Във „Всеобща история” на историка и военноначалник Полибий, живял във втори век преди новата ера, се споменава името Билазора (Βυλαζῶρα), като главен град на пеоните. Това интересно в езиково отношение име, при зараждане на съвременната историческа наука през 19-20 век възбужда дискусии със своето звучене и значение на думата.

    Ето какво казва Константин Иречек в „История на българите” от 1878 година. „Защитниците на трако-славянската теория измислили, че кробизите, както изглежда, минали към северната страна на Дунав… под името кривичи.” Някои се опитвали да извеждат тракийското име на бесите от славянската дума „бяс”, както и обяснявали със славянски думи имената на реките Места (Нестос) и Струма (Стримон), казва по-нататък Иречек. „Неоснователността на тая теория (трако-славянската)”, продължава чешкия историк „най-добре излиза наяве в името Bylazora (Βυλαζῶρα). Тоя град лежи в Горна Македония, на Вардар, на мястото на днешния Велес и за първи път се споменава около 216 година пр. Хр. (Полибий, кн. V, 97). Мислят, че това название трябва да е чисто славянско: бяла зора. Наистина странно название! Според нашето мнение положително е непонятно как е могла да възникне мисълта да се даде на града такова поетично название. При това обикновено зората бива червена. Ще прибавим още важния филологически аргумент: по българските земи от незапомнени времена се е казвало само бяла зора, а не била зора. Същинското значение на думата трябва да търсим в албанския език. На този език ura, ure е явно втората част на думата Bylazora и значи мост; и Хан съвсем вярно забелязва, че както изглежда, самата природа е отредила мястото на днешния Велес за мост през бързотечащия Вардар и че такъв трябва да е съществувал и от онова време, когато човек почнал да строи мостове… В средните векове южните славяни често са смятани за аборигени (коренни жители); но това е недоразумение, произлязло при четенето на древните писатели поради незнание на историята. Например старославянският преводач на Зонара нарича даките сърби; а във византийската хроника на Малала се чете, че народът на Ахилес по-рано се наричал мирмидонци, а в това време българи.” Под линия е посочено, че самият Хан в Reise von Belgrad nach Salonich казва, че не се наема да реши произхожда ли славянското име Велес от първата част на името Βυλαζ - ῶρα (вилаз).

    Професор Васил Златарски също коментира накратко този въпрос в своите лекционни курсове. Там той се съгласява с мнението на Константин Иречек, като добавя и мнението на езиковеда Вилхелм Томашек. Вилхелм Томашек в много важното за нас съчинение Die alten Thraker, едно от първите цялостни изследвания посветени на тракийския език, свързва името Билазора (Βυλάζωρα) с илирийското Byliones и пелагонийското  Ἄζωρος.

    Връзката между името Билазора и денешното име Велес (Welicа) е била търсена през годините. Действително двете имена са доста сходни и изглежда имат общ произход - Билазора (Вилазор) и Велес.

    Същото може да се каже за цяла поредица имена от територията на древна Македония и по-късните такива. Например древното име Стоби е сходно с днешното име на град Щип, както и това на река Астибус и едноименния град от римския период. Често споменаваното име Пелагония не е нищо друго освен широката област Поле, която и днес се нарича така и е разделена между земите на Северна Македония и Гърция. Скупи (Scupi) е древното име на днешно Скопие и т.н. и т.н.

    Древният Велес, за който се казва, че е бил като столичен град на пеоните, винаги е играл ролята на културен център с будни хора. Разположен е на удобно за преминаване на реката място, а също и здравословно, с добър климат. Същинският град Велес е разположен на западния бряг на река Вардар или десния. На източния бряг на реката или левия поселението, кварталът, махалата, се нарича Бързорек или Бързорък. Струва ми се, че именно това име Бързорък е въпросното Билазора. Ограниченият набор от букви в гръцката азбука трудно е предавал тракийските съответно славянски имена. Освен това разместване на букви и срички, така наречената метатеза, както и замяната на звуци с близки до тях е било обичайно при записване на тракийски съответно древномакедонски думи от гръцките автори. Така името Бързорек, под перото на Полибий е придобило вида Βυλάζωρα. Руините на древната Билазора днес са локализирани в тази източна посока от река Вардар, в местността Градище, на територията на община Свети Никола.

            

            Снимка - махала Бързорек

    Това, че двете поселения се намират на известно разстояние не е трудно за обяснение, а и има много подобни примери. Например когато римляните превземат земите на даките и основните им крепости, в Карпатите в днешна Румъния, те строят римския административен център в равнината. Така днес дакийската столица Сармизегетуза се намира в планината, а на няколко десетки километра на юг в равнината се намира римската Сармизегетуза, като първата е наречена Регия за да се отличава от втората. Така се е получило и с пеонския Велес или по-скоро с пеонския Бързорек. В римско време е бил преместен на възвишението, което сега е известно като Градище, на двадесетина километра на изток от древния и днешен град. Така древната Билазора всъщност може да се търси и на двете места.

    Град Велес е бил с винаги с будно и „развито в гражданско отношение” общество, както пише в средата на деветнадесети век руския посланик в Битоля. Трудно е дори да се изброят видните и заслужили велешчани родени по това време – 18 – 19 век, но ще спомена пламенният патриот Йордан Хаджиконстантинов – Джинот, просветен деец и книжовник, автор на редица статии в „Цариградски вестник” свързани с българската история. Не случайно точно в град Велес открива клон на своята книжарница и издателят Христо Г. Данов, който бил предназначена да покрива всичките македонски земи. Древният пеонска столичен център не бил възникнал случайно.