Прочетен: 4624 Коментари: 15 Гласове:
Последна промяна: 29.11.2022 12:16
Въпросът за езика говорен от древното население по нашите земи, т. нар. траки или трако-илири или още пелазги, е ключов за разбиране на нашата българска история. Понеже когато разберем, че тракийският език е не друго, а основа на онова, което наричаме славянски езици, а също и български език, много други спорни въпроси ще отпаднат от само себе си. Ще стане ясно защо днес говорим език, който се числи към славянската езикова група, без да е нужно обаче да доказваме преселението на милиони славяни на Балканите, през 4-5-6 век и по-сетне. Ще разберем къде са се загубили и т.нар. траки, "загинали" в следствие на нашествия, чума и незнам си още какво. Ще разберем, че те заедно със своята култура и език всъщност съвсем не са изчезнали, още по-малко безследно. Ще се намерят ясни и логични отговори и на много и много други въпроси на които нашата официална история не може да даде отгоовр.
Мнението за това, че тракийско-илирийският език е всъщност славянски е много старо и преобладаващо сред учените богослови-историци в периода от Средновековието, още от 12-13 век чак края на 18 век. Едно от най-важните и известни произведения по този въпрос е съчинението на хърватския историк Винко Прибоевич „Слово за произхода на увенчаните със слава славяни” отпечатано на латински във Венеция през 1532 г. Винко Прибоевич доказва с научни и библейски аргументи това, че славяните са коренни жители на по-голяма част от Европа, още в периода преди основаването на Рим. Тази приемственост между илири (така е наричано местното население в Западните Балкани, а в Източните е наричано траки) и славяни е застъпена в трудовете повечето изследователи, още от тринадесети чак до осемнадесети век и е водещо. То обаче не среща подкрепа в създаващата се немска научна школа, с център град Виена, в края на 18 и началото на 19 век. Тази немска (австро-унгарска) школа оказва впоследствие и решаващо влияние над младата историческа наука започнала да се развива в предосвобожденска България.
В съчиненията от Античността, написани основно на старогръцки и латински език, се срещат и немалко думи от езика на траките, или по-точно казано от диалектите на многобройните тракийски племена, обитавали Балканите и немалка част от земите на Мала Азия. Тези думи са най-различни, от различни сфери на бита и са записани по най-различен повод. В науката са известни като „глоси” или тракийски глоси. Техният брой се определя от няколко десетки думи, ако говорим само за тракийските такива и достига до няколко стотици ако включим и глосите определени като македонски, фригийски, мизийски, дакийски, скитски, илирийски.
В по ново време авторите отбелязват, че именно глосите са най-надеждният материал за изследване на тракийския език, като например професорите Иван Дуриданов и Владимир Георгиев, едни от най-добрите български езиковеди, изследвали езика на траките.
По известните тракийски глоси, записани в техните книги са: аргилос – със значение „мишка”; аса – растението подбел; болинтос – див бик; бонасос – друг вид бик; брия – град; бриза – житно растение, лимец или ръж; брюнхос – вид китара; брютос или брютон – вид ечемичено пиво; гентон – месо; дева – град; динопула – дива тиква; залмос – кожа; зейра – вид горна дреха; зетрайа – гърне; зелас или зейла – вино; зибютидес – благородните тракийки или траки; каламиндар – платан; кемос – вид шушулков плод; колаброс – песен която съпровожда колабризмос – танц с оръжие; ктистас – безбрачни тракийски монаси; магадис – триъгълен музикален инструмент; мандакес – превръзка за сноп; питюе – съкровище; полтюн – дървена крепост; ромфайа – копие или дълъг тънък меч; скалме – нож, меч; скарке – сребърни монети; спинос или маритан – камък който издава съскащ звук и дим, когато се полива с вода; тореле – траурна песен.
На пръв поглед думите изглеждат доста необичайни и непознати. Това е причината и наши и чужди изследователи да не са сигурни за точно място на тракийския език в голямото индоевропейското езиково семейство. Той е определян от немските учени като междинен между групата на иранските (арийски) езици в Азия и тези говорени на територията на Европа.
Като правило не се отчита това, че тези тракийски думи са записани от чужди автори, основно пишещи на старогръцки, с ограничения набор от двадесет и четири букви, или когато са записани на латински – двадесет и шест букви.
Някои от известните тракийски глоси вече нашироко са обсъждани в научните среди и особено сред любителите историци и онези изследователи и ентусиасти, които виждат явната несправедливост на написаното в учебниците по история.
