Постинг
26.04.2016 12:12 -
Славянското название княз - производно от конник
Автор: andorey
Категория: История
Прочетен: 3580 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 15.04.2018 18:21
Прочетен: 3580 Коментари: 7 Гласове:
6
Последна промяна: 15.04.2018 18:21
Тук ще запозная читателите с едно мнение, популярно в научната литература през 18-19 век, но днес вече забравено.
Названието "князь" като общославянско, е било популярно у всички славянски народи. Повечето руски изследователи от края на 18, началото на 19 век обясняват тази дума, като производна на думата "конязь". Това е човекът, конник или воин, който има правото да язди начело на войската по време на поход. При войска от пешаци, това означава, че князът е не само този, който язди начело, но и този стоящ най на високо.
В своето изследване "Древните и сегашни българи" от 1829 г., Юрий Венелин прави подробен преглед на възможността това да е именно така. След дълъг и подробен филологически анализ, той стига до извода, че "князь" действетелно, макар и не посредствено, произлиза от основата "конь". След това Юрий Венелин изказва една собствена оригинална хипотеза, че "Конягъ" или "Княгъ" било собствено име или прозвище на лице, от далечни, незапомнени времена, достигнало до върховната власт, подобно на Цезар. Неговото име се е съхранило в паметта на потомството, както и това на Юлий Цезар. Потомците на този славянски вожд останали известни като "Князьями", т.е. "Княжими" или княжески синове, точно както наследниците на Карл Велики станали известни като Каролинги. И така от името Цезар останало немското Кайзер, българското и руското Цар и други, от името Карл (Carolus) останали названията "краль", "король" и други, а от името Конягъ названията "князь", "конязь" и т.н. Все пак всичко това е една догадка, отбелязва Венелин.
По нататък той отбелязва и възможността освен "князь", древните българи да са използвали и думата "княганъ" или "кяганъ", а оттам и титлите записани от гърците като "хаганъ" и "каганъ". Като ревностен противник на татаро-финската теория за произхода на древните българи, Юрий Венелин доказва с множество примери, че голяма част от запазените имена, титли и думи от древния български език са всъщност славянски.
За съжаление татаро-финската теория за произходът на българите, наложена от немско-австрийската историческа школа, през 18 и началото на 19 век, чрез по късните трудове на славянските чешки и други австоунгарски учени, достига и до българските историци от началото на 20 век. И така, с малки, несъществени изменения, се налага като официална в българската историческа наука, през следващите десетилетия.
https://books.google.bg/books?id=YWMNAQAAIAAJ&dq=inauthor:%22%D0%AE%D1%80%D1%96%D0%B9+%D0%92%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BD%22&pg=PR1&redir_esc=y&hl=en#v=onepage&q&f=false
Названието "князь" като общославянско, е било популярно у всички славянски народи. Повечето руски изследователи от края на 18, началото на 19 век обясняват тази дума, като производна на думата "конязь". Това е човекът, конник или воин, който има правото да язди начело на войската по време на поход. При войска от пешаци, това означава, че князът е не само този, който язди начело, но и този стоящ най на високо.
В своето изследване "Древните и сегашни българи" от 1829 г., Юрий Венелин прави подробен преглед на възможността това да е именно така. След дълъг и подробен филологически анализ, той стига до извода, че "князь" действетелно, макар и не посредствено, произлиза от основата "конь". След това Юрий Венелин изказва една собствена оригинална хипотеза, че "Конягъ" или "Княгъ" било собствено име или прозвище на лице, от далечни, незапомнени времена, достигнало до върховната власт, подобно на Цезар. Неговото име се е съхранило в паметта на потомството, както и това на Юлий Цезар. Потомците на този славянски вожд останали известни като "Князьями", т.е. "Княжими" или княжески синове, точно както наследниците на Карл Велики станали известни като Каролинги. И така от името Цезар останало немското Кайзер, българското и руското Цар и други, от името Карл (Carolus) останали названията "краль", "король" и други, а от името Конягъ названията "князь", "конязь" и т.н. Все пак всичко това е една догадка, отбелязва Венелин.
По нататък той отбелязва и възможността освен "князь", древните българи да са използвали и думата "княганъ" или "кяганъ", а оттам и титлите записани от гърците като "хаганъ" и "каганъ". Като ревностен противник на татаро-финската теория за произхода на древните българи, Юрий Венелин доказва с множество примери, че голяма част от запазените имена, титли и думи от древния български език са всъщност славянски.
За съжаление татаро-финската теория за произходът на българите, наложена от немско-австрийската историческа школа, през 18 и началото на 19 век, чрез по късните трудове на славянските чешки и други австоунгарски учени, достига и до българските историци от началото на 20 век. И така, с малки, несъществени изменения, се налага като официална в българската историческа наука, през следващите десетилетия.
https://books.google.bg/books?id=YWMNAQAAIAAJ&dq=inauthor:%22%D0%AE%D1%80%D1%96%D0%B9+%D0%92%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BD%22&pg=PR1&redir_esc=y&hl=en#v=onepage&q&f=false
Убийството на Юстиниановата самоличност
Авари, българи и славяни на прага на VІІ...
