Мненията на различните изследователи, се различават по много детайли, но всички са единни в едно – за дълбоката древност на българската културна традиция, език, генетично наследство. Например аз, съм един от хората, които приемат, че действително българската държава, с това име, е била създадена през 680/681 година. Но тук не говорим, не толкова за създаване на една нова държава, а за премахване именно на това римско или латинско господство на Балканите, продължило толкова дълго време. Само че и това, не е еднопосочен и едностранен процес. От самото начало на новата ера, чак до седми век, българските земи с многомилионното си население, били неотменна част от римската, а по-късно и византийска история. Тракийските земи дали хиляди войници, работници, занаятчии, майстори и не на последно място, около дузина императори, от тракийски произход, седнали на римския престол. Но ако българската държава с това име „българска“ е на около тринадесет века, то няма да е пресилено да кажем, че формирането на българския народ е на повече от осем хиляди години, дори ако щете на тринадесет хиляди. Тоест имаме тринадесет века България, срещу сто и тридесет века български (тракийски, древнобалкански) народ.
Доказателствата за приемственост са пред очите на всички, които имат достатъчно наблюдения и познания по темата. Още от времето на епохата наречена новокаменна, следвана от каменно-медната епоха, а по-късно и бронзовата епоха, имаме многобройни артефакти, които показват поразителни сходства, с по-късни времена и епохи. Например, една глинена кана, открита при село Градешница, край Враца, представлява женска фигура, с многоцветна украса.
Антропоморфен съд от Градешница, ранен неолит; Ахинора - картина от Иван Милев
Такива фигури, които изобразяват хора, се наричат антропоморфни и са характерни за онази времена, няколко хиляди години пред Христа. Тази фигура е от времето на ранната новокаменна епоха, т.е. около шест хиляди години преди новата ера. Представя женска фигура, която е забрадена, с нещо като насечена на триъгълници забрадка. Което е още по-впечатляващо, на главата на жената са представени два големи пандантива – начелници. Такива женски начелници или прочелници са традиционна част от българската женска носия. В средната част та фигурата, там където е кръстът или коремът се виждат две правоъгълни пафти! Така наречените пафти или чапрази, са едно от най-характерните женски украшения, за женската българска носия. Те символизират преминаването на невястата във вече омъжена жена. С две думи, праисторическа фигура от село Градешница, най-вероятно изобразява женска сватбена премяна. Сватбена, понеже жената е забулена, като по време на сватба. Епохата е отдалечена на осем хиляди години от нашето време..!
Една друга впечатляваща, този път не женска, а мъжка фигурка, от времето на средната новокаменна епоха, дори не е намерила място във витрината на някои от нашите музеи!
Мъжката фигура, която датира около времето 5700 – 5200 години преди новата ера, носи калпак, с малък вдлъбнат конус в средата. Този вид калпак е характерен за областите Мизия, Тракия и Македония и е бил неотменна част от облеклото на българина допреди стотина години. Така например са изобразявани героите на писателя и хуморист Чудомир, от самия него, и в рисунките му и в неговите разкази.
Портрет на герой от Чудомир; Мъжка глинена глава, с капа - среден неолит
Много характерни елементи от типична женска народна носия виждаме във фигурките разкрити при село Орсоя, Ломско. Тези фигурки са от едно доста по-късно време, от края на бронзовата епоха. Но дори и това време е отдалечено на близо две хиляди години от времето на основаване на българската държава и на Първо българско царство. Праисторическите съдове, включително антропоморфни и зооморфни такива, както и глинените фигурки от онези времена, често имат необичайна за нас форма. Много от глинените фигури и глави, с присвити очи и издължени лица, дори извикват днес представата за „извънземни“, но това е само на пръв поглед. Внимателният анализ на тези изображения, разкрива много елементи от древното облекло и украшения на хората от онова време.
