Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.01.2014 18:23 - Живеем в земя с хилядолетни традиции
Автор: andorey Категория: История   
Прочетен: 5341 Коментари: 6 Гласове:
9

Последна промяна: 27.02.2018 09:21

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

   "Ние живеем в земя с хилядолетни традиции. Както „Рим не е бил изграден в един ден”, така и българската култура има своите корени в дълбокото минало. Дошлите тук славяни и прабългари се наслояват върху население, основната част от което са траките. И траките вливат не само кръвта си но предават и много от своите културни ценности. Това, което обикновено ни прави впечатление, са материалните остатъци от живота им – крепости, селища, светилища, могили, предмети на бита и изкуството, с каквито земята ни е пълна навсякъде и всеки ден ни разкрива по нещо ново.

   Но не е само това. Ако спрем поглед на българския фолклор, ще се види нещо много антично. За жалост той е доста слабо изследван откъм тази страна. В песните за Крали Марко се крият толкова антични елементи – и Тракийския конник, и Орфей и Артемида-Бендида-Хеката, и Херакъл, и лъкът на Одисей (тук мечът на Марко), и други неща от този вид, та дори Мойсей. Това е останало от траките или като пряко тяхно, или заето от другаде, но дошло до нас пак чрез тях. И не само в този епос, но и в обичаите, приказките, преданията. Свети Трифон Зарезан е реминисценция от Дионисовия митичен кръг, елементи на древен карнавал има в кукерите, а русалиите са древните розалии, празникът на мъртвите. Или обичаите срещу градушка или суша, свързани със „светеца” Герман (Джерман), чието име е тракийско. Обичаят да се заорава бразда около ново селище или при епидемия е от древността, известен ни от легендата за Ромул и Рем. Или развеждането на невярната жена върху магаре, както са подлагали на обществено опозоряване в малоазийския град Куме. Доскоро при извора Глава Панега са оставяли в дар яйце „за здраве”, а там е бил тачен Асклепий и яйцето е негов символ.    Различни мотиви в народните приказки, като този за „цар Троян с козите уши”, който не е никой друг, а сам император Траян, в чийто образ се е вляла легендата за фригийския цар Мидас и Силена, император Траян, който станал християнски светец и бог Троян у старите българи. Или приказката от Битолско за изкусния крадец, която има паралел в подобна Херодотова приказка. Наши народни религиозно-морални препоръки имат съответствие в прецепти у Хезиод. Или паралели в областта на любовната магия у нас и у старите гърци, което е доказателство за общи представи в средиземноморския културен кръг. Или… и така нататък…
   Неуловими на пръв поглед нишки ни свързват с миналото и само неговото проучване и опознаване ни ги разкрива. А в зората на това наше минало стоят траките. Затова и тяхната история е началото на нашата история – не е предистория (!). Затова и не случайно, и не напразно интересът към тях е толкова жив.                      
                                                  
image

                
               
