"В началото на ХХ век гръцките и българските патриоти спорят за принадлежността на православното християнско население в османска Македония. Борбата им се оказва неочаквано трудна. "Като пристигнах в Солун – пише един гръцки активист, - представата на гръцките селяни и на другите хора за разликата между гръцката православна църква и българските схизматици беше доста объркана. Осъзнах това, след като ги попитах какви са – ромеи (т.е. гърци) или вулгари (т.е. българи), а те ме гледаха неразбиращо. Питаха се един други какво значат думите ми, споглеждаха се и накрая ми отвърнаха наивно: „Ами, ние сме християни. Какво означава ромеи или вулгари?”

    По подобен начин пробългарски настроеният Данаил, „отскорошен патриот от града”, както го представя английския му спътник, „се дразнеше от безразличието на селяните”. Край Преспанското езеро той се мъчи да им обясни, че като водят църковната служба на гръцки, а не на техния славянски език, антибългарските настроените свещеници се опитват да ги заблуждават. „Те обаче лапаха сурово зеле и го прокарваха с мастика и отговаряха, че им е все едно; мнозина от тях говореха гръцки. Свещеникът отпи от бутилката и изказа същото мнение. Той говореше на местния славянски диалект, но беше научил проповедите на гръцки. Службите си били наред и какво значение имало? Данаил много се ядоса и им каза, че хората тук са страшно невежи и че в действителност са българи и трябвало да имат български свещеници, но те не го знаели. А доколкото можах да разбера, на тях им беше все едно."

Откъс от книгата "Балканите" на Марк Мазовер, 2005

 

Интересни цитати :)

Всеки истински документ е безценен. Ето, не са се замисляли нашенци кви са, и гръцки да говорели (първенците най-често, щото бизнесът иска език), но не са забравяли СВОЯ език. А сега журналетата май МИСЛЯТ на английски даже когато говорят български. Тогава е нямало масмедии, ТВ, ХОЛИВУД...