Русофилите се засилиха от разните модерн...
Авари, българи и славяни на прага на VІІ...
Русофилите се засилиха от разните модерн...
Криво да седим, право да съдим, "Повечето руски изследователи от края на 18, началото на 19 век" се занимават преди всичко и най-вече с преписите или копията на българските книги от Х-ти век и правят всичко възможно (с някои изключения на съвестни индивиди от средите им), което продължава и до сега с неотслабващ тем, да докажат че нямат нищо общо с тези книги или части от тях. А те са на старобългарски език под формата на преводи от еврейски, латински и гръцки език, чиито брой и имена е 784, както е описан в т.н. "Архивный список", от тях над 270, т.е. всички, се повтарят мотамо в същият ред в т.н. Светославов изборник - 1073. Те са на старобългарски език, който по своята граматика се различава, и до сега, от всички други славянски езици. А що се отнася до лексиката, тя в руския език е около 65% българска. Моите уважения към Ю. Венелин (Georgius Hutza, Георги Хуца), роден в Кралство Унгария, обл. Bereg (и никаква Русия през 1802 г., както пишат нашите калпаци в Уикипедия), но по тази тема, той е непричом! Прави опит да представи българската граматика, но без успех. Самата постановка "княз - кон" и производни от последното е ...!? Как Ви звучи: "От Бога "конник" на българите"?! Сравнението с Каролингите в никакъв случай не е доказателство, защото е признак на родство, а в случая става дума за владетелска титла. По-скоро русите са го взели от книгите, които, по повелята на Симеон Велики, им занася Григорий презвитер мних на всички църковници на Българските църкви, нежели ние българите от тях. Нали в първоначалният им ръкопис, всички понятия са от споменатите български книги, в т.ч. и времеизмерването. Същото е било и с граматиката, но след като от 1039 г. митрополитите там вече са гръцки, тази граматика се променя, макар дълго време от нея да остават следи в последващите копия и се именуват като българизми. С една дума княз е българска дума, означаваща владетел (водач, пастир) на народа.
цитирайМоже и така да е, но тази връзка между княз и конник ми се видя интересна и затова я публикувах. Не съм съгласен че старобългарският език се различава от всички други славянски езици, даже напротив... Той е типичен славянски език в граматическо, че и в лексикално отношение. Аспарух и Тервел са говорили на същия език, на който са говорили царете Борис и Симеон... това е положението. А местното население в България още от началото на новата ера е говорило все същия език, които говорим ние днес - българският...
цитирайНяма спор относно езикът, на който са говорили владетелите ни. Българският език е аналитичен, а всички останали, т.н. славянски, езици са синтетични. Като българският език са аналитични албанският и румънският езици. Разбираемо от историческото им развитие в лоното на българските и преди това тракийските държави. Само Аф. Селищев намира в Абания стотици селища с български имена, наричайки ги славянски, но те нямат други аналози освен из българските земи. Аналитичността на езика, в т.ч. и граматиката му, са свидетелство за древност, т.е. продължително развитие, чието начало е чак от горите Тилилейски. Нито един от другите славянски езици няма това богатство на времената на действието на субектите, които се изразяват чрез глаголите. Само той има задпоставен член, друга форма на бъдещото време, сравнителната степен, двойно местоймение и други разлики, да не се разпростирам повече. Тезаурусът му, демонстриран в преводите от еврейски, латински и гръцки от 9 и 10-ти векове, както и по-късно е смайващ за времето си с лексиката си. От него са черпили други. На Св. Вит в Прага, най-голямата икона е на братята Кирил и Методий. В полският Супрасалски манастир са запазени и спасени старобългарски писмени паметници от времената преди Полша да приеме Унията. Сърбите да не коментираме. Техният Св. Сава първо е погребан в Царев град Търнов. Примерът с Шестоднева на Екзарх Йосиф или с Манасиевата хроника (Ватиканско и Патриаршеско копия) е особено показателен. Стиховете на Манасий са преведени в най-съзвучен синхрон с гръцкия текст и при запазена поетичност и ритмичност на българската реч. Особеното за Шестоднева е, че датиран няма и половин век от въвеждането на "новата" азбука и с изразни средства, които са в пълно съответствие с понятията в езикът, от който са почерпени, дори за всяка чужда дума Екзарх Йосиф е предложил две български.
цитирайГ-н Тракийски, харесвам вашите статии, образован човек сте, един от малкото такива в този блог...
Само не знам дали правите тази разлика, която правя аз... Тук на Балканите се е говорил българският език с всичките му граматични характеристики, както казвате вие, от време оно... Само че българите на Аспарух, които са дошли тук са говорили на славянски език, подобен на днешните славянски езици, най-вече украинския. В този език, който става писмен и църковен по времето на братята Кирил и Методи навлизат и някои балкански елементи, граматични и лексикални. Това е моето виждане по въпроса.
