Постинг
04.11.2019 18:08 -
Лукавия
Автор: andorey
Категория: История
Прочетен: 1492 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 05.11.2019 09:12
Прочетен: 1492 Коментари: 2 Гласове:
2
Последна промяна: 05.11.2019 09:12
Едно от имената на дявола е Лукавия и тук искам да поръзсъждавам върху смисъла на това название. Епитетите и имената, с които е наричан дяволът са много - Лукавия, Рогатият, Принцът на мрака, Луцифер, Сатана, Велзевул и т.н. Интересно е, че някои от названията на дявола първоначално нямат нягативно значие, а придобиват по-късно такова, а самият дявол е разглеждан понякога като паднал ангел, или ангел наказан от Върховният Бог и изгонен от небето и Рая.
В представата на повечето хора, Доброто и Злото са крайни категории, стоящи на двата крайни полюса. Особено през последните десетилетия, за формирането на подобна представа допринася американското кино и американската филмова индустрия изобщо, където често наблюдаваме сблъсък между Абсолютното Добро и Абсолютното Зло. Тази сравнително елементарна представа за Абсолютно Зло и Абсолютно Добро ни се натрапва от най различни сюжети и на най-разнообразна сцена. Затова когато например съвременният човек прочете Гьотевия Фауст, от края на 18 век, остава доста изненадан от образа на Мефистофел (Дявола). Тук Мефистофел няма онези свръхвъзможности и свръхсила, които имат подобните герои в американското кино от 20 и 21 век. В произведението Фауст Мефистофел опитващ се да изкуши главния герой и да го отдалечи от Бог има един доста приземен, бих казал, образ.
Представата за два крайни полюса Добро и Зло, съответно Бог и Дявол съществува и през Средновековието, в т.нар. богомилство. Това за мен е едно от многото доказателствата, че богомилството не е автентично българско учение, както се опитват да докажат някои, напоследък все по агресивно. Това учение е привнесено отвън, стъпило на някоя от дуалистичните религии от Мала Азия, Сирия, Персия и Армения.
Представите на българина за живота никога не са били полюсни, никога не са били черно-бели. Българинът като трезв човек, човек твърде земен и реалист, никога не е описвал и не е възприемал живота в две крайности, винаги е знаел, че между черното и бялото има десетки цветове, и стотици нюанси, и животът никога не е твърдо черно-бял. Черно-бялото е една елементарна плоскост, върху която се опитват да ни хързулнат и политици, и историци, и религиозни гурута и т.н.
И така стигаме до значението на един от най-често използваните епитети (описание) на дявола, а именно Лукавия. Лукавия е просто този, който ни отклонява от правия път. А правият път, да подчертая, е Православието, с неговите обществено-религиозни норми и правила. Пътят за нас хората е определен от ортодоксалната религия, или казано по друг начин Източното Православие. Единствено следването на този път води към нашето спасение, а Лукавия е този, който иска да ни съблазни, да ни отклони от този път, да ни вкара в странични пътечки, които не водят наникъде или ни водят към Ада. Тук няма супергерои, няма абсолютно зло или абсолютно добро.
Всъщност името на Лукавия дори може да се разтълкува като Хлъзгавия. Хлъзгавия е този, който се опитва да ни "хлъзне", да ни отклони от правия път, в резултат на което ние просто падаме или пък стъпваме на погрешна пътека. И тук да направя още едно уточнение, че правият път на ортодокса далеч не е и не означава да се движиш с двеста километра по равна магистрала. Православният път е вяра, състрадание, взаимопомощ и милосърдие, бдителност и внимание. Този път е въздържание, дори преминаващо в аскетизъм, за някои. Този път е любов.
Борбата между Доброто и Злото наистина съществува, но тя рядко се осъществява чрез такива титанични сблъсъци, каквито произвежда и ни представя съвременната развлекателна индустрия. Тук ще отворя още една скоба, за романа на Стивън Кинг "Сейлъмс Лот", един от популярните му романи. В началото на книгата един от геройте разсъждава върху това дали има Зло, написано с главна буква, или е просто зло, написано с малка буква или дори (зло), написано в скоби. Но след това иначе запомнящо и будещо към размисъл съждение, в крайна сметка, с появата на вампирите и борбата с тях, пак стигаме до любимото на американците Зло, изписано с главна буква. Някои шаблони е трудно да бъдат избегнати.
