Постинг
16.07.2012 13:02 -
Тракийско-дакийското название Дава/Дева
Автор: andorey
Категория: История
Прочетен: 11063 Коментари: 11 Гласове:
Последна промяна: 08.01.2019 13:55
Прочетен: 11063 Коментари: 11 Гласове:
5
Последна промяна: 08.01.2019 13:55
В разпространението на тракийските топоними и названия за град и населено място се наблюдава интересна особеност.
Както вече отбелязахме, в западна посока преобладава наставката „брия”, „брига”. Над 40 са имената на градове, окончаващи на „брига” в западната част на Иберийския полуостров, някои от които са запазени и до днес. На Апенините също срещаме имената „Калабрия”, „Умбрия” и други, които очевидно са свързани със същото население от същият период на неговото разпространение. Названието „брия”, „брига”, както отбелязахме е свързано с представата за „издигнато място”, „бряг”, както и производните „праг” – високо, повдигнато място, немското „Берг” – издигнато място, планина и други.
http://andorey.blog.bg/history/2012/06/14/ot-pirin-do-pirineite.967849
В източна посока сякаш най-голямо разпространение получава тракийското название за малък град „пара”, срещана при имената Скаптопара, Брентопара, Друзипара, Бесапара, Субзупара, Додопара, Керипара и др. То се среща чак до територията на днешна Северна Индия под формата „пур”.
http://andorey.blog.bg/history/2012/07/10/ot-hemus-do-himalaite.977680
В северна посока най-широко използвано е названието „дава” – „дева”. На този факт обръща внимание още Иван Дуриданов, който публикува карта на това разпространение в изследването си върху езика на траките.
Карта по Ив. Дуриданов - "Езикът на траките", Сф. 1976
Действително десетки древни градове в днешна Северна България и Румъния окончават на дава- дева, включително и днешния български град Девня и румънския град Дева, който се намира близо до старата столица на даките Сармизегетуза.
Крепостта Дева в Румъния
Като единствено изключение от това разпространение в северна посока, Ив. Дуридавов отбелязва в Южна България град Пулпудева, днешния Пловдив. Всъщност древното название на Пловдив едва ли е единственото изключение, южно от Стара планина, защото имаме основание на твърдим, че наименования като това на родопския град Девин, произхождат също от дава/дева, със значение „укрепен град”. Названието дава-дева-девин срещаме и още по на север, на територията на Словакия, където и до днес е заразена прекрасната крепост Девин, близо до границата на Словакия и Австрия.
Крепостта Девин в Словакия
Вероятно древното трако-дакийско название за укрепен град дева/дава щеше да е още по-добре запазено на територията на България. През Средновековието обаче на много места названието „дева” е било схващано със славянското значение на думата – „младо момиче”, „мома”. Така названието "девин" е било променено на "момин". Вероятно редица названия като „момини скали”, „момин проход”, „момина крепост”, „момини кули” трябва да се схващат като приемник на тракийското „девин” и названията „дава/дева” със значение „населено място”, „укрепен град”.
Както вече отбелязахме, в западна посока преобладава наставката „брия”, „брига”. Над 40 са имената на градове, окончаващи на „брига” в западната част на Иберийския полуостров, някои от които са запазени и до днес. На Апенините също срещаме имената „Калабрия”, „Умбрия” и други, които очевидно са свързани със същото население от същият период на неговото разпространение. Названието „брия”, „брига”, както отбелязахме е свързано с представата за „издигнато място”, „бряг”, както и производните „праг” – високо, повдигнато място, немското „Берг” – издигнато място, планина и други.
http://andorey.blog.bg/history/2012/06/14/ot-pirin-do-pirineite.967849
В източна посока сякаш най-голямо разпространение получава тракийското название за малък град „пара”, срещана при имената Скаптопара, Брентопара, Друзипара, Бесапара, Субзупара, Додопара, Керипара и др. То се среща чак до територията на днешна Северна Индия под формата „пур”.
http://andorey.blog.bg/history/2012/07/10/ot-hemus-do-himalaite.977680
В северна посока най-широко използвано е названието „дава” – „дева”. На този факт обръща внимание още Иван Дуриданов, който публикува карта на това разпространение в изследването си върху езика на траките.