Например много латински думи навлизат в българския език по време на 6 вековното ромейско присъствие по българските земи. Тези думи не се срещат сред останалите славянски народи, включително и сред т.нар. прабългари ( а всъщност славяни), не се срещат и в старобългарската книжнина. Ето какво съм написал по въпроса накратко -
http://andorey/history/2012/09/25/posledici-ot-6-vekovnoto-latinsko-igo-v-bylgarskite-zemi.1003152
цитирайСамо не знам дали правите тази разлика, която правя аз... Тук на Балканите се е говорил българският език с всичките му граматични характеристики, както казвате вие, от време оно... Само че българите на Аспарух, които са дошли тук са говорили на славянски език, подобен на днешните славянски езици, най-вече украинския. В този език, който става писмен и църковен по времето на братята Кирил и Методи навлизат и някои балкански елементи, граматични и лексикални. Това е моето виждане по въпроса.
Например много латински думи навлизат в българския език по време на 6 вековното ромейско присъствие по българските земи. Тези думи не се срещат сред останалите славянски народи, включително и сред т.нар. прабългари ( а всъщност славяни), не се срещат и в старобългарската книжнина. Ето какво съм написал по въпроса накратко -
http://andorey/history/2012/09/25/posledici-ot-6-vekovnoto-latinsko-igo-v-bylgarskite-zemi.1003152
Разбира се,че има връзка между едното и другото- "Анализът" го е установил още през 2013-2014 г. и това е зафиксирано в моя статия от есента на 2015 г. (виж http://shtaparov/politika/2015/10/31/vla
detelskata-titla-kanac-ybigi-kraiat-na-zagadkata.1403628),чиято последна промяна,както сами можете да се убедите в настоящия момент,е правена на 04.03.2016 г. Затова се радвам,че стигнах до почти същото заключение без да подозирам,че е имало такива мнения още през XIX век. В моя случай думата Кон разбира се е Българска,понеже "славяните" са Трето коляно на Българския род а езикът им е диалект на Българския- нещо отдавна установено и споменато от древните очевидци,но силно недолюбвано от грандоманстващите руски редактори и фалшификатори на историческата истина. Великият Юрий Венелин обаче е напълно прав: неговите твърдения са част от самата истина,а наложените след него ориенталски версии са пълна лъжа!
цитирайdetelskata-titla-kanac-ybigi-kraiat-na-zagadkata.1403628),чиято последна промяна,както сами можете да се убедите в настоящия момент,е правена на 04.03.2016 г. Затова се радвам,че стигнах до почти същото заключение без да подозирам,че е имало такива мнения още през XIX век. В моя случай думата Кон разбира се е Българска,понеже "славяните" са Трето коляно на Българския род а езикът им е диалект на Българския- нещо отдавна установено и споменато от древните очевидци,но силно недолюбвано от грандоманстващите руски редактори и фалшификатори на историческата истина. Великият Юрий Венелин обаче е напълно прав: неговите твърдения са част от самата истина,а наложените след него ориенталски версии са пълна лъжа!
@ > andorey Благодаря за добрите думи! Дали дошлите с Аспарух (Есперих. Исперих) са говорили славянски език е ...? Да го оставим за друг разговор, ако има такъв! За латинските думи, да припомним, че Рим е последица от пристигането на тракиецът Еней с хората си на Апенинския п-ов. Това са доводи, на Борис, Симеон, Калоян, че и Самуил, които те са предявявали към римската църква, да им бъдат признавани права над територията и народа, за които константиноплоската църква си е правила оглушки. И доводите им са отчитани подобаващо От детските си години имам спомен от чичо си, на когото съм кръстен, че когато се сражавали с италианците през ВСВ в западните ни земи, неочаквано за тях, безпроблемно са се разбирали с пленените италиански войници. Еродот, както го представя Н. Йонков - Владикин, изрично пише, че тракийският народ е най-многобройният след индийците. Аз поне не си спомням да съм видял някаква карта с разположението и имената на техните т.н. племена в Европа, Азия и Африка в огромния ареал, който са обитавали, да кажем с център Черно море. То има много за писане, но привършвам с едно записано съобщение на руски архиепископ Филарет, в което ясно се чете, че българите, казирите (както искате, така го приемайте - козари, казаци, хазари и другите от този ареал) и северните россиани (северите, северяните), говорели един и същ език и имали еднакви обичаи. Последно, първото споменаване на думата 'славяни', не е на М. Орбини от 1601 г., който пише за DALMATIA, CROATIA, BOSNA, SERVIA, &BULGARIA, но няма нищо за другите "slavi", а на обратната "МЗ" страница, след предисловието на Граматиката на М. Г. Смотрицкий от 1648 (1618) г. До тогава никой и никъде не е написал "славяны". А какво се съчинява след това е съвсем отделен въпрос! В споменатите, в преден коментар, книги от 10-ти век, се пише само за 'словени', което няма как да е идентично със "славяни". Благодарение на "словени" и Ю. Венелин има държава с името "Словения", а не 'Славяния". Честити Великденски празници
цитирайКняз е интересна дума, но не по-малко интресна е каган. Сорин Олтеану имаше хубава публикация за тракийската дума КАГА -свещен, тя има връзка с името на река Кагайон.
цитирайТърсене