Постинг
01.08.2012 15:15 -
Произход на гърците според словата на писателя Никос Казандзакис
Автор: andorey
Категория: История
Прочетен: 4560 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 07.01.2013 12:22
Прочетен: 4560 Коментари: 1 Гласове:
10
Последна промяна: 07.01.2013 12:22
Разказът за произхода на един народ има освен историческо и съществено политическо значение. Употребявам думата „разказ”, защото колкото и да се опитваме да достигнем до същността на събития, случили се преди 4-5 и повече хиляди години, винаги остава и един елемент на „приказност”, на легендарност, на вяра и убеждение.
Всяка цивилизация, всяка по-широкообхватна форма на организираност, се е появявала като резултат от контактуването и взаимното влияние на различни култури.
Какво представлява римската цивилизация и култура например?
Това е една на първо място средиземноморска култура. Троянски предци, преплували половината средиземноморие, заселили се в земята на латините, граничещи с етруските. В римската култура, както и във всяка друга се смесват различни елементи – азбука, взета от гърците (или етруските) и преработена за нуждите на римската реч, почитане на богове и култове, приети и адаптирани от латини, гърцки, етруски, тракийци и други такива. Монументална архитектура и скулптура, заимствана от гръцки образци, които от своя страна за заимствани и адаптирани от египетски такива и т.н. Изобщо обединение на различни елементи, но като цяло средиземноморски такива.
Елинската или гръцката култура е също егейско-средиземноморска. Елините приемат азбуката от финикийците. Според преданията буквите са донесени от Кадъм, син на финикийски цар, брат на Европа, който около 2000 година пр. Хр. се заселва и основава град Тива. Прочутите гръцки храмове и шедьоври на скулптурното изкуство също са едно местно възприемане и по-нататъчно развитие на египетските образци, от ІІ-І хил. пр.н.е. Голяма част от боговете, преданията, мистериите и други култови церемонии на древните елини пък имат местен балкански характер. Те остават в наследство от трако-пелесгийското население, обитаващо земите на Балканите в хилядолетията преди новата ера.
Всъщност Егейско море, Островите, Йония и Пелопонес са мястото на което се разгръща първоначалната среща между Азия и Европа, между Севера и Юга.
Ако използваме поетичните думи на най-великия гръцки писател Никос Казандзакис, изречени по този повод – „Да даде лице на безличното, мярка на несъразмеримото, като уравновесява противоположните слепи сили, токава е мисията на многострадалната суша и море, които се наричат Гърция.”
Писателят прави още по-конкретно описание на тази среща между Европа и Азия, между деспотичния Изток и демократичния Запад - „Мътният, неизбистреният вик на Изтока” казва той „преминава през светлината на Гърция и се пречиства, очовечава се... Гърция е филтърът, който рафинира, с голяма мъка скота в човека, източната робия – в свобода, а варварското опиянение в трезва мисъл.”
Да, това са думи, които важат не само за Древна Гърция, но и за цялата югоизточна територия на Балканите и Егея.
Великият писател отбелязва още „Гръцката земя е толкова много напоена със сълзи, пот и кръв, гръцките планини са видели толкова много борба, че потръпваш като си помислиш, че по тези планини и брегове се е решавала съдбата на бялата раса.”
И действително. Какъв е Кадъм, който идва тук със заселници две хилядолетия пр.н.е.? Финикиец, тъмнокож семит, арабин. Кого заварва той тук на континента? Местните жители - синеоките и светлокожи пеласги.
Какъв е Данай, който с неговите петдесет дъщери се заселва в Аргос? Син на царя на Египет, роднина на Кадъм, т.е. отново афро-азиатец, семито-хамит. С кой се среща по тези земи? Със светлооките, руси и червенокоси пеласги.
Всъщност много интересни в това отношение са отново думите на потомъка на остров Крит Никос Казандзакис. Произходът на писателя, произходът на майчиния и на бащиния му род, се оказва абсолютно показателен за това, което се е случвало в Гърция през последните няколко хилядолетия.
„Родът на баща ми” отбелязва Казандзакис „произхожда от едно село, на два часа път от Мегало Кастро, наречено Варвари; когато византийският император Никифор Фока си възвърнал през десети век Крит от арабите, запрял в няколко села оцелелите от клането араби и тези села били наречени Варвари. В едно такова село пуснали корени бащините ми предци и всички имат арабски душевни белези: горди, упорити, неразговорливи, въздържани в яденето, необщителни...” На много места писателят съобщава също, че тези му предци се занимавали основно с воюване и пиратство.
От другата страна е родът на майка на писателя. Любимият му дядо, баща на майка му, той описва като „ Як старик, с неподстригани бели коси, със сини засмени очи, с тежки ръчища, целите в мазоли... ” По занятие земеделец .
Бащата не харесвал своят тъст и веднъж измърморил презрително „Уфф! Синеок!” Не харесвал тъмнокожия потомък на арабите синеоките и червенокоси хора.
И така, кой е този синеок дядо, по занятие земеделец, в една от най-южните точки на Гърция – остров Крит? Дали това е славянин, подобно на езерцити и милингите, заселил се тук през Ранното Средновековие? Или е останал от прастари времена трако-пеласг? Смятам, че по вероятно е второто, но и в двата случая изводът е един и същ.
Гърция действително е мястото, на което се срещат Европа и Азия, синеоките северняци и тъмнооките южняци. Място където се смесват и в културен и в чисто физически план, светлите трако-пеласги, славяно-българи, земеделци и строители и тъмнокожите араби, семито-хамити, мореплаватели, търговци и пирати.