Карта по Ив. Дуриданов - "Езикът на траките", Сф. 1976
Действително десетки древни градове в днешна Северна България и Румъния окончават на дава- дева, включително и днешния български град Девня и румънския град Дева, който се намира близо до старата столица на даките Сармизегетуза.
Крепостта Дева в Румъния
Като единствено изключение от това разпространение в северна посока, Ив. Дуридавов отбелязва в Южна България град Пулпудева, днешния Пловдив. Всъщност древното название на Пловдив едва ли е единственото изключение, южно от Стара планина, защото имаме основание на твърдим, че наименования като това на родопския град Девин, произхождат също от дава/дева, със значение „укрепен град”. Названието дава-дева-девин срещаме и още по на север, на територията на Словакия, където и до днес е заразена прекрасната крепост Девин, близо до границата на Словакия и Австрия.
Крепостта Девин в Словакия
Вероятно древното трако-дакийско название за укрепен град дева/дава щеше да е още по-добре запазено на територията на България. През Средновековието обаче на много места названието „дева” е било схващано със славянското значение на думата – „младо момиче”, „мома”. Така названието "девин" е било променено на "момин". Вероятно редица названия като „момини скали”, „момин проход”, „момина крепост”, „момини кули” трябва да се схващат като приемник на тракийското „девин” и названията „дава/дева” със значение „населено място”, „укрепен град”.
Тагове:
история - траки, българия, дакия, румъни...
© Обущарят като пародия на Чърчил
© Четиво за блоговите историчари
© Обущарят като пародия на Чърчил
© Четиво за блоговите историчари
ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛНИ ПРАЗНИЦИ И...
За сладки сънища на копейките
СЕРИОЗЕН ПОВОД ЗА РАЗМИСЛЯНЕ НА ТРЪМПИНИ...
За сладки сънища на копейките
СЕРИОЗЕН ПОВОД ЗА РАЗМИСЛЯНЕ НА ТРЪМПИНИ...
Следващ постинг
Предишен постинг
Думата берг е дума в езиците от германската езикова група.
1. Ползва се в Германия, Австрия, Швейцария, Люксембург, Дания, Швеция, Норвегия, Холандия, Лихтенщайн - сред българите думата за планина е друга
2. Ползва се в имената на народите населяващи тези държави - много и то сред известни личности примерно спортисти примери немалко - сред българите това име го няма. Мелберг спорт, Люнгберг спорт, Моссберг (оръжие), исторически имена на военни мога да изброя много...
3. Берг се ползва в много топоними в Средна Европа и Скандинавия - това при българите го няма като популярност.
P.S.
Брега рядко е високо място - повечето брегове са място за дебаркиране за древните и рядйко се срещат подобни високи брегове като тези в Англия или германодатския Хелголанд, дори остров Рюген. Иначе казано брега е постепенно издигане на дъното, но далеч не е високо място в смисъл на берма.
За другото няма какво да спомена, защото не съм знаещ за траките или специалист в областта на еизкознанието. Не изключвам и твоята теза, която преди време поддържаше ако не се лъжа спароток, със сигурност гет и други, но НИТО ИМЕННАТА ТРАДИЦИЯ, НИТО ТОПОНИМИТЕ НА СЕВЕР ПОДДЪРЖАТ ЯСНО СТАНОВИЩЕТО.
цитирай1. Ползва се в Германия, Австрия, Швейцария, Люксембург, Дания, Швеция, Норвегия, Холандия, Лихтенщайн - сред българите думата за планина е друга
2. Ползва се в имената на народите населяващи тези държави - много и то сред известни личности примерно спортисти примери немалко - сред българите това име го няма. Мелберг спорт, Люнгберг спорт, Моссберг (оръжие), исторически имена на военни мога да изброя много...
3. Берг се ползва в много топоними в Средна Европа и Скандинавия - това при българите го няма като популярност.
P.S.
