Едно от най-южните неолитни селища е открито при разкопки в централната част на днешния град Кърджали. То е проучено частично, но въпреки това дава важни резултати за живота на хората, в онази отдалечена епоха. Животът от проучените около 17 пласта, с обща височина от 4 метра, е затворен изцяло в новокаменната епоха.

    Първоначалното място, определено за заселване от хората, е било подравнено и след това покрито с жълто-зелена пръст, която е трамбована. От запазените улучни платна между жилищата се установява, че те са били широки около два метра, като част от тях са покрити с речни валутъци и дребни обработени камъни, т.е един вид калдъръм. Жилищата били разположени непосредствено до улицата. Повечето имали две стаи, правоъгълна форма и принадлежащ малък двор. Огнището обикновено се намирало в южното помещение на жилището, в съседство с един от ъглите. Стените били изградени от набити в земята дървени колове и преплетени между тях върбови или лескови пръчки, плътно обмазани с глина. Тази техника на изграждане на жилищата се запазва в продължение на хилядолетия. В централната част на селището е разкрита двуделна постройка с по-големи размери, с голям двор и открит интересен инвентар, поради всичко това определена като обществена.

 

Селищна могила при село Караново

    Откритите оръдия на производство са изключително разнообразни. Те включват добре огладени каменни брадвички, тесли и стъргалки. По-рядко се срещат и каменни или изработени от мрамор палещници, най-важната работеща част от древните (а и съвременни) рала. Открити са и много хромелни камъни, използвани ежедневно за смилането на житото , както и каменни хавани с или без чукалка. На обекта са открити и много обработени глинени или каменни топки, определяни като бойни.

    И в тази новокаменна епоха, кремъкът служил за оръжие и оръдие на труда, както от най-дълбока древност. Всъщност кремъчните оръдия и оръжия запазват водеща роля и процентно погледнато те са най-многобройни. Кремъците били отчепвани от т.нар. кремъчни ядра, с различен състав и различни цветове. В този регион, поради многобройните находища на полускъпоценни камъни, немалка част от оръдията на труда, украшенията, амулетите, са били изработвани и от такива полускъпоценни камъни.

    Многобройни и с различни размери са и костените игли, шила и т.нар. гладилки. За тяхната направа били използвани костите на различни опитомени или диви животни. Открити са и многобройни мъниста от глина, дърво, кост, мраморни и от раковини. Те били част от гердани, гривни и други украшения. Срещат се и много амулети и детайли от средиземноморската мида Спондилус, която е предпочитано украшение за цялата новокаменна и по-късната каменно-медна епоха.

                        

Оръдия на труда от кост и кремък - ранен неолит
 

    За широкият интелектуален кръгозор на хората от това селище може да се съди още от редица факти, подкрепени с разнообразни материали. Такива са различни фигурки на хора и на животни, глинени лампи за осветление, глинени печати с различни спираловидни и меандровидни орнаменти, различни други предмети от кост, глина, камък, мрамор и полускъпоценни камъни. В централната сграда на селището е намерена и свастиката от нефрит, във формата на четири змийски или жабешки глави, за която ще стане въпрос по-нататък.

    Отбелязахме, че масовото навлизане на изделията от глина в бита е едно от най-важните постижения на новокаменната епоха. Характерно за всички разкрити селища от този ранен период за територията на България е голямото разнообразие от форми, качество на материала, цветове и орнаментация на керамичните изделия. Селището при град Кърджали не прави изключение.  По нискокачествените съдове са изработени от недобре пречистена глина, с примеси от по-дребни или по-едри песъчинки. Намерени са обаче и съдове от фино и добре пречистена глина, украсени, с високо качество и художествена стойност. Симетрията и правилността на формите и шарките по тях са впечатляващи. Едни от съдовете са черни на цвят, други сиви или с цвят близък до кафявия. Част от съдовете били потапяни в разтвор от червена боя (ангоба). Декорацията върху една част от съдовете е изработена от бяла материя, в различни геометрични форми. Среща се и декорация върху съдовете чрез врязване, канелюри, натиск от нокти и други.

    Основният поминък на хората от това древно селище – град, било земеделието, концентрирано върху отглеждането на окултурения лимец. Намерените овъглени костилки от грозде, показват че още в този ранен период и култивирането на лозата вече е започнало. Откритите кости от различни животни показват, че животновъдството и ловът са допълвали основният поминък на населението.

    Древните занаяти засвидетелствани в селището, показват забележително ниво на развитие. Глинените тежести, използвани при най-древния, вертикален стан, свидетелстват за началото на тъкаческия занаят. Изграждането на огнищата и пещите, строежа на жилищата, утъпкването на жилищните подове и постилането на улиците с камъни, показват че и други древни знаяти били достигнали забележителен етап в своето развитие. Грънчарството и грънчарските умения на древните майстори от своя страна, предизвикват възхищение дори и към ден днешен. Изготвянето на оръдия на труда и украшения, чрез оформяне, изглаждане и пробиване на различни твърди материали, говори и за забележителното ниво на техническите умения, ако и повечето от използваните методите да били съвсем базови.


