Постинг
12.03.2012 13:41 -
Селищни могили - 2
Автор: andorey
Категория: История
Прочетен: 3105 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 09.09.2012 19:45
Прочетен: 3105 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 09.09.2012 19:45
Селищните могили, както вече отбелязахме, представляват останки от праисторически селища, разположени сред плодородната равнина, близо до извор или река, съществували в продължение на хилядолетия без да променят своето местоположение. Тези изкуствени широки могили се образували от постепенното и последователно натрупване на разрушени жилищни пластове с останки от жилища, домашен инвентар и други материали.
Най-ранният материал от селищните могили датира от времето на новокаменната (6500-4900 г.пр.н.е.), за Южна България и времето на каменно-медната епоха (4900-3900 г. пр.н.е.) за Северна България. Животът в повечето селищни могили продължава със или без прекъсване и през бронзовата епоха (3500-1200) до началото на желязната епоха (1100 г.пр.н.е.). Някои селищни могили са използвани дори и в по-късен период. През Средновековието, върху някои от тях са изградени укрепени селища, поради удобното им стратегическото местоположение.
Един от големите въпроси, пред който се изправят проучвателите на селищните могили, е въпросът за наличието или съответно липсата на приемственост в живота на едно или друго поселение, на една или друга археологическа култура, обхващаща голям брой поселения и територии.
Няколко са големите прекъсвания, наречени хиатуси, които се наблюдават в живота на населението през праисторията. Близо 3000 години продължава мирното съществуване на хората в древните поселища, през времето на новокаменната и каменно-медната епоха. През този период наблюдаваме традиция и приемствност в начина на живот и бита на населението. С края на каменно-медната епоха се забелязват и първите по-сериозни обществено-икономически промени в живота на населението. Вероятно те довеждат и до преместване на отделни групи на близки или по-далечни разстояния, във връзка с нарасналата нужда от обработваема площ. През този период имаме основание да говорим и за миграция на отделни степни племена от северно-причерноморските степи на юг от Дунав, в резултат на което животът в някои селища прекъснал.
Действително с началото на новата епоха на бронза, се наблюдават промени в начина на строителство на жилищата, на погребалните практики, на керамичните форми и т.н. и това дава основание на изследователите да говорят за промени в етническия състав на населението.
Прекъсването на живота в някои поселения продължило близо 400-500 години и причините за това все още са предмет на сериозна дискусия. Вероятната причина обаче е свързана не толкова с пристигането тук на ново население, колкото е свързана с климатичните промени започнали около 4000 г.пр.н.е. Те се изразяват в цялостно затопляне на климата и засушаване, което вероятно принудило населението да напусне някои от предишните поселения и да се отправи към по-благоприятни райони за живеене.
Така или иначе на много места, особено в Южна България селищата от ранния период на бронзовата епоха продължавали да се изграждат върху селищните могили възникнали през новокаменната и каменно-медната епоха.
Интересната епоха наречена епохата на бронза продължила близо 2500 години, до края на ІІ хил. пр.н.е. Това е времето на едно от най-известните събития от древността - Троянската война. Периодизацията на бронзовата епоха по българските земи, както и периодизацията на предишните две епохи, в общи линии се покрива с периодизацията на тези епохи в северозападна Мала Азия и Егейския свят.
(1).jpg)
На снимката - селищна могила от поречието на река Марица
Най-ранният материал от селищните могили датира от времето на новокаменната (6500-4900 г.пр.н.е.), за Южна България и времето на каменно-медната епоха (4900-3900 г. пр.н.е.) за Северна България. Животът в повечето селищни могили продължава със или без прекъсване и през бронзовата епоха (3500-1200) до началото на желязната епоха (1100 г.пр.н.е.). Някои селищни могили са използвани дори и в по-късен период. През Средновековието, върху някои от тях са изградени укрепени селища, поради удобното им стратегическото местоположение.
Един от големите въпроси, пред който се изправят проучвателите на селищните могили, е въпросът за наличието или съответно липсата на приемственост в живота на едно или друго поселение, на една или друга археологическа култура, обхващаща голям брой поселения и територии.
Няколко са големите прекъсвания, наречени хиатуси, които се наблюдават в живота на населението през праисторията. Близо 3000 години продължава мирното съществуване на хората в древните поселища, през времето на новокаменната и каменно-медната епоха. През този период наблюдаваме традиция и приемствност в начина на живот и бита на населението. С края на каменно-медната епоха се забелязват и първите по-сериозни обществено-икономически промени в живота на населението. Вероятно те довеждат и до преместване на отделни групи на близки или по-далечни разстояния, във връзка с нарасналата нужда от обработваема площ. През този период имаме основание да говорим и за миграция на отделни степни племена от северно-причерноморските степи на юг от Дунав, в резултат на което животът в някои селища прекъснал.
Действително с началото на новата епоха на бронза, се наблюдават промени в начина на строителство на жилищата, на погребалните практики, на керамичните форми и т.н. и това дава основание на изследователите да говорят за промени в етническия състав на населението.
Прекъсването на живота в някои поселения продължило близо 400-500 години и причините за това все още са предмет на сериозна дискусия. Вероятната причина обаче е свързана не толкова с пристигането тук на ново население, колкото е свързана с климатичните промени започнали около 4000 г.пр.н.е. Те се изразяват в цялостно затопляне на климата и засушаване, което вероятно принудило населението да напусне някои от предишните поселения и да се отправи към по-благоприятни райони за живеене.
Така или иначе на много места, особено в Южна България селищата от ранния период на бронзовата епоха продължавали да се изграждат върху селищните могили възникнали през новокаменната и каменно-медната епоха.
Интересната епоха наречена епохата на бронза продължила близо 2500 години, до края на ІІ хил. пр.н.е. Това е времето на едно от най-известните събития от древността - Троянската война. Периодизацията на бронзовата епоха по българските земи, както и периодизацията на предишните две епохи, в общи линии се покрива с периодизацията на тези епохи в северозападна Мала Азия и Егейския свят.
(1).jpg)
На снимката - селищна могила от поречието на река Марица
Тагове:
Римските пътища в България и съвремените...
Години преди да падне Берлинската стена,...
dobrodan, Вие ме обиждате!! :-):-)
Години преди да падне Берлинската стена,...
dobrodan, Вие ме обиждате!! :-):-)
Няма коментари
Търсене