Брега рядко е високо място - повечето брегове са място за дебаркиране за древните и рядйко се срещат подобни високи брегове като тези в Англия или германодатския Хелголанд, дори остров Рюген. Иначе казано брега е постепенно издигане на дъното, но далеч не е високо място в смисъл на берма.
За другото няма какво да спомена, защото не съм знаещ за траките или специалист в областта на еизкознанието. Не изключвам и твоята теза, която преди време поддържаше ако не се лъжа спароток, със сигурност гет и други, но НИТО ИМЕННАТА ТРАДИЦИЯ, НИТО ТОПОНИМИТЕ НА СЕВЕР ПОДДЪРЖАТ ЯСНО СТАНОВИЩЕТО.
Дако-мизийските селища носят в имената си частицата дева, дава защото това са всъщност временни станове на скотовъдци. Значението на дава, дева е поставям, слагам (основи на селище), а обяснение се получава от блг. дявам, девам, т.е поставям, полагам...както отбеляза преди време В.Георгиев.
Тракийската дума пара не отговаря на индийската пур, а на българската бара- река. Често чужденците са предавали тракийското б като п, но има и изключения - Зуро бара (Клавдий Птолемей), Темон бари (Прокопий).
Тракийската дума за дева си е дева, среща се в името Дева Вензис (К.Влахов).
Тракийската дума за мома е ...мома, среща се в надписи от Дакия...
цитирайТракийската дума пара не отговаря на индийската пур, а на българската бара- река. Често чужденците са предавали тракийското б като п, но има и изключения - Зуро бара (Клавдий Птолемей), Темон бари (Прокопий).
Тракийската дума за дева си е дева, среща се в името Дева Вензис (К.Влахов).
Тракийската дума за мома е ...мома, среща се в надписи от Дакия...
germantiger написа:
Думата берг е дума в езиците от германската езикова група.
1. Ползва се в Германия, Австрия, Швейцария, Люксембург, Дания, Швеция, Норвегия, Холандия, Лихтенщайн - сред българите думата за планина е друга
2. Ползва се в имената на народите населяващи тези държави - много и то сред известни личности примерно спортисти примери немалко - сред българите това име го няма. Мелберг спорт, Люнгберг спорт, Моссберг (оръжие), исторически имена на военни мога да изброя много...
3. Берг се ползва в много топоними в Средна Европа и Скандинавия - това при българите го няма като популярност.
P.S.
Брега рядко е високо място - повечето брегове са място за дебаркиране за древните и рядйко се срещат подобни високи брегове като тези в Англия или германодатския Хелголанд, дори остров Рюген. Иначе казано брега е постепенно издигане на дъното, но далеч не е високо място в смисъл на берма.
За другото няма какво да спомена, защото не съм знаещ за траките или специалист в областта на еизкознанието. Не изключвам и твоята теза, която преди време поддържаше ако не се лъжа спароток, със сигурност гет и други, но НИТО ИМЕННАТА ТРАДИЦИЯ, НИТО ТОПОНИМИТЕ НА СЕВЕР ПОДДЪРЖАТ ЯСНО СТАНОВИЩЕТО.
1. Ползва се в Германия, Австрия, Швейцария, Люксембург, Дания, Швеция, Норвегия, Холандия, Лихтенщайн - сред българите думата за планина е друга
2. Ползва се в имената на народите населяващи тези държави - много и то сред известни личности примерно спортисти примери немалко - сред българите това име го няма. Мелберг спорт, Люнгберг спорт, Моссберг (оръжие), исторически имена на военни мога да изброя много...
3. Берг се ползва в много топоними в Средна Европа и Скандинавия - това при българите го няма като популярност.
P.S.
Брега рядко е високо място - повечето брегове са място за дебаркиране за древните и рядйко се срещат подобни високи брегове като тези в Англия или германодатския Хелголанд, дори остров Рюген. Иначе казано брега е постепенно издигане на дъното, но далеч не е високо място в смисъл на берма.
За другото няма какво да спомена, защото не съм знаещ за траките или специалист в областта на еизкознанието. Не изключвам и твоята теза, която преди време поддържаше ако не се лъжа спароток, със сигурност гет и други, но НИТО ИМЕННАТА ТРАДИЦИЯ, НИТО ТОПОНИМИТЕ НА СЕВЕР ПОДДЪРЖАТ ЯСНО СТАНОВИЩЕТО.
