Погребалният златен пръстен, открит край село Езерово, Първомайско е намерен още през 1912 година, при разкопаването на тракийска надгробна могила. Наред със златния пръстен са открити още златна диадема, малка златна лъжичка, две триъгълни пластинки от злато, строшен бронзов съд, кръгло бронзово огледало и бронзова гривна, които датират погребението в 5 век пр.н.е.
Пръстенът от Езерово е станал широко известен поради това, че върху него е врязан текст, съдържащ осем реда и 61 букви. Този текст е бил предмет на десетки тълкувания, след времето на неговото откриване. Основното затруднение идва от слятото изписване на текста, което прави възможна разделяне на най-различни комбинации от букви. Опитите за тълкуване на текста през годините са десетки. Но дори и днес когато вече знаем, че езикът на траките стои в основата на славянските езици и на българския език в частност, задачата с правилното разчитане на текста е нелесна.
Ако днес може да стигнем го някакво прилично разчитане на текста, то това е благодарение на усилията на много хора, като започнем от учени като Димитър Дечев и Владимир Георгиев и стигнем до тълкуванията от последните десетилетия на Емил Живков, Павел Серафимов и Николай Тодоров. Аз лично също съм прекарал доста часове, разсъждавайки върху текста и четейки изследванията на различни любители езиковеди и специалисти.
Текстът върху пръстена предаден с кирилски букви е следният -

РОЛИСТЕНЕАЗНЕРЕНЕАТИЛТЕАНИСКОАРАЖЕАДОМЕАНТИЛЕЖЮПТАМИИЕРАЗЕЛТА

като последните 4 букви са написани отстрани на ръба пръстена.



Основните въпроси при разчитането на тези старогръцки букви е четенето на Н - етата, която в различните епохи от развитието на гръцката азбука е била произнасяна или като звука е или като и. Тук обаче имаме изписани и двата звука съответно Е и I, така че вероятно за етата - Н остава звук от рода на - йе или някакъв подобен дифтонг.
Другият по-важен въпрос е свързан със знака Дзета от старогръцката азбука, който се явява на три места. Този знак, традиционно се чете като З. Но в случая като имаме предвид използването му в тракийския език, той може да означава и Ж и Ч и Ц, а възможно дори и Ш и Щ, звуци, които отсъстват в гръцката азбука.

Много важното начало при разчитането на надписа е поставено от Д. Дечев и Вл. Георгиев, които определят началото на текста като личното име Ролистен. Това име в случая е поставено в звателен падеж, който пък не е по-различен от днешния български език и завършава на -е. Така се получава Ролистене, подобно на имената Петре, Иване и други поставени в звателен падеж. Другото важно е отделянето на личното местоимение Аз или Аз(н), което също не е по различно от днешното българско лично местоимение, първо лице единствено число. Отделено е и друго лично име Неренеа Тилтеа, което вече е по-оспорвано, от първото лично име Ролистен. За съжаление по нататъчното тълкуване на текста от страна на нашите големи специалисти е доста неясно и не толкова убедително.
Голям пробив в тълкуването на пръстена направи Емил Живков, който отдели частта в средната част на текста - До меан ти лежю, т.е. До мен ти лежи, което е много убедително и съвпада с идеята за погребалния характер на надписа. Втората част от съчетанието "нйескоаражеа" може да бъде четено и като аразеа и като арачеа и като арацеа и по други начини. Така тук може да видим и думата поражение или оръжие (сразявам) или пък думата ръце. Подобен въпрос имаме и в края на текста където може да прочетем и думата жйелта или зйелта (жълта), може да прочетем и рацйелта (ръце), а може да прочетем и рачйелта - от глагола рача - искам, желая, обичам.
Големият успех, който ми се отдаде напоследък беше с изясняване на не особено ясното съчетание "птамийе". Може би и тук най-накрая ми беше помогнато "свише", за да разбера, че става въпрос за думата "памят" или глагола "памяти", което прекрасно съвпада с цялостната идея за текста. Така след всички тези уговорки, се получава следният текст врязан върху пръстена -


РОЛИСТЕНЕ АЗ НЕРЕНЕА ТИЛТЕА НЙЕСКО АРАЖЕА ДО МЙЕАН ТИ ЛЕЖЮ ПАМЯТИ ЙЕ Е РАЖЕЛТА.

Ако четем Дзетат като -ч, се получава следното

РОЛИСТЕНЕ АЗ НЕРЕНЕА ТИЛТЕА НЙЕСКО А РАЧЕА ДО МЙЕАН ТИ ЛЕЧЮ ПАМЯТИ ЙЕ Е РАЧЕЛ ТА.

Тук съм доста склонен да видя глагола "рача" - т.е. желая, обичам и т.н. Така или иначе след сто години най-различни опити и тълкувания, основната дейност е вече извършена и може да се надяваме, че последната стъпка по разчитането на текста скоро може да бъде направена.

" Но дори и днес когато вече знаем, че езикът на траките стои в основата на славянските езици и на българския език в частност, задачата с правилното разчитане на текста е нелесна"........

Много хубаво, а и точно си го написал! Ако не се лъжа и Павел беше правил опити за разчитане на надписа!?
Да, звучи убедително тълкуванието!
Не като твърдението, че траките измрели и на тяхно място дошли също така многобройните славяни? А Сан Марино, за разлика от траките -оцеляло?!....

Хубава вечер!

Каквото и да пише все звучи еднакво: "И това ще мине."

Да, така е господин Симеонов, време е да кажем тези заключения в прав текст. Време е да систематизираме разкъсаната и разпъната до крайност българска история. Само ака може да продължим напред, защото сега направо е нещо страшно...

То че ще мине, ще мине, ама защо да го оставяме да мине ей така... :)

а превод на целия надпис имаш ли?
моето мнение е малко по-различно, т.к. и аз съм се ровил по въпроса(прочит, направен от Емил Живков-Зиези):
Текстът върху пръстенът:
ROLISTENEASNERENEATILTEANHSKOARAZEADOMEANTILEZUPTAMIHERAZHLTA
ROLISTENE – AS – NERENEA – TI – LTEA – NHSKO – A – RAZEA – DO – MEAN – TI – LEZU – PTAMIHERAZHLTA

Ето и вариант на разчитането му:
Ролистене, аз Неренеа ти, лтея ниско, а разеа до мен ти лежи, –––––.
Ролистене, аз, твоята Неренеа, тлея тук долу, а сразен до мен ти лежи(ш)...... това много напомня на разказите за тракийските аристократи, които биват погребвани заедно с любимите си жени.

поздрави

Привет, Диляне,

от преводът на Емил Живков аз вземам само частта - До мен ти лежи - която ми се струва най-правдоподобна...А иначе този ритуал се среща и при траките и по-късно и при славяните, коено е още едно доказателство за приемственост между тях.

С дълбоко уважение се прекланям пред труда на хората, които разнищват ЕДИНСТВЕНАТА май вярна следа във времето: Траки - скити - славяни - българи.