Постинг
09.04.2016 20:20 -
Освобождението на нашите земи от ромейско робство през 680 година и създаване на Първо българско царство
Автор: andorey
Категория: История
Прочетен: 3420 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 29.12.2016 15:57
Прочетен: 3420 Коментари: 2 Гласове:
3
Последна промяна: 29.12.2016 15:57
Както казах в предишния постинг, историята на древните държави, сякаш периодично се е повтаряла. Това важи и за историята на България, или иначе казано на географското пространство между Дунава, Балкана и Бяло море. Поне три пъти историята на българската държава започва по един и същи начин.
През 1878 година от север идват руските, украйнски, финладски войски и подпомогнати от местното население освобождават България от османска власт. Това освобождение е постепенно - първо Северна България и Софийски санджак, после Южна България (Румелия), после части от Македония и Беломорието...
По подобен начин България се освобождава и от византийска власт през 1185 година - с походи и съюзници от север, и постепенно - първо Мизия, същинска България, после на юг Загорието, Тракия и нататък...
По същия начин започва и освобождението на южнодунавските земи от ромейско (римско) робство през 680 година. Това става отново с походи от север, на едно сродно население, подпомагано разбира се интензивно и от местното балканско население. Отново първо е освободена Мизия (Северна България), а по-късно, и постепенно, и южнобалканските земи.
Колко и какви са освободителите през 1878 и 1185 горе долу знаем. Знаем и какво е населението на Балканите по това време, знаем и какви промени настъпват във връзка с тези събития. Сменя се преди всичко администрацията и военното управление. При подобни промени бягат и отделни етнически групи, които са били еднородни или близки до управляващия елит.
Така през 680/681 милионното старо балканско население, плащащо своите данъци на Новия Рим - Константинопол, говорещо на същия език, на който говорим и ние днес, е освободено за добро или за лошо, от своите северни братя, трако-славяни. Всъщност големият въпрос е не дали българите на Аспарух са говорили език по близък до днешния руски, до днешния украински, или направо до днешния български, не е и в броя на хората дошли с Аспарух, а е по скоро в причината довела до това негово идване на Балканите.
Това идване може да е било породено от три основни причини и именно това е, което трябва да се дискутира от историците, а не някакви измислени теми за произхода и броя на т.нар. прабългари, и в какви отношения били със славяните !?, защото отговорът и на двата въпроса е сравнително ясен. Идването на Аспарух от района на днешния Керченски пролив, от земите на старото Боспорско царство, от земите където е роден героят Ахил (в град Мирмекий - оттам и мирмидонци), може да е станало по няколко причини...
Едната е хазарският натиск, който се усилва през втората половина на 7 век. Чуждото тюркско хазарско племе, сродно с номадските тюркските племена на хуни, авари, акацири, савири, кутригури, утигури, уногундури и т.н. изтласква и притиска старите боспорски, т.е. трако-скитски родове от района на днешния Керченски и Тамански полуостров. За това говорят и повечето исторически хроники, че именно това е причината прогонила Аспарух и дружината му от техните родни земи. След което те се насочват към Балканите.
Но може да има и още две причини. Едната е в провеждащия се през 680 година шести вселенски църковен събор в Константинопол и споровете около монотелитството.
Другата причина може да е в това, че в продължение на 80 години след 602 г. когато на практика римската империя изоставя дунавските си гранични постове, земите на днешна Северна България са били подложени на всякакви нашествия и набези и не е имало реална власт, която да им противостои. Това са били на практика едни "кърджалийски" времена, да използваме един по съвременен термин. И така самото севернобългарско, мизийско население може да се обърнало за помощ към княз Аспарух или към някой друг, за да се избави от тази нерадостна съдба.
И така, може да звучи малко семпло, но старото древно балканско население, живяло мирно хилядолетия на Балканите, завоювано в началото на новата ера от Рим, след това през 10-11 век от Византия, от османски нашественици през 14-15 век, поне три пъти е било освобождавано от своите северни братя, славяни (трако-скити), по един и същи начин. Славяните подпомогнати от спомагателни войски (кумани, власи (румънци), финладци и т.н.) и разбира се от местните хора, в борбата им с чуждата власт, войска и администрация, освобождават първо Северна България, Софийски санджак, а после Тракия и останалите български земи.... Това е, накратко, тази история.
