Посвещавам този текст на Георги Сава Раковски,
първи написал, че прадедите на българите са кимерийците.

 

СЪОБЩЕНИЕ ЗА ГРАД КИМЕРИС В ДВА ПЕРИПЛА ОТ ПРЕДИ  НОВАТА ЕРА

 

В два перипла,  преведени преди 1848 г  от гръцки на руски език: "Безъимяннаго периплъ Понта Евскинскаго и Меотийскаго озера" и  "Скимна Хiосскаго отрывки", за които се приема, че първият е известен от 4-и в.пр.н.е. и от някои че е написан от Псевдо Скилакс, а вторият от края на 2-и – начало на 1-и в.пр.н.е., имат някои идентични текстове, които съобщават за съществуването на град “Кеммерисъ” / “Киммерионъ” по документи на Одеското Общество за история и  древности/, който по тези времена бил разположен на източния бряг на Керченския пролив, който пролив бил наричан Киммерийския Восфор (Босфор), а на западния бряг, където сега е г. Керч, е бил разположен тогавашният гр. Пантикапей. Има и други податки, че гр. Киммерисъ/ Киммерионъ е имало и на запад от Паникапей, но за това няма данни от тези два перипла.  Сега мястото на г. Киммерисъ на източния бряг е известно като нос (в стари времена като Акра ,Такиля, а сега,к.м.) Таклы и на него е монтиран “Таклыйнский маяк”, който се вижда от дясно, когато се влиза в Азовско море и от ляво, когато се влиза в Черно море. Съобщението за град “Киммерисъ”, в “Безъимяннаго …”, гласи, че той е разположен на източния бряг на езерото и от юг на север от него се намират пристана на Синдикос, градовете Фанагория и Кипос, като до Синдикос, по брега на провлака, има равнина, реки и блата без удобно място за плаване чак до “Воспора”. Буквално в следващо изречение е написано:  “При оплаването от устието, има град Киммерисъ, който е получил името си от Киммерите, но е построен от Воспорските властелини”. Скимн, който е извесстен географ след Страбон и се позовава на Ефор, Хекатей Еритрейски, Димитрiй,  е написал поема в чест на Никомидъ, Витинския цар, който впоследствие е свален от Митридат, от която са взети следните текстове за споменатия по-горе “Скимна Хiосскаго отрывки”: “От Атинеонъ до Кипосъ живеят Скитите, след това следва Воспор Киммерийский и град Киммерисъ; тук има пристан за кораби, които подгонват западните ветрове; на срещуположната страна на морето стоят два не големи острова на неголямо разстояние от материка …. После в самото устие на Меотийското езеро  лежи последно Пантикапей, наречен столица на Воспор”.  Има и още едно: “АЗИЯ Отплаващият от устието (Воспор) среща града Киммерисъ, така наречен на вараварите, Киммерийците (обитаващи в него), а построен от управителите на Воспора, и Кипос (Китас)– колония на Милетяните. После се намират  Ерммонаса и Фанагория, която Тийците заселили някога и пристана Синдиксъ, имащи обитатели Еллини, от околните страни. “(Нарочно, с буквата “ъ”, е запазен стария стил,к.м. )  

За уточняване на точното положение на град Киммерисъ в “Безъимяннаго…” е описано така: “… От град Патикапей до град Нимфеон 25 ст. 3 мили 1/3. От Нимфеон до селцето Акрасъ  65 ст. 8 м. 1/6. От Акрасъ до град Китасъ, наричан преди Кидеаками, 30 ст. 4 м. От Атинеонъ до Китасъ обитават скити. След техните обиталища започва Воспор Киммерийски.  От Китасъ до Киммерикъ 60 ст. и 8 м. Тук има котвена стоянка за кораби, която защитава  от западните ветрове. В морето има два каменисти острова на неголямо разстояние от материка ….  А разстоянието от устието на Меотийското езеро до Киммерикъ е 300 ст. 40 м. От град Пантикапей до Киммерикъ  240 ст. 1,010 м. От Киммерикъ до селището Казекасъ, при морето заселено, 180 ст. 24 м. От Казекасъ до Феодосия, опустял град, имащ пристан, 280 ст. 37 м. и 1/3.” В текста на Скимн няма подобно изследване с разстоянията от споменатите населени пунктове.   

