Постинг
23.08.2019 13:05 -
Трако-хетското влияние върху турския език
Автор: andorey
Категория: История
Прочетен: 3836 Коментари: 21 Гласове:
Последна промяна: 23.08.2019 15:04
Прочетен: 3836 Коментари: 21 Гласове:
9
Последна промяна: 23.08.2019 15:04
Тюркските народи образуват един широк ръкав, който се простира в продължение на хиляди километри, през територията на Евразия. Този широк ръкав започва още от Северозападен Китай и живеещите там уйгури и други тюркски племена, продължава през земите на киргизи (Киргизстан), казахи (Казхстан), узбеки (Узбекистан), продължава през Туркменистан, Азърбайджан и чрез Турция се докосва и до земите на съвременна и стара Европа. В общи линии това е Пътят на коприната, широко известен и използван още от древността.
Езика на тюрките принадлежи към отделно голямо семейство, различно от (индо)европейското. Причините за това са специфичната му лексика и най-вече граматика, която има няколко ясно изразени черти, като на първо място това е така наречената аглутенация - наслагване или налепване на думите. Така (индо)европейското словосъчетание "в моята стая" (in my room) звучи на турски език - одамда, тоест върху думата ода - стая се наслагват различните части на речта. Индоевропейското - "От къде си?" (Where are you from?) звучи на турски - Нерелисин? и т.н.
Друга специфична особеност на тюркските езици е промяната и съгласуването на гласните звукове, но не тези особености са предмета на нашето изследване.
Петвековното османско владичество на Балканите налага много турски думи в речта на местното балканско население - българи, сърби, гърци, румънци, албанци и т.н. Това влияние е свързано с факта че администрацията през целия този период е била османо-турска, че търговията се е извършвала главно в рамките на Османската империя, че влиянията върху Балканите през тези 5 века са били предимно източни. В резултат ние българите, а и не само, днес все още употребяваме стотици османо-турски думи, които предават специфичен колорит на нашата реч. Тези думи често неправилно са наричани турски, понеже една много голяма част от тях са персийски или арабски думи, но всички те минават под категорията турски думи в българския език.
Науката допуска, че само около десетина думи от речта на българите или по-точно казано балканците са влезнали в речта на османо-турците и се използват и до днес, като крал - kral на турски, войвода - voyvoda на турски и няколко други. Това съотношение от стотици думи, спрямо десет е логично, предвид на господстващото положение на османо-турците и подчинеността на балканците. По същата логика се изброяват и навлезнали стотици гръцки думи в българския език, спрямо много малък брой български думи в гръцкия език, т.е. едно влияние на по-развитото в културно отношение към по-неразвитото.
Само че дори и един бегъл поглед върху турският език (без да говорим за останалите тюркски езици) показва едно значително влияние на балканските езици и най-вече българския върху езика на тези завоеватели и администратори. Това влияние струва ми се официално не е изследвано, поради една или друга причина, макар че в науката отдавна са известни например т. нар. арийско-алтайски успоредици. Това са думи с много древен корен, които се срещат и в (индо)европейските езици и в тюрко-алтайските, макар че това са езици от две съвсем различни семейства. Още в началото на 20 век, както казахме, акад. Стефан Младенов нарича тези успоредици арио-алтайски, но към тях ще се върнем по-късно.
Под балканско влияние, което всъщност започва още на територията на Мала Азия и затова го наричаме трако-хетско, в турския език са навлезли значителен брой думи и то от всички сфери на бита.
Да започнем с основни понятия като бял и черен. На турски думата за бял е бейаз. Другата разпространена сред всички тюркски народи дума за бял е ак, както се използва тя и на турски - ак клисе - бяла черква, например. Връзката между бял, белезникав и бейаз ми се струва очевидна и излишна за доказване. Думите черен и съответно на турски кара - чер, също са с много близко звучене - к-р и ч-р. Но да предположим че тук става въпрос за много древен общ корен, т.е. арио-алтайски. Подобна дума е и гора или на турски орман. Общият корен -ор и съответно -гор е очевиден, още повече че имаме и думата кору или кория - горичка.
