Историците твърдат, че името Добруджа идва от това на деспот Добротица, български болярин управлявал тези земи през 14 век. От известно време си мисля, че името на Добруджа ще да е по-древно или ако не е то не е имало по-подходящо име, което така да приляга на този прекрасен край.
    Добруджанското плато се издига от всички страни, особено чувствително в посока откъм морето. Изведнъж от едни гъсти, зелени, почти тропически гори, след нелеко изкачване покрай стръмни дерета, пътникът се озовава пред меки простори, пред една лекохълмиста равнина, с огромни блокове от царевица, слънчоглед и други земеделски култури, която отведнъж те завладява със своето спокойствие и доброта. Огромните земеделски полета от по няколко квадратни километра, са разделени помежду си с дълги пояси от високи дървета, широки по няколко десетки метра. Чудех се кога са се образували, са били оформени тези пояси, дали през двадесети век или съществуват от по-рано.
    Едноетажни къщи в селата, построени според местната строителна традиция във формата на буквата Г, или което впечатление се създава от съществуващия в много случаи сайвант, с малко стълбище при входа и закрито преддверие, ми се струваха мънички, на мен, като син на Тракийската равнина. Но разбира се виждаха ми се също задушевни и симпатични. Радвах се и на земеделската техника, големите трактори и комбайни и всякакви ремаркета, за които има, има работа в този край.
    В Добрич, в който не бях стъпвал никога през съзнателния си живот, усетих също едно спокойствие. То се дължеше не само на летния сезон и на спокойната провинциална атмосфера, която съществува във всеки български град извън София, а и на още нещо. Настроението ми беше такова, че нищо не ми се разглеждаше, дори и къщата и музея на Йордан Йовков. Бях тръгнал по съвсем други дела и с друга настойка, но така или иначе срещата с певецът на добруджанския край, неизбежно дойде.
    На центъра на Добрич имаше малка изложба от снимки, във връзка с годишнина на най-старата гимназия в града. И тук се спрях и стоях повече от час. Гледах снимките и най-вече хората с голямо внимание. 




    На пръв поглед стари снимки, като стари, архивни снимки - на преподаватели, на ученици, от преди век - нищо особено. И все пак каква доброта, интелигентност и любов между хората се виждаше на тях, в най-дория смисъл на тази дума. И колко индивидуално гледаха всички, а и бяха застанали на снимките. И въпреки тази индивидуалност все пак една синергия и силна връзка помежду им...!
    Аз като тракиец и родопчанин съм гледал много подобни снимки, предимно на хора от тези два края на България. Там редиците, особено в родопските снимки, са много по-стегнати, така да го кажем. Гледа се напред, макар и с весел поглед, но доста по-отговорно и сериозно. Просто такъв е климатът, такава е планината.







    А тук такава мекота и неподправена любов, пак да повторя, в най-добрия смисъл на тази дума... Съществува ли още, днес? Забравили сме вече за това, особено в нашия край, пловдивския или да си го кажем направо - в град Пловдив. А тук в Добрич, дали съществува още?





    Продължих разходката си нататък из центъра. Не бях в наствоение да посещавам нищо, както казах, дори археологическия музей, въпреки че бях тръгнал на опознавателна обиколка към Северна Добруджа, румънската част, именно по археологически и културно-исторически обекти. Но по-интересни ми бяха хората, сградите и се питах дали беше вярно това, което тези снимки ми разкриха или беше само внушение.
    Какво са защитавали едно време нашите дядовци и прадядовци, се запитах, за какво са воювали, как се печелили тези славни битки, Балканските войни, Първата и Втора световна война, а и всички войни преди това, в по-ранни времена? Те са воювали не за нещо абстрактно, като нация, родина, те са воювали за нещо конкретно - за съпругата си, за любимата си, за семейството, за децата си. Воювали са за къщата и за нивата си, за да не бъдат загубени и придобити от враговете. Воювали са разбира се за свободата си, за да не бъдат зависими, да не бъдат поробени.
    А сега, за какво да воюваме ние, днешните българи? За жена ми ли да воювам, моята, на която лично аз искам да й извия главата, а не врагът ми. За кого да воювам в такъв случай? Децата ни колко са, в наши дни, ако ги има изобщо... Едно, най-много две, не че това ги прави по-малко ценнни и важни разбира се. Изобщо съсипахме любовта в България и затова не виждаме бъдеще и надежда няма.
    Понеже главната улица свърши, завих по страничния пасаж и след малко пред мен се изпречи бронзовият паметник на Йордан Йовков, седнал и държащ позив в ръка, на който пишеше: "С мъки, с нещастия е пълен тоя свят, но все пак има нещо, което е хубаво, което стои над всичко друго - любовта между хората."
   Тези многоизвестни думи, върху които сме разсъждавали и писали съчинения като ученици, сега придобиха съвсем друг смисъл, в контекста на всичко, което бях видал и върху което бях разсъждавал през последния час. Видях цяла Добруджа, равна, заоблена и огряна от слънцето, видях лицата на милите хора от снимките, отпреди малко. Йордан Йовков открил и разкрил същината на нещата... като същински поет на този слънчев край... Тук се просълзих - усещането беше много силно!



    В този смисъл няма как да не кажа и още нещо. Добруджа не е само житницата на България, както традиционно се казва. Тя е много повече. Посягането върху този край е престъпление не само срещу природата, а и срещу част от душата на България. Чужденците, които гледат само за материални ресурси и искат да добиват шистов или не занм какъв си газ, не могат да разберат това... Или пък напротив, много добре го разбират!

Отвори дума за безродници
Считащи се за призвани да спасяват България? Ясно как!
Да, съсипаха държавата! В Добрич съм бил в командировки в продължение на около година! Преди разделната 2000-на година!
По" вина" на един родолюбец-зам.директора на акумулаторния завод Който ,като патриот държеше да ползва Български, а не вносни суровини
Е, напипа слабото ми място и направих всичко възможно!
Но, продалите България осуетиха работата?
От такива като мен имат загуба! защото от вноса има комисионна, от мен-трябва да ми пляскат с ръце?
А сиктирла, както казват гърците, на такъв?

Даде ми идея, да опиша хубавите спомени за Добрич!

Всичко най-добро, Андрей!

Айде, ще чакаме спомените от Добрич, но напиши и ако и нещо не ти е харесело, не само позитивните...

Но, дадох път за нещо , по - актуално
В продължение на около година, се занимавах с проблемите на акумулаторния завод, темата ще е съвременна, но огледах и странични неща
И критично, разбира се
Хваля, който заслужава, а който не, минава през шотов филтър и доказвам ,че не заслужава
Например некадърното ни управление, което се обявява за къдърно и наистина кадърни хора държи настрана
Ярък примр беше Б.Б. в това отношение Оградил се с шайка некадърници, гледащи го предано в очите И на този фон, той изпъква като голям ръководител, вършейки им работата!Във възможнстите си Иначе обвинява хора, които даже не е и виждал, от комунизма? Че не може!

Лека нощ!

Честит първи учебен ден и начало на новата учебна година!