Става въпрос за графичния вид на двете популярни азбуки – латиница и кирилица.

    Латиницата днес е най-популярната графична система в света. На нея пише цяла Западна Европа и част от Източна, на латиница пишат Северна и Южна Америка, Австралия, голяма част от Африка и е дублираща система в голяма част от Азия. На практика латиницата днес се е разпространила по цялото земно кълбо. Това е една традиция, която започва преди две хиляди години, по времето на Римската империя, когато латиницата се разпространява по цялото Средиземноморие и отвъд него.

    Този неин успех се повтаря и днес, както виждаме в глобален мащаб и причините за това са няколко. Първият е, че латиницата е до максимум изчистена азбука - с нейните 24 основни букви и явяващите се няколко допълнителни знака в различни местни азбуки, но на основата на същите тези букви.

    Втората причина, която съм забелязал че убягва на изследователите и тълкувателите, е чисто графичното измерение на тази азбука. Това е една доста по-остра и в този смисъл агресивна писменост, в графично отношение, сравнено например с нашата кирилица. И това е при положение, че двете системи немалко си приличат.

    Да дадем пример с латинския знак V и W, което на кирилица е В. Виждаме в случая ъгловатостта и остротата на латинския знак и заоблеността, т.е. мекостта на кирилския знак.  Друг пример е с латинското I, което е И на кирилица, който знак е лишен от тази еднопосочност и индивидуалност бих казал, на латинския знак. В по-стария наш правопис и в старославянския съществува знакът I – така наречената йота, но днес е отпаднала (има я например в украинския). По-голяма острота имаме и при знакът L, което е Л на български. Макар че двата знака, т.е. латинското L и кирилското Л имат еднакъв произход, в т.нар. финикийска азбука,  различните шрифтове, както се вижда и в момента, позволяват мекота при нашето Л.

    Ако продължим прегледа със знака Z, който е съответно З в кирилицата, виждаме че тук нещата стоят подобно на знаците V и В. Знакът З, съответно Z е доста по-често срещан, отколкото ни се струва, затова подобно на V и В е ключов. Всеки може сам да направи по-нататък сравнение и преглед на двете писмени системи в този смисъл.

    Преди години ми гостува англичанин, който не знаеше и една дума български, и съответно и един знак от кирилицата, но един ден го видях как стоя и гледа около двадесет минути една книга, написана  на кирилица. Каза че много му харесва и се наслаждава. Аз знаех какво му е направило впечатление и го радва. Това беше именно тази мекота на кирилицата, сравнена с латиницата, с която той беше израсъл и ежедневно употребяваше.

    Именно на латински преди две хилядолетия поетът Вергилий е написал фразата - Possunt quia posse videntur – Те могат, защото мислят (знаят) че могат. А също и фразата – Те могат да завладеят (всеки), който повярват че могат – отнасяща се за древните римляни.

    На тези римляни и на съвременните такива принадлежи латиницата. Ние трябва си пазим нашата по мека и любима кирилица, в процеса на настъпващата глобализация.

Уловил си неща, които само око на художник може да забележи !И си прав!
Върху нашата азбука са работили естети, отдсадени изцяло на делото !
И са сътворили изкуство! Да изпитваш наслада, като пишеш!
И аз, в един период, до четвърти клас , изпитвах наслада от писането! Пишех много красиво, тетрадките ми бяха по изложби Развалих го при контролните, грябваше да се бърза!
Синът почна да пише грозно от самото начало?
Беше при майка ми и тя се вбесянваше от писането му!
Веднъж ми скрои номер Показа му една тетрадка и му каза, да види , как се пише!
Заинтересовах се и я взех веднага! Казах ,че е на някое момиче! Момче не пише така
Каза ми, да не бързам с изводите Бивша учителка!
Вгледах си, Стори ми се позната. Набитото око но колекционер откри ,че е стара .Беше махнала подвързията, нарочно! Изведнъж разбрах ,че е моя!Запазила я, като я върнали от изложба! Синът призна, че това не може никога да напише!
Да, с нашата азбука се пишат неща , които са направо изкуство!
Аз, омагьосан съм гледал наши стари книги, как са написани! Е, аз не мога да пиша така!

Хубава вечер, Андрей!

Благодаря ти Иване, че разви всъщност втората част, за кирилицата, която само загатнах, не съм я развил в пълност. По нататък, но дадох повод за размисъл, всеки повече или по малко може да продължи да размишлява по нататък.

За мен биха представлявали интерес по-нататъшните Ви разсъждения и по отношение писмеността на четвърт от човечеството - онези с дръпнатите очи. Напълно споделям художественото Ви виждане по отношение латиницата и кирилицата. А иероглифите дали не са истински художествени творения ?

Според мен няма да е излишно да си върнем знака i, който сме имали по-рано а също и онези Кирилски (Български) знаци,които са ни махнати в 1945 г.- "Е двойно" и "Ъ тежко". Те придават тържественост на правописа ни,отдалечават го от простотата и превръщат нашата азбука от графоманско убежище в инструмент за точна и надеждна информация.

Е, чак толкова знания и капацитет по тази тема нямам. За йероглифите знам това което се знае най-общо - възникнали са на основата на знаци и рисунки, пиктограми. Има няколко основни, базови йероглифа, който приличат на букви от кирилицата, латиницата и гръцката азбука. Това е например знака Ш - шан - планина, който е досущ като нашето Ш. Знака за цар - китайския е много величествен и прилича на гръцката буква кси - три хоризонтални черти и една вертикална. И други такива примери има.

Привет Щапаров. Знаците отпреди 1945 са много интересни и аз ги харесвам, но с тях някак си нашата азбука натежава. Йотата, лично мнение, не я харесвам... да не се обиди Иванчо Йотата... :)

Правотата на написаното от мен се потвърди две години по-късно, със започване на СВО в Украйна. Руската бойна техника беше белязана със знаците Z и V ... Именно поради причините посочени по-горе.