Здравей Германски тигре,
прав си разбира се. Не искам да кажа че думата Берг е тракийска. Но просто предполагам че е част от общоиндоевропейското наследство.
Даже някои от думите които използваме са толкова стари че акад. Ст. Младенов ги определя като арио-алтайски успоредици. Т.е толкова древни думи, че се срещат не само при арийците (индоевропейците), но и при алтайците (тюрки и др.).
sparotok написа:
Дако-мизийските селища носят в имената си частицата дева, дава защото това са всъщност временни станове на скотовъдци. Значението на дава, дева е поставям, слагам (основи на селище), а обяснение се получава от блг. дявам, девам, т.е поставям, полагам...както отбеляза преди време В.Георгиев.
Тракийската дума пара не отговаря на индийската пур, а на българската бара- река. Често чужденците са предавали тракийското б като п, но има и изключения - Зуро бара (Клавдий Птолемей), Темон бари (Прокопий).
Тракийската дума за дева си е дева, среща се в името Дева Вензис (К.Влахов).
Тракийската дума за мома е ...мома, среща се в надписи от Дакия...
Тракийската дума пара не отговаря на индийската пур, а на българската бара- река. Често чужденците са предавали тракийското б като п, но има и изключения - Зуро бара (Клавдий Птолемей), Темон бари (Прокопий).
Тракийската дума за дева си е дева, среща се в името Дева Вензис (К.Влахов).
Тракийската дума за мома е ...мома, среща се в надписи от Дакия...
Здравей Спаро, куче старо,
за дева/дава може и да се съглася. Но думата изглежда е много древна и трудно може да се определи първоначалното и значение - дева - дива - див - дев- дава- дявам. Възможно е да се е произнасяла с гласната "ят" и да е звучала различно според различните диалекти.
Виж за "пара" не съм съгласен че е свързано с "бара". А защо например "пара" да не е свързано с пара, т.е. дим, пушек? Т.е населено място, където обичайно се е виждал дим, пара, през цялото време на годината.
Жалкото е, че в онези антични времена няма как със сигурност да сме точни във всичко и няма гаранция, че ти, аз или някой друг сме прави.
В германския език има бол латински, после френски и също славянски думи, това само луд може да го отрече и аз никога не бих го отрекъл, просто думата берг едва ли е от тях, но може и да е.
В славянските пък езици, включително в българския има думи "дошли" от германския език и то някои да ги наречем изненадващи!
цитирайВ германския език има бол латински, после френски и също славянски думи, това само луд може да го отрече и аз никога не бих го отрекъл, просто думата берг едва ли е от тях, но може и да е.
В славянските пък езици, включително в българския има думи "дошли" от германския език и то някои да ги наречем изненадващи!
germantiger написа:
Жалкото е, че в онези антични времена няма как със сигурност да сме точни във всичко и няма гаранция, че ти, аз или някой друг сме прави.
В германския език има бол латински, после френски и също славянски думи, това само луд може да го отрече и аз никога не бих го отрекъл, просто думата берг едва ли е от тях, но може и да е.
В славянските пък езици, включително в българския има думи "дошли" от германския език и то някои да ги наречем изненадващи!
В германския език има бол латински, после френски и също славянски думи, това само луд може да го отрече и аз никога не бих го отрекъл, просто думата берг едва ли е от тях, но може и да е.
В славянските пък езици, включително в българския има думи "дошли" от германския език и то някои да ги наречем изненадващи!
Спомням си, като учих немски в университета, с моите скромни познания по немски език, си бях направил един списък с думи, който без съмнение са свързани със славянските и българските. На първо място беше глагола wehen - духа, вее. Следваха думи като Leute - люде, хора, Grenze - граница и т.н. И интересно например в родопския говор има дума лочка, което означава дупка, а на немски думата е Loch, т.е. почти същото. Най-поразителната прилика с родопские обаче е предлога nach, който е абсолютно същия като немския - нах. И един родопчанин казва нах София, нах Пловдив и един немец казва нах София, нах Пловдив, което е много интересно... : )
germantiger написа:
Жалкото е, че в онези антични времена няма как със сигурност да сме точни във всичко и няма гаранция, че ти, аз или някой друг сме прави.
