Според историческите извори, писани от всички антични автори, сред които Филосторг, Павел Орозий, Св. Йероним, Касиодор, Йордан, Евсевий, Амиан Марцелин, Йоан Лидийски, Прокопий, Клавдий Клавдиан - ГОТИТЕ СА ГЕТИ. Повечето от тях си правят труда ясно да разграничават германците от готите:

Йордан: „готите разорили страната на германците, която днес заемат франките”
Приск: „готите не са германци“.
Теофан говори за победи на Константин Велики над германци, сармати и готи, както и че “готи, беси и други тракийски народи” представлявали могъща военна сила по времето на имп. Анастасий.
Книгата си Йордан е озаглавил „За произхода и деянията на гетите“ – а не на някакви си германски готи, както искат да ни убедят германските историци. И за образец е взел труда на Дион Хризостом от началото на ІІ век под заглавие «GETICA».

Урфила, Учителят на гетите, превежда Библията на езика на своите сънародници – гети. И нито един исторически извор не го нарича Вулфила – както германските автори манипулират името му. Също така това име не означава както те твърдят „вълче“ или „вълченце“ (да не говорим за “глиганската” им интерпретация), а произлиза от старинния пратракийски език и означава Учител на Божия Закон, каквото значение е имало и името (или по-скоро званието) Орфей: Учител на траките. А ръкописът, който ни се представя като „Библия на Вулфила“, всъщност е много по-късен немски превод на Евангелието, т.е. на Новия Завет, и не съдържа текста на Библията или Стария Завет, за който се знае, че е преведен от Урфила, Учителя на гетите."

Асен Чилингиров

Как гетите станаха готи

През 193 година римски император става Септимий Север. Той е сириец, женен за либийка. Издигнат е за император от източните легиони. С неговото управление започва доминацията на провинциите над Рим. Той провежда кампании в Месопотамия и Британия. Разрешава на войнишките семейства да живеят в близост до военните лагери. Не се разбира с римския Сенат и управлява почти самостоятелно. Наследен е от синовете си Каракала и Гета. Каракала обаче убива брат си и става еднолично владетел. През 212 година издава едикт, с който всички римски поданици се обявяват за римски граждани. През 217 година император става Елагабал, но той се интересува преди всичко от религиозни дела. Ето защо той е свален от престола от заговорници след петгодишно управление. На власт идва Александър Север. Той се оказва голям мечтател - иска да бъде велик пълководец. Води война с германските племена, но след като сключва позорен договор с тях е свален от собствените си легиони. Започва кризата в империята с края на неговото управление. На трона започват да се изреждат "войнишките императори".....
Бързото ономастично заместване на названието гети с готи се обяснява с инцидента, описан от la:Елий Спартиан (* 3-ти в. - † 4-ти в.) в биографията на император Каракала (* 186 - † 218). Каракала, който убил по-младия си брат и съимператор Гета (Публий Септимий, * 189 - † 211), обичал да си измислял прякори като “Германикус”, “Партикус”, “Арабикус” и “Аламаникус”. След един победоносен поход над гетите Хелвий Пертинакс, син на бившия император Пертинакс (* 126 - † 193), му подхвърлил шеговито: “Добавете също така, “Гетикус Максимус”, моля”, което веднага било взето за намек за убийството на Гета и сигурно също е помогнало Пертинакс да загуби главата си. Спартиан веднага уточнява обаче, че "Gothi Getae dicerentur" [2]. Дион Касий (* 155 - † 235) казва, че след убийството на Гета “ако някой се осмеляваше да напише името на Гета или само да го прошепне, веднага го осъждаха на смърт” [3] 28. За да избягнат това неудобство и тъй като един от клоновете на гетите се казвал “готи”, тогавашните писатели започнали да говорят само за готи всеки път, когато трябвало да се каже нещо за всички гетски народи. По-късно опасността от обърквания заради подмяната била доловена от автори като Филосторг, Орозий, Прокопий (* ок.500 - † ок.565) и др., затова те се заемат да обясняват, че готите не са някакъв нов, доскоро неизвестен народ, а че са същият народ, който в миналото е наричан “гети”. Други писатели от 4-ти и 5-ти век просто се връщат към старото име и направо говорят за гети, а не за готи (проф. Г.Сотиров 28). Това объркване дава възможност на късни компилатори на историята в периода 17-19 век "окончателно" да произведат готите в народ, различен от гетите в услуга на определени геополитически доктрини.


