Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.09.2019 12:14 - Защо не трябва да се сменят османо-турските имена на местности на всяка цена
Автор: andorey Категория: История   
Прочетен: 2243 Коментари: 8 Гласове:
10


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
    Продължаваме  да разглеждаме  темата, която започнахме, за трако-хетското влияние в турския език, под един малко по различен ъгъл.

    Вече очертахме едни общи рамки и отбелязахме, че една немалка част от думите, които се считат за турски или по точно османо-турски, всъщност не са такива, а с много по древен балкански, (индо)европейски произход. Всъщност този проблем е толкова сериозен в езиково отношение и толкова повърхностно разработен, че всички т.нар. речници на чуждите думи в българският език, както и самата ни представа за тях, се нуждае от едно сериозно преразглеждане.

    Напоследък от различни места в България, например от общинския съвет в Стара Загора, а и в град Пловдив в ОС имаше подобен процес, се получават предложения за тотална замяна на останалите от османско време имена на населени места, местности, и други, с български такива.

    Процесът на замяна на старите османо-турски имена започва веднага след Освобождението на България и по това време действително е бил наложителен. Тогава огромен процент от названията на селища, реки, планини, местности и т.н. е бил с османо-турски имена, поради петвековното османско владичество. Това прочистване продължава десетилетия наред, чак до наши дни, но и днес според някои хора все още са останали много подобни названия, които трябва да бъдат окончателно сменени с български. Аз като учен, съм против всяка крайност, а по долу ще покажа и на практика, защо това не бива да се прави и защо трябва да избягваме подобни крайности.

    Фактът, че някои имена са останали твърдо вкоренени в съзнанието на местното население, които имена на пръв поглед определяме като турски, най-вероятно показва, че тези имена са много, ама много по древни и просто външната им форма не е правилно разчетена, или пък е получила леко изкривяване във времето, в резултат на едно или друго влияние.

    Преди да разгледаме имената Мусала, Делиорман, Бакаджик, Хаинбоаз, Белинташ, Небеттепе и други искам да се върна малко по назад по темата.

    Споменахме, че много от нарочените в езика ни турски думи са всъщност собствено български, гръцки, латински, или с много древен корен, който се среща и при алтайските езици и при арийските, (индо)европейските.

    Навремето чичо Венци Бъчваров, лека му пръст, при когото се събирахме за исторически дискусии, изброяваше десетина „турски” думи и питаше кой идиот ги е обявил за турски. Това бяха думи като гердан, курбан, чешма, сарък, и още други, които за съжаление не помня. Той дори не даваше пример защо тези думи не са турски, но аз самият с времето открих това и без чужда помощ. Наистина възмутително е дума като гердан, която показва очевидна връзка с гръд, гърди (понеже там се носи гердана), да бъде обявена по някаква причина за турска и така да бъде записана в речника на чуждите думи в българския език. (В различните издания там е направено уточнението, че думата идва от персийски, през турски, в български).  

    Думата чешма, която отново минава за турска, поради това че отсъства в т.нар. старобългарски език (но това е една друга, много дълга тема), е от рода на т.нар. звукоподражателни думи – като чурка, чучурка, чиш, чур, чишкам, чуркам, чучуркам и т.н. Наистина, би могла да е „чужда” дума, но по вероятно не е, а и при такъв род думи, звукоподравателни, трудно може да се спори за родство и бащинство.

    Думата сарък, означава дълъг прът или преносно висок дълъг човек, и малко автоматично е обявена за турска. Едно от най-характерните оръжия на древните македонци е така наречената сариса – много дълго, повече от четири метра копие. Така че вероятно още от тези времена трябва да търсим употребата на думата сарък (сариса) – дълъг прът. И т.н. и т.н.

    Казахме, че в устойчивите османотурски имена на местности вероятно се крият много по древни названия. Името Мусала, което беше нападнато и нарочено за турско от различни патриоти (musalla – място за молитва), с предложение за промяна, беше сравнително скоро дискутирано от няколко човека в историческите групи. Мисля, че с общи усилия достигнахме до извода, че името вероятно е свързано с думата Муза, място където се събират музите – покровителки на изкуствата и науките. Оттам този най-висок връх на Балканите, вероятно има връзка и със слънчевия бог Аполон, който е покровител на музите.

    Много интересна информация носи и името на прохода Хаинбоаз. Действително турската дума боаз означава гърло, отвор, а оттам и планински проход. Само че името Хаин неправилно се извежда от турското хаин – предател, пакостник, а всъщност това е името Хаим – Хаймос – Хемус – древното название на Стара планина. Следователно името е правилно да се изписва Хаимбоаз – Проходът на планината Хемус.

    Имаме и много други подобни имена, където турски думи са омесени, не само с български, но и с латински, гръцки и други такива. Изследователят Никола Боев посочва пример с името на връх Акватепе, което съдържа латинската дума аква – вода и турската дума тепе. От този и други примери, той стига до извода че името Белинташ или Беланташ, е възможно да съдържа латинската дума за война – bellum и съответно спомен от въстанието на бесите срещу Рим. Така или иначе възможно е думата белин или белан да означава просто бял, белият (т.е. Белият камък).

