Накрая, има и още една причина, поради която тракийският език и до днес е останал загадка. Тази причина касае самите нас, българските учени и изследователи. Имаме немалко примери, в които тракийското наследство , въпреки изброените по-горе замъгляващи фактори, прозира ясно под булото на вековете и хилядолетията. Само че в такива случаи сякаш се прави нарочен опит за неговото замъгляване. Това замъгляване се прави, защото подобни ясни примери оформят едни опасни дупки. Едни опасни дупки и пробойни в кораба на илюзиите, строен с научни принципи в продължение на много десетилетия. Тези пробойни заплашват да потопят този кораб, затова и учените по всякакъв начин се стараеха да запушат и запълнят тези дупки, за да не се разкрие изведнъж илюзорността на обоснованото с толкова труд и научни аргументи дело.

   Малката римска провинция Превалис (Prevalis), простираща се върху територията на днешна Черна гора, носи едно твърде ясно, дори и за неспециалиста име, който вижда в Превалис името Превала (в смисъл също и на Предела). За да се замъгли тази яснота обаче, почти без изключение, в нашата научна литература, името на тази провинция се дава като Превалитанa (Praevalitana) или Превалиана (Prevaliana) или дори Превалитания. Така трудно за специалиста, а още по-трудно за неспециалиста е да търси тук думата „превал”. Самите градове в тази провинция, както впрочем и на още много места на Балканите, носят като през Средновековието, така и до днес все същите имена, от римско време, някои с ясен славянски произход. Например средновековната Дукля е античната Доклеа (Doklea), град Будва е античната Бутуа (Buthua),Шкодра е античният Скадър (Skadar), Рисан е античният Ризиниум (Risinium) и т.н. Хърватският град Солин е античната, илирийска и далматинска Салона (Salona), дума произлизаща от „сол” или „слънце”, императорският град Ниш е древният Наусус (Naissus), дума идваща от „низина” (и производни, в същият този смисъл), средновековният Средец е древната, антична Сердика (Serdica), с ясно значение на името „средище” или „среда”, град Солун е античният Салоника (Salonica), с вероятно значение „слънчев”, днешно Скопие е древният град Скупи (Scupi), град Щип е античният Астибо (Astibo) и т.н. и т.н.

   Античното име на планината Витоша като правило в нашата научна литература се дава като Скомброс, както е било записвано името от древногръцките учени. Само че още през първи век Плиний Стари записва името като Скопиус (Scopius). В това име обаче е твърде очевидна връзката с други подобни имена, като например Скопие, а също и връзката с името шопи, шоплук и т.н. Точно затова варианта Скопиус на древното име на Витоша не се предпочита - защото би породил много въпроси и нужда от обяснение - и не се отразява в научната литература.

   Името граовци, с което се нарича днешното население в една обширна област южно от Софийското (Сердикийското) поле е на практика същото, с което е записано названието  на това население от древните автори – (а)гриани или (а)гриане - граовци. Официалните историографски изследвания обаче не поставят този въпрос, както и много други подобни. Например това, че най-разпространеното име в недалечното минало в района на Берковишко е Требел. А тук, като е добре известно на историците, в древността е бил центърът на владенията на тракийското племе трибали.

   Също така (въпреки че тази тенденция напоследък отпада) продължаваме допълнително да потъмняваме много тракийски имена като поставяме типичната гръцката настава или окончание  –с . Така името Севт, става Севтес, Раскупор, става Раскупорис, Котел става Котелас и т.н. Тази тенденция напоследък не е толкова изразена, но все още се среща в научната и в популярната литература.

Прав си Андро- подкрепям те!

Благодаря, Щапаров. Аз пък не винаги подкрепям твоя национализъм, ама хората те четат... :)

Родолюбие е правилната дума приятелю

ОК, приемам забележката.

Като че ли Нашите си уЧени нарочно си изкривяват езика , защото ги е срам ,че са БолгАри.
Тунджа , дето я пишат Тонзос , си е нашата Тъжа.
Ако и в други думи заместим он=ъ , з=ж , кой знае какво ще излезне.
Баба ми е Ружа и на полски е ружа , а на латински Роза.
Защо ги е срам да кажат , че ход , ходя е същото като ходон на гръцки. От там МетХод =метод. Бера е на гръцки берон , на латински феро.
Тони

Привет, Тони. Да, така е, но когато кажеш А, трябва да кажеш и Б и т.н., а нашите учени не смеят да започнат да казват азбуката.

за лингвистите.
Интересно ни е да научим нещо ново , но това не може да ни бъде основната цел.
Аз съм събирала много книги с различна насоченост , за да чета от любопитство.
Тракия през Българското Средновековие на Красимира Гагова .
От всяка книга може да се извлече поука.
Тони

Гръцката цивилизация - Франсоя Шаму се опитва да докаже , че гърците са микенци . Стана ми много смешно да гледам как се опитва да го доказва. Може би си вярва , защото не знае български.
Когато се интересувах от самскритския ми беше смешно , как англичанина се опитваше да обясни името на езика . Има ПраКрит , който е безписмен и СамСкрта , който е писмен. Той нямаше достатъчно знания , защото не знае български. И тогава видях великите световни учЕни колко са смешни. Не може само с познания на гръцки и Латински да обясниш понятията на древните езици.Особено Старогръцкият изкривява до неузнаваемост думата. Веди на много езици има близко звучене , а на гръцки става идея. Такава метаморфоза. Само една буква са познали! Трябва да знаеш поне Старобългарски и Самскрит , за да видиш корена на думата. Сега с интернет може да търсиш една дума на много езици , включително и на средновековни , защото те са посредниците . Тони

Така е, ние сме много облагодетелствани че знаем именно българския език. По отношение на езикознанието това ни дава голямо предимство...

Интересни интерпретации, много интересни!

Привет, Павеле. Аз ти предложих заедно да напишем книга за тракийския език... Щеше да стане много силна, необорима... :)