В представата на повечето хора, Доброто и Злото са крайни категории, стоящи на двата крайни полюса. Особено през последните десетилетия, за формирането на подобна представа допринася американското кино и американската филмова индустрия изобщо, където често наблюдаваме сблъсък между Абсолютното Добро и Абсолютното Зло. Тази сравнително елементарна представа за Абсолютно Зло и Абсолютно Добро ни се натрапва от най различни сюжети и на най-разнообразна сцена. Затова когато например съвременният човек прочете Гьотевия Фауст, от края на 18 век, остава доста изненадан от образа на Мефистофел (Дявола). Тук Мефистофел няма онези свръхвъзможности и свръхсила, които имат подобните герои в американското кино от 20 и 21 век. В произведението Фауст Мефистофел опитващ се да изкуши главния герой и да го отдалечи от Бог има един доста приземен, бих казал, образ.
Представата за два крайни полюса Добро и Зло, съответно Бог и Дявол съществува и през Средновековието, в т.нар. богомилство. Това за мен е едно от многото доказателствата, че богомилството не е автентично българско учение, както се опитват да докажат някои, напоследък все по агресивно. Това учение е привнесено отвън, стъпило на някоя от дуалистичните религии от Мала Азия, Сирия, Персия и Армения.
Представите на българина за живота никога не са били полюсни, никога не са били черно-бели. Българинът като трезв човек, човек твърде земен и реалист, никога не е описвал и не е възприемал живота в две крайности, винаги е знаел, че между черното и бялото има десетки цветове, и стотици нюанси, и животът никога не е твърдо черно-бял. Черно-бялото е една елементарна плоскост, върху която се опитват да ни хързулнат и политици, и историци, и религиозни гурута и т.н.
И така стигаме до значението на един от най-често използваните епитети (описание) на дявола, а именно Лукавия. Лукавия е просто този, който ни отклонява от правия път. А правият път, да подчертая, е Православието, с неговите обществено-религиозни норми и правила. Пътят за нас хората е определен от ортодоксалната религия, или казано по друг начин Източното Православие. Единствено следването на този път води към нашето спасение, а Лукавия е този, който иска да ни съблазни, да ни отклони от този път, да ни вкара в странични пътечки, които не водят наникъде или ни водят към Ада. Тук няма супергерои, няма абсолютно зло или абсолютно добро.
Всъщност името на Лукавия дори може да се разтълкува като Хлъзгавия. Хлъзгавия е този, който се опитва да ни "хлъзне", да ни отклони от правия път, в резултат на което ние просто падаме или пък стъпваме на погрешна пътека. И тук да направя още едно уточнение, че правият път на ортодокса далеч не е и не означава да се движиш с двеста километра по равна магистрала. Православният път е вяра, състрадание, взаимопомощ и милосърдие, бдителност и внимание. Този път е въздържание, дори преминаващо в аскетизъм, за някои. Този път е любов.
Борбата между Доброто и Злото наистина съществува, но тя рядко се осъществява чрез такива титанични сблъсъци, каквито произвежда и ни представя съвременната развлекателна индустрия. Тук ще отворя още една скоба, за романа на Стивън Кинг "Сейлъмс Лот", един от популярните му романи. В началото на книгата един от геройте разсъждава върху това дали има Зло, написано с главна буква, или е просто зло, написано с малка буква или дори (зло), написано в скоби. Но след това иначе запомнящо и будещо към размисъл съждение, в крайна сметка, с появата на вампирите и борбата с тях, пак стигаме до любимото на американците Зло, изписано с главна буква. Някои шаблони е трудно да бъдат избегнати.
Гнусна лъжа на един путински плъх
Вариант Б - Събота късен следобед
Ухото на всеки музикант трябва да се паз...
Вариант Б - Събота късен следобед
Ухото на всеки музикант трябва да се паз...
Следващ постинг
Предишен постинг
Здравей, Андрей. Двуполюсният модел идва от отдавнашни времена- Бог срещу Сатаната. По-късно се пренася на различни фронтове и навсякъде има противопоставяне. И сега е така; полицаи срещу бандити; политическите строеве; русофили срещу рософоби; привърженици на различни теории; във философията също и т.н.
Поздрави!
цитирайПоздрави!
Е да, такова е мисленето на човека - двуполюсно или полярно. Но не трябва да забравяме че това са двете крайности, а животът е между тях...
цитирайТърсене