Нека не забравяме, че в резултат на тази среща гърците достигат до постижения на културата и цивилизацията, които днес са наречени „класически”. Но да не забравяме също така, че те са изстрадали и продължават да страдат от този сблъсък, среща на цивилизациите.
Всяка цивилизация, всяка по-широкообхватна форма на организираност, се е появявала като резултат от контактуването и взаимното влияние на различни култури.
Какво представлява римската цивилизация и култура например?
Това е една на първо място средиземноморска култура. Троянски предци, преплували половината средиземноморие, заселили се в земята на латините, граничещи с етруските. В римската култура, както и във всяка друга се смесват различни елементи – азбука, взета от гърците (или етруските) и преработена за нуждите на римската реч, почитане на богове и култове, приети и адаптирани от латини, гърцки, етруски, тракийци и други такива. Монументална архитектура и скулптура, заимствана от гръцки образци, които от своя страна за заимствани и адаптирани от египетски такива и т.н. Изобщо обединение на различни елементи, но като цяло средиземноморски такива.
Елинската или гръцката култура е също егейско-средиземноморска. Елините приемат азбуката от финикийците. Според преданията буквите са донесени от Кадъм, син на финикийски цар, брат на Европа, който около 2000 година пр. Хр. се заселва и основава град Тива. Прочутите гръцки храмове и шедьоври на скулптурното изкуство също са едно местно възприемане и по-нататъчно развитие на египетските образци, от ІІ-І хил. пр.н.е. Голяма част от боговете, преданията, мистериите и други култови церемонии на древните елини пък имат местен балкански характер. Те остават в наследство от трако-пелесгийското население, обитаващо земите на Балканите в хилядолетията преди новата ера.
Всъщност Егейско море, Островите, Йония и Пелопонес са мястото на което се разгръща първоначалната среща между Азия и Европа, между Севера и Юга.
Ако използваме поетичните думи на най-великия гръцки писател Никос Казандзакис, изречени по този повод – „Да даде лице на безличното, мярка на несъразмеримото, като уравновесява противоположните слепи сили, токава е мисията на многострадалната суша и море, които се наричат Гърция.”
Писателят прави още по-конкретно описание на тази среща между Европа и Азия, между деспотичния Изток и демократичния Запад - „Мътният, неизбистреният вик на Изтока” казва той „преминава през светлината на Гърция и се пречиства, очовечава се... Гърция е филтърът, който рафинира, с голяма мъка скота в човека, източната робия – в свобода, а варварското опиянение в трезва мисъл.”
Да, това са думи, които важат не само за Древна Гърция, но и за цялата югоизточна територия на Балканите и Егея.
Великият писател отбелязва още „Гръцката земя е толкова много напоена със сълзи, пот и кръв, гръцките планини са видели толкова много борба, че потръпваш като си помислиш, че по тези планини и брегове се е решавала съдбата на бялата раса.”
И действително. Какъв е Кадъм, който идва тук със заселници две хилядолетия пр.н.е.? Финикиец, тъмнокож семит, арабин. Кого заварва той тук на континента? Местните жители - синеоките и светлокожи пеласги.
Какъв е Данай, който с неговите петдесет дъщери се заселва в Аргос? Син на царя на Египет, роднина на Кадъм, т.е. отново афро-азиатец, семито-хамит. С кой се среща по тези земи? Със светлооките, руси и червенокоси пеласги.
Всъщност много интересни в това отношение са отново думите на потомъка на остров Крит Никос Казандзакис. Произходът на писателя, произходът на майчиния и на бащиния му род, се оказва абсолютно показателен за това, което се е случвало в Гърция през последните няколко хилядолетия.
„Родът на баща ми” отбелязва Казандзакис „произхожда от едно село, на два часа път от Мегало Кастро, наречено Варвари; когато византийският император Никифор Фока си възвърнал през десети век Крит от арабите, запрял в няколко села оцелелите от клането араби и тези села били наречени Варвари. В едно такова село пуснали корени бащините ми предци и всички имат арабски душевни белези: горди, упорити, неразговорливи, въздържани в яденето, необщителни...” На много места писателят съобщава също, че тези му предци се занимавали основно с воюване и пиратство.
От другата страна е родът на майка на писателя. Любимият му дядо, баща на майка му, той описва като „ Як старик, с неподстригани бели коси, със сини засмени очи, с тежки ръчища, целите в мазоли... ” По занятие земеделец .
Бащата не харесвал своят тъст и веднъж измърморил презрително „Уфф! Синеок!” Не харесвал тъмнокожия потомък на арабите синеоките и червенокоси хора.
И така, кой е този синеок дядо, по занятие земеделец, в една от най-южните точки на Гърция – остров Крит? Дали това е славянин, подобно на езерцити и милингите, заселил се тук през Ранното Средновековие? Или е останал от прастари времена трако-пеласг? Смятам, че по вероятно е второто, но и в двата случая изводът е един и същ.
Гърция действително е мястото, на което се срещат Европа и Азия, синеоките северняци и тъмнооките южняци. Място където се смесват и в културен и в чисто физически план, светлите трако-пеласги, славяно-българи, земеделци и строители и тъмнокожите араби, семито-хамити, мореплаватели, търговци и пирати.
Нека не забравяме, че в резултат на тази среща гърците достигат до постижения на културата и цивилизацията, които днес са наречени „класически”. Но да не забравяме също така, че те са изстрадали и продължават да страдат от този сблъсък, среща на цивилизациите.
Тагове:
Търсене