               



Керамични съдове от неолита

    Разкритите в селището при Кърджали погребани четири човешки скелета, показват сходство със разкритите раннонеолитни погребения и в останалите части на България. Погребенията са извършвани чрез полагане на трупа в свито положение, легнал на една страна, така наречената поза хокер. Предметите поставяни в гроба, заедно с починалите, са съобразени съответно с пола и възрастта. Според археологът Атанас Пейков, проучил селището, запазените погребения, говорят за един богат душевен мир на най-старите замеделци в Източните Родопи и показват строго оформени традиции в тяхната култура, корените на която трябва да се търсят в местните балкански територии.

Селище от времето на ранния неолит е разкрито и в центъра на съвременния град Крумовград. Проучването показва, че основните характеристики на живота през новокаменната епоха и тук са същите, като при селището на територията на град Кърджали. Наблюдават се и някои различия, като например по малкият брои оръдия от кремък, и доста по големият брой костно-рогови оръдия, както и такива от глина. Откритите съдове с релефни изображения, пресъздаващи хора и животни, както и глинени култови масички, показват връзка с подобни открити при ранни селища от територията на България, Република Македония и Гърция. Неолитните селища при Кърджали и Крумовград били в контакт и със селищата в района на Мраморно море, в днешна Турция.

Забележителната картина на неолитното общество от земите на днешна България и съседните територии се повтаря и в много други древни селищни центрове.

Както вече споменахме, с особеното си значение се отличава селищната могила при село Караново, Новозагорско. Тук сред плодородната равнина, защитена на север от Балкана, започва развитието на селището – град, в самото начало на новокаменната епоха. На 8 километра южно от Нова Загора се намира и голямата селищна могила до село Дядово, в която животът и натрупването на културни пластове започва по същото това време. Селища от тази най-ранна новокаменна епоха започват своето съществуване и близо до Стара Загора - Азмашката могила, близо до село Хрищени, Берекетската могила на юг от града и селищната могила до днешна Окръжна болница, в самия град.

Нефритена свастика от неолита - досега в българските земи са намерени 3 такива



    Проучването на карановската могила, от българските археолози Васил Миков и Георги И. Георгиев, датира от средата на 20 век. Тази селищна (жилищна) могила е една от най-големите на територията на България, с ширина около 200 метра и достигаща височина на централната част около 15 метра. Благодарение на прецизните разкопки и добрата научна систематизация, дело на проф. Георгиев, карановската могила се превръща в еталон при периодизирането на селищните могили от новокаменната и каменно-медната епоха. Тази периодизационно-времева система обхваща развитието на древните селища не само на територията на днешна България, но и на цяла Югоизточна Европа. В по-ново време тя е допълнена и развита от археолога-праисторик Васил Николов въз основа на продължаващите там българо-австрийски разкопки. Животът в Карановската могила е разделен на десет основни периода, като първите шест се отнасят към новокаменната епоха, следващите два към каменно-медната епоха и последните, най-горните два, към ранната бронзова епоха. Като обем, това са внушителните 15 метра културни напластявания, а като време това са близо три и половина хилядолетия, от втората половина на седмото хилядолетие до края на четвърто хилядолетие преди новата ера.

    И тук впечатлява високото ниво на развитие при древните земеделци. Открит е много добре запазен сърп от рог на елен, с кремъчни зъбци. Той датира още от най-ранноият период на новокаменната-епоха, като подобни сърпове от същото време, са открити и други места в Южна България. Чрез експеримент е доказано, че тези сърпове имат много голяма производителност на труда, доближаваща се до тази на металните сърпове, от по-късните епохи.  Впечатляващо и тук е високото майсторство при изработване на керамиката и изобщо в дейностите и занаятите от бита на хората.

    В карановската селищна могила са разкрити над 25 основи на раннонеолитни жилища. По-голямата част от тях са приблизително квадратни, или правоъгълни, едноделни и рядко двуделни. Пещите най-често се намират до една от стените на помещението. Улиците са правилни, ориентирани по посоките на света, понякога застлани с дребни камъни и керамични фрагменти. Ширината им е около 2 метра.

    Голяма селищна могила е проучена в югозападния край на днешния град Казанлък. Тук също са представени основните фази на развитието на неолитната култура в Тракия – ранна, средна и късна, които се синхронизират с периодите от селищната могила при Караново. Каменните и костните оръдия тук са много добре изработени и имат висока за такъв тип оръдия ефективност. И тук са открити много сърпове от рог на елен, с прикрепени в тях кремъчни зъбци. Всъщност, откритата колекция от близо сто такива сърпа е най-голямата подобна в Югоизточна Европа.