Едно изследване на разстояниията към местата до и от град Киммерисъ, разположени на меркаторската карта на Черно море, с цел да се провери съобщеното в “Безъимяннаго …”,  е направил капитан-лейтенанта Манганари, последно през 1836 г. Ето как  е представено това с извадка от неговата сравнителна таблица:

Древни имена	Елински стадии	Римски мили	Морски мили	Какви населени места съответстват на морската карта
…….. - …… От  Нимфеон до село Акрас “     Акрас              “  гр. Китас преди известен Кидеак “  Китас     “ Киммерис “ Киммерис “ сел. Казекас …….. - ……	65 30  60 180	8  2/3 4   8 24	6  1/2 3  6 18	………………… Нос Камыш бурун Соленото езеро м/у носове Камыш бурун и Таклы Нос Таклы,( Такил) Соленото езеро м/у планина Опук и могилата Дюрмен …………………

 

За любознателните читатели би било полезно да се запознаят и с други подобни съобщения, с които се потвърждава или доказва несъстоятелност на съобщението от споменатите древни извори. “Разходката” из мрежата не показа други резултати за град или градове на кимерите.

поздравления за мриала...Само бих искал да допълня, че съгласно асирийските клинописи има и гр. Харцалас на кимерийците. Аз положих усилия да го верифицирам в специална статия по въпроса и той е около Дарялския проход на Кавказ...Това показва, че територията на държавата Гамирая/Кимерия е от Азовско море поне на юг до р. Кура в Задкавказието, където е Урарту. Асирийските клинописи и Омир са категорични, че става дума за "страна и народ", а не за номади, каквито са скитите..

Много малко знаем за древната кимерийска история, независимо, че през VІ в. Прокопий Кесарийски дава сведение, че утигурите-българи произхождат от кимерийците.




„Зад сагините живеят много хунски народи. Простиращата се оттук страна се нарича Евлисия (очевидно Прокопий ползва сведения от „Анонимният Перипъл на Евксинския Понт”, където тази страна от сагините до Дон и Азовско море, е изписана всъщност „Евдоусия”-бел.ред.); крайбрежната й част, както и вътрешността е заселена от варвари чак до така нареченото „Меотийско блато” (Азовско море – бел.ред.) и до река Танаис (Дон – бел.ред.), която се влива в „блатото”. От своя страна то се влива в Евксинския Понт (Черно море – бел.ред.). Народите, които живеят там в древността са се именували кимерийци, а сега се наричат утигури.(кн.ІV.4, Войната с готите)”.



„В древността огромен брой хуни, които тогава наричали кимерийци, живеели по тези местности, за които стана дума, и един цар стоял начело на тях. После над тях властвал цар, който имал двама сина, от които единият се казвал Утигур, а другият – Кутригур. Когато баща им починал, двамата си поделили властта и нарекли поданиците си по свое име. И по мое време едните се наричаха още утигури, а другите – кутригури...(пак там, кн.ІV.5)”.






В първата половина на ХІХ в. пазарджишкият възрожденец и книгопродавец Хаджи Найден Йоанович открива в Атон кратка хроника, от която става ясно, че българите произхождат от гамирите (кимерийците). Текста е на анонимен атонски монах. Йоанович дава този „ръкопис” през 1856 г. в Белград на Раковски, който го публикува през 1865 г. в книгата си „Българска старина”, издадена в Букурещ. В „Зографската история” на първият ред четем, че българите са били „гамири и камири”.






Нека научим малко за древната история на кимерийците от една статия на И. Н. Медведская http://history.rodenkrai.com/new/proizhod_na_prabylgarite/za_skitskoto_nahluvane_v_palestina.html

