Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.10.2016 17:17 - Сведения за владетеля Аспарух и основаването на Първо българско царство
Автор: andorey Категория: История   
Прочетен: 4496 Коментари: 9 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
    Сведения за основаването на българската държава в края на 7 век, както и за делата и името на първия български владетел на юг от Дунав, намираме във византийски, латински, арменски, сирийски, както и собствено български хроники. 
    Най-често цитирани и познати са сведенията от двете византийски хроники от ІХ век – тази на Теофан Изповедник и Патриарх Никифор.
    В своята „Хронография” Теофан Изповедник след като дава предисторията на разделянето и разселването на българите в различни части на Европа, отбелязва следното – „Най-сетне третият от тях (от братята), наречен Аспарух, като преминал Днестър и Днепър, по северни от Дунав реки, и като завзел Онглос, заселил се между него и онези реки, понеже забелязал, че мястото е защитено и мъчно превземаемо от всяка страна; бидейки отпред блатисто, от другите страни оградено като с венец от реките, то давало голяма сигурност спрямо неприятелите за отслабения от раздялата народ.” По нататък Теофан уточнява, че тези земи били преди владени от християните (византийците).
    Описвайки същите събития в своят „Бревиарий”, Патриах Никифор е по лаконичен, като отбелязва ”Най-сетне третият брат, на име Аспарух, преминал реките Днепър и Днестър и се заселил при Истър (Дунав).”
    Едно доста точно сведение за земите, в които се е поселил Аспарух, заедно с хората си, намираме в ранносредновековния арменски трактат по география „Ашхарацуйц” (VІІ в.). По този въпрос, там е записано следното „В Тракия две са планините и реките, от които едната, Дануб, се дели на шест ръкава, образувайки езеро и остров, наречен Пюки (Певка). На този остров живее Аспар-Хрук, синът на Хубраат, избягал от хазарите от Българските планини и прогонил Аварите на запад. Той се заселил на това място.”
    Особено интересно е тук споменаването на остров Певка. Този остров е познат и описван още от античните автори Аполоний Родоски, Плиний Стари, Клавдий Птолемей и други. До този остров достига Александър Македонски, по време на походът си срещу трибалите. Повечето древни и съвременни автори смятат, че островът се е намирал от южната страна на Дунавската делта. Островът днес не съществува, поради пресъхването на този най-южен ръкав от делтата на река Дунав, като е станал част от земята на Северна Добруджа.
    Интересно е сведението от „Ашхарацуйц” за това че българите избягали, прогонени от хазарите, а от своя страна прогонили аварите, които по това време живеели в Северна Добруджа, под делтата на Дунав. Разполагаме и със съвременни археологически материали, доказващи действително присъствието на авари от 6-7 век именно на това място.
    В една по късна хроника от 12 век, Михаил Сирийски съобщава за походът от вътрешна Скития на трима братя, които водили със себе си 30 000 скити. Един от братята на име Булгариос след като достигнал византийските земи с 10 000 скити, поискал от император Маврикий (582-602) земя за заселване, срещу съюз с ромеите. Той (императорът) му дал Горна и Долна Мизия и Дакия, които народът аварски опустошил по времето на Анастасий (491- 518). И трите провинции по онова време се намирали между Дунава и Стара планина. Според същата хроника, тези скити служели като отбрана на ромеите и били наречени от ромеите българи.
    В приписките към „Историческо сказание” от Константин Манасий, от времето на цар Иван Александър (около 1344/45), е записано следното „При този цар Константин (т.е. Константин Брадати, по времето на който се провежда Шести вселенски събор) българите преминаха през Дунава и отнеха от гърците тази земя, в която живеят и досега, след като ги разбиха. Тази земя преди това се наричаше Мизия. Тъй като бяха многочислени, те изпълниха и тая, и оная страна на Дунав, чак до Драч и по-далеч…” Византийския император Константин Брадати е добре познатия ни император Константин ІV Погонат (668-685), по времето на който се провежда битката при Онгъла.
В българския апокрифен летопис от ХІ век „Сказание на пророк Исая” се споменава, че земята Карвунска (днешна Добруджа) била опразнена от римляни и елини (от 130 години).
    Действително след управлението на Маврикий, т.е. след 602 година, земите между Дунав и Стара планина остават незащитени. По това време византийците изтеглят своите гарнизони от Дунав, като ги разполагат на юг от Стара планина. Според летописа, за пръв владетел на българите бил поставен цар Слав, който царувал 119 години. След него царувал Испор (Аспарух). Този цар създал градовете Дръстър (Силистра) и Плиска, както и създал велик презид от Дунава до морето.

Добре познато е и сведението от „Именника на българските князе”, в което се казва, че Исперих княз, от родът Дуло, дойде (от тази страна) на Дунава, след управлението на петима князе, от онази страна на Дунав.
    Според Дукляновата летопис (12в.), българите заедно с жените, синовете и дъщерите си, и цялото си богатство пристигнали в областта Сулодуксия (т.е. Мизия, Лудогорието). Начело на тях бил някой си Крис, когото наричали също и Барис. Възможния произход на името Крис е от тракийската титла Рез – Цар. Тази наставка се среща и в името Аспарух, т.е. Аспар-рез или иначе казано Испор цар. Името Барис (Barris) от друга страна е възможно също да е съкращение от Ас-пар- рез или пък е изменено от името Батоя. Така с името Батоя, е записано името на владетеля водил битка с Константин Погонат, в историята на Паисий Хилендарски.
    Като обобщение от разгледаните данни можем да отбележим следното. 
    През 602 г. е последният опит на византийците да удържат дунавската граница (дунавския лимес) срещу нашествията на славяните и аварите. На практика след тази дата, цяла днешна Мизия и Добруджа са изоставени на произвола на съдбата и в ръцете на местното трако-ромейско население. Нашествията на славяни и авари, които стихнали преди това за кратко, отново зачестяват. През това време определено число авари се заселва в Северна Добруджа, а славяни се поселват на различни места в днешна Северна България и Добруджа, притискайки местното население. Между другото, това все още многобройно местно население вероятно се е защитавало срещу новите нашественици и колонизатори, подобно на защита на българските градове по времето на т.нар. кърджалийски времена в края на 18 и началото на 19 век.
    След тези размирни десетилетия, към 680 година от района на Северното Черноморие пристига народът воден от Аспарух. Тези нови заселници носят със себе си стопанско-административните и изобщо старите държавни традиции от Велика България (по старото Боспорското царство), върху които традиции лягат основите на новото Първо българско царство.