    С впечатляващи размерите, подобна на карановската е и селищната могила, при село Капитан Димитриево, между градовете Пазарджик и Пещера. Нейното проучване започва в периода 1947-1948 година от археолога Петър Детев, проучил десетки могили  в Горно-тракийската равнина. До естествен водоизточник, пълноводен извор, които съществува и днес, започва развитието на древното селище – град. Периодизацията на материалната култура от тази селищна могила показва единство с карановската.

    В най-ранния неолитен пласт, на това селище, е разкопана част от двуетажна къща. В наземния долен етаж е установена голяма куполна пещ, хромелно съоръжение до нея и няколко глинени зърнохранилища. Подът на горния етаж е изграден от успоредни греди с дебел глинен пласт върху тях. Върху този под е била изградена куполна пещ, а вероятно и други съоръжения.

    Тук е мястото да отбележим, че единствено натрупаният опит на археолога, извършващ разкопките, позволява доброто отличаване и определяне на пластовете, като в дадения случай. Незапознатият наблюдател много трудно може да отличи отделните пластове на терен и да възстанови принципно отделните структури, съществували преди толкова много хилядолетия.

    Селище от ранния неолит е разкрито и навътре в Родопите, близо до град Ракитово, на 750 метра надморска висичина. Жилищните напластявания тук са сравнително малки, поради това че селището е било обитавано само през ранната и късната новокаменна епоха. Тук формата на жилищата е по скоро трапецовидна. Трапецовидните жилища имат паралел с трапецовидните жилища от известното праисторическо селище при Лепенски Вир, в днешна Сърбия. Жилищата са изградени от дървена конструкция, обмазана с глина, с огнища и глинени пещи, като основен акцент в жилището. Впрочем, тук е намерен и миниатюрен глинен модел на жилище, които засега е най-ранният сред подобните модели, открити в българските земи.

Неолитен съд от Ракитово

    Намерените керамични фрагменти свидетелстват, че хората използвали в ежедневието си съдове от недобре пречистена глина, направени грубо без помощта на грънчарско колело, но също и фино изработени купи, паници, високи чаши, едноцветни или с украса от рисувани геометрични орнаменти. По представителните съдове са обляти с тъмнокафява, тъмночервена и виненочервена ангоба и рисувани с кремава боя. Откритите многобройни прешлени от вретено и тежести от отвесен тъкачен стан свидетелстват, за развитие на тъкачеството.

    Тук са разкрити три постройки, чиято основа е изградена от речни и ломени камъни. Във вътрешността им са намерени олтари, множество глинени идолчета, култови съдове,  като това води до предположението, че в постройките са извършвани религиозните обреди на общността.

    Предполага се, че селището възниква на това място във връзка с минералните извори, които изобилстват в региона и са използвани от древността до днес. Вероятно същата е причината и за възникване на раннонеолитното селище край село Елещница, Разложко, където също има минерални извори, най-вероятно познати и използвани от дълбока древност.

    Раннонеолитно многослойно селище е разкрито и край село Чавдар, Пирдопско, сред малка живописна долина. Вероятно древното селище е било оградено от три страни с вал от глина, а от четвъртата като граница служи близката река Тополница. Сградите тук са с правоъгълна форма, по-често едноделни, с площ от 25 до 55 кв. м. Рисувана керамика тук е отново забележителна като качество и като декорация. Рисуваната неолитна керамика е украсена с различни земни бои – бяла, червена, черна, виненочервена, кафява, сивожълта, сивокафява. Орнаментите по съдовете включва система от вписани ромбове, триъгълници, меандри, волути, точки и други.

    Множество са следите от неолитни селища в Софийското поле, при селата Войняговци, Гниляне, Курило, Кътина, Локорско, Сеславци, Чепинци. По-голяма известност за науката придобива селищната могила при село Кремиковци, сега квартал на София. Заедно с могилата при село Чавдар, заради някои допълнителни техники при изработването и украсяването на съдовете, археолозите отделят т.нар. култура „Кремиковци – Чавдар”, близка до култура „Караново”.