Белият дом във Вашингтон, турците наричат Бейаз Сарай, с тази древна дума сарай, добре позната и на българите - дворец, палат, голяма представителна къща. Всъщност не е трудно и в "турската" дума сарай да видим трудно произносимото -ц (ц)арай, което е преминало в -с. Ще рече че думата сарай - царай идва от царски - цареви палати, покои. Думата за дворец, царският двор е приета от турците като сарай - царската резиденция.
Така стигаме и до думата лов и глагола ловувам. На турски тази дума е просто ав. Т.е. днес казваме ловджия или по турски авджия, но връзка между (л)ав и лов също е лесно уловима, още почече че турският език предпочита започването на думата с гласен звук и когато той липсва или се добава такъв или отпада съгласната буква в началото на думата. Например думата илач - лекарство, лек. Тук виждаме добавена въпросната гласна -и и коренът -лач, който не е нищо повече от -лек, лечител, лекарство, лекувам и т.н.
Още един подобен пример с думата алтън - златен, или алтъни - златни пари, жълтици. Виждаме че въпросните турски алтъни (залтъни - златни) произлизат от думата злато - златен, с изпадане отново на първата буква, съгласна.
Друг интересен пример е с думата за свят, която на турски има много синоними - дюнйа, джихан, алем, еврен, кайнат. Но най-популярната дума дюнйа - свят твърде прилича на общоевропейската дума ден (day, день и т.н.) Така когато например в родопските песни се пее за "тази дюнйа лъжовна" - този грешен, измамен свят, много от хората казват просто "тази деньо лъжовна", защото смисълът на свят и ден тук се припокриват, както и "турското" и българското звучене на думата.
Тук можем да добавим още много такива примери, защото темата е огромна, а на практика не е била разработвана, поне от българските учени. Докато напоследък се чуват опити на турците да свържат турската народност по някакъв начин с хетското наследство в Мала Азия. Те успяват донякъде в тези си опити именно поради това силно културно, а и генетично влияние, оказано от местното население върху пришълците тюрки, което влияние е започнало преди повече от хиляда години, ако не и по-рано.
Накрая да добавим и няколко примера от гръцкия език, настанили се в езика на новите османски войни и администратори. Старогръцкият глагол "аго" означава "водя". Така възниква въпросът дали думата ага - водач, първенец е собствено турска. И вероятно отговорът е не. Старогръцката дума копрос - тор, лайна, гюбре, твърде напомня на турското гюбре - тор. Така вероятно и тази дума не е турска, а с по-стар балкански произход. А една стара латинска дума грекс - кошара, показва че думата егрек също едва ли е турска, а с много по стар средиземноморски произход.
Всички тези примери показват, да го повторим още веднъж, че значимата трако-римско-гръцка култура е оставила доста видими и трудно видими следи в културата и езика на дошлите в началото на второто хилядолетие османо-турски завоеватели. Тази тема трябва да се изследва без излишна пристрастност, а т.нар. речник на чуждите думи в българския език се нуждае от едно сериозно и дълбоко преразглеждане.
Езика на тюрките принадлежи към отделно голямо семейство, различно от (индо)европейското. Причините за това са специфичната му лексика и най-вече граматика, която има няколко ясно изразени черти, като на първо място това е така наречената аглутенация - наслагване или налепване на думите. Така (индо)европейското словосъчетание "в моята стая" (in my room) звучи на турски език - одамда, тоест върху думата ода - стая се наслагват различните части на речта. Индоевропейското - "От къде си?" (Where are you from?) звучи на турски - Нерелисин? и т.н.
Друга специфична особеност на тюркските езици е промяната и съгласуването на гласните звукове, но не тези особености са предмета на нашето изследване.