Антропоморфен съд от село Габарево, късна каменно-медна епоха
Имаме и един известен съд, който представлява „пикаещо човече“, подобен на пикаещото човече, което днес е символ на град Брюксел. Антропоморфният глинен съд на пикаещо човече е открит при село Габарево, Старозагорска област и датира от времето на късната каменно-медна епоха. Вижда се, че фигурата е обута с нещо като панталон (потури), пристегнат с дебело въже, което играе ролята на колан.
Имаме и няколко фигури на „мислители“, от територията на България и Румъния, не много различни от „Мислителя“ на френския скулптор Огюст Роден. Това обаче е един съвсем кратък поглед върху стотиците глинени и мраморни фигурки, открити по нашите земи, от онази далечна епоха, както и съдове изобразяващи хора и животни.
Глинена фигурка на "мислител" от село Драма, Ямболско, късна каменно-медна епоха
Искам да спомена имената на различни хора, който от много време търсят истината за нашия древен произход и твърде ранното формиране на българския народ, тук на Балканите. Въпреки че тези хора понасят много критика, понякога и заслужена, включително и аз, ние всички продължаваме да търсим истинските причини и процеси в нашето историческо развитие и в нашата хилядолетна история. Това са хора като Александра Делова, Ангел Щапаров, Иван Симеонов, Иван Стаменов, Илиян Йорданов, Ирена Янчева, Любомир Цонев, Мартин Константинов, Павел Серафимов, Петко Атанасов, Славян Стоянов и много други, които виждаме, че официалната българската история трябва да бъде преосмислена, а в не малка част и пренаписана. Тогава ще намерим нашето истинско място в Европа и в глобалния свят.
Престъпната украинска държава убива и из...
Украйна подготвя балистика. Ядреният отг...
Ами аз съм си историк, като втора професия
Имам и необходимото признание от гилдията Покойният професор Карайотов е казвал по мой адрес, на запитване, че съм завършен специалист, жалко, че у нас няма механизъм да бъда използван пълноценно!
Да, подготовката ми на ниво в химия и математика ми помага много да уловя процесите в историята, които обикновено убягват на праволинейните историци
България е била Велика сила и в това не може да има съмнение ! И тук не става дума за някаква сбирщина от простаци, грабещи и рушащи, а за добре организирани армия и държава
Да си Българин е било гордост и чест!
Вилардуен описва случай в Пернишко, как пита двуметров печенег, какъв е?
И той се удря по гърдите и казва- Булгар!
Изумен е! Как може за няколко десетилетия да се самоопределят за Българи?
Ние имаме лоша черта сега, вижда се и в блога
Харесваме чуждото и сме безмилостно критични към Българското! Ние не създаваме почва хубавото да се развие и изяви Гледаме в зародиш да го унищожим
Не търпим чужд успех
Да, порежи го, докато е време!
И мен се опитваха да порежат, но не успяха
Разправяли ми са, как при шефката налетяла нейна колежка и я попитала, луда ли е
Защо ми дава път, утре ще и взема мястото?
Тя не коментирала
В интерес на истината директорът на два пъти ме вика с такова предложение Казах, че докато е на работа тя, няма да приема
А и административната работа не ме влече!
Та оценки на случайни хора за Българите не ме интересуват
Не може ефрейторът да прави оценка на генерала И тази оценка да е меродавна
Историята ни е сбъркана отвсякъде ,умишлено
Само един парадокс
Румънците били романизирани племена заселени отвъд Дунав?
Знае се , че даките са гети прехвърлили се отвъд Дунав и сменили името си
Столицата е Сарматигетузе, името гети присъства
Каква е логиката романизирани гети да бягат отвъд Дунав? Там земите за кратко са били римско владение По скоро нероманизирани ще бягат там
Романизирането е след френската революция...
Хубав ден!
https://fakti/kultura-art/1042864-otkoga-sme-na-balkanite
Изгорен е от чудовищата тюрки до основи.