Една от тези тракийски думи е глосата „ктистас”, т.е. „чисти” – безбрачно живеещи монаси, свети хора. Връзката между „ктистас” и старобългарското „чистъ”, дава още в средата на 19 век руският учен Александър Чертков в книгата "Тракийските племена на север от Дунав" от 1851 година. Действително с набора от гръцки букви е трудно да се предаде звукът „ч” (както и ж, ш, ц, щ, ъ и други), който тук е записан с помощта на две букви – „к” и „т”. Професор Владимир Георгиев през 70-те години на 20 век в трудът си „Траките и техният език” дава същото значение на думата – „чист”, но бърза да се „застрахова”, като казва че тази етимология, т.е. обяснение на думата, не може да се счита за сигурно. Иван Дуриданов пък дава съвсем друго обяснение.
Дискутирана е и една друга тракийска глоса „колабризмос” – бавен танц с оръжия, която пък прави „неочаквана” връзка с прабългарската жреческа титла „колобър”. Произходът на двете думи очевидно е еднакъв, независимо дали ще го обясним чрез думата коло - кръг или чрез думата кол - т.е. копие. Все пак подобни примери не са достатъчни, за доказване връзката на тракийския език със старобългарския и съвременния български език.
На практика обаче всички записани тракийски глоси, почти без изключение, имат ясно обяснение с български и славянски думи. То понякога е скривано, а понякога не е търсено в правилно. Нашите и чужди академични изследователи, срамежливо скриват очевидните старобългарските и старославянските съответствия на дадена тракийска глоса на по-задно място, като дават примери от старонемски, староисландски, старопруски, албански и какви ли не други съответствия – измислени и реални - но не и от български и славянските. Например и Иван Дуриданов и Владимир Георгиев, подминават факта, че тракийската глоса „бриза” – брица – вид житно растение, се среща и използва и до днес в нашия език. Така се назовава вид пшеница в някои области на България и в наши дни, като това е отбялязано още през 1941 година в етимологичния речник на академик Стефан Младенов.
Друга глоса „гагюла” – вид патица, при очевидното сходство с руската дума „гоголь” – патица звънарка (оттам идва името Гогол) е отбелязана от Владимир Георгиев като нетракийска, въпреки по-ранните изследвания на академик Димитър Дечев. Подминати без коментар са и глоси като „зомброс” – зубър, посочени още в края на 19 век от чешкият учен Вилхелм Томашек като тракийски. Тази тракийска дума очевидно е аналогична на раннославянската дума „зомбру” – голямото тревопасно животно зубър, живял на големи територии в Централна Европа.
Чехът Вилхелм Томашек, въпреки че е представител на немската школа е бил от славянски произход, което му е позволило един по-точен поглед върху характера на глосите. Той посочва думи като пинон – ечемично пиво, бира; сирос - склад за жито, наземен или вкопан в земята; канабис – растение коноп, също и канап, като имащи връзка със славянските езици.
В доста случаи учените не отчитат неточно записване на думата или разместване на отделни нейни звукове. Тракийски глоси „зейра” и "зелас", означаващи съответно „риза” и „лозе” или "лоза" (лозница) са именно такива две думи записани чрез разместване на съгласните букви от гръкоезичните автори. Това явление се нарича метатеза от езиковедите – разместване на звуковете или сричките в дадена дума, за по-лесен изговор.
С тракийската глоса „спинос” или „маритан” (от „мор” и „моря”) е наричана силитрата, поради опасната и задушливата миризма, която се получава при заливането и с вода.
Глоси като аса – подбел (староб. остръ); скарке – сребърни монети (староб. скръгати – скърцам, но възможно и „сгорка”, както казва Никола Йонков-Владикин, която се получава при обработка на среброто); брюнхос/бринчос – китара (староб. бръцати - бръмча); болинтос (волинтос) – див бик, вол; полтюн – плот; пелта – плетен щит; (с)калме – кама; торе(в)ле – рев, са разяснени във връзка със славянските езици. Същевременно „бонасос” (вонасос) – див бик, който се „защитавал” чрез изпражненията си, според описанието на ученият и филосов Аристотел, т.е. нещо като „вонещник”, наскоро беше сполучливо обяснена. Връзка между думата „ар-гил-ос” – мишка и използваната и до днес в Северна Македония дума „глухче" – мишка, и в България дума „глухар” (табуистично име използвано за мишките, за да не се наричат пряко по название) е също резултат от записване на труднопроизносими за гръцките автори тракийски думи, чрез разместване на сричките. Зибютиди били наричани „знатните” траки, според едно сведение от 6 век. Всъщност това е понятието „животен”, т.е. сговорчив, общителен, отстъпчив, използвано сравнително доскоро и записано в речника на Найден Геров върху българския език, през 19 век.
