Тази мъдра мисъл е казана в древен Рим, от неизвестен гражданин. Ако аз бях на откриването на 47-то Народно събрания щях да започна с тази мисъл – Senatores boni viri, Senatus mala bestia. В свободен превод: Сенаторите добри хора - Сенатът един лош звяр.

   Не съм чул никой да казва тази сентенция, още повече да разсъждава върху нея, през последните тридесет години. Сентенцията е трудна за обяснение. Такава е била още в древността, когато тя се е струвала особена, но много вярна.

   И действително какво наблюдаваме през последните тридесет години в България, че и преди това. Виждаме през годините как излизат напред все едни хора, загрижени за държавата и нейните дела, културно говорещи, образовани, със способности. Говорят и обещават, казват че правят всичко възможно. И така с годините, все по-образовани, все по-възпитани хора, все по-културно говорят, колко се стараят и какви грижи полагат и накрая пак същото – Парламентът един лош звяр. Проблемът е, че не е само Парламентът, но и повечето институции, цялата администрация в София да го кажем. Слушаш по националното радио едни гладки речи, едни гладки софийски гласове, вдъхващи увереност, професионализъм и благополучие и накрая гледаш в държавата един батак, пълен батак, навсякъде… Как се получава това - неизвестно... Това е смисълът и на сентенцията.

   Опит да дам обяснение по тази странна ситуация. Смятам че всяка институция, всяка организация, си има определени изисквания, има си определени правила. Те не зависят от хората в нея, те просто трябва да се спазват. Тези правила са неприятни и отегчителни за хората отвън, струват се излишни, но всеки въвлечен в тях те принуден да ги спазва. Така е и в цялата политическа система, независимо от това дали едни хора са леви или десни, или центристи, дали са либерали или консерватори и т.н. - когато са въвлечени в политическата система, тя е с еднакви правила за всички тях. В този смисъл и властта си има еднакви изисквания и изглежда горе-долу по еднакъв начин и вече кой е вътре в нея, остава на заден план. Дори човек, който с добри намерения е заявил, че няма да прави това или онова, когато поеме властта, разбира че самата власт налага да се прави това или онова. Такава е реалността, такива са правилата.
Все пак това, че системата налага различни правила, не оправдава липсата на идеи, пълната непрактичност и въздухарство, шаблонните фрази и липсата на желание за реални действия. Такива виждаме чак сега, в началото на 47то НС. Това е понеже дойдоха хора от реалния бизнес, от реалния сектор, а не такива отгледани и отраснали в партийните централи, далеч от практика и действителност.
    Да се върнем към темаче, че колкото по-малко лош звяр е Сенатът (Парламентът), толкова по-добре и именно в това е смисълът на борбата.

мисля ,че е крайно време така нареченото
управление на Демокрацията
Парламентаризма...
да бъде сменено от някакъв друг модел
и това, което аз намирам в интернет
е така наречената - меритокрация
В чиято основа, именно лежат истинските принципи
на, прословутият- нов световен ред ,
чиято концепция е злокобно манипулирана в печата и онлайн изданията
следва да разберем, от кого??

Още за античните демокрации е било известно - решава народът, а какво ще реши той, решават ораторите. От 300-ина години тая роля изпълняват медиите. Вестниците, отначало скъпи и не масови, после масови, после радио, ТВ, интернет и вече 5G холограми - така от трибуната на ООН заговори динозавър, както В АПОКАЛИПСИСА е П Р Е Д С К А З А Н О, че ще заговори антихристът, така че ВСИЧКИ да го видят и чуят!!!
А де?!?!?
Таака че рибата се вмерисва от главата, а глава сега са медиите, ЧАСТНИ медии, а не легитимните органи. Кои са главните частници на планетата? Не банкерите въобще, а НАЙ-МОГЪЩИТЕ БАНКЕРИ, които вече не се борят за пари, имат повече отколкото са им нужни, а зя власт на БОГОВЕ. А техният бог само тях признава за хора. Останалите народи са "като плюмка, като капки капещи от съд".

Включително и за темата!
Да приличат и не, на на римските сенатори нашите" избраници"
Всъщност ,те не са наши избраници, а като римски - на патрициите Та, патриции с, а като она виц за Петка и Чапаев Петка учел история на Рим и се явявал на изпит Четял, но нищо не разбилал Повикал Чапаев на помощ Чапаев всички неясни думи му обяснил, матрона ,домина, но се затруднил за кратко от патриции Не, не били родолюбци ! Според него били партийци, печатна грешка било!
И тука! Кой наивник смята, че ги избира? Гласува ли директно за някой Не, той гласува за партия, за партиен списък Партията е избрала за кого да гласува!? Ти не гласуваш за независим кандидат, а за кандидат, определен от партия!
Ако искаш да си такъв, помислено е и за това Има куп условия, които , ако не си мутра, не можеш да изпълниш
Така ,че наистина патрициите у нас определят избора!
Но така е и в щатите Там поне си признават, че са сенатори избрани от патриции, а не са членове на обикновена говорилня Както е при нас в действителност Те дори и това изисване, парларещите, не изпълняват Има и много такива , като един , описанпреди Девети По време на целия си мандат ,веднъж не взел думата Но в края му вдигнал ръка Всички наострили уши, какво ще каже, да му чуят гласа
Поискал да се затвори прозореца, ставало течение
Всичко им е изпипано на празнодумците, не да са добри , а да са добре!
Включително и тримесечното , регулярно увеличение, базирано на фиктивната средна заплата За , увеличението на която и те редовно допринасят с тези си увеличения!?

Но, кога ще станат ,наистина патриоти?
То, тази дума и тук в блога е превърната в мръсна дума
Даже някой с наслада я модифицират, да подчертаят това- патриотар?
Мръсно е да си патриот? Продажник звучи гордо за тези, иначе считащи се за върха във всичко!
И в продажничеството си, което пропускат да включат в списъка си!

Извинявай за критичния тон!
Но, необходим е за някои самозабравили се, опитващи се да си създадат фалшив нимб!

Всичко най- добро ти пожелавам, Андрей!

Благодаря, Иване! Аз вчера пристигнах в Хисаря при патрициите... :) Ще поостана няколкл дена.
"Бони вири" може да се преведе и като патриоти, родолюбци, така е.
Тук в България обаче основно са празнодумци, така ги научи политическата система. Едни лаладжии, както казваме в нашия край. Е, има и едно оправдание, като казвам. Това е системата, която налага определени правила, но това оправдание не е достатъчно.
Поздрави!