- Четох една книга от 1913 година - разправяше с интерес Теодор - написана е на украински език!
Във връзка с нашите лекции по археология, се налагаше да четем книги на руски език. Особено темите по Средновековна археология, която изучавахме в трети курс - голяма част от литература беше на руски език. Така че с интерес коментирахме самостоятелния украински език, който очевидно беше използван поне до 1917-1918 година и за който език не знаехме почти нищо.
Едно от нещата, които веднага ни беше направило впечатление в украинския беше използването на много букви "и" и използването на старобългарската "йота" - на практика латинско "и", с точка отгоре - i.
Скоро и на мен ми се наложи да прегледам една научна публикация на украински. Ставаше въпрос не за друго, а за едно известно, много голямо погребение, при село Вознесенка, в Украйна, което се свързваше с основателя на българската държава хан Аспарух. Статията беше на археолога Владимир Гринченко, който през тридесетте години проучва погребалния комплекс при Вознесенка, в Запорожието, близо до река Днепър. Темата беше придобила популярност и покрай една току що издадена (през 1998 година) книжка на Георги Костов, която разказваше за погребението на Аспарух и некропола при Вознесенка.
Украинският език ми направи веднага впечатление с две неща. Едното беше именно това използване на звука [и]. В украйнската азбука имаше четири знака за този звук! Това бяха нашите две "и" и "й", плюс двете латински "i" и "i" с две точки отгоре! В огромно количество думи, общи за български, руски и украински, или само за два от тези езика, добре познатите нам гласни звукове, се заменяха именно с това вездесъщо [и]. Думата "кон", ставаше "кiнь", а "конен" - "кiнний". Думата "комната" - стая, по руски, ставаше "кiмната", по украински, което ми се струваше прекалено. Да смениш звука "е" с "и" е разбираемо, но да замениш "о" с "и" ми идваше прекалено. Също така руското "стол" - маса, ставаше "стiл", на украински, мiсто (място/место) - означаваше на украински "град". Думата "мост" преминаваше в "мiст", "нож" в "нiж", "рот" - уста, ставаше "рiт" и т.н. и т.н.
Другата ясно изразена особеност беше "непоносимостта" на украинския език към гласни думи в началото на думата. Тоест в украинския на практика липсват думи, които започват с гласна буква. Когато една позната нам дума започваше с гласна буква, украинците слагаха съгласен звук пред нея. Така думата "улица" ставаше "вулиця". Думата "огън" ставаше "вогонь", "ухо" ставаше "вухо", а "остър" ставаше "гострий". Поради тези две особености украинският ставаше съвсем неразбираем, когато го слушаш, но когато го четеш, бавно и внимателно, текстът ставаше понятен. Е, разбира се, трябваше да се провери значението и да се научат и десетки много странни думи, като "пiвдень" и "пiвнiч", които значеха съответно "юг" и "север". Имаше и други страни думи, но тези двете някак си се набиваха на очи. Така бавно, но славно, успявахме да прочетем някоя и друга статия, свързана с археологически проучвания, на украински.
През пролетта на 1999 година, все още студенти, ходихме с два автомобила, а именно с два "Москвича", до Украйна, за участие в археологическа конференция, в Киев. Едно доста смело начинание, което е тема за отделен разказ, но само набързо да отбележа няколко неща, във връзка с езика. На мен лично ми се стори, че в градовете говореха на руски, а в селата на украински. Но колко индивидуално е всяко впечатление говори следното. Някъде по средата на престоя ни в Украйна, колегата Маргарит сподели:
- Е, не чух един човек да говори на руски!
- Аз пък не чух нито един човек да говори на украински! - отвърнах аз. А бяхме пътували в две коли, по един и същи път, през Бесарабия, Одеса, и нагоре към Киев.
Така че всяко впечатление е много индивидуално..!
Освен другите сувенири в Киев си купих и една сива тениска, на която пишеше - Київ - матер міст руських, духовне серце України, т.е. "Киев майка на руските градове, духовно сърце на Украйна".
Тук на място, в Украйна, ми се натрапваше глаголът "бачу" и "бачумо" - виждам, виждаме, и т.н., доста различен от българския и всъщност приличащ на турския, но и това е една друга тема. Всъщност имаше и доста украински думи, които приличаха на българските, за разлика от руските. Например "червоний" - "червен", а не "красный", както е на руски, "лекар" - лiкар" на украински, а не "врач", както е на руски и т.н. По телефона украинците казваха "Ало!", точно както българите, а не "Альо!", като руснаците, казваха "мати", а не "мать", като руснаците и други. Но от друга страна, наскоро попаднах на видео, в което украинец обясняваше в началото, колко много общи думи има между българския и руския, без тези думи да ги има в украинския. Това са десетки думи по скоро от техническо и научно естество, така да ги наречем, но и тук виждаме колко индивидуален е погледът към една или друга тема...
В отговор на някаква си Искра
Имената на Исус Христос в Библията
