Откъс от книгата на д-р Желю Желев "Въпреки всичко - моята политическа биография" 2005, касаеща гласуването на президентските правомощия от ВНС 1990-1991 г.

"Аз казах приблизително следното: След като вие вече сте гласували прекия избор на президента от народа, той трябва да има достатъчно широки правомощия, първо, защото той ще има еднаква легитимност с тази на парламента, във всеки случай не по-малка, второ, избирателите, след като са отишли до урните да пуснат гласа си за него и са успели да го изберат, ще имат много по-големи очаквания спрямо него и далеч по-високи изисквания от неговата институция. И ако неговите пълномощия бъдат ограничени, той няма да може да отговори на очакванията и надеждите на народа. Това на свой ред ще доведе до разочарования у избирателите.
С други думи, ако след като вече сте гласували пряк избор на държавния глава от народа, му дадете ограничени правомощия, вие ще заложите едно опасно противоречие в президентската институция, което при драматични развития може да изкуши или да принуди държавния глава да прекрачи границите на своите правомощия. Това са принципните ми съображения по статута на президентската институция...
Независимо от моето настояване, аргументирано при това, за разширяване правомощията на президента в новата конституция, парламентарното мнозинство на БСП направи точно обратното - още повече ги окастри. Правото на законодателна инициатива беше заменено с едно слабо отлагателно вето, което лесно можеше да се преодолее с 50 плюс 1 от гласовете на присъстващите в пленарна зала депутати.
Ясните и точни правомощия и отговорности на президента в старата конституция по отношение на армията като върховен главнокомандващ и въобще системата на отбраната на страната и националната сигурност бяха заменени с някакви неясни и двусмислени формулировки в новата конституция, която, както ще видим по-нататък, откриваше прекрасни възможности за война между институциите." стр. 418-419

Малко по нататък в книгата следва едно уточнение по отношение правата на президента-
"Внушението е, че президентът има чисто представителни функции, които се изчерпват едва ли не с раздаването на ордени и медали, и приемането на военните паради. Това също не е вярно. Президентът назначава и освобождава посланиците, които съгласно двете виенски конвенции са негови пратеници при държавния глава на страната, в която отиват. Без съгласието и подписа на президента никой не може да назначава и освобождава посланици. В областта на сигурността и отбраната, в качеството му на върховен главнокомандващ той има важни правомощия, които съвсем не са представителни. Подписва международни договори, свързани със сигурността и отбраната на страната. По силата на това правомощие аз подписах на 1 юли 1991 г. протокола за разпускането на Варшавския договор от името на България, а на 14 февруари 1994 г. подписах Рамковия договор за присъединяването на България към инициативата "Партньорство за мир" с НАТО." стр. 447

Наистина, няма логика,президентът ,който е пряко избран да няма достатъчно власт, за разлика от тези, които са непряко избрани?! Има се предвид ,че депутатите от НС не са мажоритарно избрани
Следователно, при такива избори, редно е да сме президентска република, като Франция например и президентът да назначава и уволнява министър - председателя

Хубав ден!

Здравейте г-н Симеонов! Както отбелязах в предишния постинг, дори президентът да не назначава министър председателя, поне някои от правомощията му трябва да се увеличат, като например по-силно отлагателно вето.

Поздрави, Андрей!
Според мен, за страна като България е важно, при изборен президент, министър - председателят да се назначава от него! От партията спечелила изборите, така ще има контрол на властта!
Другият вариант е , като в САЩ-президентът да е министър- председател!
Смислово понятията се припокриват, защо трябва да са двама?

Хубав ден!