В предишната тема преразказахме накратко мита за отвличането на Европа от Зевс, приел образа на бик. Пренасянето на девойката Европа, според думите на древните, е било от Азия в посока на запад, към Егейските острови и днешния континент Европа.

  Култът към бика, към неговата голяма сила и мъжко начало е засвидетелстван от най-дълбока древност. Следи от този праисторически култ откриваме както в Анатолия и Предна Азия, така и на Балканите.  
  Едно от най-известните светилища, което очевидно е свързано с култа към бика е това в древното поселище Чатал Хююк, открито в централната част на днешна Турция. Поселището датира от епохата на неолита, с датировка края на 7-то – начало на 6 хилядолетие пр.н.е. Селището е с площ около 120 дка, и запазен културен пласт с дебелина 6 метра. Една от най-интересните сгради в него е светилището, чийто стени са покрити с релефи и изображения на животни, птици, ловни сцени, геометрически орнаменти. Особено впечатляващи са бичите глави, поставени по вътрешните стени на сградата.  
   
 
На снимката - главите на бикове (турове) от светилището в Чатал Хююк


Изображение на бик откриваме и в не по-малко впечатляващият култов център, открит при Гьобекли тепе. Той се намира също на територията на днешна Турция, близо до границата със Сирия и е датиран дори още по рано от поселението при Чатал Хююк – в 9 хилядолетие пр.н.е. Това е времето на т.нар. предкерамичен неолит, когато дори още керамиката не е била позната. Грамадните Т-образни каменни блокове и цилиндричните каменни структури, открити в Гьобекли тепе, сами по себе си са доста впечатляващи. Наред с изображенията на различни животни като глиган, елен, лисица, дива коза, срещаме и изображение на бик.

  Днес една от най-големите планински вериги в Мала Азия, носи името Тавър. Името без съмнение произлиза от латинското Taurus– бик, вол. Възможно е това название да пази спомена за древния култ, засвидетелстван в поселището Чатал Хююк, което се намира в непосредствена близост.

  Спомен за древния мит и древният култ към бика откриваме и в названието Босфор (гръцки Βόσπορος - буквално „минаването на вола”), с което е означен протокът, които отделя континента Европа от Азия.

  Подобен етноним, откриваме и в северната част на Черно море. Там протокът, който свързва Азовско и Черно море също е наречен Босфор ( Боспор Кимерийски). Известно със силните си владетели и своята съпротива срещу Римската империя е Боспорското царство, което възниква на това място, от двете страни на пролива. На същото това място живее и древното племе таври, споменати още през VІ в.пр.н.е. И до днес в историко-географски аспект, най-южните части на Украйна и Кримския полуостров са познати като Таврия или Таврида.    
  Разкопките на праисторически селища в българските земи разкриха, че и тук имаме доказателства, които говорят за култ към бика. В откритото праисторическо светилище, в местността Калето, край Мездра, бяха намерени рога от тур, от края на каменно-медната епоха, т.е. на възраст около 6000 години. Намерените два чифта рога на тур (дивият предшественик на бика и бивола) напомнят удивително на тези от Чатал Хююк.



   

На снимката - главите на турове от светилището край Мездра



  Добре запазен череп на бик, на възраст около 5000 години е открит и край новозагорското село Биково (!?). Там е открито и поселение от новокаменната епоха, с уникални жилищни сгради във формата на осморки.  
     Този кратък преглед показва, че култът към бика възниква още през новокаменната (неолитната) епоха. Символика с изображения на бик може да проследим и през по-късните каменно-медна и бронзова епоха. Следва въпросът дали митът за отвличането на Европа от бика, приблизително 2000 години преди новата ера, не датира от една още по-дълбока древност? И дали посоката на това драматично събитие е действително изток-запад?  

Тук са споменати няколко древно- Български диалектни названия,отнасящи се до понятията за Бик,Вол и пр. Част от гръцката терминология по въпроса произлиза несъмнено от древно- Българска,като например:

1. Тавър (Тавро)= Зубър (Зувяр,Звяр) и Тавур (Таур,Тур= Вур,Вул и Вол),а Тавро= Зубро (Завро,Звяро,Зверо) и Кавро (Краво,Крави,произхождащо от "Крава",с което са имали предвид "Мъжът на кравата"). Подобно е и "гръцкото" понятие за Гущер,както и древно- Българските наименования Сомор,Шегор и пр.
2. Бос= Бок (Бик),чрез прех. "Сатем"-"Кентум" форма.

И да не забравяме,че най-древното свещено изображение на бик в Европа,направено с култова цел,е онова от Варненския халколитен некропол. Причината е,че древните Българи след периода 6000-5000 г. пр.Хр. са имали няколко вида свещени животни,първото от които е бик. По-късно той е последван от грифона (драгона=дракона), елена и сърната,вълка,коня,орела,двуглавия орел и лъва.

- изображение от м-ст "Яйлата" до Каварна на "бик-тур". Датировка от около времето на "черноморският потоп";
- от варненският Халколитен некропол - в някои от гробовете бяха намерени черепи на Тур-Бик - категоричен съм, въпреки че, мисля няма го упоменато в научните публикации ?!
- Топоними производни от Тур-бик:
а/ полустров Таврида
б/ планина Таурус от същият Таврически-кимерийски п-ов;
в/ долина в бл. Изток - Бекаа;
г/ град и така известният храм в БаалБек
д/ планина в бл.Изток - Табор(по-старото Тавър)
е/ съзвездие от старо време и астро название Таурус;
ж/ буквата "Т" - четяща се като Тау - иде да симворизира скритите сакрални свойства на ... ?
з/ гр.Торун - Полша
д/ бог Тор и съответстващата му руна "Тор" ... с чука Мьолнир (Мълния) :)
e/ келтският Таранис - гръмовержец ... пък при кой древен народ се наричаше Тархун или близко до това звучение ?

- Привет и успех ! - от Гет тюран тауро-скитский, от Тирас-пол

Благодаря Гет за допълнителното инфо!