Обзалагам се че дори и един на сто няма да се досети за какво ще си говорим в този постинг, макар че темата не е толкова тайна, а последствията са съвсем явни за всички. 
     В зората на цивилизацията, когато човечеството е надделяло над първоначалния глад, негов вечен спътник, е изпитало нужда и от духовна храна. Примери за духовни постижения и за развитие на изкуството в човешката история имаме още от времето на палеолита, т.е. отпреди десетки хиляди години. В дълбоката праистория се заражда рисуването, музиката, танцът, а по-късно и театърът. Обредните игри и сцени, които предшествуват възникването на театъра, са смес от музика, емоции и божествени внушения, като към всичко това в театъра се прибавя и общественият елемент, както и политическо-пропагандният. Разбира се най-важната част от античното театрално представление си остава емоционалното преживяване или съпреживяване, решаването на дадени нравствено-моралните дилеми от героите, както и последващото духовно пречистване на публиката, или изживяване на т.нар катарзис.
     От Античността до най-ново време, края на 19 началото на 20 век, театърът е бил абсолютен доминант в това отношение - а това отношение е духовното (пре)възпитание и пречистване на публиката. Днес театърът е в драматично отстъпление, което си е направо трагично. Той е изцяло изместен в тази си роля от киното.   
     Това ще рече, че поне от 100 години до днес, за моралното възпитание и превъзпитание на поколенията отговаря преди всичко киното, със своите кинопродукции. Сега вече вероятно се досещате защо е такова заглавието и за какво иде реч. През 1920 години не кой да е, а индустриалецът Хенри Форд публикува поредица от статии, по късно обединени в книга, наречена "Интернационалните евреи". Пълното заглавие на книга даже не може да се цитира днес, от политическа коректност. В тази книга Хенри Форд доказва много неща свързана с историята на евреите в САЩ. Хенри Форд защитава традиционните англо-саксонски ценности срещу настъпващите и налагани еврейски такива, във всяка една сфера - бизнес, обществени отношения, изкуство. Но това, което ни интересува в случая е описаното влияние на евреите в театралната и киноиндустрията, които по това време са били така да се каже с изравнени възможности. Дори само отделните заглавия на статиите като "Еврейското превъзходство в треатъра и киното", "Възходът на еврейския театрален тръст" или "Филмите - изцяло еврейски" говорят сами за себе си. Хенри Форд дава пример как евреите са овладели почти напълно театралната и киноиндустрията, като възразява срещу това, че те усложняват техническата страна, превръщайки човешкият талант във все по малко необходим, че изваждат на сцената "ориенталската похотливост", както я нарича той, че чрез рекламата налагат продукции и звезди със съмнително качество, че непременно се търси бърз успех и т.н. Или да дадем един цитат: "Евреинът-мениджър в наши дни отклонява вниманието на публиката от драматичната нищета на театъра чрез хвърляне на конфети, показване на бельо и разголени бедра, наред с разни лъскави предмети".  Всъщност интересните цитати, които могат да се дадат тук не са един и два, но все пак основната идея е ясна. 
     Все пак бързам да кажа, че книгата на Хенри Форд като цяло е едностранчива и пристрастна, неслучайно определяна като расистка и фашистка. Правя това не от страх пред световното еврейство, а от гледна точка на обективността. Действително Хенри Форд посочва много и много любопитни факти свързани със световното еврейство и неговото влияние, но всичко това е направено пак да повторя пристрастно. Това е като да говорим за който и да е народ, било то български, германски, американски и т.н. и да посочваме само лошите страни на този народ. Така е едностранчивост, която за съжаление се наблюдава по повод на каквито и да е дискусии.
     Днес точно сто години по-късно, описаното от Хенри Форд просто са се осъвременило, но не и променило. Холивудската машина за развлечение и забавление бълва стотици хиляди филми и телевизиони сериали. Разбира се сред тях има и шедьоври, във всяко едно отношение - музика, актьорско майсторство, сценарии. Сред холивудските продукции има достатъчно такива, които успешно заменят театралната постановка във най-важната роля - възпитателна и емоционално-пречистваща. Всъщност това е цел на всяка една продукция, но въпросът е доколко е тя постигната, във всеки един конкретен случай. Днес, като се започне от анимационните филми и сериали, които възпитават най-малките, мине се през масовото кино и се стигне до филмите за ценители, възпитанието на цялото човечество до голяма степен е оставено в ръцете на световното кино. Значителна част от него се управлява от повече или по-малко талантливи хора, предполагаемо с еврейски произход. Така че, в крайна сметка, на евреите се надяваме.  
      
   
         

Форт или Форд ?

Извинявам се, не мога да си обясня как на толкова места съм написал Форт вместо Форд. Коригирано е вече.

Технически грешки винаги могат да се случат. Извинението ми е заради това, че от контекста е пределно ясно за кой Форд става дума.

Това е известно. Евреите в 70% имат сексуални проблеми, в резултат на метисизацията си.

Всяка една театрална постановка ли е възпитателна и емоционално - пречистваща?