Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.03.2017 10:32 - Забравените деца -Жертвите от преди Комунизма
Автор: psybg Категория: История   
Прочетен: 2346 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 08.03.2018 09:25

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

От години чета за жертвите от комунизма, измислиха ден за почитане на паметта на тези жертви, за белене , за зверствата на комунистите , въобще как през 1944г. комунисите са избили над 3000 човека без съд и присъда, всички те невинни и чисти. Поради тази причина реших да напомня на хората за една забравена част на българската история. Разбира се, знам, че ще се намерят „демократи“  ,които да ме оплюят, оборят, обвинят в лъжлива информация, но вярвам, че всеки прочел по-долу написаното ще се замисли поне за малко...

Невръстните жертви на  царска България:

Ще започна със 6-те Ястребинчета:

Hа 20 декември 1943 г. в село Ястребино са разстреляни 18 души, от които шест невръстни деца. В блокадата на Тузлушкия край, наречена операция, участват 19-и пехотен полк от Шумен, 7-и пехотен полк, 5-и армейски артилерийски полк, 4-а дивизионна ловна дружина и 3-о товарно артилерийско отделение. Имало е освен войска още полиция и жандармерия. От София идва генерал Ковачев, събира командирите в Омуртаг и заповядва да се изтребят помагачите и близките на нелегалните, за да се прекъснат връзките им с базите за подкрепа в разгара на зимата.Конкретно в Ястребино действа втора картечна рота на 19-и пехотен полк от Шумен с командир подпоручик Константин Йорданов. Към него е приобщен и полицейският агент Стоян Узунов. Подпоручикът имал заповед от командира на полка полк. Атанасов да ликвидира близките само на нелегалните, но явно се е престаравал и разстрелял жените и децата наред с мъжете. Командирът на полка не очаквал това и изгубил ума и дума, като чул за извършеното. Малко след разстрела идва заповед той да бъде отменен, донесена от офицер с мотор. Редовна българска армия, а не полицейски сили извършват убийствата.  Жертвите са: Дядо Стойне Станков, на 75 г., и съпругата му Наста, на 70 г., чийто син Иван е в нелегалност. Рангел Дончев, на 57 г., и съпругата му Мара, на 58 г. - дъщеря им Райка е партизанка. Петър Калайджийски, на 50 г., и съпругата му Стоянка, на 48 г., чийто син Рангел е при партизаните, след като избягал от военна служба. С тях са разстреляни и 3 от децата им: Надежда - на 12 г., Иван - на 9 г., и Стойне - на 7 г. Иван Димитров Янков, на 55 г., и съпругата му Марийка, на 45 г. - синът им Димитър е партизанин. С тях са разстреляни и дъщерите им близначки Ценка и Цветанка - по на 13 г. Петко Стоичков, на 56 г., и съпругата му Лазарка, на 51 г., чийто син Стойне е партизанин. Разстреляна е и дъщеря им Димитринка, на 11 г.Димитър Богословов, на 48 г., и съпругата му Станка, на 42 г., чиято дъщеря Катя е партизанка. Смислен отговор защо е заповядано това зверство няма. Арестуваните не вярват, че ще бъдат избити.Денят 20 декември 1943 г. се случил студен и със скреж, но без сняг. Предния ден Ястребино е блокирано от втора картечна рота на 19-и пехотен полк под командването на подпоручик Константин Йорданов. В цивилния си живот е учител, баща на две деца.Той заповядва ареста на семействата на партизаните, включително и на децата, после в общината лично разпитвал задържаните къде са синовете и дъщерите им. Някой освобождава като гимназиста Чавдар Калайджиев, чиито родители са ятаци, а не партизани. Или пък баба Яна Григорова, майка на нелегалния ремсист Георги. Тя показва писмо от дъщеря си от София, че ще се жени, а Георги уж отишъл на сватба там. Да направи така, я подучил обреченият на смърт Рангел Дончев. За другите обаче милост няма. За малко подпоручикът щял да пусне и Петър Калайджийски, който му заявил, че се е бил на фронта за България, дори пленник, но братовчед му Величко Гюров издава, че синът на Петър - Рангел, скоро взел тенекия сирене от тавана на къщата им за партизаните, и това решава съдбата на него, жена му и трите им деца. До последно арестуваните смятат, че ще ги интернират, никой не очаквал да бъде убит. Дори при ареста Лазарка Стоичкова намира сили да се пошегува с войниците:Почакайте, момчета, да си взема кожуха, че като ме бият, да не ме боли много. А, няма да стане нужда,отговорили войниците.