Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.04 17:23 - Поетът - жрец, творец и законодател
Автор: andorey Категория: История   
Прочетен: 847 Коментари: 3 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
    Особеното очарование, което носи думата „поет” е познато на всички. Дълбоката страст, възвишеност, или дори съдбовна предопределеност, която носи това название, също може да бъде почувствано от всички. Да, действително, може да кажем че поетът представлява душата на едно общество, но и това не е всичко.
    Обаянието, което носи това название извира от дълбините на историята, скрито е дълбоко в нейната древност. Днес трудно може да възстановим истинската роля, която са играли първите поети за развитието на едно общество, на общността, но тя е била огромна. Древният поетът е бил всичко - и певец, и творец, и жрец, и законодател.
    Етимологичните речници се опитват да ни обяснят, че думата поет е гръцка и произхожда от глагола „пойео”, със значение „правя, творя, осъществявам, въздигам”, което определя поета като творец и създател. Че поетът е творец и създател, и то в една висша духовна сфера, е вярно. Възможно е също това да е правилната етимология на думата. Но логиката сочи, че думата „поет” е трако-пелазгийска, т.е. българо-славянска, и произхожда от глагола „пея”. Или както бихме казали на руски „он поет” – „той пее”. Само едно ударение разлика. Първите поети действително са били и певци. До ден днешен поезия и песен са тясно свързани. Но дори и древните поети да не са били певци, особената ритмика на всяко поетично слово, неговата песенност, сама по себе си е свързвала поезията с песента.
    В древните времена, чрез римите, чрез стиховете и поемите се е съхранявала родовата памет. Певците подреждали в мерена реч легенди, предания, случки от живота на общността, събития, за да се помнят те по лесно от следващите поколение и да се предават по-лесно нататък. Чрез римите била съхранявана не само родовата памет. Чрез нея се предавали и първите закони, нравствените ценности, върху които се крепяло развитието едно общество, представата за това кое е доблестно и справедливо, кое е лошо и бива наказано. Затова и поетът се превъщал в законотворец. При отсъствието на писано право и законодателство, неговите стихове играели ролята на канон, определяли нравствените норми в древното общество.
    И разбира се общуването на поета с божественото, с отвъдното, откъдето той черпил своята мъдрост, страст и вдъхновение, доближават него и до ролята на жреца – посредника между хората и боговете.
    Погледнато в по-практичен план, поетът представлявал и живата връзка между представителите на една общност, на един зараждащ се народ. И дори когато не бил законодател в областта на правото, той със сигурност е бил законодател в областта на живия, народен език. И това е втората му голяма роля. Отделните групи от общността, обособени най-често на географски принцип, разделени от реки, планини или морета, развивали своя собствена специфична реч. Поезията била тази, която обединявала различните групи, представители на една по-голяма етническа общност. Чрез своите песни, поетът задавал правилата на народната реч, т.е. определял граматиката, посочвал различните синонимни думи и приравнявал тяхното значение. Чрез песните хората учили езика, овладявали неговата богата лексика и правила. Дори и днес, един от най-лесните начини за научаването на чужд език е именно чрез песните.
    По този начин, поетите и поезията са играли огромна роля в живота на човечеството, от праисторическите времена, може би чак до началото на 20век. Днес призванието на поета е загубило част от първостепенното си предназначение. Но поради всички разгледани по-горе причини и до днес представата и идеята за древния „Поет” е запазило голяма част от силата си. 



Гласувай:
6
0



1. krumbelosvet - Поздравления
09.07 09:50
Как ви дойде на ум тая тема? Ползвал ли сте други източници, макар да не изглежда така? Докато четях, "виждах" Омир. Тракиец!!! Т.е. протославянин и протобългарин. Любима ми е Одисеята, главно завръщането, а върхът ми изглежда срещата с престарялото куче Аргос. Каква магия е запазила у слепия старец тая ДЕТСКА божествена искра! Да, като че поетът, детето и геният са от една и съща божествена порода. И Бог е ползвал това злато за възвисяване на рода човешки. Детето, поетът и геният.
Интересно, че в музиката, науката и финансите господстват евреи, а в поезията не е така. Сега и в информационното пространство господстват евреи, и поезията мина в глуха линия, и ДЕЦА престанаха да раждат "белите" народи...
цитирай
2. andorey - Писах по тази тема още преди години в ...
09.07 14:22
Писах по тази тема още преди години в личния си блог, където пиша по най-различни теми - http://andorey.blogspot/
Не съм ползвал други източници, въпреки че съм чел за древната роля на поета като законодател и други подобни неща. Именно тази първична древна сила на поета, неговата роля в древното общество, като връзка между хората и боговете, като законотворец, а да не забравяме и като влияещ и върху самият език, този древен ореол и днес привлича хората. Затова и много хора се опитват да постигнат всичко това, посягат към древната слава на поета , без да са подготвени за това, а и без да са наясно с каква тежест и отговорност е свързано правото да се наречеш Поет.
цитирай
3. milenavarbanova9 - Прекрасен текст и верни изводи. ...
17.07 06:46
Прекрасен текст и верни изводи.Това не е връщане на комплимент заради добронамерените Ви коментари,а искреното ми впечатление след прочита на статията Ви.Желая Ви успех.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: andorey
Категория: История
Прочетен: 709558
Постинги: 163
Коментари: 1021
Гласове: 2551
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31