Постинг
15.08.2015 22:22 -
Румъния - на гости при даките
Автор: andorey
Категория: История
Прочетен: 4075 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 15.08.2015 23:47
Прочетен: 4075 Коментари: 2 Гласове:
9
Последна промяна: 15.08.2015 23:47
На този ден, на този голям празник, преди 3 години, тръгнахме с Мартин Константинов (Прародината) към Румъния, за да посетим Сармизагетуза, столицата на даките.
От години имах желание да видя този интересен древен град и да науча повече за историята на даките. Мартин имаше същото желание, а и беше подготвил един по-дълъг списък с крепости, останали от това време и най-вече от периода края на 1 - нач. на 2 век. Период свързан със съпротивата на даките срещу настъплението на Римската империя.
И така, на 15 август потеглихме от град Пловдив, прекосихме Стара планина при Беклемето и се спуснахме към Дунава. Както е известно северния бряг на Дунав е по нисък и по блатист, а от българска страна е по издигнат.
С ферибот при Оряхово прекосихме реката и се отправихме към първата си цел. Покрай град Крайова продължихме към Карпатите. Проходът, през който навлезахме в планината се оказа сравнително лек. Стигнахме близо до град Петрушани, където и нощувахме. Оказа се, че в Румъния има доста крайпътни хотелчета и мотели. Вътрешният туризъм изглежда беше развит, румънците пътуваха и обикаляха из собствената си страна, а цените за нощувка не бяха високи.
На следващия ден продължихме нататък, а първият интересен обект се намираше по пътя. Това беше дакийска крепост наречена Беница или Баница, която очевидно е охранявала подстъпа към вътрешнокарпатската област или най-общо казано към Трансилвания. Името на крепоста и на местността най-вероятно е свързано с думата "баня" (а не с "баница") - в подножието на хълма минава планинска река. Тук се намира и интересна пещера, отворена за посещения.
Крепостта се оказа действително непристъпна. Въпреки че самият хълм, както го определих аз, беше с големината на Джендем тепе в Пловдив, трудно стигнахме до върха. А се наложи да минем и през един малък, но изключително живописен каньон, в подножието...
На върха на хълма заварихме остатъци от крепостна стена от големи дялани камъни, с каквито бяха изградени и останалите дакийски крепости. Но на спецификата на тези крепости ще се спрем по нататък. На слизане намерихме една стръмна пътека, използвана от древни времена, която беше очевидно единствения подстъп към крепостта.
Стигнахме до колата, поздравихме се и продължихме нататък. А това е гледка от върха на крепостта на северозапад, към следващите ни цели...
От години имах желание да видя този интересен древен град и да науча повече за историята на даките. Мартин имаше същото желание, а и беше подготвил един по-дълъг списък с крепости, останали от това време и най-вече от периода края на 1 - нач. на 2 век. Период свързан със съпротивата на даките срещу настъплението на Римската империя.
И така, на 15 август потеглихме от град Пловдив, прекосихме Стара планина при Беклемето и се спуснахме към Дунава. Както е известно северния бряг на Дунав е по нисък и по блатист, а от българска страна е по издигнат.
С ферибот при Оряхово прекосихме реката и се отправихме към първата си цел. Покрай град Крайова продължихме към Карпатите. Проходът, през който навлезахме в планината се оказа сравнително лек. Стигнахме близо до град Петрушани, където и нощувахме. Оказа се, че в Румъния има доста крайпътни хотелчета и мотели. Вътрешният туризъм изглежда беше развит, румънците пътуваха и обикаляха из собствената си страна, а цените за нощувка не бяха високи.
На следващия ден продължихме нататък, а първият интересен обект се намираше по пътя. Това беше дакийска крепост наречена Беница или Баница, която очевидно е охранявала подстъпа към вътрешнокарпатската област или най-общо казано към Трансилвания. Името на крепоста и на местността най-вероятно е свързано с думата "баня" (а не с "баница") - в подножието на хълма минава планинска река. Тук се намира и интересна пещера, отворена за посещения.
Крепостта се оказа действително непристъпна. Въпреки че самият хълм, както го определих аз, беше с големината на Джендем тепе в Пловдив, трудно стигнахме до върха. А се наложи да минем и през един малък, но изключително живописен каньон, в подножието...
На върха на хълма заварихме остатъци от крепостна стена от големи дялани камъни, с каквито бяха изградени и останалите дакийски крепости. Но на спецификата на тези крепости ще се спрем по нататък. На слизане намерихме една стръмна пътека, използвана от древни времена, която беше очевидно единствения подстъп към крепостта.
Стигнахме до колата, поздравихме се и продължихме нататък. А това е гледка от върха на крепостта на северозапад, към следващите ни цели...
Няма нищо гнило в ... Дания
Свръхсекретната връзка между Бащата на к...
Корнелия Нинова:Продължаваме да вадим на...
Свръхсекретната връзка между Бащата на к...
Корнелия Нинова:Продължаваме да вадим на...
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене