Постинг
26.01.2016 21:12 -
Значение на името "българи"
Автор: andorey
Категория: История
Прочетен: 4799 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 23.02.2020 10:13
Прочетен: 4799 Коментари: 6 Гласове:
6
Последна промяна: 23.02.2020 10:13
Какво означава името „българи”? Този въпрос винаги е предизвиквал интерес, а и ще продължава да предизвиква...
Като оставим настрана всички „белки”, „Волги”, „буламачи” и т.н., предлагам да поразсъждаваме върху по стойностни факти.
Покойният вече Рашо Рашев, намира като обединителен център на всички обяснения на името „българин” коренът bul (bol, bal, byl), който изхожда от праформата *bal, със значение мъж (човек). Това сближава името с аналогични ранни самоназвания на етноси – например немското deutsch – народ, готското thiuda – хора, народ, келтското tuatha – народ, както и общославянското „люди” и т.н. Всъщност тука Рашев приема и цитира мнението на В. Стоянов, от една негова статия на немски език от 80-те години.
В този смисъл интересно е да отбележим, че названието „българи” срещаме първо в латинските текстове. Там названието е предадено като vulgares. Думата е твърде близка до латинското прилагателно vulgaris /vulgare/ със значение „общонароден, всеобщ, обикновен, ежедневен, простонароден”. С подобно значение са и думите vulgator vulgatus, глагола vulgo и т.н. През 4 век широко разпространение получава и едни препис на Библията известен като Вулгата. Това е един по опростен превод на светото писание, достъпен за широките народни маси или иначе казано простолюдието.
В началото на новото хилядолетие, след раждането на Христа, Римската империя достига зенита на своята мощ и разпростира властта си над десетки племена и народи. Същевременно римското гражданство и правото да се наречеш „римлянин” остава привилегия на малцина. Едва през 212 император Каракала обнародва акт, с който се обявяват за римски граждани всички свободни поданици на империята. Така или иначе, през целия римски период и по-късно в средновековна Византия, понятието „ромей”, т.е. римлянин е означавало принадлежност към една по-висока прослойка на гражданството, висшата класа и аристокрацията. Като цяло противостоящо на понятието „ромей” е названието „вулгар” – народен, простонароден, неградски (селски).
Сега преминаваме чак към 19 век и цитираме думите на Йордан Хаджиконстантинов (Джинот). Забележете какво казва той: „Ако ме попита някой школски човек ли съм или болгарин, аз ще отговоря – Болгарин съм, че не е честно на моето славяно-болгарство да творя зло и да лукавствувам! Прави болгарин не лажи, не завидуе, не денгубие, не лицемерствуе, не блудуе, за печена кокошка вярата си не разменуе.”
Петър Добрев обичаше да цитира тези думи, но само последното изречение... Нас обаче тук ни интересува първото изречение, където Йордан Хаджиконстантинов противопоставя „болгарин” на „школски човек”, т.е. учен, образован човек, гражданини и не на последно място... ромей!
В същият смисъл е и казаното от Цани Гинчев, че по-интелигентните сред траките, във вековете след новата ера, са се зовели ромей (римляни)...
Имаме и още подобни наблюдения от нашите възрожденци, като тук ще цитираме и Найден Геров, който казва: "... по пловдивски "грък" означава жител на града, а "българин" на селата. Но говоейки гръцки, тези "гърци" наричат себе си "ромеи", от което е ясно, че това наименование, което някога се е употребявало за отличаване на привилигированата класа в Източната римска империя, живееща в градовете, е останало да се употребява, без да е белег за народност."
Така виждаме че през 19 век има ясно съзнание какво точно означава болгарин, и къде се крие коренът на тази дума... Тя се крие в латинската дума вулгар - народен, простонароден, селски и е противопоставена на другата латинска дума ромей - аристократичен, градски.
За сметка на това Йордан Хаджиконстантинов изрежда няколко основни добродетели на българина, който въпреки че не е „школски човек”, е много по морален от учените хора, гражданите... от елините и ромеите!
И така мисля че вече става ясно кога и къде трябва да търсим началото на името „българи”.
Като оставим настрана всички „белки”, „Волги”, „буламачи” и т.н., предлагам да поразсъждаваме върху по стойностни факти.
Покойният вече Рашо Рашев, намира като обединителен център на всички обяснения на името „българин” коренът bul (bol, bal, byl), който изхожда от праформата *bal, със значение мъж (човек). Това сближава името с аналогични ранни самоназвания на етноси – например немското deutsch – народ, готското thiuda – хора, народ, келтското tuatha – народ, както и общославянското „люди” и т.н. Всъщност тука Рашев приема и цитира мнението на В. Стоянов, от една негова статия на немски език от 80-те години.
В този смисъл интересно е да отбележим, че названието „българи” срещаме първо в латинските текстове. Там названието е предадено като vulgares. Думата е твърде близка до латинското прилагателно vulgaris /vulgare/ със значение „общонароден, всеобщ, обикновен, ежедневен, простонароден”. С подобно значение са и думите vulgator vulgatus, глагола vulgo и т.н. През 4 век широко разпространение получава и едни препис на Библията известен като Вулгата. Това е един по опростен превод на светото писание, достъпен за широките народни маси или иначе казано простолюдието.
В началото на новото хилядолетие, след раждането на Христа, Римската империя достига зенита на своята мощ и разпростира властта си над десетки племена и народи. Същевременно римското гражданство и правото да се наречеш „римлянин” остава привилегия на малцина. Едва през 212 император Каракала обнародва акт, с който се обявяват за римски граждани всички свободни поданици на империята. Така или иначе, през целия римски период и по-късно в средновековна Византия, понятието „ромей”, т.е. римлянин е означавало принадлежност към една по-висока прослойка на гражданството, висшата класа и аристокрацията. Като цяло противостоящо на понятието „ромей” е названието „вулгар” – народен, простонароден, неградски (селски).
Сега преминаваме чак към 19 век и цитираме думите на Йордан Хаджиконстантинов (Джинот). Забележете какво казва той: „Ако ме попита някой школски човек ли съм или болгарин, аз ще отговоря – Болгарин съм, че не е честно на моето славяно-болгарство да творя зло и да лукавствувам! Прави болгарин не лажи, не завидуе, не денгубие, не лицемерствуе, не блудуе, за печена кокошка вярата си не разменуе.”
Петър Добрев обичаше да цитира тези думи, но само последното изречение... Нас обаче тук ни интересува първото изречение, където Йордан Хаджиконстантинов противопоставя „болгарин” на „школски човек”, т.е. учен, образован човек, гражданини и не на последно място... ромей!
В същият смисъл е и казаното от Цани Гинчев, че по-интелигентните сред траките, във вековете след новата ера, са се зовели ромей (римляни)...
Имаме и още подобни наблюдения от нашите възрожденци, като тук ще цитираме и Найден Геров, който казва: "... по пловдивски "грък" означава жител на града, а "българин" на селата. Но говоейки гръцки, тези "гърци" наричат себе си "ромеи", от което е ясно, че това наименование, което някога се е употребявало за отличаване на привилигированата класа в Източната римска империя, живееща в градовете, е останало да се употребява, без да е белег за народност."
Така виждаме че през 19 век има ясно съзнание какво точно означава болгарин, и къде се крие коренът на тази дума... Тя се крие в латинската дума вулгар - народен, простонароден, селски и е противопоставена на другата латинска дума ромей - аристократичен, градски.
За сметка на това Йордан Хаджиконстантинов изрежда няколко основни добродетели на българина, който въпреки че не е „школски човек”, е много по морален от учените хора, гражданите... от елините и ромеите!
И така мисля че вече става ясно кога и къде трябва да търсим началото на името „българи”.
12.04.1961 г.,КОСМИЧЕСКИ ДЕН НА ЧОВЕЧЕСТ...
Бабинден и трако-българския слънчев цикъ...
Владимир Димитров - Майстора , памет за ...
Бабинден и трако-българския слънчев цикъ...
Владимир Димитров - Майстора , памет за ...
Защо Аспарух създаде България тук, а не ...