През 1878 година от север идват руските, украйнски, финладски войски и подпомогнати от местното население освобождават България от османска власт. Това освобождение е постепенно - първо Северна България и Софийски санджак, после Южна България (Румелия), после части от Македония и Беломорието...
По подобен начин България се освобождава и от византийска власт през 1185 година - с походи и съюзници от север, и постепенно - първо Мизия, същинска България, после на юг Загорието, Тракия и нататък...
По същия начин започва и освобождението на южнодунавските земи от ромейско (римско) робство през 680 година. Това става отново с походи от север, на едно сродно население, подпомагано разбира се интензивно и от местното балканско население. Отново първо е освободена Мизия (Северна България), а по-късно, и постепенно, и южнобалканските земи.
Колко и какви са освободителите през 1878 и 1185 горе долу знаем. Знаем и какво е населението на Балканите по това време, знаем и какви промени настъпват във връзка с тези събития. Сменя се преди всичко администрацията и военното управление. При подобни промени бягат и отделни етнически групи, които са били еднородни или близки до управляващия елит.
Така през 680/681 милионното старо балканско население, плащащо своите данъци на Новия Рим - Константинопол, говорещо на същия език, на който говорим и ние днес, е освободено за добро или за лошо, от своите северни братя, трако-славяни. Всъщност големият въпрос е не дали българите на Аспарух са говорили език по близък до днешния руски, до днешния украински, или направо до днешния български, не е и в броя на хората дошли с Аспарух, а е по скоро в причината довела до това негово идване на Балканите.
Това идване може да е било породено от три основни причини и именно това е, което трябва да се дискутира от историците, а не някакви измислени теми за произхода и броя на т.нар. прабългари, и в какви отношения били със славяните !?, защото отговорът и на двата въпроса е сравнително ясен. Идването на Аспарух от района на днешния Керченски пролив, от земите на старото Боспорско царство, от земите където е роден героят Ахил (в град Мирмекий - оттам и мирмидонци), може да е станало по няколко причини...
Едната е хазарският натиск, който се усилва през втората половина на 7 век. Чуждото тюркско хазарско племе, сродно с номадските тюркските племена на хуни, авари, акацири, савири, кутригури, утигури, уногундури и т.н. изтласква и притиска старите боспорски, т.е. трако-скитски родове от района на днешния Керченски и Тамански полуостров. За това говорят и повечето исторически хроники, че именно това е причината прогонила Аспарух и дружината му от техните родни земи. След което те се насочват към Балканите.
Но може да има и още две причини. Едната е в провеждащия се през 680 година шести вселенски църковен събор в Константинопол и споровете около монотелитството.
Другата причина може да е в това, че в продължение на 80 години след 602 г. когато на практика римската империя изоставя дунавските си гранични постове, земите на днешна Северна България са били подложени на всякакви нашествия и набези и не е имало реална власт, която да им противостои. Това са били на практика едни "кърджалийски" времена, да използваме един по съвременен термин. И така самото севернобългарско, мизийско население може да се обърнало за помощ към княз Аспарух или към някой друг, за да се избави от тази нерадостна съдба.
И така, може да звучи малко семпло, но старото древно балканско население, живяло мирно хилядолетия на Балканите, завоювано в началото на новата ера от Рим, след това през 10-11 век от Византия, от османски нашественици през 14-15 век, поне три пъти е било освобождавано от своите северни братя, славяни (трако-скити), по един и същи начин. Славяните подпомогнати от спомагателни войски (кумани, власи (румънци), финладци и т.н.) и разбира се от местните хора, в борбата им с чуждата власт, войска и администрация, освобождават първо Северна България, Софийски санджак, а после Тракия и останалите български земи.... Това е, накратко, тази история.
Траките са наши предци, но в този смисъл...
МАЛКО ИЗВЕСТНИ ФАКТИ ОТ ИСТОРИЯТА НА БЪЛ...
Българският Лев или защо ние използваме ...
МАЛКО ИЗВЕСТНИ ФАКТИ ОТ ИСТОРИЯТА НА БЪЛ...
Българският Лев или защо ние използваме ...
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене