Прочит: Матей 20:1-16

„Не ми ли е позволено да правя с моето богатство каквото искам?“ (Мат. 20:15)

  Срещнах човек, който беше абсолютно убеден, че Бог може да му прости за нещата, които е извършил. Един по-възрастен вятващ го взе под своя закрила и една година по-късно с радост научих, че младежът не само е приел Господ Исус за свой Спасител, а и жадно изучава Словото. Три години по-късно обаче, когато разговарях с него забелязах, че ентусиазмът му е заменен с недоволство: „Просто не разбирам как е възможно Бог да остави злите хора да успяват, докато толкова много Негови чада (сигурно би добавил и себе си) правят усилия да свържат двата края. Недоволството беше унищожило радостта на вярата му.

  Подобно на мнозина от нас, той беше забравил колко много се нуждае от Христовата благодат. Признателността, която изпитваше, когато прие Господа, сега беше изгубена. Това ни напомня за работниците на лозето в Исусовата притча (Мат. 20:1-16). Вниманието им е насочено към това, което се случва с другите хора (ст. 10-12).  
  Бог не ни дължи нищо, но както е обещал, ни дава като подарък спасението, когато приемем Христос. След това прибавя към Своята щедрост като изпраща Духа Си да ни помага в този живот докато се подготвяме за радостта във вечността с Него. Привидната несправедливост на живота изисква, да не откъсваме погледа си от Него и Неговото Слово, а не да гледаме другите.  -  Р. Килгор

  Господи, признавам, че вниманието ми понякога се насочва към другите и това, което те притежават. Прости ми и ми помогни да спра да се оплаквам. Ти си добър към мен и ми даваш всичко, от което се нуждая. Благодаря Ти, амин.

  ЗА ДА БЪДЕТЕ ДОВОЛНИ Е НЕОБХОДИМО САМО ДА ЗНАЕТЕ ТОВА: БОГ Е ДОБЪР.