Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.11.2022 16:53 - С-ъ като сърп
Автор: andorey Категория: История   
Прочетен: 877 Коментари: 6 Гласове:
9


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
   Тези дни тече организираният от българското президентството „Международен форум за кирилицата”. Похвална инициатива, по казионни въпроси и теми, които също трябва да бъдат напомняни. За да не си присвояват други държави нашето културно наследство, както се случва през последните десетилетия, поради липсата на каквато и да е политика в тази посока. Това е официалната причина за организиране на форума. Само че това, което защитаваме ние е как кирилицата, била създадена в средата на 9 век, че и глаголицата, когато е имало процес на допълване и преработване на по-стари писмени системи, но тези системи са твърде древни, още от хилядолетията преди новата ера. Може би чак след няколко десетилетия българската академична наука ще успее да достигне до дълбочината на всички тези процеси.

    Има едно голямо и забележително откритие на Павел Серафимов – Спароток, свързано с произхода на нашата писменост. Не става въпрос за тракийския речник, които той в момента публикува на части и където някои етимологии са сгрешени или вървят в неправилна посока. Не става въпрос и за статиите му върху древната история на траките, която така или иначе е известна в по-голямата си част.


image

   Финикийска азбука - буквите

    Едно негово откритие обаче е за появата на първите букви, тези, които в момента наричаме кирилски и приемаме, че са свързани с гръцките и че те са възникнали от финикийските буквени знаци. Откритието е с такава простота и гениалност, че говори наистина за велико откритие, характеристика на които открития са именно гениалността и простотата. Във връзка със свои прозрения Павел Серафимов посочва, че се е вдъхновил от работата на професионалисти, като лингвистите Артър Евънс и Владимир Георгиев, гениални изследователи като Георги Сотиров и други.

    Двадесет и двете букви от финикийски азбука били приети от древногръцкото население в континентална Гърция и Егея и към тях били добавени още няколко букви. Според Аристотел ранната гръцка азбука имала осемнадесет букви, а по-късно прибавени още шест. Римският географ Плиний Стари се спира по-подробно на този въпрос, като казва, че според старите философски школи Кадъм е внесъл от Финикия в Гърция 16 букви, а по време на Троянската война са добавени четири букви, а по-късно още четири. Така или иначе старогръцката азбука е имала повече от 24 знака, като например дигамата, която престава да се използва около новата ера и която се равнява на съвременната кирилска „В” и латинска V и W.


image

    Тук става въпрос всъщност за графичния произход на буквите, какво са означавали те първоначално, какъв предмет са представяли или иначе казано какво е изразявала така наречената идеограма. Днес е общоприето мнението, че първият графичен знак, който на финикийски е алеф, на старогръцки е алфа, а на кирилски буквата а (азъ) произлиза от думата алеф (aleph), която на иврит означава „вол”. Смята се, че и графично първоначално А (обърнато наобратно, а не както го изписваме сега) изобразявало стилизирана волска глава или уред изработен от волски рога. Гениалното откритие на Павел Серафимов е, че всичко това не е свързано с вола, а с елена или със сърната (сръндака). Еленът е приеман като един слънчев символ от най-древни времена. На Панагюрското съкровище върху главата на елена виждаме една малка свастика, слънчев символ, който древният автор е поставил за да покаже връзката на елена със слънцето. Другото име на елена (и на кошутата), както и на сърната (и на сръндака) е „ален” ( или альнии)– какъвто е цветът му, алената кожа. И до днес на руски се пише „олень”, а се произнася и чете „алень”. Така че по-вероятно буквата А да е била свързана с елена и с еленовите рога, а не с тези на вола. А и самото име първоначално е звучало като ален/елен. Оттук може да се направи любопитен извод, защо буквата А в английски например се чете като Е, но да не прибързваме с подобни заключения.

image

    По-нататък Павел Серафимов е намерил много подходящи обяснение на редица думи от финикийската азбука. Буквата Б – бет (beth) е бит, дом, каквото е и обяснението на иврит или пък е свързано с батос, базилеус – цар, владетел. Финикийската буква Г – гамел (гамал), определено е трудно да се свърже с камила, какъвто е опитът тя да бъде обяснена, но виж с гега е действително логично да бъде обяснена, като форма на предмета и на съответната буква най-вече. Също така почти абсурдно е да обясняваме триъгълната буква Д (далет) с врата или daleth на иврит, но виж с длето е напълно логично да я сравним. Георги Сотиров в „Езикът на Константин Велики” също говори за старогръцката дума deltos - плочици, дъсчици за писане и свързва тази дума с българския глагол „делам” – режа, изрязвам, дълбая или правя, върша.