Тя все пак успява да изпрати и скрие при съседи малките си дъщери Веска и Станка и така им спасява живота. Димитринка също била пратена при комшии, но войниците накарали майката да извика децата си и като чула виковете й, Димитринка пристигнала. Близначето Ценка през този ден било болно на легло с висока температура. Когато идват да приберат семейството, сестричката й Цветанка пък била за вода. Войниците били склонни да нарушат заповедта и да оставят децата, като подберат със себе си само възрастните, но майка им Марийка отказва да тръгне без тях. 18-те били разстреляни към 1 часа по обед. Най-напред ги повеждат уж към Поляне (днес Антоново), после им заповядат да свърнат към поляна в гората. На самата екзекуция подпоручик Йорданов не присъства, командвал я по негова заповед фелдфебел школникът Никола Маринов, който бил редовен войник. Подпоручик Йорданов идва след това и доубива все още живите. Уверява ястребинци на площада, че арестуваните хукнали да бягат и войниците му стреляли заради това.Разказват, че малко след разстрела в Ястребино идва офицер на мотор с кош, който носи заповед, че екзекуцията се отменя.Сред убитите има всякакви по убеждения хора - от заклетия комунист Рангел Дончев, който се запалва по комунистическите идеи, докато е на гурбет в Америка, до кроткия Димитър Богословов, който бил далеч от нелегалните работи. Той предупреждава дъщерите си Катя (партизанка) и Марийка (политзатворничка), че се набъркват в сериозно и опасно дело и се чуди какво ще стане с тях. Става това - той и съпругата му Станка са разстреляни, Катя загива като партизанка, Марийка попада в затвора.След Девети успях да вляза в килията на вече арестувания подпоручик Йорданов. Той знаеше чия дъщеря съм. Плачеше: бил учител, това било негов дълг, бил заблуден, разказваше през 1986 г. Марийка Богословова, по мъж Вълчева, която живееше в Шумен.Разстреляната Надежда била саката с дясната ръка.През 1943 г. Веска Стоичкова, по мъж Моллова, била на 16 години. Било й съдено да се спаси, но да чуе изстрелите, които погубили майка й, баща й и сестра й Димитринка.Тя разказваше:Предния ден би барабанът, че ще има блокада и никой да не излиза от къщи. Аз не бях толкова страхлива, вдигнах котлите и отидох за вода. Като се върнах, сестричките ми Митка - така наричахме Димитринка, и Станка ги нямаше у дома.До съседите отишли, а аз пак се канех да ида до кладенеца. Като погледнах към портата - полицаи и войници. През това време майка ми готвеше боб, шеташе нещо. Викам:Мамо, погледни. А тя: Леле, Весе, бягай!Тъй ми рече мама и аз от стая в стая (селските къщи имат вътрешни врати), през нивата, та чак в чичови - чичо Илия е брат на татко. Скрих се в обора при кравата ни жива, ни умряла.През това време полицаите казали на родителите ми да побързат, че началникът ги вика в общината. Тръгнали, стигнали до портата и тогава някой се сетил да погледне списъка: Тук има и деца, къде са ви децата?Майка ми рекла, че не знае къде са. Накарали я да ни вика. Часът бил девет и нещо преди обяд. Димитринка, като чула гласа на мама, хукнала да си ходи. Съседите не я пускали, пък тя:Щом ме вика мама, ще си вървя.Станка, тя беше на 8 години, била в чичови, вкъщи. Тръгнала и тя, но щом видяла въоръжените мъже, се уплашила, снишила се край плета и се мушнала в кошарата на Стамен Василев. Не я дочакали.Избиха ги насред пладне. Аз все в обора стоях, не са се връщали да ме търсят. Чух, като стрелят - голям гърмеж ми се стори и си помислих, че войниците си правят учение, друго не допусках.По-късно със Станка се върнахме вкъщи и решихме да запалим печката, че беше загаснала, и да доварим боба. Излизам аз на балкончето, там държахме дървата, и гледам полицаи пак в двора - те се върнали да палят къщата. Замръзнах.Излезе и Станка, а те малко се стъписаха: нали всички трябвало да избият, каква е тази работа... Но се намери човек сред тях, прошушна:Оставете децата, все едно не сте видели нищо. Те склониха, но къщата ще палят.Аз занареждах:Защо ще ни палите, нали отдавна свърши турското робство, нали сме все българи, аз знам, че тогава са палили...Никой не ме слуша, ами ме накараха да пусна добитъка от обора и докато се върна - къщата гори.Сено имаше складирано под една черница - и то гори, и хамбарът гори. Огън до небето.Заповядаха на хората никой да не ни прибира, защото ще го арестуват. Мръкна се, къщата изгоря, стените се срутиха.Най-сетне се ситихме къде да отидем - в плевнята. Тя не беше запалена, защото бе близо до тази на съседа Стамен и той протестирал, че и неговата ще изгори. Там се мушнахме със Станка да спим, помня, че на другата сутрин вече беше паднал сняг. Чичо Илия дойде рано-рано при нас, никой да не го види. Кри ни у тях до март, докато мине блокадата...

