Здравей, andorey. Мисля, че първото е, че се наложи думата"прабългари". Оттам идват грешните тълкувания относно титлата на нашите владетели, вярата. Мисля, че още Кубрат и Тервел са били покръстени, а като се има предвид, че не може във владетелския род мирно да преминава властта към следващия да има поредица"християнин-езичник-християнин-езичник". По-нататък също има неясноти и неудобното за Византия с зачеркнато и спестено, защото основните източници за българската история са византийските. Все пак има и такива, като Теофан изповедник, които пишат по-реалистично и обективно. Има и български източници, като отец Паисий, Г.Раковски, именника, надписите от кан Омуртаг.
Поздрави и продължавай да пишеш за България, както обикновено правя аз, а и още двадесетина потребители!

Благодаря! Това християнин-езичник-християнин звучи примамливо, но едва ли може да е вярно...

Ако посетите етнографски музей в източна. България ... ще можете да видите едни специфични за вино-производството съдове в които се е пренасяло гроздето от лозето до избата - името им звучи: шарапана/и ?
Тоест имаме двусъставно понятие: а) сок от прясно обрано грозде ШАРА/ШИРА и-и ... б) п(а/ъ)Лно/а ... много близко звучащо до приетата за "изконно" гр. дума: Пано ... което ме изкушава да приема че...? Пано(гр) е синонимна с българско "пълно" !? Което при "ш(а/и)ра"+пана" втората е добила това озвучаване вследствие ПОТЪМНЯВАНЕ/ПАЛАТАЛИЗАЦИЯ на съгласната "Л" в думата ... та от п(о/а)лно се е пръкнало па(л)но?

- Вероятно ще ви прозвучи твърде смело и от там, да е вярно ... Но?

Но забележете синонимност + фонетика между: пълно (бг. съвременната.) и санскрит: пурната, ведическото: прана, авестийското: п-р-на , старо-латинското: plenus ?!

Не знам, не съм мислил по този въпрос, може и така да е...