Преди доста време бях прочел някъде една стара македонска приказка, за която се сетих напоследък. Мислех си че съм я прочел в книгата на Густав Вайганд от 1924 г. "Етнография на Македония", но се оказа че не е там. Дълго тъсих из книгите тази в която бях прочел приказката, и накрая я намерих, но в малко по различен вариант, отпечатана в списание Мисъл, от 1904 г.
Когато преди време прочетох тази кратка приказка, тя предизвика у мен само усмивка, но сега вече виждам нейната голяма дълбочина и прозрение.
Приказката накратко е следната, преразказана на новобългарски.
Обявил Господ на народите, че ще им раздава късмети. Явили се народите пред Бога един подир друг и започнали да питат. Първи се явили турците и попитали:
- Какъв е този агалък, Господи, агалък?
Усмихнал се Господ и казал:
- За вас турци давам агалъка (пашалъка).
Явили се след това българите пред Господа и попитали:
- Каква е тази работа, Господи, работа?
Усмихнал се Господ и рекъл:
- На вас българи давам работата.
Явили се след това и евреите и попитали:
- Какъв е този хесап, Господи, хесап?
Отново се усмихнал Господ и казал:
- На вас евреи хесапа (сметките).
Явили се накрая и гърците и попитали:
- Какъв е този мюзевирлък, Господи, мюзевирлък?
И пак се усмихнал Господ и рекъл:
- На вас гърци мюзевирлъка (клюкарството, интригантсвото)...
По този начин Господ раздал късмети и на другите народи, на французите мурафета, на египтяните сиромашията и т.н.
Както виждаме тази приказка е разказана с известна доза ирония, включително и самоирония, но и с едно дълбоко прозрение. Прозрение за това, какво представлява националния характер на народите, и то описан само в една дума.
И без да се спираме подробно на онова, което е определил българина на останалите народи, да погледнем това, което е отредил на себе си. И това е работата!
По тази тема може да разсъждаваме доста по надълго, което смятам да направя със следващия постинг. Защото е важен отговорът на въпроса какво представлява българският национален характер, какво сме забравили днес и какво си спомняме за него...
Тагове:
Късметът ти днес (13. 09`2 011)
Късметът ти днес (19. 09`2 011)
http://portal-bg1.ning.com/page/4155162:Page:181980
Нека да е така, честния човек изкарва парите си труд. Само мошениците и паразитите живят на гърба на другите.
Когато човек е научен на труд, той може да се справи с всяка ситуация. Паразитът не може да живее без приемник, от когото да смуче... Нашата беда е, че доста паразити са се прилепили към тялото на народа ни.
Мисля да напиша още една по-подробна статия по въпроса. Поздрави!
Да, в миналото са ги наричали изедници, чорбаджии, но което си е истина имало е и процент труд.
Не са били тогавашните богаташи такива готованковци и пиявици като сегашните
Например, синът на един фабрикант е минавал обучение и стаж през всички работни места, за да може да ги управлява, когато дойде този момент
Иначе си има стара приказка- От работа не се става богат, само гърбат!
А сегашното е извън допустимото нормално- работещите само увеличават капитала на лентяите богаташи-назначени капиталисти, приватизирали , така наречената общонародна собственост
Мисля да напиша още една по-подробна статия по въпроса. Поздрави!
Ще чакам новата ти статия!
Да, в миналото са ги наричали изедници, чорбаджии, но което си е истина имало е и процент труд.
Не са били тогавашните богаташи такива готованковци и пиявици като сегашните
Например, синът на един фабрикант е минавал обучение и стаж през всички работни места, за да може да ги управлява, когато дойде този момент
Иначе си има стара приказка- От работа не се става богат, само гърбат!
А сегашното е извън допустимото нормално- работещите само увеличават капитала на лентяите богаташи-назначени капиталисти, приватизирали , така наречената общонародна собственост
Г-н Симеонов, ще познаем, че е дошло правителство от родолюбци по следния признак - когато бъдат създадени условия човек да си изкарва хляба по достоен начин, когато бъде освободен от оковите малкия и среден търговец.
Българите все още са едни от най-работливите хора! Познавам хора от 18 националности и имам база за сравнение.