Вече очертахме едни общи рамки и отбелязахме, че една немалка част от думите, които се считат за турски или по точно османо-турски, всъщност не са такива, а с много по древен балкански, (индо)европейски произход. Всъщност този проблем е толкова сериозен в езиково отношение и толкова повърхностно разработен, че всички т.нар. речници на чуждите думи в българският език, както и самата ни представа за тях, се нуждае от едно сериозно преразглеждане.
Напоследък от различни места в България, например от общинския съвет в Стара Загора, а и в град Пловдив в ОС имаше подобен процес, се получават предложения за тотална замяна на останалите от османско време имена на населени места, местности, и други, с български такива.
Процесът на замяна на старите османо-турски имена започва веднага след Освобождението на България и по това време действително е бил наложителен. Тогава огромен процент от названията на селища, реки, планини, местности и т.н. е бил с османо-турски имена, поради петвековното османско владичество. Това прочистване продължава десетилетия наред, чак до наши дни, но и днес според някои хора все още са останали много подобни названия, които трябва да бъдат окончателно сменени с български. Аз като учен, съм против всяка крайност, а по долу ще покажа и на практика, защо това не бива да се прави и защо трябва да избягваме подобни крайности.
Фактът, че някои имена са останали твърдо вкоренени в съзнанието на местното население, които имена на пръв поглед определяме като турски, най-вероятно показва, че тези имена са много, ама много по древни и просто външната им форма не е правилно разчетена, или пък е получила леко изкривяване във времето, в резултат на едно или друго влияние.
Преди да разгледаме имената Мусала, Делиорман, Бакаджик, Хаинбоаз, Белинташ, Небеттепе и други искам да се върна малко по назад по темата.
Споменахме, че много от нарочените в езика ни турски думи са всъщност собствено български, гръцки, латински, или с много древен корен, който се среща и при алтайските езици и при арийските, (индо)европейските.
Навремето чичо Венци Бъчваров, лека му пръст, при когото се събирахме за исторически дискусии, изброяваше десетина „турски” думи и питаше кой идиот ги е обявил за турски. Това бяха думи като гердан, курбан, чешма, сарък, и още други, които за съжаление не помня. Той дори не даваше пример защо тези думи не са турски, но аз самият с времето открих това и без чужда помощ. Наистина възмутително е дума като гердан, която показва очевидна връзка с гръд, гърди (понеже там се носи гердана), да бъде обявена по някаква причина за турска и така да бъде записана в речника на чуждите думи в българския език. (В различните издания там е направено уточнението, че думата идва от персийски, през турски, в български).
Думата чешма, която отново минава за турска, поради това че отсъства в т.нар. старобългарски език (но това е една друга, много дълга тема), е от рода на т.нар. звукоподражателни думи – като чурка, чучурка, чиш, чур, чишкам, чуркам, чучуркам и т.н. Наистина, би могла да е „чужда” дума, но по вероятно не е, а и при такъв род думи, звукоподравателни, трудно може да се спори за родство и бащинство.
Думата сарък, означава дълъг прът или преносно висок дълъг човек, и малко автоматично е обявена за турска. Едно от най-характерните оръжия на древните македонци е така наречената сариса – много дълго, повече от четири метра копие. Така че вероятно още от тези времена трябва да търсим употребата на думата сарък (сариса) – дълъг прът. И т.н. и т.н.
Казахме, че в устойчивите османотурски имена на местности вероятно се крият много по древни названия. Името Мусала, което беше нападнато и нарочено за турско от различни патриоти (musalla – място за молитва), с предложение за промяна, беше сравнително скоро дискутирано от няколко човека в историческите групи. Мисля, че с общи усилия достигнахме до извода, че името вероятно е свързано с думата Муза, място където се събират музите – покровителки на изкуствата и науките. Оттам този най-висок връх на Балканите, вероятно има връзка и със слънчевия бог Аполон, който е покровител на музите.
Много интересна информация носи и името на прохода Хаинбоаз. Действително турската дума боаз означава гърло, отвор, а оттам и планински проход. Само че името Хаин неправилно се извежда от турското хаин – предател, пакостник, а всъщност това е името Хаим – Хаймос – Хемус – древното название на Стара планина. Следователно името е правилно да се изписва Хаимбоаз – Проходът на планината Хемус.
Имаме и много други подобни имена, където турски думи са омесени, не само с български, но и с латински, гръцки и други такива. Изследователят Никола Боев посочва пример с името на връх Акватепе, което съдържа латинската дума аква – вода и турската дума тепе. От този и други примери, той стига до извода че името Белинташ или Беланташ, е възможно да съдържа латинската дума за война – bellum и съответно спомен от въстанието на бесите срещу Рим. Така или иначе възможно е думата белин или белан да означава просто бял, белият (т.е. Белият камък).
Названието на връх Бакаджик, което идва от турският глагол бакмак – гледам, виждам, показва смущаваща близост с украинският глагол бачити – виждам, гледам. Може ли да приемем, че една такава важна дума в украинският език,като глагола гледам, виждам е навлезнала в него чрез тюркско посредничество? Не че не е възможно, но тук ще дам пример и с турският глагол истемек, който буквално означава искам, желая. Тази смущаваща връзка между двата глагола алтайски и арийски също е трудно да бъде обяснена и по-скоро показва влияние от втория към първия.
Що се касае за думата орман – буквални гора, както и подобните кория (а всъщност гора, горичка) говорихме миналия път. Така че, за да не става много дълго изложението ще спрем дотук, като се налага темата да бъде продължена.
04.09.2019 13:56
и др.- все люде допринесли за загробването на тази държава, чиято каша тоя народ
ще сърба още 100 години!
04.09.2019 15:49
Напоследък от различни места в България, например от общинския съвет в Стара Загора, а и в град Пловдив в ОС имаше подобен процес, се получават предложения за тотална замяна на останалите от османско време имена на населени места, местности, и други, с български такива.
... а после да говорим - за трако-хетско повлияване, тоест БАЛКАНО-АНАТОЛИЙСКИТЕ ЕЗИЦИ - като ФАКТ, за ЕЗИК СУБСТРАТ в османо-"турския" език?
Поздрави!