Петвековното османско владичество на Балканите налага много турски думи в речта на местното балканско население - българи, сърби, гърци, румънци, албанци и т.н. Това влияние е свързано с факта че администрацията през целия този период е била османо-турска, че търговията се е извършвала главно в рамките на Османската империя, че влиянията върху Балканите през тези 5 века са били предимно източни. В резултат ние българите, а и не само, днес все още употребяваме стотици османо-турски думи, които предават специфичен колорит на нашата реч. Тези думи често неправилно са наричани турски, понеже една много голяма част от тях са персийски или арабски думи, но всички те минават под категорията турски думи в българския език.
Науката допуска, че само около десетина думи от речта на българите или по-точно казано балканците са влезнали в речта на османо-турците и се използват и до днес, като крал - kral на турски, войвода - voyvoda на турски и няколко други. Това съотношение от стотици думи, спрямо десет е логично, предвид на господстващото положение на османо-турците и подчинеността на балканците. По същата логика се изброяват и навлезнали стотици гръцки думи в българския език, спрямо много малък брой български думи в гръцкия език, т.е. едно влияние на по-развитото в културно отношение към по-неразвитото.
Само че дори и един бегъл поглед върху турският език (без да говорим за останалите тюркски езици) показва едно значително влияние на балканските езици и най-вече българския върху езика на тези завоеватели и администратори. Това влияние струва ми се официално не е изследвано, поради една или друга причина, макар че в науката отдавна са известни например т. нар. арийско-алтайски успоредици. Това са думи с много древен корен, които се срещат и в (индо)европейските езици и в тюрко-алтайските, макар че това са езици от две съвсем различни семейства. Още в началото на 20 век, както казахме, акад. Стефан Младенов нарича тези успоредици арио-алтайски, но към тях ще се върнем по-късно.
Под балканско влияние, което всъщност започва още на територията на Мала Азия и затова го наричаме трако-хетско, в турския език са навлезли значителен брой думи и то от всички сфери на бита.
Да започнем с основни понятия като бял и черен. На турски думата за бял е бейаз. Другата разпространена сред всички тюркски народи дума за бял е ак, както се използва тя и на турски - ак клисе - бяла черква, например. Връзката между бял, белезникав и бейаз ми се струва очевидна и излишна за доказване. Думите черен и съответно на турски кара - чер, също са с много близко звучене - к-р и ч-р. Но да предположим че тук става въпрос за много древен общ корен, т.е. арио-алтайски. Подобна дума е и гора или на турски орман. Общият корен -ор и съответно -гор е очевиден, още повече че имаме и думата кору или кория - горичка.
Белият дом във Вашингтон, турците наричат Бейаз Сарай, с тази древна дума сарай, добре позната и на българите - дворец, палат, голяма представителна къща. Всъщност не е трудно и в "турската" дума сарай да видим трудно произносимото -ц (ц)арай, което е преминало в -с. Ще рече че думата сарай - царай идва от царски - цареви палати, покои. Думата за дворец, царският двор е приета от турците като сарай - царската резиденция.
Така стигаме и до думата лов и глагола ловувам. На турски тази дума е просто ав. Т.е. днес казваме ловджия или по турски авджия, но връзка между (л)ав и лов също е лесно уловима, още почече че турският език предпочита започването на думата с гласен звук и когато той липсва или се добава такъв или отпада съгласната буква в началото на думата. Например думата илач - лекарство, лек. Тук виждаме добавена въпросната гласна -и и коренът -лач, който не е нищо повече от -лек, лечител, лекарство, лекувам и т.н.
Още един подобен пример с думата алтън - златен, или алтъни - златни пари, жълтици. Виждаме че въпросните турски алтъни (залтъни - златни) произлизат от думата злато - златен, с изпадане отново на първата буква, съгласна.
Друг интересен пример е с думата за свят, която на турски има много синоними - дюнйа, джихан, алем, еврен, кайнат. Но най-популярната дума дюнйа - свят твърде прилича на общоевропейската дума ден (day, день и т.н.) Така когато например в родопските песни се пее за "тази дюнйа лъжовна" - този грешен, измамен свят, много от хората казват просто "тази деньо лъжовна", защото смисълът на свят и ден тук се припокриват, както и "турското" и българското звучене на думата.
