Прочетен: 2907 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 29.01.2018 11:34
Тези лекции са четени в самото начало на ХХ век, някъде между 1906-1909 година. Като един съвестен учен, проф. Златарски е разгледал въпроса за произхода на славяните (и на българите), като е обобщил всички гледни точки по тези въпроси.
"При разглеждане на този въпрос ние трябва да отбележим две главни теории: първата се състои в туй, че славяните били автохтонни жители на Балканския полуостров, а втората е, че те са били пришълци от по-късни времена.
Привържениците както на първата, тъй и на втората от тези теории, като се срещат помежду си в главния извод, отличават се в някои частности. Ние ще разгледаме всяка теория отделно.
Според първата, т.е. за автохтоннията на балканските славяни, едни от последователите на тази теория считат за славяни всичките тракийски племена – това са полските историци Лелевел и Белявски; други мислят, че славяните съставлявали само част от първобитните жители на Балканския полуостров – това са руските историци Бутков ( „Оборона летописи Русской Несторовой от навета скептиков”, СПБург. 1840), Савелев-Ростиславич („Славянскiй сборникь”, СПБург., 1845), Чертков („О переводь Манасiиной летописи на словенскiй язык”. Москва, 1842 и „Очеркъ древней исторiи Протсловень”. Москва, 1851); трети пък, като считат населението на полуострова за разноплеменно, твърдят, че славяните са живели тук от най-стари времена, само били смесени с други разнородни племена – това са архиепископ Филарет Черниговски ( „Святые южныхъ Славянь”, Чернигов, 1865), архимандрит Леонид („О Бессахь Славянахь”, Чтен. Им. Об. Ист. и Древн. 1871, кн. 4) и Куно, немският учен ( Forschungen im Gebiete der Alten Volkerkunde. T.5. Die Scythen. Berlin, 1871). Известният славист Шафарик първоначално признавал тази теория в съчинението си “Ueber die Ankunft der Slawen”, Ofen, 1829, но по-сетне той се отказал от нея в своите Slowenske Starozitnosti, Praga, 1836, и се присъединил към втората теория, като забелязва, че доказателствата на първата не могат да се считат за основателни. – Към тази теория трябва да причислим и мнението на покойния Ц. Гинчев, изложено от г. Ив. Шишманов в „Юбилейния сборник на Славянска беседа” (София, 1895, стр. 38 и следв.) и мнението на Д-ра Басановича, изказано в статията му „Ломският окръг” в СбМНПр. (кн. V стр. и следв.); които казват, че траките не само са славяни, но че живеят и до днес между нас. Тук също така ще отнесем и мнението на Йонков-Владикин, изказано в книгата му „Загадките на българската история” Т. Пазарджик, 1901 г.)"
Обърнете внимание на позицията на П. Шафарик, което обръщане на позицията се оказва печално за нас българите. От Шафарик тази позиция е приета и от неговия внук К. Иречек, а след това позицията на тази австро-унгарска школа е приета от проф. В. Златарски и голяма част от българските учени от ХХ век.Тагове:
Най ярки изразители на това са йоан Цеца, колос в историята на 12-ти век, Йоан Малала- също
Това, че Българите са пришълци, започва да се спекулира с него след 17- ти век!
Хубава вечер!
Малала е далеч по-интересен. Той, макар и "регионален автор" на хроника - основно отнасяща се към Антиохия прави тази вметка съвсем извън контекст. За съжаление няма я оригиналната му Хроника, за да разберем тази вметка какъв е контекста и наистина. Най-малкото защото във всички други синхорнни с историческото му време текстове, в които реално участват българи, той никога не говори за "българи" - това е единственото им споменаване. А доста подробно описва управлението на Юстиниан, тракийския произход на Юстин и императора нахлуването на "скити", "хуни", "авари", идването на "славяните" като съюзници, готите и т.н. и нищо, ама думичка повече няма за каквито и да е българи. Та, кои са българите-мирмидонци на Малала (и те 3000 само), и дали е имали някакво прехвърляни на такива хора по море в Мала Азия по това време, че да ги спомене - защото българи в Мала Азия има горе долу откогато има и на Балканите - ей това вече си е питане.
Както често казвам, проблемът на "българите", че ги има на много места в едно и също време, а ние искаме да правим патриотичен и линеен разказ за тях и все не става.