дадено във връзка с характерния остър вид на цветното стебло на това растение.

     Bolinthos – див бик, бизон. Думата е отбелязана у Аристотел, според когото това животно се среща в Месапийската планина, която разделя страната на пеоните от тая на майдите, т.е земите на днешна югозападна България. Пеоните наричали това животно monapos. Първият извод, който може да направим е за наличието на диви стада от това животно по долното течение на реките Струма и Места, в древността, ако сведенията на Аристотел са точни. Вторият извод е очевидната връзка между названието Bolinthos и древният и.е. корен *bhln-ent- , който се среща в почти всички европейски езици. Точно съответствие на Bolinthos е староб. Волина (волъ), като разбира се и днешните български думи „вол” и „бивол”.

     Bria – град. Това е едно от широко разпространените тракийски названия за населено място, град, поселение, наред с думите дева/дава, пара, биза/виза и др. Обърнахме по подробно внимание на това понятие в един от предишните постинги -
http://andorey.blog.bg/history/2012/06/14/ot-pirin-do-pirineite.967849
Среща се в имената на много населени места - Месембрия (дн. Несебър), Селимбрия (дн. Силиври), Полтимбрия (дн. Енос), Скелабрия, и др.

     Briza – лимец, ръж. И до днес в България назоваваме един вид пшеница – „брица”. Точно този факт обаче е подминат от нашите изтъкнати лингвисти, въпреки че още в началото на 40-те е споменат в етимологичния речник на Стефан Младенов. В този случай, както и в много други, те предпочитат да носят „от девет кладенеца вода”, но не и да цитират най-точното съответствие.

     Brynchos – китара у траките. Точни съответствия с украинското Бряк – звън, звук, полски brzek – звън, звънтене. Думата е звукоподражателна, сродна със съществителното „бръмкало”, глаголите „бренцам” и „дрънкам”.

     Brytos, bryton – вид ечемично пиво, бира. Среща се при доста антични автори. Думата е използвана е и от траки и от фриги. Коренът на тази дума е широкоразпространеното и.е. *bhreu-, *bhru- със значение «варя». Старобългарски „варъ” и „варити”. От същия и.е. корен произлиза и думата „бира”.

     Dinupula  (kinuboila – при даките) – дива тиква. И двете произлизат от и.е. *k’un-abola „кучешка ябълка”. Въъпреки че античните автори превеждат тази дума като „дива тиква” виждаме близостта на Dinupula с „диня” и общославянското *dynja – със значение „надут плод”.

     Genton – месо.  Тук и Ив. Дуриданов и Вл. Горгиев се позовават на В. Томашек и коментират че думата Genton произлиза от и.е. *guhen-to-  заклан, насечен, отрязан или буквално (къс) отрязано (месо). Тук отново може да направим два извода. Единият е този, че –en в тази тракийска глоса  вероятно предава носовият звук –ен - малката носовка. Вторият е че, това вероятно тракийската глоса не съответства директно на гръцкото „креа” - „месо”, а по-скоро означава някакъв готов продукт от месо, изсушено, опушено, осолено или съхранено по друг някакъв начин месо.

     Kalamindar – платан, у тракийското племе едони. Етимологията на тази дума все още не е изяснена според Ив. Дуриданов, а Вл. Георгиев дава съответствие с и.е. *kelomn-doru. Очевидно глосата е двусъставна и втората част –dar съответства на гръцкото „дору”, хетското „тару” и разбира се българското „дърво”. Kalamin би могло да означава просто „голям”, предвид размерите, които достига дървото платан, познато още и като чинар и аблан.

     Kemos – вид шушулков плод. Според Ив. Дуриданов глосата досега не е разтълкувана, а Вл. Георгиев дава съответствие в лат. Squama – люспа. Kemos е най вероятно шушулков плод от семейството на бобовите растения или друг вид зеленчук.

     Ktistai – безбрачно живеещи траки, ( монаси ). Думата се среща у Страбон. Според Ив. Дуриданов думата няма убедително тълкуване. Вл. Георгиев обаче свързва думата със старобългарското „чистъ”, като бърза обаче да добави, че тази етимология не може да се смята за сигурна.
Всъщност точно това е правилната етимология. И така, тракииските жреци, посветили себе си на безбрачие и най-вероятно на някакъв култ или божество, били наричани „Чисти”. 

     Midne – село. Среща се в латински надпис от Рим midne Potelense. Издателя на надписа предполага, че това е тракийската дума за латинското vicus – „село”. Точно съответствие на думата е латвийското mitne – място за пребиваване, обиталище, подслон. Ако приемем че думата наистина означава населено място, село, тогава тя без съмнение е свързана с множество сходни названия в различните славянски езици като полското miasto – „град”, чешкото, mesto – град, украйнското мiст – град и т.н.



(Следва продължение)