Тук можем да добавим още много такива примери, защото темата е огромна, а на практика не е била разработвана, поне от българските учени. Докато напоследък се чуват опити на турците да свържат турската народност по някакъв начин с хетското наследство в Мала Азия. Те успяват донякъде в тези си опити именно поради това силно културно, а и генетично влияние, оказано от местното население върху пришълците тюрки, което влияние е започнало преди повече от хиляда години, ако не и по-рано.
Накрая да добавим и няколко примера от гръцкия език, настанили се в езика на новите османски войни и администратори. Старогръцкият глагол "аго" означава "водя". Така възниква въпросът дали думата ага - водач, първенец е собствено турска. И вероятно отговорът е не. Старогръцката дума копрос - тор, лайна, гюбре, твърде напомня на турското гюбре - тор. Така вероятно и тази дума не е турска, а с по-стар балкански произход. А една стара латинска дума грекс - кошара, показва че думата егрек също едва ли е турска, а с много по стар средиземноморски произход.
Всички тези примери показват, да го повторим още веднъж, че значимата трако-римско-гръцка култура е оставила доста видими и трудно видими следи в културата и езика на дошлите в началото на второто хилядолетие османо-турски завоеватели. Тази тема трябва да се изследва без излишна пристрастност, а т.нар. речник на чуждите думи в българския език се нуждае от едно сериозно и дълбоко преразглеждане.
Следващ постинг
Предишен постинг
Започнал си отново, поздравления!!!
цитирайЧудесна статия,Андрей,
Ерудирана,стегната и разобличаваща.За мен беше шок,когато преди година бях атакувана от някакъв индивид ,определящ се като български турчин,завършил СУ и живеещ понастоящем в Бурса,който искаше да ме размаже с теорията за тюрко - траките.Чак такова безочие не бях виждала.От арамеи,мои приятели,обаче знаех за неистовите опити на турците да си припишат културните достояния на анатолийските народи.Всъщност съвременните турци са една смес,това всички го знаем,добита от страстното желание на тюрките да променят расата си от жълта в бяла.На миниатюрите,предаващи с изображения Никополската битка и двата лагера - на кръстоносците и на османлиите- ясно се вижда разликата в расовата принадлежност.
Поздравления за издирените и разтълкувани понятия.Като потвърждение на казаното от теб за латинското понятие "кошара" ,прибавям и италианската дума "gregge" - cтадо.
цитирайЕрудирана,стегната и разобличаваща.За мен беше шок,когато преди година бях атакувана от някакъв индивид ,определящ се като български турчин,завършил СУ и живеещ понастоящем в Бурса,който искаше да ме размаже с теорията за тюрко - траките.Чак такова безочие не бях виждала.От арамеи,мои приятели,обаче знаех за неистовите опити на турците да си припишат културните достояния на анатолийските народи.Всъщност съвременните турци са една смес,това всички го знаем,добита от страстното желание на тюрките да променят расата си от жълта в бяла.На миниатюрите,предаващи с изображения Никополската битка и двата лагера - на кръстоносците и на османлиите- ясно се вижда разликата в расовата принадлежност.
Поздравления за издирените и разтълкувани понятия.Като потвърждение на казаното от теб за латинското понятие "кошара" ,прибавям и италианската дума "gregge" - cтадо.
Да, атакуваха ме за турцизми и то точно за бял
Тази задача може да се реши със" свидетел"
В случая - латинския
Там ,в нежо , бял има значение и на хубав Смисъл какъвто има бяла за мома в нашия език- че е хубава
След като думата бял е обща за Български и латински, е очевидно ,че тя не може да е дошла в двата езике от ....турския По- скоро, тя е усвоена в турския от тях
Или една говорима форма за хайде- Ари! била циганско от аре? И дотам ли опряхме
Арри на италиански е дий, за животно! Хайде, тръгвай! Прастара форма е ,съхранена в езика ни, не е от циганите Те неправилно са я приели При нас е отмряла като употреба за животните и е по- скоро пикантерияи някои смятат, че е циганска така веднъж на стълбите, Недалко Йорданов подкани артистите си- АрИ бе, какво чакате? И се сконфузи, като ме видя, че слушам с внимание!