    Названието на връх Бакаджик, което идва от турският глагол бакмак – гледам, виждам, показва смущаваща близост с украинският глагол бачити – виждам, гледам. Може ли да приемем, че една такава важна дума в украинският език,като глагола гледам, виждам е навлезнала в него чрез тюркско посредничество? Не че не е възможно, но тук ще дам пример и с турският глагол истемек, който буквално означава искам, желая. Тази смущаваща връзка между двата глагола алтайски и арийски също е трудно да бъде обяснена и по-скоро показва влияние от втория към първия.

    Що се касае за думата орман – буквални гора, както и подобните кория (а всъщност гора, горичка) говорихме миналия път. Така че, за да не става много дълго изложението ще спрем дотук, като се налага темата да бъде продължена.  

 

 




Гласувай:
10



1. germantiger - +
04.09.2019 12:46
всички не, но някои да
цитирай
2. shtaparov - Принципно съм съгласен с теб: ...
04.09.2019 13:16
Принципно съм съгласен с теб: МУСАЛА е индоарийско име,с което ариите обозначавали боздугана на Бога на гърма Баларама. Това обаче не е добре познато у нас- хората са се заблудили,че има нещо общо с турския израз Мус-аллах. Думата ЧИШ я ползват и иранските народи в Памир- тя също не е турска,понеже е във връзка с нашата дума ЦИЦ (цицам),от която идат думите Цацарка и Църцори. Преходът е лесно доловим: ЦИЦ-ЧИЧ-ЧИШ,а думата ЦИЦА е от същия корен,но я има у италианците което означава,че няма как нейните производни да са турски. От същото семантично гнездо има още думи- ЧАЙ (оттам е и английското ТИЙ), ЧАШ (оттам е думата Чаша,Чашка- посуда за течности), Чайка (живееща край водата) и т.н.
цитирай
3. shtaparov - Откровено турските имена и имената ...
04.09.2019 13:21
Откровено турските имена и имената със силно турско повлияване обаче трябва да бъдат премахнати или променени- Кърджали,Джебел и още няколко такива трябва да бъдат сменени а имена като Пазарджик (~Пазарчик),Кюстендил,Хасково и пр.- видоизменени така,че да стане несъмнен техния Български произход.
цитирай
4. анонимен - След като си имаме
04.09.2019 13:56
Димитровград, Благоевград, Велинград, защо не върнем Толбухин, Сталин, Михайловград
и др.- все люде допринесли за загробването на тази държава, чиято каша тоя народ
ще сърба още 100 години!
цитирай
5. get - г-н Киряков, първо дай определение за османо-турски и що за чудо е този език?
04.09.2019 15:49
andorey написа:

Напоследък от различни места в България, например от общинския съвет в Стара Загора, а и в град Пловдив в ОС имаше подобен процес, се получават предложения за тотална замяна на останалите от османско време имена на населени места, местности, и други, с български такива.


... а после да говорим - за трако-хетско повлияване, тоест БАЛКАНО-АНАТОЛИЙСКИТЕ ЕЗИЦИ - като ФАКТ, за ЕЗИК СУБСТРАТ в османо-"турския" език?
цитирай
6. dobrodan - Посоката е вярна.
04.09.2019 16:21
Няма нужда да се махат имена на нищо. Ефектът би бил обратен. Андрей, браво! Не просто благодаря! С искрено уважение! :)
цитирай
7. barin - Здраеей, andorey. Трябва да се п...
04.09.2019 18:17
Здраеей, andorey. Трябва да се променят турските имена, но не на всяка цена. Има такива, които са утвърдени и нямат български аналог, като селища, възникнали по турско или местности, именувани тогава. Например през 1934 г. бяха премахнати много гръцки и турски имена, мно по южното черноморие останаха, с изключение нагр. Царево и още няколко, като залия Младост, който хората не знаят къде е. Всички го знаят като Дяволския залив. Носовете Урдовиза, Силистар, Рохи, Лахна и други останаха. Промяната на имена не става толкова лесно. При сменянето на имената на улиците трябваше нови лични и адресни карти, което струва много пари. На една чешма или връх по-лесно може да се смени името. За анонимния коментар- Благоевград е бил Горна Джумая и Скаптопара. Звучат турски и гръцки и не подхожда. Димитровград е създаден п0м време на Г. Димитров и няма старо име. Велинград например е от три села: Чепино, Лъджане и Каменица. Може да се помисли град Първомай да си върне старото име Борисовград.
Поздрави!
цитирай
8. andorey - Урдовиза е чисто тракийско име, ...
05.09.2019 07:39
Урдовиза е чисто тракийско име, както и Скаптопара. Нищо гръцко няма в тях. Силистар незнам дали не е латинско име. Да, много богата е нашата история, има запечатани много културни пластове - и в езика и в археологията.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: andorey
Категория: История
Прочетен: 2148637
Постинги: 353
Коментари: 2326
Гласове: 5596
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031