    Накратко за другите обяснения за буквите нун, тет, ламед, коп, реш, хе, мем, каф, пе може да прочетете в новата книга на Павел Серафимов – SPAROTOK „Неразказаната история на траките”, от 2022 година. Ако той беше стигнал и до буквата С, вероятно лесно щеше да даде правилното обяснение. Въпросът е, че тази буква отсъства във финикийската и старогръцката азбука. Смята се, че С за пръв път е била използвана във староетруските надписи. Произходът на тази буква е неясен като се свързва с буквата зета (Ζ), от старогръцки или с гамата (Г). Трябва да отбележим, че един от начините за изписване на сигмата (Σ) е именно ς, когато се пише в края на думата, а този знак много прилича на буквата С.

                                                                  image

    Така наречената С-седила (C – cedilla), буква Ҫ във съвременния френски например, произлиза от латинската азбука и се среща в доста от съвременните азбуки, като френски, каталански, окситански, албански, азърбайджански, турски, туркменски, кюрдски и още други. В някои случай изписването се доближава дори до Ҁ, което ще накара дори и незапознатия с темата читател да се досети, че първообразът на тази буква е сърпът. Именно той със своята форма е послужил за първообраз на буквата С, а названието тогава е било същото „сърп”, което е послужило за звукова стойност на този знак. Това изписване на С с чертичка отдолу, или с камшиче, ченгелче и както и да го наречем още, е запазило най-точно първообраза на буквата, който е жетварския сърп. Същото може да кажем и за малката сигма на старогръцки, изписвана по два начина, един от който е ς, точно подобие на формата на сърп.

    Сърпът е основен земеделски инструмент, използван по нашите земи от дълбока древност. Един от първите истински сърпове е съставени от рог на животно, с набити в него режещи кремъчни остриета. Такива сърпове се срещат в ранните селища още от времето на новокаменната епоха в българските земи, т.е. около шест хиляди години преди новата ера. Проведените експерименти показват, че производителността на тези сърпове е била много висока, приближаваща се до тази на по-късните метални. 



                                       image

    Тези първи инструменти от новокаменната епоха като чука, длетото, лемежът, сърпът, резецът, копрялята, ежът и другите, върху които обръща внимание Павел Серафимов, са били на практика не само инструменти, но и първите технически машини. Не случайно формата им се оказва толкова устойчива и се запазва през хилядолетията.





Гласувай:
9



1. dobrodan - Добре, всеки има право да изложи своя теза, това се приема.
12.11.2022 17:41
Може ли малко повече за връзките между траките и финикийците?
С като сърп. Звучи правилно, може би е така.
Но.
Звуковата стойност е много различна дори в един и същ език.
Ц, К, С.
На какво се дължи това?
Защо S на практика е единственият начин на изписване на този звук без дублиране на графемите?
Материята е много, много сложна и деликатна.
Неправилното присвояване на звукова стойност на определени писмени знаци е довело до цели промени в езиците. Грамотността е нож с две остриета :).
Между другото, в края си объркал сигма и стигма.
Кирилицата е по-стара от глаголицата. Удобна е единствено за езика на южните славяни.
цитирай
2. blagovesteliseev - Браво похвално
12.11.2022 18:51
Така трябва. в момента и в оставащите години живот до възкресението българският език е най-важният език на света. На него е дадена от небето грамадна по обем ивформация Слово. То трябва да подготви човечеството за възкресението.
цитирай
3. andorey - Здравей, Добрадане. Най-сетне ...
12.11.2022 19:13
Здравей, Добрадане. Най-сетне казвам че си прав - много сложна и деликатна материя. Английското S прилича на снейк - змия, поради това е малко зловещо. Но аз бих го сеързал и с асамус - осмица, а също и асма, нещо виещо се.
Виж статиите на Павел Серафимов за другите звуци, ще ги намериш лесно.
цитирай
4. dobrodan - Не бих имал нещо против.
12.11.2022 19:47
Просто се събира множко работа с преводите.
Но съм доволен, излизат си нещата. Малко неочаквано се получи в крайна сметка :).
Нека работи Павел.
Ако започне да различава булгар от траки, току-виж сме седнали на една маса :).
цитирай
5. morskipesni - Нещо много взе да се павкосерафимства,
13.11.2022 15:44
но по-добре от нищо. Изведените от "прословутия" факти са известни ОТДАВНА, дори и от съответните БЪЛГАРСКИ източници. Няма да ги цитирам- стига това, че АЗ ги имам.
цитирай
6. andorey - Да те са известни, но не са събрани и ...
13.11.2022 17:33
Да те са известни, но не са събрани и систематизирани както трябва. Аз отправям известна критика към Павел, но тук смятам че прозренията му свързани с писмените знаци са гениално предположение.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: andorey
Категория: История
Прочетен: 1755635
Постинги: 313
Коментари: 2136
Гласове: 5179
Архив
Календар
«  Януари, 2023  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031