Днес мечтаем за духовен подем на нашата страна и търсим начин как да стигнем до него. Но често забравяме, че духовният подем на една нация, на един народ, се основава на икономическия подем на същият този народ. Това е правило, което не търпи изключения, колкото и да оспорват някои идеалисти.      Основата и на българско Възраждане от 18-19 век е именно икономическа. По-късно тази икономическа основа, прераства в културна и политическа.      Същинското българско възраждане на практика не започва, докато в началото на 19 век, не се появяват първите български богати фамилии, търговци, или прекупвачи на беглик, или фабриканти, в големите градове на Европейска Турция, подбалканските български градчета и столицата на империята Цариград. Без появата на тези хора дори написването на „История славянобългарска” от Паисий Хилендарски щеше да си остане самотен повик в една робска пустиня…      В предговора на своята многократно издавана книга „Българският Великден или страстите български”, Тончо Жечев обръща внимание върху един много интересен факт. През 19 век, най-големият български град, населен с най-голямо българско градско население е всъщност Цариград, древният Константинопол, космополитният град на Босфора. Броят на българите, които живеят в него, според различни сведения варира от 15 000 до 150 000 души. В календарче от 60те години на 19 век намираме следното сведение за тях, разпределени по занаяти: абаджии – 8000; търговци – 5000; хлебари – 4000; градинари; - 3500; сеизи (коняри) – 2000; риболовци – 2550; мутафчии (козинари) – 600; слуги и готвачи – 1500; аргати по чифлиците – 3000; овчари и говедари – 1500; тютюнджии – 400; кожухари – 500 или общо над 30 000 човека.      В тази среда на най-голямо българско градско население, протича изключително важният процес за извоюване на самостоятелна българска църква и признаване на равноправието на българския народ.      За кратко време българския народ успява да извоюва и докаже своето място сред останалите народи, населяващи огромната Османска империя. А тези народи не са никак малко – турци, гърци, сърби, власи, арнаути, евреи, арменци, грузинци, кюрди, араби и т.н.      В предишният постинг посочих, коя е основната характеристика, която отличава българина, и която сам той определя за себе си, и която всъщност стои в основата на неговото благоденствие. И това е работата.      „Време е да се покажем хора между хората”, казва роденият в Охрид Григор Пърличев - „Българското трудолюбие рядко се намира в другите народи; то ни е облагородило; то е било и ще бъде наше спасение.” Това са думите на поета, превел Илиадата от старогръцки на новогръцки, а също и на български, спечелил елински конкурс по поезия, с написана от него поема на гръцки език. Но същите тези негови мисли се споделят и от едни банкер, който няколко десетилетия по-късно казва: „Българинът може да забогатее само с упорита работа. С нищо друго. Проклятие на съдбата ли е или нещо друго е, но е така.” Това са думите на Атанас Буров. 
     Ако днес нещо пречи на духовният подем на българите, това е не друго, а слабата икономика, ниските заплати и неправилното концентриране и разпределение на финансовите богатства в нашата държава.  

Така е Андрей!
Но има и една подробност, какви титани са били духовните и революционни водачи!
Как е описал Ботев, що за железен човек е Левски!!!!
Сега как да вярваш на мижитурки, мислещи само за сметките си в чужбина!
Иначе в началото на 20-ти век , вторият по големина наш град след София е Солун със 17 или 19 български гимназии, което определя над 100 000 българи в него!

Да, титани са били духовните ни и революционни водачи, но и те повечето са произлизали от заможни семейства. И семейството на Раковски е било богато, като той сам се жалва как 1 милион гроша богатство се стопили по времето на четиригодишния престой в тъмница на него и баща му. И семейството на Ботев е било заможно. Даже по майчина линия Ботев е бил роднина с Евлоги и Христо Георгиеви... и т.н.

Така е Андрей, за да отидат в чужбина и да се образоват трябват финанси.Но трябва и родолюбие, от което сегашните заможни са имунизирани и се сещат за него, само когато има нещо за грабене.
Трябва и потенциал, знаем какви са родителите на Ботев!
А сегашните деца на богати гледат едни умели крадци, ще възприемат техните умения естествено... и нищо друго. Живеят с убеждението, че другите са родени да се мъчат и работят за тях, а те нямат задължения...

Любен Каравелов също е казал "...човешкото щастие зависи от просвещението, а просвещението от материалното богатство." И по-нататък продължава, че всички те зависят на първо място от Свободата...!