http://www.facebook.com/topic.php?uid=12927151344

Кратка забележка:
Т.нар. „Сребърен кодекс“ в Упсала е известен днес като „Библията на Вулфила“и е един от основните аргументи, макар и безкрайно скалъпен, за германския прозиход на готите. Да обаче, как може този ръкопис, който е сребърен, защото е изписан със сребърен нитрат, да бъде това, за което претендира, при положение, че и съдържателно не отговаря на книгата за която говори Филосторг. Той е превод единствено и само на непълния Нов Завет, но не и на Стария Завет (Библията), за който Филосторг , но и други исторически извори, свидетелствуват, че е преведен от Учителя на гетите.
Урфила, Учителят на гетите, превежда Библията на езика на своите сънародници – гети. И нито един исторически извор не го нарича Вулфила – както германските автори манипулират името му. Също така това име не означава както те твърдят „вълче“ или „вълченце“ , а произлиза от старинния пратракийски език и означава Учител на Божия Закон.

Исторически извори-

Филосторг (лат. Phylostorgius. рус. Филосторгий, ~368 - †433): „...по това време Урфила довел в ромейската земя многоброен народ от отвъддунавските скити, наричани някога гети, а сега готи.”

Клавдий Клавдиан (ок. 375 - † 404), който бил съвременник на Аларих, съобщава, че Аларих начело на гетите нападнал Италия.

Орозий (Paolo Orosius, 385-420) написва своите седем книги срещу езичниците, в които описва просторните земи на север от Дунав. “На изток – казва той – е Алания; в центъра е Дакия, където също е Готия; след това е Германия, където суебите държат най-голямата част.“А в Дакия, както видяхме, живеят „гети и даки, които говорят един и същ език”.

Орозий: „…гетите, на които сега викат готи, които Александър нареди да се отбягват, от които Пир се страхуваше, а Цезар също избягваше, след като изпразниха и оставиха домовете си, с обединени сили завладяха римските провинции, а в същото време, доказали се отдавна като източник на страх, се надяваха с молбите си да свържат съюз с Рим, който биха могли да превземат със силата на оръжието.“

А на гетите от двете страни на Дунава, тяхната история, техния живот и религията им, известният римски географ Страбон, роден в Амазия на южния бряг на Черно море (66-63 г. пр. Хр. – ок. 24 г. сл. Хр.) посвещава цяла книга, която дори вече е преведена на български език.

Така изредените автори са предшественици на Йордан и явно той не е първият, който твърди – „готите са гети” с цел възвеличаване на готите. Същото твърдят и съвременниците му, а също и по-късни автори.

В панегирика за своя тъст Авитус (западен император през 455 г.), галският поет Сидон Аполинарий определя готите като гети и скити.

Касиодор (487-578), според него гетския крал Витиг(ес) на-ричал готския народ "geticus populus."
Касиодор пише за писмо от 527 на Атанарих – готът Атанарих нарича р. Дунав „праотечествен”

Прокопий (500-565): “Имаше много готски народи в старо време. както и в наши дни. но най големите и важните от всички са готите, вандалите, визиготите и гепидите. В антични вре-мена обаче те бяха наричани савромати и меланхлени; имаше и някои, които наричаха тези народи гетски. ... всички те имат бели тела и светли коси, и са високи и красиви на вид, и спазват едни и същи закони и служат на една религия. Всички те принадлежат към арианската вяра и говорят на един език, наречен готски; струва ми се, че всички те са произлезли по начало от едно племе, а по-късно са отличавани според тези, които са предвождали всяка от групите.”