    При изкопни работи през 1950 година,  в един от източните квартали на град София, било разкрито още едно голямо селище от новокаменната епоха. То е проучено основно в края на 80-те години под ръководството на археолога Васил Николов. Селището е заемало значима площ, около 80 декара, по левия бряг на Слатиска река. При спасителните разкопки е установено, че културните пластове са с дълбочина 3 метра, в които са разположени пет строителни хоризонта. Официално, това е най-старото селище на територията на град София. Особен интерес тук предизвиква добре запазената основа на голяма къща, от най-ранния период. Площта на сградата е 117 кв. метра, като тя е двуделна. Едното помещение, много по-голямо, е жилищно, производствено, хранилищно и обредно. Там са лежанките, пещта, огнището, ръчната каменна мелница, вътрешната площадката за сушене и приготвяне на храна, вертикалният тъкачен стан, многобройни глинени зърнохранилища и жертвена яма. Малкото северно помещение е използвана за производство на оръдия на труда, както и съдържа един домашен олтар. Преди построяването на къщата под северозападния й ъгъл е била направена строителна жертва – поставяне на керамичен съд с храна. Подобни строителни жертви от най-различен вид – култови масички, глинени идоли, каменни чукалки, хромели, съдове - са откривани и при други сгради през неолитния период, а и в по късните епохи. В селището при Слатина са разкрити голям брой хромелни камъни, използвани за стриване на житните зърна. Те се откриват най-често до пещта, в съответното жилище.

    През 2014 година започва проучването на раннонеолитното селище, край село Мурсалево, по поречието на река Струма. Тук са разкрити около 60 къщи, от времето на раннната новокаменна епоха, като според проучвателите голяма част от тях са били двуетажни. Улиците са прави, а къщите са изградени с типичната за периода техника. Разкрита е много керамика, най-характерната с високо качество, в типичния червен цвят и рисувана бяла украса. Предполага се че селището е възникнало край брод на река Струма, удобен за преминаване. 

    Произходът на ранните неолитни култури с рисувана керамика в централните части на Балканския полуостров е свързан с района на Югозападна Анатолия. Според водещите съвременни специалисти по праистория, земеделието и скотовъдството имат корените си в Предна Азия. Това доказват и генетичните изследвания, които показват че еднозърнестият лимец е култивиран само в един район на Източна Анатолия и по-късно е пренесен на Балканите, както и че говедото е одомашено в Предна Азия и именно само този нов вид се разпространява до Северна Европа. Балканите са първият европейски ареал, който възприема земеделието при разпространението му от неговия предноазитски център.


 
Лимец 

    Все още е трудно да се отговори на въпроса, по какви пътища и как точно е станалото разпространението на земеделието на Балканите. Без съмнение пълноводните реки, вливащи се в Егейско море са способствали за това разпространение. До каква степен имаме наличие на ново население или просто взаимстване и „обмяна на опит” между балканското и предноазиатското население, също е много сложен въпрос. Но така или иначе веднъж пренесен на Балканите, този нов етап от развитие на човечеството, свързан със земеделието, одомашаването на животните, появата на керамиката, на първите занаяти, на градоустройството, получава бързо развитие и разпространение. Нещо повече - след средата на 7 хилядолетие, и началото на т.нар. новокаменна епоха, в продължение на четири хилядолетия, именно тези земи става двигател на културното развитие в Югоизточна Европа, а и изобщо на Европейския континент.

    Най-важните зърнени култури, отглеждани от неолитните земеделци са еднозърнестия и двузърнест лимец, а в по-малки количества е застъпен и ечемикът. При бобовите растения най-голямо стопанско значение имат лещата, грахът, секирчето, уровът (фий) и нахутът. Ленът и конопът били отглеждани като влакнодайни и маслодайни растения.

    Освен зърното, основна роля за изхранването на обитателите на неолитна Тракия имали и докараните от Анатолия домашни животни – овца, коза, говедо и свиня. Ловът на диви животни – сърна, тур, благороден елен, елен лопатар, дива свиня, заек и мечка става допълващ дял в изхранването на хората. За храна са използвани още речни риби, миди и охлюви и други.

 

ти,сам онзи ден,започна Откритието..
..от ПЛОДОРОД.ПОЛУМЕСЕЦ, м у Тигър и Ефрат...към Изток и Север..

// Все още е трудно да се отговори на въпроса, по какви пътища и как точно е станалото разпространението на земеделието на Балканите. Без съмнение пълноводните реки, вливащи се в Егейско море са способствали за това разпространение. До каква степен имаме наличие на ново население или просто взаимстване и „обмяна на опит” между балканското и предноазиатското население, също е много сложен въпрос. Но така или иначе веднъж пренесен на Балканите, този нов етап от развитие на човечеството, свързан със земеделието, одомашаването на животните, появата на керамиката, на първите занаяти, на градоустройството, получава бързо развитие и разпространение. Нещо повече - след средата на 7 хилядолетие, и началото на т.нар. новокаменна епоха, в продължение на четири хилядолетия, именно тези земи става двигател на културното развитие в Югоизточна Европа, а и изобщо на Европейския континент.

защото, аз съм, Читател, критик, анализатор, изследовател
а, не писател, по поръчкаа.. )

......