„Кимерийците за първи път са посочени в клинописните източници по време на царуването на Саргон II (719-705 г. пр. н.е.). След това те са действали в ограничена зона на юг от Кавказ, в рамките на северните граници на Урарту [9]. От началото на 670-те са известни на границите на Асирия едновременно и на изток (в Иран), и на север (Урарту), и на запад (най-вече в района на Киликия / Хилакку). Но те никъде не са обитавали толкова продължително, колкото на западните граници на Асирия. Четири десетилетия кимерийците са тревожили Асирия и нейните съседи в региона. Съюзници на кимерийците в анти-асирийските атаки тук са били мушките, фригийците и владетелите на Табала и Киликия. В 679/8 г. пр.н.е. кимерийците са победени в Хубишне, област в Киликия: завладяването на района на Киликия било част от военните действия на Асархадон по западната граница на асирийската държава [10]. Около 675 г., кимерийците в съюз с фригийците и бившия владетел на Мелида (област източно от Табала в Кападокия, в района на съвременна Малатия) Мугаллу застрашили Мелида, която очевидно наскоро минала под контрола на Асирия [11]. Около 670 г. пр.н.е. кимерийците съвместно с урартите заплашват господството на асирийците в Шубра, западно от езерото Ван [12]. След това кимерийците се преместват в Мала Азия. В продължение на десет години Асирия получава почивка, въпреки че все още се интересува от кимерийците. Тяхната атака над Лидия, предизвиква най-малко две посолства в 667 и 666/5 години на Гиг до Ашшурабанапалу и признаване от Лидия на васална зависимост от Асирия в замяна за помощ [13]. В какво се е изразявала помощта на Асирия е неизвестно, но между 665 и 660 години в асирийските анали са записани победа на Гиг над кимерийците[ 14]. Отхвърлени от Лидия, кимерийците отново застрашават Асирия и очевидно дори превземат част от владенията й, което следва от писмо на един астролог Аккуллану до асирийския цар в 657 г. Това писмо описва една уникална ситуация за Асирия, когато (по мнението на астролога) кимерийците са признати за Велика сила (kissutu), макар и временно. Такова признание означава, че кимерийците са завладяли територии, които Асирия считала за собствени [15]. Според С. Парполи, както отбелязва А.И. Иванчик, това може да се отнася за част от Сирия или провинция Куе [16]. Но не е изключено, това да е била вече подложената на кимерийско нападение област Мелида в Кападокия. Точно Кападокия е нарича по-късно от арменците – Gamirk [17]. Във всеки случай, тъй като кимерийският цар притежава, според писмото на астролога, титлата “sar kissati” ("цар на вселената"), е неизбежно заключението, че му е принадлежала една определена част от асирийските владения. Очевидно, тези земи Асирия така и не си е върнала. Понякога за пораженията на Асирия може да се разбере, когато тя съобщава в аналите си за военен реванш. В този случай, не са налични съобщения за него. Напротив, в последните две издания на аналите IT и H, съставени съответно в 640 и 639 години, се съобщава, че кимерийският цар Дугдамми, който се намирал в трудно положение " назад ... се върна в страната си " или " армията си и лагера си, той оттеглил в града Харцалас" (местоположение на този град не е известно)[18]. В този случай, както изглежда, именно от тази територия кимерийците отново нахлуват в Лидия през 644 г. пр. н. е., за да си отмъстят - убиват Гиг и опустошават Лидия[19]. През 641 г. пр. н.е. ново стълкновение между кимерийците и Асирия завършило със смъртта на кимерийския цар Дугдамми [20]. След смъртта му, нападенията на кимерийците по асирийската граница продължили още известно време, но без да са имали успехи. За изчезване на кимерийците съобщава само античната традиция (Херодот, I.16) [21].”






Да обърнем внимание на следния цитат от гореизложеното: ”...в последните две издания на аналите IT и H, съставени съответно в 640 и 639 години, се съобщава, че кимерийският цар Дугдами, който се намирал в трудно положение " назад ... се върна в страната си " или " армията си и лагера си, той оттеглил в града Харцалас" (местоположение на този град не е известно)[18]”.

Медведская се позовава на 18] Иванчик. Ук. соч. С. 121-122: С. 48:151-152. С. 49:14. Това е книгата на Иванчик: Иванчик А.И. Киммерийцы. Древневосточные цивилизации и степные кочевники в VIII—VII веках до н.э. М., 1996., чието първо издание е на немски: Les Cimmriens au Proche-Orient // Orbis Biblicus et Orientalis. CXXVII. Fribourg, 1993.


Следователно, нито големият кимеролог Иванчик, а той не би пропуснал да отбележи, ако някой друг знае къде е кимерийският град Харцалас, нито Медведская знаят къде е...





В персийско-византийския мирен договор от 562 г. , преразказан дословно от Менандър, присъства един непознат на учените термин за проход в Кавказ, който не е Дербент и учените предполагат, че е Дарялския проход над Грузия. Никой обаче друг византийски летописец не е упоменал този проход като Хоруцон. Следователно можем да предположим, че това е персийско название, което явно има много по-древна история и е заето в персийския език от асирийския, където четем за град Харцалас. „Ще покажем какво е съдържал договора за мир. Решено било като първа точка: персите да не позволяват нито на хуните, нито на аланите, нито на други варвари да достигат до римските владения, като преминават през прохода, наречен Хоруцон, и през Каспийските врата... (Дербенд – бел.ред.)”. (Менандр Византиец., отрывок 11; в: Византийские историки. Санкт Петербург, 1860).






И така, очевидно кимерийският древен град Харцалас се е намирал на юг от Дарялския проход и е дал и името Хоруцон на прохода в Кавказ...

Благодарности и на двамата. Ако не ви затруднява - по-точни данни за източниците. Успехи!

са заети от една статия на И.Н.Медведская, преведена в сайта Роден край
http://history.rodenkrai.com/new/proizhod_na_prabylgarite/za_skitskoto_nahluvane_v_palestina.html

Благодаря! Отивам веднага. Приятна вечер!