Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.11.2012 14:08 - Пантикапей – ключ към ранната българска история
Автор: andorey Категория: История   
Прочетен: 17313 Коментари: 10 Гласове:
12

Последна промяна: 30.05.2018 11:52

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
           Първо искам да започна с една добра новина за традиционалистите. Тези, които напоследък доста страдат от всички нови хипотези и теории свързани с произхода на българите. Добрата новина е, че през VІІ век, т.нар. прабългари или първобългари или древни българи наистина тръгват от района на река Кубан и Керченския пролив, преди да дойдат в земите на днешна България. Само че най-вероятно те започват своя победоносен поход не от известната в нашата наука Фанагория, а от Пантикапей, (днешният град Керч), който повече от 900 години е столица на т.нар. Боспорско царство.         
     Докато за град Фанагория се знае доста и името е известно дори на широката публика, името Пантикапей е направо, може да кажем, непознато. То се споменава много рядко и е слабо известно дори и сред хората, които се занимават с изследването на старата българска история. Още по интересно е това, при положение, че двата града Фанагория и Пантикапей се намират буквално един срещу друг, от двете страни на Керченския пролив, съответно от източната и западната му страна.



image



     Карта на Кримския полуостров - в десния край Пантикапей и Фанагория (тук изписана Фантагория). Понт Евксински - Черно море; Меотида - Азовско море; Боспор Кимерийски - Керченски пролив.


     И Фанагория и Пантикапей са основани най-вероятно през 6 век преди новата ера, като колонии на гръцките колонисти. Седми - шести век е времето, когато гръцката колонизация достига и Северночерноморските брегове. В резултат на това заселване се появяват градовете Олбия, Херсонес, Пантикапей, Нимфей, Фанагория и други.         
     След рода Археа, който първоначално управлява в град Пантикапей, властта преминава у династията на Спартокидите. Това се случва през втората половина на V век пр.н.е. Според сведенията на Диодор Сицилийски, основателят на династията Спарток управлявал 7 години. Повечето изследователи считат името и произхода на този владетел за тракийски, подкрепен във властта от тракийски наемници, известни вече във V век пр.н.е. в Боспор. Династията на Спартокидите обединява различните боспорски градове и колонии и управлява до края на ІІ век пр.н.е. Освен царското име Спарток сред представителите на тази династия срещаме и друго добре познато тракийско име - Перисад (Берисад).
       Свидетелство за тракийския произход на управляващия род и на местната аристокрация са множеството ценни находки от периода V – ІІ век пр.н.е., които намират голямо сходство с подобни находки от територията на Балканите.    
     Ето няколко примера -  


image


     Вход към царска гробница от Пантикарей, средата на ІV век пр. н. е. С дълъг коридор (дромос) около 36 метра и гробна камера. Предполага се че в нея е бил погребан Левкон І (389-349) от управляващата династия на Спартокидите.

http://bike-crimea.com/blog/tag/%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BF%D0%B5%D0%B9/



На следващата снимка -

  image


     Входът към гробницата в Мезек, средата на ІV век пр.н.е. - една от най-големите куполни гробници в Тракия. Коридорът (дромосът) към гробната камера тук е дълъг 20.6 метра. Начинът на оформяне на входа в Мезек и Пантикапей е на практика идентичен. 



На следващата снимка -


image


Златни обеци от Боспорското царство, от известното могилно погребение при Куль-Оба, ІV век пр.н.е.



На следващата снимка -

image


Златни обеци от могилно погребение край Враца - първа половина на ІV век пр.н.е.


На снимката -

image


Златен венец от могилно погребение във Враца - ІV век пр.н.е.



На снимката -



image


Златен венец от могилното погребение при Куль-Оба - ІV век пр.н.е.     
      
     През І век пр.н.е историята на Боспорското царство е свързана с името на Митридат VІ Евпатор и прословутата му борба с Римската република. В края на І век пр.н.е. Боспорското царство признава окончателно властта на Рим, а през 14 година император Тиберий дава царската власт на Аспург, внук или правнук по майчина линия на Митридат VІ Евпатор. Новият цар получава римско гражданство и правото да го предава по наследство. В същата тази връзка, цялата титлата на този владетел става Тиберий Юлий Раскупорис І Аспург.
         Независимо как бихме определили произхода на Аспург  - за сарматски, скитски, или друг, тракийска нишка в боспорската история се появява отново, тъй като този владетел е сгоден за тракийската принцеса Гипепирия, дъщеря на сапейския цар Котис ІІІ. Поради това Аспург приема освен името на своя римски благодетел и разпространеното сред тракийските царе име Раскупорис.
     С началото на новата династия започва нов разцвет и културно-икономическо развитие на Боспорското царство. Наследниците на Аспург управляват до началото на V век. Те всички наследяват в титлата си името на римския император Тиберий Юлий, както и тракийските имена Котис, Раскупор (Рискупор), Реметалк и други.

http://gugukaran.narod.ru/east_old/aspurgids.html


     По въпроса за историята на Боспорското царство препоръчвам и статията на Гепард96 -

http://gepard96.blog.bg/history/2011/11/28/bosporskoto-carstvo-480-g-pr-hr-370-g-ot-n-e.858180  



Гласувай:
13



1. sparotok - тамги
27.11.2012 21:19
Много интересна статия Андрей!

Днес ние сме затворени на север от Дунава, но той не винаги е бил етническа граница. Сам знаеш, че предците ни са обитавали не само Тракия, но и Черноморските степи от незапомнени времена.

