Въпросите свързани със социалните мрежи са много, но тук ще се спра на някои, които ми се виждат важни. Вече за всички става ясно, че социалните мрежи са един не рационален, а емоционален проект. В социалните мрежи определено вълненията надделяват над трезвия разум, емоционалното надделява над практичното. В резултат се оформя една лесновъзбудима маса от потребители, която може да е съставена дори и от съвсем практични и трезвомислещи хора. Тази лесновъзбудима маса е насочвана непреднамерено или съвсем преднамерено в различни посоки. Емоцията надделява, взимат се решения, но се губи спора, дискусията, изясняването на фактите. Уж в защита на основни, базови принципи, често се стига до безпринципност и истерия, в която гласът на разума просто няма как да бъде чут.
Социалните мрежи по елементарен начин ласкаят и обслужват нашето его. Всеки човек се стреми към това да бъде разбран, стреми се към изява и налагане на определени принципи, които счита за правилни, ласкае се от похвала на своя труд, радва се на придобитата слава. Хората намират всичко това в социалните мрежи, които обаче позволяват то да бъде постигнато по един лесен, елементарен начин. За да сполучиш, трябва да се учиш, е казал народът. Само че в мрежата това се постига само с един цитат, или с една мисъл, прекопирана или собствена - без значение. Тази мисъл ти носи харесвания, похвали, коментари, т.е. сполучил си, или се усещаш сполучил, без задължително да си учил. Славата е естествен процес, които идва след много години работа, учене, творчество. Социалните мрежи предоставят бърз път към славата – една снимка, една мисъл, едно наблюдение и славата е с теб. Получаваш признание, лайкове, коментари, положителни оценки. Социалните мрежи захранват егото ни по най-бърз и елементарен начин. В това всъщност се състои и тяхната необяснима на пръв поглед, магнетична сила, трудно преодолима. Признанието и оценката разбира се не са нещо лошо - те радват и ни стимулират. От друга страна обаче ни пристрастяват към една малко или много алтернативна действителност. Губят нашето време и енергия. Постигането на евтината слава и лесното „чешене” на егото изгражда у нас и една погрешна самооценка и преценка за фактите.
Това, което говорим за социалните мрежи важи в определена степен и за личните блогове, ютюб канали, за научните форуми, сайтове за обмяна и публикуване на собствени материали и т.н. Все пак в тях има положен повече труд, който заслужава оценка, но и тук трябва да се внимава с пристрастяването и лесния път към стимулиране на егото.
Интернет пространството, като неотменна част от нашия живот днес, няма как да бъде заобиколено, дори и при добро желание. Просто трябва да имаме някои неща предвид, за да може да извличаме от мрежата, а не да се окажем нейни пленници.
Великолепно представяне на футболистите ...
Римските пътища в България и съвремените...
Много добре казано - в плен на собственото си его, а не на социалните мрежи. И да всичко е въпрос на време и осъзнаване. Все пак колкото сме по наясно с даден проблем, толкова по добре.
Поздрави!
Много добре казано - в плен на собственото си его, а не на социалните мрежи. И да всичко е въпрос на време и осъзнаване. Все пак колкото сме по наясно с даден проблем, толкова по добре.
[/quote]
Разбира се, но за да разбереш нещо, трябва да се потопиш в него..и след това да анализираш. При мен нито едно виртуално познанство не е продължило дълго и не е устояло във времето..говоря за познанство, приятелство.. за клубове, та дори и този блог..рано или късно реала поглъща виртуала, а и все пак човек е жив и реален, на живо,. Осъзнава и разбира колко измамно животинче е това егото, и че колкото то е по-голямо, толкова човек е по-нещастен...щото то става ненаситно. Ама голямата ножица..кръц..и то мирясва..за егото говоря..: )) е не може и без него..ама във виртуала то става грандоманско..Въпрос на време е, хората да си върнат живото общуване..а социалните мрежи, сайтове, клубове, блогове..да останат в миналото..Т.е. с една дума..и това ще мине..