Исидор Севилски (560-636) „Несъмнено племето на готите е древно, някои извеждат неговият произход от Магок, син на Яфет. Учените, напротив, са привикнали да ги назовават гети.

Йордан (около 550 г., „Гетика”), описвайки готите: „Говоре-ше се, че някога Марс, провъзгласен в измислиците на поетите като бог на войната, се е появил именно при тях, гетите.” (Виж по-горе Вергилий).

Йордан: Ерманарих бил Getarum rex - владетел на гетите.

Йордан: За победата на Юстиниан над вандалите и готите: „И нека да пребъдат те двамата – и императорът Юстиниан, победител и триумвиратор, и консулът Велизарий, под името Вандалски, Африкански и Гетски.”

Йоан Лидийски (VI век) дава сведения за надпис на една колона на Помпей Велики, издигната при Византион в 63 г. пр. Хр. в чест над победата му над Митридат VI Евпатор. Надписът глаясял: „На Фортуна за победата над готите.” Йоан Лидийски добавя „По-късно на това място стана кръчма. Готите са гети.”

Ако съобщението на Йоан Лидийски е вярно, то това име, написано в първи век пр. н. е. по никакъв начин не би могло да се свърже с някакви „скандинавски готи”.

Двадесет и пет години по-късно, през 48 г. пр. н.е. (за това разказва Исидор Севилски през шести век („Историята на готите”), за готи се говори във връзка с войната между Помпей и Цезар. „Във войската на Помпей участват етиопи, индуси, перси, мидяни, гърци, армени, скити и и други източни народи, обаче най-мъжествено от всички се съпротивлявали на Цезар готите”. И в това произведение отчетливо се казва – готите са гети и воюват през 48 г. пр. Хр на страната на Помпей. ”Тях даже Александър говореше да се избягват, от тях се боеше Пир, а Цезар се страхуваше” – казва Исидор, явно цитирайки Орозий. Александър Македонски в III в. пр. Хр. воюва на р. Дунав с гети, а описвайки същите събития, през шести век Исидор Севилски ги нарича готи. Ако авторът цитира точно друг, по-стар източник, то явно това е също едно от първите сведения, в което гетите се именуват готи, а не обратното. Авторът обаче не пропуска да добави това, което цитирах по-горе: „Учените, напротив, са привикнали да ги назовават гети.” (Римляните готи, гърците и учените – гети – ?

Готите не са германци.

Йордан: “Всичките тези племена [готските племена] превъзхождащи германците както тялом, така и духом, се сражаваха винаги с лютостта на зверове.”(Get. 24 )
„...Скития граничи на запад със земите на германите и р. Вис-ла, която извира от Сарматските планини и разделя Скития от Германия.”(Get. 37)

“...Той (Eрманарих/Eрманрих) властваше над всички племена в Скития и Германия като над собственост.”( Get. 120)

„...След това, при царстването на готите на Буревиста, дойде в дакийска Готия Дикеней по това време, когато върховенство в Рим имаше Сула. Буревиста прие този Дикений и му даде едва ли не царска власт; по негов съвет готите разорили страната на германците, която днес заемат франките.” (Get. 257).

„...кралят на хуните Атила (заедно с готите, б.а.) завладя Ски-тия и Германия.” (Get. 257).

Теофан говори за победи на Константин Велики над германците, сарматите и готите.

Прокопий: „Вандалите (готско племе) преди живееха около Меотида (Азовско море). Страдайки от глад, те се отправиха към германците, наричани сега франки, и към реката Рейн, присъединявайки към себе си готското племе на аланите”.

Готи, скити, сармати.