Неолитната керамика от Кукутени (Румъния) и Триполие (Украйна) показва смайващи прилики с нашата неолитна керамика от Варна, Дуранкулак, Пловдив...че даже и Лерна, Ситагори в днешна Гърция.

Поздрави!
цитирай
2. sparotok - тамги
27.11.2012 21:27
Един малко известен факт е това, че Боспорските царе са имали родови тамги. Ето тук можеш да ги видиш http://slavonicweb.chat.ru/sl27.htm

Тези тамги се срещат не само в Крим и България, но също така и в Черна Гора.

http://slavonicweb.chat.ru/sl29.htm

Прототипи на тези тамги можеш да намериш в Нелитна Тракия

http://slavonicweb.chat.ru/sl30.htm


Дунавска писменост

http://www.prehistory.it/mappadeisegni1i.htm
http://www.prehistory.it/mappadeisegni2i.htm
http://www.prehistory.it/mappadeisegni3i.htm
http://www.prehistory.it/mappadeisegni4i.htm
http://www.prehistory.it/mappadeisegni5i.htm
http://www.prehistory.it/mappadeisegni6i.htm
http://www.prehistory.it/mappadeisegni7i.htm
http://www.prehistory.it/mappadeisegni8i.htm
http://www.prehistory.it/mappadeisegni9i.htm


цитирай
3. sparotok - паралели
27.11.2012 22:42
Още интересни неща - паралели в топонимите (и етнонимите) от Северното Черноморие и Тракия

ТРАКИЯ - СЕВЕРНО ЧЕРНОМОРИЕ

Аксиос - Аксиакос
Ареи етн. -Арии
Апсинт - Апсар
Доросторум - Дорос
Дин друме - Дина
Каластра - Калиорди
Кузик - Казика
Панталиа - Панти капа (Пантикапей)
Сапеи етн. -Сапеи етн.
Синди етн. -Синти етн.
Суро бара - Сурион
Темон бари -Тамураке
Торпили етн. - Тарпеати етн.
Уску Дама -Корокон Дама
цитирай
4. andorey - Привет, да радвам се че статията ти е ...
28.11.2012 11:17
Привет, да радвам се че статията ти е харесала!
Ами приликите са много, само трябва да ги търсим в правилната посока...
Очаквам отново да се появи г-н Милчев и да заяви, че не казвам нищо ново и че всичко това е отдавна известно.. Ха-ха...
Да, донякъде наистина е така. Връзката между скитския т.нар. "зверинен стил" и тракийското изкуство е отдавна доказана. Виж, за времето на халколита също е така, но нашите учени се въздържат да изведат и да свържат пряко тракийското население, с хората живели през халколита по тези земи...
Северно-черноморския ареал и по-конкретно Кримския полуостров, винаги е имал история подобна на тази от Западното черноморие, т.е. нашите земи.
цитирай
5. vmir - Много интересна статия.
28.11.2012 13:22
Ето как, веднъж призован, духът на траките продължава да разказва за българската история. Без тази връзка, статията щеше да бъде възприета като екстравагантна измислица на фантазьор и засилена в девета глуха.
Поздравления!
цитирай
6. andorey - Ето как, веднъж призован, духът на ...
28.11.2012 13:41
vmir написа:
Ето как, веднъж призован, духът на траките продължава да разказва за българската история. Без тази връзка, статията щеше да бъде възприета като екстравагантна измислица на фантазьор и засилена в девета глуха.
Поздравления!


Да, така е приятелю Владимир! Духовете на нашите предци не могат да търпят повече и искат да ни помогнат да излезем от калния коловоз в който сме затънали вече толкова години...
Те вече ми разкриха почти всичко, скоро ще го разкажа и на вас...!
цитирай
7. sparotok - керамика
28.11.2012 16:08
Андрей, ти ги знаеш нещата, но нека и читателите да имат база за сравнение.

Неолитна керамика от Кукутени

http://my.opera.com/micro27/albums/showpic.dml?album=7051612&picture=105861022

http://www.oocities.org/cogaionon/large/l89.htm

цитирай
8. andorey - Когато казах в заглавието, че Па...
29.11.2012 17:11
Когато казах в заглавието, че Пантикапей е ключът към ранната българска история имах предвид ранносредновековната... Виждам че никой няма да се досети без подсказка защо и къде точно се крие ключът, но всичко скоро ще стане ясно... : )
цитирай
9. shtaparov - Името "Пантикапей" ми ...
02.12.2012 13:29
Името "Пантикапей" ми двучи като Пенто-капий (Пета капия,Пет капии),ще рече- "Петата крепост на пролива",или "Крепост с пет врати",като се има предвид,че думата "Капия" не е турска разбира се. Поздрави!
цитирай
10. demograph - Този постинг допълва картината на Тракия Марка
03.12.2012 17:47
Достави ми удоволствие. Ровил съм се доста в украински и руски сайтове и приликата между намереното по българските и техните земи ме изумяваше. Но повече ме изумява пердето пред украинските и руски историци, което им пречи да видят не само единството на културите, но и приемствеността им.
Поздравявам те!
Виж това за Дуло да излезе по-скоро.
Да ти припомня-
Юлен - едно от имената на Пирин и сега наименование на резервата Юлен.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: andorey
Категория: История
Прочетен: 2148830
Постинги: 353
Коментари: 2326
Гласове: 5596
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031