image

На снимката - Остров Певки (Певце) на картата на Александър Велтман от 1827 г.



Гласувай:
5
0



1. nikikm - Поздравления!
03.10.2016 19:06
Много добро попадение,с изключение на това,че се говори за славяни,като за нещо чуждо.В същност товаса траки-гети,"..чието ново име е славяни" по Т.Симоката. Така че,тук са си били траки-българи и идват траки водени от Аспарух,за да спрат гърците,които в 7в.се докопват до престола на ИРИ.
цитирай
2. andorey - Привет, да, напълно съм съгласен ...
03.10.2016 21:32
Привет, да, напълно съм съгласен със забележката...
цитирай
3. iliyanv - Аспарух - Испор - Есперерих - Аспахрук
04.10.2016 08:11
Всички "извори", които са споменали Пурко са фалшифицирани и оформени в края на XVIII и първата половина на XIX век. Знае се кога българите са заели окончателно долната земя Охридска - 200 години преди това. Написали са си го в същия извор, де си го цитирал - Манасиевата летопис. Само дето си се разсеял да го споменеш. Бъди по-концентриран, взимай витамини и прави разходки из планината.
цитирай
4. andorey - Всички "извори", които ...
04.10.2016 09:03
iliyanv написа:
Всички "извори", които са споменали Пурко са фалшифицирани и оформени в края на XVIII и първата половина на XIX век. Знае се кога българите са заели окончателно долната земя Охридска - 200 години преди това. Написали са си го в същия извор, де си го цитирал - Манасиевата летопис. Само дето си се разсеял да го споменеш. Бъди по-концентриран, взимай витамини и прави разходки из планината.


Не отричам линията на заселване Видин - Охрид. Тя е очевидна. Има много какво да се каже по този въпрос. Но т.нар. Първо българско царство е създадено в североизточна България, така или иначе.
цитирай
5. iliyanv - Продължавай да си вярваш - все пак си чел Златарски и Божо Димитров
04.10.2016 11:08
Тя е очевидна за всички, освен за такива като теб.
Владетелите на царствата се наричат как? - ц-а-р-е. А българите преди Симеон как наричали владетелите си ? - к-н-я-з-е. Нали няма да злоупотребя с умствените ти възможности, ако те помоля да коментираш разликата между "князе" и "царе"?
цитирай
6. andorey - И княз и цар са старобългарски, т. е. ...
04.10.2016 13:13
И княз и цар са старобългарски, т.е. старославянски, а също и старотракийски титли...Нещо друго?
цитирай
7. leonleonovpom2 - Поздрави, Андрей!
04.10.2016 15:18
Княз е първоначалната титла на владетеля ни Идва от канас и различните му форми Факт е ,че е прието от всички " Славянски" държави в последствие
Има и нещо друго интересно Когато се разпада Согдианската империя на наследниците неа Алесксандър, се формират много, внимание ,Илиане, княжества! Едно от тях е Кушанското Ясно е откъде идва канас

Цар е по късна форма Пак е наша вероятно, в резултат от преговорите на Борис и папата , се възприема от Цезар Върховна титла е за нас ,за разлика от тази в късен Рим
С течение на времето измества княз на второ място-обикновено престонаследника се титулова княз
Хайде Илиане, приятно ми е да слушам недоказали се, по - умни от мен!Ако подходиш така!
цитирай
8. andorey - Благодаря за уточнението, г-н С...
07.10.2016 09:09
Благодаря за уточнението, г-н Симеонов! Аз лично нямам желание да влизам в обяснение какво точно значи титлата княз и какво цар, откъде произхожда и т.н. Трябва да решим по кардиналните въпроси свързани с нашия произход, тогава може да обърнем внимание и на детайлите...
цитирай
9. andorey - Ето и още едно по късно сведение от ХІ в. по въпроса
09.02.2017 15:20
Теофилакт Охридски по тази тема: “.... когато тоя народ (аварите) се изтегли, дойде друг, още по-беззаконен и свиреп, така наречените българи, от скитските предели; той като премина през реката, наречена Истър (Дунав), дойде като тежък бич, изпратен от Бога върху западните краища (на империята). Те не познаваха името на Христа и със скитското си невежество служеха на Слънцето, Месечината и други звезди. Имаше и такива, които принасяха жертва (на) кучета. Дотолкова се беше помрачило тяхното безумно сърце, че почитаха тварите, вместо техния творец. И понеже покриха цялата илирска страна, старата Македония, дори до града Солун и част от старата Тракия, именно около Боруй (Стара Загора), казвам и Филипопол (Пловдив), както и планинските до тях местности, те се настаниха като същински жители на тая страна”.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: andorey
Категория: История
Прочетен: 1410192
Постинги: 249
Коментари: 1572
Гласове: 4259
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930