 

Васил и Сава Кокарешков – Братовчедите

 Васил и Сава Кокарешковиот с. Белица (сега град), Благоевградско. По-големият – Васил е роден на 9 януари 1928 г. Сава – на 30 август същата година. Под влияние на по-големият си брат и сестра си, които са ятаци, Сава започва да помага на нелегалните. Увлича и братовчед си Васил. И двамата са пастири – пасат овцете из планината. Там често се срещат с партизаните от отряд “Никола Парапунов”, на които предават храна, дрехи, цигари. На 16 юни 1944 г. по време на поредната им среща с партизаните са предадени. Полиция обгражда местността. След кратък бой партизаните се изтеглят. Сава и Васил са арестувани, отведени са в Разлог, където ги подлагат на жестока инквизиция.

 

Децата се държат твърдо, не отронват нито дума. На 7 юли са заклани от жандармеристит. За да заличат следите на престъплението, жандармеристите нахранват кучетата с телата им.

Един от убийците им – кап. Николчев прави следните признания пред Народния съд:  „Двамата братовчеди Сава и Васил Кокарешкови побързахме да ликвидираме. Един от жандармеристите се вмъкна в стаята, където момчетата бяха задържани, и ги закла. Страхувахме се да не се открият телата им, защото бяха малолетни и ги унищожихме без съд. Затова дадох нареждане да не се оставят следи от убийството. По-късно ми докладваха, че с телата на момчетата жандармеристите са хранили цяла седмица кучетата. Така от ятаците не остана нито следа.”…………

 

А ето и останалите загинали деца:

Не по-малко злощастна е съдбата на Николчо Здравков Чампоев от Русе, който няма още две годинки, когато палачите „по погрешка” отнемат живота му. Историята на семейство Чампоеви е и доказателство за наличието на антифашистка съпротива преди 1944 г. у нас, както и за безпощадността, с която тя е била наказвана от властта.