Карл Маркс, Фридрих Енгелс и сексът межд...
ЗРК Патриот срещу С 400
Карл Маркс, Фридрих Енгелс и сексът межд...
ЗРК Патриот срещу С 400
Следващ постинг
Предишен постинг
Да, мога да подкрепя тезата на Андрей Иванов: „Римлянин е означавало принадлежност към една по-висока прослойка на гражданството, висшата класа и аристокрацията. Като цяло противостоящо на понятието „ромей” е названието „вулгар” – народен, простонароден, неградски (селски).”
Не зная колко е прецизно първото твърдение, но с второто съм съгласен, дори бих обърнал внимание на поставеното в скоби „селски”. По тоя повод си спомням за статуята на Хлебни пазар в Константинопол: "Но там имало и "българин", който оре с вол ,като че е готов да прокара бразда по земята. Каква чудна гледка за зрителите! ИБИД XIX--- XX(1944) стр. 55-57. Не случайно статуята е поставена на Хлебни пазар, тя демонстрира не друго, а селянин който оре.
Твърди се, че статуя е била там в края на пети век. Да обърнем внимание на факта, че при гърците гети и даки е било синоним на роби, склави, защо да не сме и селяни.
цитирайНе зная колко е прецизно първото твърдение, но с второто съм съгласен, дори бих обърнал внимание на поставеното в скоби „селски”. По тоя повод си спомням за статуята на Хлебни пазар в Константинопол: "Но там имало и "българин", който оре с вол ,като че е готов да прокара бразда по земята. Каква чудна гледка за зрителите! ИБИД XIX--- XX(1944) стр. 55-57. Не случайно статуята е поставена на Хлебни пазар, тя демонстрира не друго, а селянин който оре.
Твърди се, че статуя е била там в края на пети век. Да обърнем внимание на факта, че при гърците гети и даки е било синоним на роби, склави, защо да не сме и селяни.
Българския етноним има пряка връзка с боговете,езическите разбира се. Дедите ни били съвсем наясно с това,което станало причина арабски и волжко-Български летописци да пишат:
"Българин значи учен,мъдър човек"
Това не е в силен унисон с твоето заключение,а в термина "Вулгарен" се съдържа както корена Вулг (Булг),така и индоевропейската дума Фолк (Народ). Всъщност е обратното на онова,което мислят всички- терминът "Вулгарен" означава "Фолк-арин" (Народ-човек т.е. Общонароден,Простонароден),
а думата Фолк (оттам- Фолклор,Фолксваген и пр.) произлиза от Българския етноним заради изключителната многобройност на Българите в древността.
цитирай"Българин значи учен,мъдър човек"
Това не е в силен унисон с твоето заключение,а в термина "Вулгарен" се съдържа както корена Вулг (Булг),така и индоевропейската дума Фолк (Народ). Всъщност е обратното на онова,което мислят всички- терминът "Вулгарен" означава "Фолк-арин" (Народ-човек т.е. Общонароден,Простонароден),
а думата Фолк (оттам- Фолклор,Фолксваген и пр.) произлиза от Българския етноним заради изключителната многобройност на Българите в древността.
Този пък си прав, Щатапаров...!
цитирай " Балкхи , Булгхи и т.нт." сме били известни с мъдрост знания и лечителски способности ! Става въпрос за периода около новата Ера.
А това за Фоксваген ми хареса ! И ако някой Германец се разрови за Бавария , сигурно ще изпадне в ШОК !!!
Браво за постинга ! Хареса ми !
цитирайА това за Фоксваген ми хареса ! И ако някой Германец се разрови за Бавария , сигурно ще изпадне в ШОК !!!
Браво за постинга ! Хареса ми !
Ами благодаря... Иранците са само част от голямата индоевропейска общност и затова имаме някой общи думи и обичаи с тях... Тук от Балканите преди хиляди години са тръгнали т.нар. (индо)европейци, тук живеят и до днес техните най-преки потомци...
цитирайПреди време в ирландски гаелски е имало дума bholg-мъдър. След 18 век някой заличава тази дума от речниците...
цитирайТърсене
