Прочетох че днес е годишнинина от смъртта на Георги Бенковски - 

https://fakti.bg/bulgaria/677704-12-mai-1876-g-ubit-e-georgi-benkovski

    Но аз искам да споделя едно слово от поклонението пред паметника на Васил Петлешков. Присъствах случайно, в Градската градина в Пловдив, преди два дена. Трагичен е образът на този млад и интелигентен брациговец, който понася едно от най-тежките мъчения по време на Априлското въстание. Заставен да стои между два огъня, като истински мъченик, той умира малко по-късно от това нечовешко изпитание... Едно младо момиче прочете словото пред немногобройната, но качествена група от хора, каквато се виждаше че е от пръв поглед.
 

Уважаеми брациговци и потомци на брациговски родове,

 

За поредна година сме се събрали да почетем паметта на един от борците за Българското освобождение – Васил Петлешков. За поредна година ще си спомним за неговото дело, ще преклоним главите си пред смелостта му сам да се предаде пред петвековните потисници на българския народ, за да спаси своите съграждани, като по време на мъченията не издава ничие друго име, а многократно повтаря: „Сам съм, други няма. Аз водих, аз заповядвах – други не търсете“. И след като, дами и господа, положим цветя пред паметника му, всеки от нас ще поеме към дома и всекидневните си ангажименти, щастлив, че е успял да намери поне малко време, за да отдаде почит към подвига на героя и с това да даде достоен пример пред децата и по-младите от него.

Но може ли да се нарече добър пример да считаме себе си за патриоти, когато отделяме само няколко минути в годината, за да се поклоним пред подвига на своя герой, а през другото време дори не обръщаме внимание на нищожната информация за живота и делото на Петлешков, на всичкото отгоре несъвместима с истината, която циркулира в интернет? Добър пример ли е пред паметника на героя в град Пловдив всяка година на 10 май да се събираме все същите родолюбци – шепа брациговци и потомци на брациговски родове, за да споделим само помежду си по няколко думи за героя и да считаме, че това е достатъчно, за да се запази споменът за неговата саможертва? Да не говорим, че ежедневието толкова добре подхранва егоцентризма ни, че щом дойдем тук и видим колко сме малко, веднага започваме да се възмущаваме от липсата на загриженост на онези, които ги няма, и да се смятаме за нещо повече от тях.

И тъй като героите на България често биват сравнявани със светците, а образите им – отъждествявани със Светите икони, вероятно сега е моментът да си припомним една притча.

Двама човека влезли в храма да се помолят: единият фарисей, а другият митар. Фарисеят застанал пред олтара и започнал да се моли: „Боже, благодаря ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като този митар там. Аз постя два пъти в седмицата, принасям ти в жертва най-хубавите животни и си плащам редовно данъците.“ В същото време митарят стоял в предверието и дори не смеел да пристъпи напред. Наум само повтарял: „Боже, бъди милостив към мене, грешника!“

На пръв поглед изглежда, че съвременното ни самолюбие ни доближава повече до описанието на фарисея – хвалим се пред Господ или другите хора какви патриоти сме и как всяка година поднасяме венци пред паметника на Петлешков, но в действителност си спомняме за него най-често на датата на рождението или на неговата смърт. А напоследък и в моментите, когато ни се налага да поговорим с децата си по темата за славната българска история и да им обясним, че голяма част от написаното в учебниците не е истина, понеже основната цел на някои висшестоящи е да поддържат масовото невежество. Защото, ако знаем чии потомци сме ние, българите, никой не би могъл да ни манипулира. Само че, в стремежа си да прехвърлим вината на съставящите учебниците по история, не осъзнаваме, че основната роля за съхраняването на паметта всъщност не е тяхна, а единствено наша. А най-големият ни грях пред паметта на нашите предци, е че сме позволили съвременното ежедневие до такава степен да ни омагьоса със своите удобства – интернет, модерна комуникация, бърз транспорт и т.н. –

че вече само говорим наизуст за саможертвата, но трудно успяваме да си я представим и да я почувстваме.

