Постинг
06.03.2012 18:01 -
Два подхода към историята
Автор: andorey
Категория: История
Прочетен: 2873 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 17.03.2012 19:09
Прочетен: 2873 Коментари: 5 Гласове:
4
Последна промяна: 17.03.2012 19:09
Ако трябва да започнем изследването на древното минало по един нестандартен начин, трябва да отбележим че има два основни подхода при едно такова изследване.
За какво точно става въпрос?
Отдалечеността на събитията назад във времето неминуемо изкривява нашата представа за събитията и процесите протекли преди хиляди години. Тази отдалеченост обвива миналото в една митичност, придава му един малко или много легендарен характер. Това води до представата, че в миналото хората са били по-различни – по-добри, по-добродетелни от сегашните, по-истински и т.н. И обратното. Отдалечеността на събитията отпреди няколко хиляди години, води до представата, че тогава хората са били по-примитивни, не са могли да имат нашия интелект, чувствителност, не са били така всестранно развити като днешните хора и т.н. Тази гледна точка към миналото, аз наричам условно „европейска” или може би по-правилно би било да я наречем „балканска”.
Другата гледна точка към миналото е „американската”. Американците, като хора с по-нова история, като хора здраво стъпили в настоящето, гледат на всичко, случило се назад в миналото, като на подобие и съответствие на днешното. Щом днес има лъжа, измама, властолюбие, имало ги е и в миналото. Щом днес има конфликти и противоречие между хората, имало ги е и преди. Щом днес има и добри и лоши, и умни и глупави, дръзки и страхливи хора имало ги е и в предишни времена.
Американците са склонни да пренасят днешния човек назад в миналото, с всичките му привички, добри качества и пороци, радости и стремления в живота. Същото се отнася и за политическите и обществените събития, които щом се случват днес, случвали са се в миналото и то по –същия начин. Оттук и основния недостатък на т.нар. „американски” подход към миналото. Това автоматично прехвърляне на хора, характери и събития назад във времето е определяно от европейците именно като липса на „историчност”. Но е вярно и обратното. Прекалено силно развитото чувство за историчност у европейските, в това число и българските автори, води понякога до легендализиране на събитията и тяхното неправилно възприемане.
И така, при прегледа на нашата история, на по-древното и по-близкото минало, ще се опитам да уравновеся и представя събитията и според единия и според другия подход. При погледа назад към миналото, съм се предпазвал от излишно идеализиране и митологизиране, както и от прекалено директно прилагане на „американската”, както я нарекохме, гледна точка.
За какво точно става въпрос?
Отдалечеността на събитията назад във времето неминуемо изкривява нашата представа за събитията и процесите протекли преди хиляди години. Тази отдалеченост обвива миналото в една митичност, придава му един малко или много легендарен характер. Това води до представата, че в миналото хората са били по-различни – по-добри, по-добродетелни от сегашните, по-истински и т.н. И обратното. Отдалечеността на събитията отпреди няколко хиляди години, води до представата, че тогава хората са били по-примитивни, не са могли да имат нашия интелект, чувствителност, не са били така всестранно развити като днешните хора и т.н. Тази гледна точка към миналото, аз наричам условно „европейска” или може би по-правилно би било да я наречем „балканска”.
Другата гледна точка към миналото е „американската”. Американците, като хора с по-нова история, като хора здраво стъпили в настоящето, гледат на всичко, случило се назад в миналото, като на подобие и съответствие на днешното. Щом днес има лъжа, измама, властолюбие, имало ги е и в миналото. Щом днес има конфликти и противоречие между хората, имало ги е и преди. Щом днес има и добри и лоши, и умни и глупави, дръзки и страхливи хора имало ги е и в предишни времена.
Американците са склонни да пренасят днешния човек назад в миналото, с всичките му привички, добри качества и пороци, радости и стремления в живота. Същото се отнася и за политическите и обществените събития, които щом се случват днес, случвали са се в миналото и то по –същия начин. Оттук и основния недостатък на т.нар. „американски” подход към миналото. Това автоматично прехвърляне на хора, характери и събития назад във времето е определяно от европейците именно като липса на „историчност”. Но е вярно и обратното. Прекалено силно развитото чувство за историчност у европейските, в това число и българските автори, води понякога до легендализиране на събитията и тяхното неправилно възприемане.
И така, при прегледа на нашата история, на по-древното и по-близкото минало, ще се опитам да уравновеся и представя събитията и според единия и според другия подход. При погледа назад към миналото, съм се предпазвал от излишно идеализиране и митологизиране, както и от прекалено директно прилагане на „американската”, както я нарекохме, гледна точка.
СОФИЙСКАТА КОНВЕНЦИЯ
Годишнина от рождението на Пол Елюар
Четвъртовластник, четверовластник, тетра...
Годишнина от рождението на Пол Елюар
Четвъртовластник, четверовластник, тетра...
Поздравления!
Значи си постигнал чудесна комбинация от двете "гледни точки".
цитирайЗначи си постигнал чудесна комбинация от двете "гледни точки".
Благодаря за поздравленията и за положителното посрещане в блог бг : )
цитирайМного интересно! Но защо във всички митологии на всички народи (от ескимосите, през Полинезия до Мексико) се говори за това, че първите хора били добри, живеели дълго и без болести (като в Рая), а после дошли лошите с пороците, започнали да боледуват и умират преждевременно?
цитирайЕвропейски подход и американски подход са равни съответно на идеализиран и реалистичен подход - два свята, два подхода
цитирайapollon написа:
Европейски подход и американски подход са равни съответно на идеализиран и реалистичен подход - два свята, два подхода
Да, така е. Не казвам че едното или другото е излишно, но действително повечето исторически изследвания в България наистина се подвласни на "историчността" и идеализма.
Търсене