А на латински хайде е хея! Вижда се с просто око общото в двата езика-латински и производните му от една страна и Български- от друга!
Хубав ден!
цитирайТази задача може да се реши със" свидетел"
В случая - латинския
Там ,в нежо , бял има значение и на хубав Смисъл какъвто има бяла за мома в нашия език- че е хубава
След като думата бял е обща за Български и латински, е очевидно ,че тя не може да е дошла в двата езике от ....турския По- скоро, тя е усвоена в турския от тях
Или една говорима форма за хайде- Ари! била циганско от аре? И дотам ли опряхме
Арри на италиански е дий, за животно! Хайде, тръгвай! Прастара форма е ,съхранена в езика ни, не е от циганите Те неправилно са я приели При нас е отмряла като употреба за животните и е по- скоро пикантерияи някои смятат, че е циганска така веднъж на стълбите, Недалко Йорданов подкани артистите си- АрИ бе, какво чакате? И се сконфузи, като ме видя, че слушам с внимание!
А на латински хайде е хея! Вижда се с просто око общото в двата езика-латински и производните му от една страна и Български- от друга!
Хубав ден!
Да, господин Симеонов, вие имахте и една хубава статия за думата пара и италианското капара, точно по темата...
цитирайНа арамейски " хайде" е ..."айде".Каквато впрочем е истинската народна българска фирма на понятието.А дали "ак"(бял) не идва от "ас"(арийското понятие)?
Очаквах най- сетне да се появи такава статия.Радвам се,че я написа ти.
цитирайОчаквах най- сетне да се появи такава статия.Радвам се,че я написа ти.
Щях да дам и повече плюсове, ако можеше! А колко още има да се сещаме :):):)...
Езиците на тюрките пазят неща, които няма как иначе да обясним. Време е да спрем да се правим, че нямаме обща история с тях. Думите казват друго. Тюркският организъм не е изграден изцяло и само от китайско-монголски гени:):):). Кой даде белия компонент?
Българите. Тюрки ли сме или траки? И едното, и другото, и много още.
Поздравления, очаквам и развитие по тези теми.
цитирайЕзиците на тюрките пазят неща, които няма как иначе да обясним. Време е да спрем да се правим, че нямаме обща история с тях. Думите казват друго. Тюркският организъм не е изграден изцяло и само от китайско-монголски гени:):):). Кой даде белия компонент?
Българите. Тюрки ли сме или траки? И едното, и другото, и много още.
Поздравления, очаквам и развитие по тези теми.
На почивка съм, затова не отговарям. Скоро ще има продължение.
цитирайЦитирам: "Докато напоследък се чуват опити на турците да свържат турската народност по някакъв начин с хетското наследство в Мала Азия. Те успяват донякъде в тези си опити именно поради това силно културно, а и генетично влияние, оказано от местното население върху пришълците тюрки, което влияние е започнало преди повече от хиляда години, ако не и по-рано."
Какви хиляда години??? Как ги изчисли??? Окончателно Анатолия пад под османска власт през XIII-XIV в. Хайде сега сам сметни дали сме ХХIV в.!!!!! За какви успехи точно става дума и като как са получили точно хетско културно наследство, бе този??? Хетската империя изчезва XV в. пр. н.е. Потурците тогава са били по клоните на дърветата в Средна Азия!!! Платиха ли ти или си в очакване? Няма да ти платят, ша знайш!!!