      За историята на тракийските земи и тяхното население няма местна писмена традиция. Действително в приморските гръцки колонии е имало писатели, които са описвали историята на родните си градове и в своите съчинения са давали сведения, които са засягали и траките, но за нас това са само имена, и то малко на брой, защото от писанията им нищо не е останало. Изворите ни се намират в произведенията на старите гръцки и римски автори, но и те са фрагментирани или сумарни, защото с малки изключения не са предизвикани от нарочен интерес към тази област, а са във връзка със събития, които засягат главно собствената им история. При това ако оставим настрана Омир, който пръв споменава траките в една не особено уточнена епоха, сигурните сведения започват да се срещат едва от VІ в.пр.н.е., първоначално съвсем откъслечно, после малко по-обилно, но никога, чак до края, достатъчно. И ако бихме искали да хвърлим що годе по-добра светлина върху този народ с най-голяма култура в сърцето на Балканите само въз основа на тях, не бихме могли. И тук на помощ ни идват друг вид сведения, едни пак писмени, но с по-особен характер, други от материално естество – надписи и археологически находки.      Да се издялват камъни е било необходимост в живота на гърците. От хилядите такива документи, които са намерени – а това е малка част, пощадена от времето, - се вижда техният стремеж да предават на бъдещето събития от своя обществен и частен живот – решения на народното събрание, държавни договори, закони, за строежи, за изразяване почит към заслужили лица, молби и благодарности към боговете, в памет на починалите и какво ли не. Такива епиграфски паметници са оставили жителите и на нашите гръцки колонии, но този вид писменост почти не прониква във вътрешността до римската епоха. Римската епоха е истинското писмено време за тракийските земи и тогава наред с гръцките надписи се явяват и латински, и то последните предимно в онези области, като Северна България, в които преди това гръцкия език не се е бил наложил. Това са били двата езика на тогавашната европейска култура, до които са прибягвали за обществена изява и траките. На тракийски език за сега съществуват само няколко съвсем кратки надписа, но тяхното тълкуване е спорно. Епиграфски документи на гръцки и латински за траките са намерени и извън техните земи, в Мала Азия, Гърция, Египет – тук също и папируси, - в Италия и в западните римски провинции за царе, частни лица, роби или войници. Тези документи допринасят съществено за познанията ни, но и те не еднакво за различните области на живота и за отделните епохи.      Ако за предримската епоха епиграфиката е достатъчно скъперница откъм сведения, то все пак редица моменти се улавят от друга една сродна наука – нумизматиката. Тук наред с монетите на гръцките градове притежаваме монети от тракийски царе, докато съществуват тракийски царства. Но и монетите от римско време са също неоценим извор за живота на нашите земи. Картината се допълва от археологията. Писмен или безписмен, човек е създал материални неща, живял е с тях и ги е оставил като свидетели на бита и дейността си. А за началото на неговото време, когато още не е достигнал до оня етап да говори за себе си или да говорят за него чрез писмена, те са единствените му свидетели, наистина често пълни с тайни, които не искат да разкрият. Това е времето на праисторията. Произхождат ли обаче от време, когато имаме и писмени сведения, те щастливо се съчетават, взаимно се обясняват и ние влизаме в „истинската” история. Тракийската земя е пълна с археологически остатъци и тя ни ги поднася постояннол.
   На кръстопът, тракийските земи са привличали много погледи и това е ръководело тяхната съдба и за добро, и за зло. Те са приемали културни ценности от гръцкия свят и от Мала Азия, но наред с това е трябвало да отстояват свободата си срещу тези, които са им ги давали (!). Нашественици са идвали и от север, и от запад. Отивали са си, но са и оставали и заживявали с местното население. Имало е проникване по мирен път. А това създава сложна обстановка и в културно, и в етническо отношение, но тракът, историческия трак, тъй както успяваме да го доловим в развитието на времето, е успял да изплува и да остане нещо самобитно почти до идването на славяните."  

 
Георги Михайлов, Траките, София 1972












Гласувай:
10



1. andorey - Публикувам този свещен текст на...
20.01.2014 20:16
Публикувам този свещен текст написан от Георги Михайлов, в профанното пространство на блог бг. Надявам се големият учен, ако ни гледа отгоре, да ми прости, понеже го правя от добри намерения.
цитирай
2. leonleonovpom2 - Не се ядосвай! На таланта е при...
27.01.2014 12:31
Не се ядосвай!
На таланта е присъща самостоятелност, на твореца - също!
Посредствениците се обединяват на база стадния принцип - Много сме-силни сме Те нямат и друг избор
Поздрави!
цитирай
3. amitaba - Здравей Андрей,
27.01.2014 12:34
Хубав текст, макар че доста общо са казани нещата. Предполагам, че това е въведение към монографията на автора. Ако я намеря, ще я прегледам.
цитирай
4. andorey - Хубав текст, макар че доста общо са ...
27.01.2014 21:05
amitaba написа:
Хубав текст, макар че доста общо са казани нещата. Предполагам, че това е въведение към монографията на автора. Ако я намеря, ще я прегледам.


Да, точно така, това е уводът към книгата Траките, предаден с някои съкращения...
цитирай
5. andorey - Не се ядосвай! На таланта е при...
27.01.2014 21:08
leonleonovpom2 написа:
Не се ядосвай!
На таланта е присъща самостоятелност, на твореца - също!
Посредствениците се обединяват на база стадния принцип - Много сме-силни сме Те нямат и друг избор
Поздрави!


Благодаря за успокоението и споделеното наблюдение...
Не се ядосвам, по скоро съм огорчен от това, което става в категория История на блог бг и което няма нищо общо с историята, а още по малко с тази на нашата родина България...
цитирай
6. sparotok - !
07.01.2015 16:23
Хубаво го е казал човекът! И то още през 1972!!!

Добре си направил, че си публикувал този текст.

Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: andorey
Категория: История
Прочетен: 2149539
Постинги: 354
Коментари: 2326
Гласове: 5600
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031