На 22 февруари 1944 година Николчо Здравков Чампоев е на година и седем месеца, когато е разстрелян с особена жестокост – 12 куршума са открити в телцето му, видно от протокола от аутопсията му, пазен в русенските архиви. Баща му Здравко е нелегален партиен функционер, който се самоубива на 5 октомври 1942 г., за да не попадне в ръцете на обградилите го полицаи. Бащата намира смъртта си в името на своята кауза, без да е виждал сина си, роден на 26 юли 1942 година. След смъртта на Здравко Чампоев съпругата му Цветанка освен, че сама отглежда невръстното сираче и стария й баща, тя продължава мисията на съпруга си, като всеотдайно помага на нелегалните, които се борят срещу профашистката власт. На 22 февруари 1944 г. предател донася в полицията, че в дома на Чампоеви се укрива известната и търсена младежка деятелка, член на ОК на РМС, Ана Вентура. Полицията не закъснява. Въоръжена до зъби, обстрелва малката стаичка. Изтрещява автомат. Стъклата на прозореца се пръсват. Ана пада покосена на пода. Цветана се спуска върху рожбата си, но е простреляна. Полицейската шайка нахлува в стаята. Разстрелва седемдесетгодишния старец. Зловещ откос от шмайзер поразява и треперещото детско телце. Безумната вяра на родителите му, че животът трябва да се промени, води и до неговата гибел. На 07.06.1944 край с. Мало Чочовен, Сливенско след изтезания е разстрелян заедно с майка си, баба си и дядо си Гинчо Славов Гинчев – 16-годишен.  Те дори  не са били партизани, а са арестувани по домовете им, защото са имали „неподходящи“ според тогавашната власт роднини. След залавянето им, родният им дом е изгорен.

Гинчо е имал още трима братя – партизани – Иван Гинчев (Йонко), създател на партизански отряд „Хаджи Димитър”; Къньо Гинчев (Агата), зам.командир на отряда и най-малкия Койчо Гинчев. След 9 септември 1944 г. Иван Гинчев е репресиран извънсъдебно във връзка с процеса срещу Трайчо Костов и заговора на Иван Тодоров-Горуня. Реабилитиран е посмъртно през 1990 година, чрез обнародване в Държавен вестник. Автор е на мемоарните книги „Партизани“ и „Моето малко братче Гинчо”. Умира при автомобилна катастрофа, която се смята, че е умишлено предизвикана от Държавна сигурност, през 1973 г.

 

От побоища и изтезания в полицията се поболява и умира в началото на 1945 година „Детето-герой” Андон Черковски. Наричано ятачето на Раднево, той си отива  невръстен от този свят в страшни мъки вследствие жестоките полицейски инквизиции.Същата съдба спохожда и 13 годишния Никола Георгиев Накев от Перущица. Той е разстрелян в средата на август 1944 г., защото е бил заподозрян, че е ятак на местния партизански отряд.

 

Завинаги девойки и юноши ненавлезли в своята зрялост ще останат:

 

Иван Атанасов Бандаков – Кочо на 16 години, най-малкият партизанин чепинец, загинал в сражение броени дни преди 9 септември 1944 г. Пак дни преди същата дата след сражение намира смъртта си Костадин Иванов Запрянов – Горчо, 16 годишен младеж от от с. Бодрово, Хасковоско. Същата година в сражение загиват и връстниците им Марин Трифонов Попов от с. Правище, Пловдивскои Иван Стефанов Василев – Огнянот търговищкото село Присойна – партизанин от Тузлушката чета на Омуртагския отряд.

 

Детелина Мирчева Минчева-Саняот пазарджишкото с. Черногорово, остава завинаги 15 годишна. Тя е била партизанка от чета „Кочо Честименски“ на отряд „Ангел Кънчев“ и остава в партизанския летопис като „Момичето с отрязаните плитки”.

 

На 19 май 1944 г. заловена, ранена и убита е 16 годишната Цветана Живкова Велева – Лиляна от Перник.На 20 май 1944 г. без съд и присъда е разстрелян 17 годишния ятак от Сливен Стефко Иванов Крайчев.  Разстрелян без съд и присъда през 1944г. е и 16 годишния младеж от Копривщица Иван Динчов Кривиралчев.

На 27 ноември 1943 г. заловена и убита заедно с баща си Тодор е 14 годишната партизанка  Иванка Тодорова Пашкулова – Роза от с. Старо Железаре, Пловдивско. От същото село без съд и присъда са разстреляни и 17 годишните Никола Делчев Делевски и Стоян Николов Мусенов. Подобна е съдбата и на Мехмед Юсеинов Юсменов от с. Горско Сливово, Ловешко. Убит е на 17 г. заедно с баща си Юсеин и брат си  Ибрахим.

