"Тази книга, за която днес – 5 юни 1986 г. – получих от издателството на БАН хонорар 1008 лв., без в нея никъде да е споменато моето име, излезе единствено въз основа на моя изтощителен двегодишен литературно-обработвачески труд. Тя е излязла от печат близо преди година, а за първи път я видях едва днес – доскоро нищо не знаех.

Блъскам се между разни догадки. Петер Юхас наверно не е пожелал да се появи в нея тъкмо моето име. Защо?... Защото щеше да падне сянка върху неговия труд. Той и без мен имаше големи качества, но моята намеса го очисти от уморителните преповторения на веднъж казани неща, извърших много тежка литературно обработваческа работа и накрая книгата стана това, което е сега. Добре, че пазя купищата ръкописи, по които е минала моята писалка, та един ден да се види всичко!

Сега пред мен остана само тъжният спомен от дългогодишните ухажвания на Петър Юхас, докато се печеше питата. Питата вече е готова, а от него ни кост, ни вест! Само това стига, за да се види колко наистина сме две клонки от един корен... То бяха подаръци, изтощителни разговори, в които все ми заявяваше: „Като чета твоят окончателен текст, непрекъснато си мисля, че е казано точно по начина, който е бил в моето въображение...”

Пиша тази бележка на презакъсняло очистване от моите обработвачески илюзии; а и да се знае до къде стигна нашата деградация...

Книгата е подписана за печат на 24 юни ‘85, а месец-два подир това е видяла бял свят. Аз научих за нея съвсем случайно, при празнуване 30-годишнината на сп. Родопи – 8 април ‘86. Бях смаян и наверно съм изглеждал като глупак!

После заминах на лечение във ФРГ, после в Гърция, от където се върнах в петък 29 май ’86.

Хубаво, че от издателството във вторник ми позвъниха поне за хонорара. Накрая, след толкова угорчения, и на това съм благодарен. Какво друго да направя при този открит сблъсък с безчестието?"

05.06. 86                                Станислав Сивриев