Продължаваме с прегледа на тракийските глоси, според предаденото от Иван Дуриданов в "Езикът на траките", С. 1976. Ползваме и допълнения от Владимир Георгиев и "Траките и техният език", С. 1977.


     Poltyn – дъсчена ограда, дъсчена кула, укрепление от греди и дъски. Среща се в името Poltym-bria. Ив. Дуриданов свързва тази дума със староисландското spjald – дъска, англосаксонското speld – дървесина, цепеница и немското spalten – цепя. Вл. Георгиев добавя обаче и старобългарското „плотъ” – със значение „ограда”, староруското „плотъ” – „ограда”, „зид” и новобългарското „плет”, от и.е. *plek-to – „плета”. И при тази дума тук виждаме ясно старобългарското и новобългарско съответствие, почти идентично с тракийската глоса. 

     Rhomphaia – първоначалното значение „копие”, „хвъргателно копие”, а по-късно със значение „меч”. Думата се среще у доста антични автори. Среща се и под формите rumpia, romphea и др. Още В. Томашек привежда като наследник на тази дума българското „рофея”, „руфя” – мълния. Думата е запазена в новогръцки – ромфея, със значение „голям широк меч”. Думата, според Ив. Дуриданов съдържа и.е. корен *rump, например в латинското rumpo - чупя, разкъсвам.

     Skalme – нож, меч. А. Фик сравнява тази дума със староисл. Skolm – къс меч, нож, корен и.е. *skel- режа, бода. 

     Skarke - сребърна монета у траките. А. Фик обяснява тази дума като „дрънчаща монета” от и.е. корен *skerg- дрънча. Думата е сходна и със старобългарското „скръгътати”, „скръжьтати” – „скърцам”, а в семантично отношение отговаря на руското „звонкая монета”, според Вл. Георгиев.

     Spinos - смесица от сяра и кафяви въглища, която гори, когато е навлажнена и изложена на слънце. За нея споменава Псевдо-Аристотел. Изглежда тази смес е била доста популярна, защото се е наричала собствено "тракийска". Добивана е по поречието на река Струмица (Република Македония).

     Torelle – оплаквателен припев, траурна песен. Среща се у Хезихий. И за тази глоса липсва приемлива етимология. А и според тълковните речници думата „траур” идва в български от немското trauer.

     Zalmos – кожа, одрана меча кожа. Думата се среща при Порфирий, в неговото съчинение “Vita Pythagorica”. Според нашите лингвисти думата е сродна със старопруската salmis – шлем, готското hilms, англосаксонското helm и т.н. От тази дума  според Порфирий идва и името на Залмоксис – цар и жрец на гетите, по-късно почитан като бог. Според думите му  „понеже когато се родило (момчето) било поставено върху меча кожа, а кожата траките наричат залмос”. Кожата обаче по-вероятно се е наричала „валмос”, а не „залмос”, във връзка с „вълма” - „вълна”. 
   
     Zeira, zira – вид горна дреха. Една от най-разпространените тракийски глоси. Дълго време не беше намерено логично тълкуване на тази глоса. Лингвистите подчертаваха че става въпрос за горна дреха, дълга до коленете, подобна, но по-топла от гръцката хламида. Думата „зейра” беше асоциирана дори с тежкия ямурлук. 
     Глосата "зейра" обаче предава думата "риза" и е едно много комплексно доказателство за приемствеността между т.нар. славяни и траките. Върху тази известна глоса, както и за "зелас" - лозе, писах по-подробно в статията "Две тракийски глоси".

http://andorey.blog.bg/history/2012/08/13/dve-trakiiski-glosi.987945

     Ако мога да си позволя още едно лично отклонение, преди години предположих, че глосата може да се свърже със старобългарското „шаръ” и новобългарското „шарен”. По-късно обаче следвайки описанията на античните автори открих, че в случая става въпрос ни повече, ни по малко за думата „риза”, предадена чрез разместване на гласните, нещо обичайно при предаване на непозната дума в чужд език.

     Zelas – вино. Друга много разпространена тракийска глоса. Нашите лингвисти свързаха глосата с червения и кафявия цвят на виното (дори зеления!). Смятаха че думата произхожда от цвета на виното. Само че и тук имаме едно разместване на гласните и така думата, която ни предават древните автори е „лозе” или „лоза”.

     Zetraia – гърне. Глосата е близка до гръцката дума hytra – делва, гърне и и.е. *ghutra.

     Zibythides – Така били наричани според Хезихий благородните тракийки или траки. Още А. Фик свързва тази дума литовското zibeti (zibu) - „блестя, светя”, т.е. високопоставените траки са били наричани „светлейши”. На литовски език още, zibute означава – огън, светлина.

     След този кратък преглед виждаме, че с малки изключения т.нар. тракийски глоси имат почти пълно съответствие с думи от старобългарския и новобългарския език. Тези думи и днес звучат по същия начин и означават или изразяват същото, което и в речта на древните траки.

(Следва продължение)