цитирайКакви хиляда години??? Как ги изчисли??? Окончателно Анатолия пад под османска власт през XIII-XIV в. Хайде сега сам сметни дали сме ХХIV в.!!!!! За какви успехи точно става дума и като как са получили точно хетско културно наследство, бе този??? Хетската империя изчезва XV в. пр. н.е. Потурците тогава са били по клоните на дърветата в Средна Азия!!! Платиха ли ти или си в очакване? Няма да ти платят, ша знайш!!!
9.
анонимен -
Да ме извини Андрей, че отговарям вместо него,
29.08.2019 13:51
29.08.2019 13:51
даже е подходил прекалено предпазливо в датировките. Уважаеми Кърк,
езикът, който в науката се нарича пратюркски, от неотдавна се третира като ареал на древно разпространение от Балканите до Монголия. Можете да проверите при желание.
Има ясно изразена тенденция този праезик да бъде наричан прото- или прабългарски.
Това също можете да го проверите при желание. Напълно естествено е влияние върху него да окажат и хето-лувийските езици, както и той върху тях. Не е нужно да идват тюрките или още по-късно турците, за да им бъде оказано езиково или друго културно влияние в Анатолия или другаде. Ако желаете друга информация, ще я намерите в блога ми - нека Андрей ме извини за саморекламата.
цитирайезикът, който в науката се нарича пратюркски, от неотдавна се третира като ареал на древно разпространение от Балканите до Монголия. Можете да проверите при желание.
Има ясно изразена тенденция този праезик да бъде наричан прото- или прабългарски.
Това също можете да го проверите при желание. Напълно естествено е влияние върху него да окажат и хето-лувийските езици, както и той върху тях. Не е нужно да идват тюрките или още по-късно турците, за да им бъде оказано езиково или друго културно влияние в Анатолия или другаде. Ако желаете друга информация, ще я намерите в блога ми - нека Андрей ме извини за саморекламата.
10.
анонимен -
Понеже съм излязъл като анонимен,
29.08.2019 13:53
29.08.2019 13:53
горния коментар е от dobrodan. добродан.блог.бг
Аз съм Добродан - Красимир Добрев, добро дан, добре продан, добре съм се продал на турци, татари, азери... За жълти стинки фсъщтност, щот ме знаят като проз и щот вервам в драсканици като ДЖАГФАР ТАРИХИ, яздя коне, обличам се като тюркоид и обожавам идиотизма!!! да живее ТаНГра и ... ДАНС!!! аз казах - хау винету
цитирайАз съм Добродан - Красимир Добрев, добро дан, добре продан, добре съм се продал на турци, татари, азери... За жълти стинки фсъщтност, щот ме знаят като проз и щот вервам в драсканици като ДЖАГФАР ТАРИХИ, яздя коне, обличам се като тюркоид и обожавам идиотизма!!! да живее ТаНГра и ... ДАНС!!! аз казах - хау винету
Коко Арменеца, видният професор от Канада, обеща повече да не коментира и участва в блог бг, ама не издържа на напъна... :)
А Добродан, ти бъркаш нещата в основата им, прабългарският език е тракийски, или трако-скитски. А тази трако-скитска общност има доста силно влияние в древността във всички посоки и на север и на изток и на юг и на запад. Даже и арменците е повлияла, за голямо съжаление на някои от тях.
цитирайА Добродан, ти бъркаш нещата в основата им, прабългарският език е тракийски, или трако-скитски. А тази трако-скитска общност има доста силно влияние в древността във всички посоки и на север и на изток и на юг и на запад. Даже и арменците е повлияла, за голямо съжаление на някои от тях.
никой не е казал, че българите са говорили само един език :):):). Знаем си лагера и стана един на друг:):):), едно и също е, зависи кои българи и по кое време визираме, но - както и да е.