В германския език има бол латински, после френски и също славянски думи, това само луд може да го отрече и аз никога не бих го отрекъл, просто думата берг едва ли е от тях, но може и да е.
В славянските пък езици, включително в българския има думи "дошли" от германския език и то някои да ги наречем изненадващи!
В германския език има бол латински, после френски и също славянски думи, това само луд може да го отрече и аз никога не бих го отрекъл, просто думата берг едва ли е от тях, но може и да е.
В славянските пък езици, включително в българския има думи "дошли" от германския език и то някои да ги наречем изненадващи!
- Още един достоен за съжаление факт е че, доскоро българската историография извеждаше произхода ни от Азия или най-малко над Карпатите ! - ако не бе така ... Всичко щеше да си дойде по местата !! - Какво имам в предвид ? - щяхме по категоричен начин да можем да си отговорим, Кой е този народ и език, които се явяват посредник при преноса на думата Берг/Б(п)РГ) от древният юг до мъгливите брегове на Сев. Европа ?!
- Казвайки горното имам в предвид документирани топоними ПЕРГам(град) и Пергамом(цитаделата на Троя) ... тоест издигнато високо, укрепено място ??!
- Можем ли да приемем думите "перо" и "перя" за остатъци в нашият език на тези ... по-стари Перг/Берг/Пирг/Бург ? - ако споделяме теорията, че сме дошли през късните 6-стотна години на Балканите ... Едва ли ? - Ако подложим на критично преосмисляне този факт, тоест че сме автохтонни ? - Тогава да !!
Да не забравяме,че окончанието "дава",макар и в леко видоизменен от хилядолетията вид,е запазено в много днешни Български селищни имена като Капатово (Капа-дава),Батово,
Косачево,Гледачево,Ковачево,Макатево,Сучава(Сукдава= Сукидава),Палатово (Бала-дава),Баланово,Велиново,Филатово,Сарандово (Саран-дава,Сала-дава),Раково (Рак-дава,Ра-дава),Радево,Литаково,Новаково,Дядово (Де-дава),Дяково, (=Дядово),Нисово и т.н.!
цитирайКосачево,Гледачево,Ковачево,Макатево,Сучава(Сукдава= Сукидава),Палатово (Бала-дава),Баланово,Велиново,Филатово,Сарандово (Саран-дава,Сала-дава),Раково (Рак-дава,Ра-дава),Радево,Литаково,Новаково,Дядово (Де-дава),Дяково, (=Дядово),Нисово и т.н.!
Древното име на Перник ,по времето на траките е било Адева .
цитирайБлагодаря много за информацията. Не знаех за това древно име на Перник, но със сигурност е свързано с трако-дакийското название за укрепено населено място - дава/дева.
Поздрави!
цитирайПоздрави!
sparotok написа:
Дако-мизийските селища носят в имената си частицата дева, дава защото това са всъщност временни станове на скотовъдци. Значението на дава, дева е поставям, слагам (основи на селище), а обяснение се получава от блг. дявам, девам, т.е поставям, полагам...както отбеляза преди време В.Георгиев.
Тракийската дума пара не отговаря на индийската пур, а на българската бара- река. Често чужденците са предавали тракийското б като п, но има и изключения - Зуро бара (Клавдий Птолемей), Темон бари (Прокопий).
Тракийската дума за дева си е дева, среща се в името Дева Вензис (К.Влахов).
Тракийската дума за мома е ...мома, среща се в надписи от Дакия...
Тракийската дума пара не отговаря на индийската пур, а на българската бара- река. Често чужденците са предавали тракийското б като п, но има и изключения - Зуро бара (Клавдий Птолемей), Темон бари (Прокопий).
Тракийската дума за дева си е дева, среща се в името Дева Вензис (К.Влахов).
Тракийската дума за мома е ...мома, среща се в надписи от Дакия...
Търсене