Теофан (758-817): „Тази година (497 н. е. – б. а. ) армия, състояща се от готи, беси и други тракийски народи, бе изпратена от император Анастасий да бъде на разположение на Ареобинд, син на Дагалайф, който беше губернатор и префект на Изтока.”

Теофан, цитирайки Патриций Траян: „На своя език скитите наричат себе си готи”.

Йордан за Иосиф Флавий (37-95), пишейки за готите: „Упоменавайки само за корена им от Магог, той уверява, че те се зоват скити и по племе, и по име.”

Прокопий: „Имаше много готски народи в старо време както и в наши дни, но най-големите и важните от всички са готите, вандалите, визиготите и гепидите. В антични времена обаче те бяха наричани савромати и меланхлени; имаше и някои, които наричаха тези народи гетски.“

Теофан: „В това време в северните страни зад Дунав живееха готите и много други велики народи, между които следващите четири най-важни бяха: готи, визиготи, гепиди, вандали, различни само по име, по нищо друго и говореха един език.”

От книгата на Петър Георгиев - "Траки, готи, славяни"

Вандалски речник-
http://nestinar.blog.bg/history/2011/07/13/vse-oshte-vlastvashtata-psevdonauchna-teoriia-za-quot-slavia.782295

.....................................

Добавка от Григор Симов:

Земите в които днес живеят славянски народи, те си живеят от
хилядолетия (от Алпите - на запад, до р. Дон - на изток;
и от Бело море - на юг, до Балтийско море - на север).
Тези народи, в древността, са наричани от чужденците с различни имена – на север от Дунав - скити, а на юг - беласки - траки - българи.

Противоречията и неяснотите в историята ни се поддържат преднамерено и целенасочено, заради многовековната ненавист на юдеите, към арийците, и на първо място, към народите, наричани днес - славяни.
А гръцката транскрипция "склавини", (славини, словени) е резултат от говорния дефект на гърците, отразен и в техния правопис.

А българите, със своя славянски език, от незапомнени времена живеят на днешната си територия (и даже много по-на юг)!

Основните доказателства за местния ни произход са събрани и публикувани от най-образования и най-достойния ни историк - Ганчо Ценов, който, владеейки старогръцки, латински и староеврейски; живеейки в Германия и имайки достатъчно пари за пътуване и ровене из тогавашните най-големи европейски библиотеки, вкл. ватиканската, е издирил, превел и цитирал в историческите си трудове, свидетелствата на древните летописци, които пишат за българския народ, като населяващ почти целия днешен Балкански полуостров, неколко века преди т.н. основаване на българската държава. Ганчо Ценов разобличава фалшификациите на Златарски, който преиначавал свидетелствата на летописците, с цел да не личи, че българите са местен народ (каквото е било всеобщото убеждение до средата на 19 век, преди да се намесят надошлите от запад евреи "историци", "да помагат", а всъщност - да кроят ново робство на новоосвободения ни тогава, народ).

А споменаваното многократно преминаване на славяни или българи през Дунав, не е ново заселване, а е многовековна съпротива срещу Римската (по същество - юдейска) империя, с цел - нашите деди да си възвърнат бащините беломорски градове, колонизирани от гърци и евреи.

Две от най заблуждаващите лъжи за историята ни са, за т.н. "велико преселение на народите" - т.е. за мнимото идване на славяни на юг от Дунав, през пети - шести век, и за мнимото идване от изток на някакви си неуточнени азиатски прабългари (тюрки, фини, иранци) които блили различни по език и по раса от местните жители. Но за тях, нищо не се споменава в старобългарските писмени паметници, а пише само за "язик словенск", или - славянски народ.
Всъщност, нашите прадеди са си живяли по днешните места, от незапомнени времена, и никакви големи групи новодошли народи, различни от нашия, не са идвали и не са ни "основавали" държава през 7-ми век. Още по-малко - другоезични и другорасови с - малко или много -дръпнати очи.