 

На 7 март 1944 г. заловен в сражение и разстрелян е 17 годишния батачански партизанин  Любен Петров Ганчев – Райчо.

 

На 6 юли 1944 г. убита на сватбата си е Тодорка Истратиевана 16 години от с. Расник Брезнишко. Била е  булка на партизански брат.

 

На 8 август 1944 г. е убит с щикове 17 годишния ятак от Разлог Иван Николов Рачев.

На 3 май 1944 г. заловен в сражение и обезглавен е 17 годишния Ангел Спасов Недков от с. Подгумер, Софийско. В сражение загиват и връстниците му Трайко Тодоров Траевот бургаското село Каблешково, Боян Станков Христов от с. Лешниковци, Трънско, Васил Тодоров Христов – Чапаев от с. Падала, Давид Арон Давидов  Трън от Пловдив, Костадин Георгиев Лазаров  Васко от с. Бараково, Кюстендилско,Максим Петров Мишев – Манчо от Пещера,Спас Христосков Стоичков от софийското с. Костенец, Тинка Христова Ковачева – Маяот Пловдив, Иван Димитров Глушков и Кирил Димитров Тананеев – Дечко и двамата от с. Самоводене, Великотърновско.

 

На 2 юли 1944 г. заловен и разстрелян без съд е 17 годишния партизанин от Карнобат Димчо Георгиев Караминдов. Същата е съдбата и на връстниците му Иван Нанев Атанасов – Цветан от с. Върбен, Пловдивско, Цветко Александров Караджов – М.Чавдар от с. Мирково, Софийско  и Костадин Такев Тодоров от софийското село Войнеговци.

 

 

На 3 март 1944 г. в сражение загива 15 годишния партизанин Иван Атанасов Филев – Спартак от пловдивското село Ситово и две години по-голямата от него пловдивска партизанка Мария Георгиева Бакалова – Бойка. На 30 май същата година е заловен и разстрелян горнобанския партизанин Кръстан Стоилов Кръстев – Кънчо, на 16 г., подобна е и съдбата на връстницата му Мария Петкова Ненчева – Соня от с. Пъдарско, Пловдивско.  На 8 август  пък е заловен и изгорен жив партизанина Кунчо Цоков Фитлеков – Волов (17 г.) от пловдивското с. Красново.

 

На 12 март 1944 г. е разстрелян 17 годишния габровски ремсов деец Петър Станчев Божинов. Това се случва и с набора му ятак Стефан Цвятков Станев от с. Крушево, Севлиевско. На 6 юни 1944 г е убит 17 годишния Тодор Петров Велчев- ятак, секретар на РМС в Перущица. 17 годишен в затвора умира и ремсовия активист Димитър Янков Василев-Кръстев от софийското село Кривина.

 

На 5 ноември 1943 г. от вражески куршум пада убит 15 годишния ятак Стоян Рачев Раев от с. Черешово, а на 6 юни 1944 г. 17 годишната  Тодорка Йорданова Моралийска – Горданаот пернишкото село Долна Диканя е заловена и разстреляна с двама от братята си – Димитър и Иван.

 

Не успяха да изживеят младостта си и да навлязат в своята зрялост Стефан Иванов Хаджийски, Георги Георгиев Тодоров, Деньо Митов Начков, Найден Велков Шертев……..

 

За съжаление след 1989г. всички тези жертви бяха изхвърлени на бунището и заместени от поклона към техните палачи... Днешните деца дори не са чували за тях , историята просто ги изхвърли, така , както е правила с много други. Не знам дали те са знаели за какво умират, но това не променя фактът , че са деца-жертви.

Комунистите може да са всякакви, но НИКОГА КОМУНИСТИ НЕ СА ИЗБИВАЛИ ДЕЦА И НЕ СА РЯЗАЛИ ГЛАВИ, НАБУЧВАЙКИ ГИ НА КОЛОВЕ! ПОМНЕТЕ ИСТОРИЯТА СИ, ТАКА ЩЕ ОЦЕЛЕЕМ!




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: psybg
Категория: Политика
Прочетен: 37682
Постинги: 9
Коментари: 35
Гласове: 4
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031