Всички тези примери обаче, все още не са събрани от изследователите на едно място. Така ще стане веднага ясна връзката на това, което наричаме тракийски език с това, което днес наричаме старославянска реч. Ще се разбере, че т.нар. глоси не са нищо друго, освен древни старобългарски (старославянски) думи, записани със старогръцки букви от авторите. Разбира се като по-древен език и по-близък назад във времето до това, което наричаме арийски (или индо-европейски език), тракийският език е притежавал лексикални и граматични особености, които не са се срещали в старобългарския, а и днес не се срещат в съвременния български език. Обаче значителната и забележителна близост между т.нар. тракийски език и това което днес наричаме славянски езици, и в частност българския език, е несъмнена. Този факт пак да повторим би обяснил по един ясен и смислен начин едни от най-трудните за решаване въпроси в българската история. Ни е сме преки потомци на населението живяло хиляди години по тези земи и говорило все същия език, който днес наричаме славяно-български. Проумяването най-сетне на тази истина за нашия произход би дал известно самочувствие на българския народ, от което ние днес много се нуждаем.
Етнически българи от Украйна с призив къ...
Хумор сатира и забава
ето го и ''Гуруту''...с безкрайните, вредни локуми..
Траките, чиито наследници сме ние, българите, са имали писменост, която е съществувала хилядолетия преди шумерската и е в основата на ползваните от тях пиктограми. Тази теория подкрепи с проучвания и факти академик Цветан Гайдарски по време на конференция на тема "Древната писменост по нашите земи, декодирана по Метода Гайд". На форума по случай 24 май Институтът по трансцендентна наука, отдел "Тракология", излезе с нови открития относно древната тракийска писменост по нашите земи. По време на конференцията бе представена и новата книга на акад. Цветан Гайдарски от поредицата "Тракийското Писмо Декодирано".
Гайдарски бе категоричен, че редица факти от българската история са изопачени. Припомни за древна тракийска хроника, в която се говори са "богарския" език като език, на който говори сам Бог. Заяви, че древните елини се настаняват на земите на траките, а генни изследвания доказват, че българите сме наследници на траките, тъй като 60% от българския геном е тракийски.
Прочетете целия материал на следния линк:
© Actualno
За начало предлагам да се отървете от изцяло гръцките окончания -ос, -ес, -ис.
Точно оттам са навлезли и в литовския "праславянски" език.
28.11.2022 15:57
Това , че гърците са си присвоили всичко , не значи , че писменосста е тяхна !
Както азбуката , която използват англичаните е латинска , а не английска .
Отговора ми ще намерите в постинга ми .
Панацея
28.11.2022 17:24
Ас Чилингиров е проф по история на музиката,альоо))
а другите, му художеств.,''трудоове'' са поръчкова Стъкмистика..
от най Яката Иманярска ма@ия..
която, финансира и Тракийската църква..
андрей, го знае, по добре, затова е станал..и археолог, а не таксиметър
нали андрюша )
Едно объркано и донякъде разкъсано кълбо от нишки, се разплита най-добре, ако се хване правилната нишка.
са пълни с поръчкови..русски ..измислици..
.......
5ххх го написах, Потопът, пр 5 500г НЕ е бил в Черно море..
а, избухва Ядрена Бомба над Вавилон и Ниневия...
там, заради Содом и Гомор, уж ,за ''греховните'' хора..
нали, четеш, уж Библия, а бее...само..кудкудякатее...
Водата, залива Протока..Дарданели, и се...'спира'
Ковчегът Чинията на Ной, на Арарат, отсрещаа
след това, хората, мигрират около..Басейна
на Черно море...
това е като Мит и фолклор, но има и Истина
в него, която, се крие вече 2 000г..
кажи ни..защо ?))
Войните на Ануннаки, д-р Крис Харди
андрей, ти, поне си млад, чети...)
29.11.2022 11:24
който е разчел..
Шумерските таблички/ и налиса, после 12 книги,около гл Тема..
КОЙ, донесе на Хората, езика, писмеността, занаятите, изкуствата..
земеделие, и др..науки, науки..)
можеш да започнеш от Книга на Книгите.за да успееш, да разбереш..
и, наратива, на изложението...
имаш за четенее, ехеее...до пенсия )
аудио книгаа - https://youtu/aTJq7y-gxsY
ВОЙНИТЕ НА АНУНАКИТЕ КРИС Х ХАРДИ
усмивки, от мен, андрюша )