Прочетен: 4035 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 19.03.2023 21:57
Веднага след пристигането в селото на Хорхе, направихме първата разходка по река Ярапа, в късния следобед. Реката беше пълноводна, но широка не повече от 25 метра. Много ми напомни на река Велека, при устието, с по- пищна и по- висока растителност. Напомняше и на другите реки по нашето южно Черноморие и като цвят на водата, и като растителност, и дори по звуците и миризмите.
Още в началото на разходката видях и едно гнездо надвиснало над реката, състоящо се от много „джобове“, в които птички с жълти коремчета бързо влизаха и бързо излизаха. Пееха специфична песен, като бяха доста гласовити. Такова гнездо има в Биологическия факултет на ПУ, на тепето. Ние като малки със сестра ми, когато ходихме при баща ми в университета, често разглеждахме тези препарирани птици и животни на втория етаж. И ето ти сега живи, тези същите експонати, в реалната им среда...! Замислих се и още, кой е донесъл това гнездо в университета навремето, по времето на комунизма (или дори по-рано) и откъде? Нямах никаква представа.
И така гнездото, и река Велека, и спокойствие, освен ако не мине някоя пърпореща лодка, а те повечето бяха такива. Само някои от местните използваха малки канута, с гребла, основно за риболов. Скоро видяхме и една къща високо в клоните на вековно дърво – Treehouse lounge. Много впечатляващо, след това се показа и друга, но Хорхе побърза да ме предупреди, че нощувката тук струва около 250-300 долара.
При тази първа разходка не ходихме далеч, само колкото да придобия първоначално впечатление от джунглата и реката. Помолих спонтанно Хорхе да спре на едно място и слязох на брега. Разходих се навътре 20-30 метра. Тук отпадна и още една заблуда – че джунглата е място, където не можеш да изминеш и пет метра без да използваш мачете и да си проправяш път. Придвижването, въпреки значителната растителност на „първия етаж“, беше почти безпроблемно. Запазих тези разсъждения за себе си, понеже Хорхе нямаше да ги разбере. Изпреварвайки разказа, само да отбележа, че реално използвахме мачете, само два пъти, понеже не можехме да преминем и то в първичната джунгла и то поради паднали дървета. По този повод Хорхе, който е израстнал в джунглата, каза че едно време са се предвижвали без мачетета и че те са сравнително отскоро. Това доста ме изненада и го попитах по- трудно ли е било предвижването тогава. Той каза: „Почти същото, малко по-трудно“.
Да кажа, че на връщане видяхме и маймуни да се предвижват по дърветата, близо до реката. После се оказа, че тези маймуни са почти опитомени, но така или иначе свободното предвижване на маймуните в природата е толкова красиво нещо, което не може да се забележи в зоопарка. Тя се хваща с дългата опашка, с предните и задните крака, с такава лекота за клоните и се предвижват с такава лекота и сръчност, че сякаш не животно, а някаква жива маса се премества по клоните и из дърветата от едно място на друго. Красота!
Спах доста добре на дунапренения дюшек, върху който беше опънат комарник, на четириъгълна рамка. Предупредиха ме, че вечер звуците в джунглата са доста силни, но това бяха основно щурци и някой непознати крясъци, но спорадични. Друго което ми направи впечатление е че температурата остана една и съща през цялата вечер, т.е. не захладняваше с напредването на вечерта.
На другия ден след закуска тръгнахме и на първия поход в джунглата. Това беше малко по-нагоре от мястото, до което стигнахме първия ден. Тук имаше някаква тъмно синя маркировка върху дърветата. Оказа се, че това е от местното горско, така да го кажем и зоната като цяло е защитена.
На тръгване обухме гумени ботуши, задължителни за предвижване в джунглата. Е, джунглата си беше джунгла! Особено с тази тропическа растителност под дърветата, т.е. на първия етаж, с влагата и множество комари. И доста вода навсякъде - може да се появи по всяко време и на всяко място, т.е. където очакваш и не очакваш. Вървях, гледах, снимах и се ослушвахме за някакви животни. Всъщност вървяхме по пътека, която водеше към друг лагер, на около час разстояние. В джунглата ако няма някаква пътека наистина е трудно. И тези комари! „Ако няма комари няма истинска джунгла!“ малко като оправдание побърза да каже Хорхе. Бях забравил да се напръскам с репелента, така че вината си беше моя.
Стигнахме до едно никакво място, но поне имаше някакви цветя, сред палмовидните дървета, лияните и другата растителност. Седнахме на едно повалено дърво и Хорхе запали едно мапачо – местни цигари, свити на ръка и доста дебели. Гонят змии, комари и освен това били лековити. Дръпнах и аз – доста силни! Тук насред джунглата Хорхе се поинтересува от България, попита ме нещо и аз му показах малко снимки, включително и зимни такива от Родопите. Ефектът на пеперудата, както каза някой...
Тръгнахме обратно, а аз осмислях първите си впечатления от джунглата. Тук от първите снимки, макар и красиви, се вижда че не мога да се слея с околната среда, стоя като външен обект. Така си остана и до края на престоя ми в джунглата.
Вечерта имахме друго мероприятие – отидохме край езерото близо до селото да гледаме кайманите и евентуално да уловим някой по-малък. Тук вече, край езерото, звуците бяха плашещи. Крякането на жабите създаваше постоянен фон, в който се смесваше всичко останало. С мощен челник, Хорхе бързо забеляза два каймана в езерото, по светещите двойки очи. Казах му да не отива, но той нагази във водата. Скоро се върна с малък кайман, около две педи, според безстрашния Хорхе двегодишен. Не съм от туристите, които непременно държат да им уловят алигатор, но след като така или иначе се беше получило направих още нощни снимки.
Скоро след това се върнахме към къщата, нашият стан, където ми се стори направо тишина, след престоя при езерото.
Снимки и клипчета -
https://photos.app.goo.gl/2ZneQkeWUggGmqre9
Снимки на паркове, животни, места около Икитос -
https://photos.app.goo.gl/tXRsfsTtprB7rJSG7
Ходи ли в Икитос? Чувал съм, че е достъпен само по вода!
Планираш ли вече завръщане, спомням си, че предвиждаше посещение и в Боливия!?
Преди години, чешки студенти написаха книга за пътешествието си в Южна Америка!
Може би си се договорил, но материалът за пътешествието ти, някое издателство, колкото и да е опростачена България, ще го вземе като топъл хляб!
Благополучно завръщане!
Както винаги си запознат с темата, а Икитос не го бях чувал. Да, той е изходен пункт за цялата джунгла. Аз първоначално смятах да отида там по реката, но в крайна сметка отидох със самолет. Тук има много добре развита система на вътрешни полети. Вече пътувах няколко пъти с самолетите.
Книга пак да повторя не смятам да пиша, но може би за някои вестник материал, за онлайн издание ще направя. Прибирам се след две седмици живот и здраве.