цитирайКакто може да прочетеш от подписа ми аз съм Кърк, а за квалификациите - мерси! Няма да споря с добрутрото, добродан или както си иска да се казва този тапир, но аз ти посочиш сериозни хронологични разминавания, така че без цигански номера: просто отговори, ако можеш, защото май не си в състояние. Препоръчвам книгата на Арам Кьосян "Междудържавните хетско-хаяски договори от XIV в. пр. н.е.", Ереван, изд. "Занкаг", 2016 г. За сведение на незапознатите Хаяса е самоназванието на Армения, защото ние не се наричаме арменци, нито страната ни е Армения. Когато някой направи речник на хетолувийските лексеми в тюркските езици, както има за тях в арменския език, ела да ми говориш за хетско влияние върху турците. Праебалгарският език бил тракийски - еба си скоротума, тоест - ташака????? Ти окончателно ли изтрещя??? Трако-скитска общност??? Не, няма такава!!! Има тракийско-готска (готска)!!! Виж на фреските в гробниците щитовете с умбо и прочее!!!
цитирайболест, дето явно те държи и не пуща, а? Искаш ли пак да спретна една статийка така, да си видите тракоциганските гени, че и научно обоснована? Тапир ще викаш на баща си и да се черпите по един макък с пудра захар върху свинската мас с орехи, това е най-умното нещо, което измислихте. Селтак. Тъкмо се чудех на кого са кръстили джуджето Хаяско. Ти да видиш:):):), то от вашите да било:):):).
цитирайТеб те знаем. Комплексар на квадрат. Ти ли, подлого, ще обсъждаш научни въпроси??? Ти и да пръднеш не можеш като хората, щото ти е широка халката. Много го знаеш циганския...баща ти ли те научи...или гаджетата ти друг не знаят...и за маясъл не ставаш, не за наука да ми плещиш.. Болестта ви доказва, че турци и араби са ви пръскали анала на корем...дьонме смотано. Преподавал бил ...как се прави секс с кокошка ли? За езика, дето го държиш, отделно има диагноза, генетично недоразумение. Ти ако си професор, аз трябва да съм шеф на Наса... Що не си...
цитирайАйде край с личните обиди, ако ще се говори нещо по същество да бъде, другото ще го трия...
Виждам че кърк или коко 51 вече се е поправил и е нов човек, държи се културно и аргументирано, след първите му изцепки в блога и напористият му напън да изкара арменци целия род на Самуил, барабар с най-близките му съратници. Но по тази тема въобще не ми се дискутира.
цитирайВиждам че кърк или коко 51 вече се е поправил и е нов човек, държи се културно и аргументирано, след първите му изцепки в блога и напористият му напън да изкара арменци целия род на Самуил, барабар с най-близките му съратници. Но по тази тема въобще не ми се дискутира.
А сега по темата. Тази книга за междудържавните хетско-хаяски договори има ли я на български? Или поне на руски или английски, защото арменски не разбирам. Когато казвам трако-хетски имам предвид балкано-малазийски, което в древността, хилядолетието преди новата ера, че и преди това, е било един общ социално-културен регион. Влиянието върху тюрките, а и те не са от вчера( като нищо може да са били източни съседи на хетите) е започнало вероятно много рано. И после е продължило особено интензивно след 11 век, да кажем. Ако Коко още не си разбрал че днешният български е пряк наследник на това, което наричаме тракийски език, просто няма какво да говорим по нататък.
цитирайpechnik na profesor che i dovodite sa profesorski
цитирайНямам думи
Жив и здрав
И музата да не те оставя
цитирайЖив и здрав
И музата да не те оставя
анонимен написа:
По-горният коментар е мой Кърк Саймън, професор от Университета в Торонто, записвайте си ги тези работи - напр. че личност като мен ви е обърнала внимание, слезла е долу в ниското да обсъжда значими неща с Вас, защото наисгтина бях до тук! Нямам време за глупости!!!
Дали си професор в Торонто или метач в харема е трудно установимо, но и в двата случая е ясно едно - ти си учил Български език за да следваш нас, не сме учили ние арменски за да следваме тебе! А дали си Кърк или Гърк това е вече подробност щото има много понтийски цигани които в Атина минават за понтийски гърци,в Ереван за понтийски арменци,в Цариград за азери а у нас- за индуси!
Благодаря за добрите думи, Красимире!
цитирайТърсене