Уважаеми брациговци и потомци на брациговски родове, героите ни, които са се борили за нашата България, не са били толкова многобройни в сравнение с числеността на врага. Ние – стоящите тук днес – също не сме много в сравнение с масата, управлявана от глупостта. И щом нашите предци са успели да се преборят с войската на тираните, значи и ние ще успеем да победим армията на гламавщината. Трябва само да го поискаме и сами да тръгнем към промяна, без да ни интересува кой присъства и кой го няма.

Защото нашите предци са действали и затова са победили.

Вечна памет на героя!

 

Благодаря за вниманието!

                     
 

 

 

Живка Аджеларова

 

 

Текстът е четен по време на поклонението пред паметника на Васил Петлешков в град Пловдив, което се състоя на 10 май 2022г.

Връщаш ме назад, преди повече от 15 години!
Гледах едно честване на Априлското въстание по телевизията. Петлешков беше споменат, но назад, наравно с другите
Бях дете, баба ми и дядо ми ме заведоха на мястото ,където са били кладите Исках да го видя И споменът за подвига, за който ми разказаха остана

Написах ,след тържеството ,статия във вестник, мисля ,че беше " Десант" В смисъл, че много са големите герои на Април, но Петлешков е безспорно най- голямият! Той перфектно е организирал въстанието, така ,че се принуждават срещу малкото градче да насочат цял полк от редовна войска, за да се справият с него! Те са останали съвсем сами, а минават в настъпление, преследват башибозука! Това впечатлява и командирът на полка- Хасан паша Той иска лично да види ръководителя на въстанието Обещава ,че, ако той се предаде, ще запази града! Това спазва! Петлешков знае ,че е обречен, аптекар е! Гълта отрова и отива, за да спаси градчето! Но отровата не действа Явно е била от арсеников тип, при силен стрес не действа! Гори го на огън, ти си описал как, иска да предаде помощниците си!Но Петлешков, полумъртър повтаря-" Сам съм, други няма"! Невероятна сила на характера, да не се огъне! Виждат ,че бере душа, свалят го, качват го на каруца ,,да го закарат в болница в Пловдив! Но малко след това ,той умира!
Влязох тогава в страницата на общината Писах им, че имат най- големият герой на Април, съизмерим по величие с чешкия Ян Хус, да не допускат повече да бъде изброяван наравно с другите участници във въстанието!
Имаше ефект! Раздвижиха се!
А на следващага година година Петлешков беше заедно с Раковски ,Левски и Бенковски!

Хубав ден!

Е, тук не съм много съгласен. Героите са си герои, трябва да ги уважаваме и почитаме всичките.

Че някои трябва да почитаме и уважаваме, а други- не?

Посочил съм, че според мен, той е най- големият от всичките
Това не означава , че като е най- голям , другите не са герои?! Но и не означава , че другите пък му са равни?Всички не са равни на Ян Хус, нали?
Посочил съмащо? Въстанието в Брацигово е на ниво в организационно отношение Останали съвсем сами ,те дори преминават в настъпление
И саможертвата му- за да спаси града! Не бяга, не предава никой!

Още повече, че несправедливо, беше поставен в задните редици!

Както и да е, понякога забравям, че съм в страната, в която всичко е обратно!

Привет Иване,

Това момиче, което чете словото е родом от Пещера. Сега живее в Пловдив. Незнам този род Аджеларови откъде е точно от Пещера или от Брацигово.

Поразрових за тази фамилия в Брацигово и в Пещера
В Пещера има доста странни фамилии, но тази ми е непозната! В едно съм сигурен, че нямаме родство с нея Щях да я зная! В Брацигово са се зселили доста хора от Македония, вероятно тези хора са оттам
Що се отнася до Димитър Аджеларов, писател, който вероятно е дядо на момичето, роден е в Пещера! Но много хора от Брацигово са се изселили в Пещера
От Пещера е Кьосеиванов, министър -председател, приятелят и колега на Алеко Константинов- Михаил Такев- министър и герой от Сливница, вместо него е убит Алеко! Но 25 години по- късно и той е убит България убива героите си!
Григор Чешмеджиев- министър в Първото правителство на България- Отечественофронтовското, както и братя Мулетарови, които също като Чешмеджиев са от нашия род, но по друга линия
От детството аз си спомням доктор Цикалов, във връзка с лошите сливици!
Но за Аджеларови тогава не съм чувал!

Хубава вечер!