Вече точно 150 години българската и чуждата историческа наука, търсят отговор на един твърде важен за нашата история въпрос. Този въпрос е кой е владетелят Авитохол, с който започва т.нар. Именник на българските князе (ханове) ?

     По различни въпроси свързани с Именника са писали и изказвали мнение над 50 наши и чужди световнопризнати историци, филолози, археолози и т.н. и въпреки това окончателен отговор на множеството въпроси, които повдига Именника все още няма.

     В предишния постинг изказах тезата, че името Авитохол предава най-разпространеното владетелско име в династията на Селевкидите - Антиох. Известни са тринадесет владетеля с името Антиох сред представителите на тази династия, основател на която е Селевкт І Никатор (305-281 г.пр.н.е.)

     Тази теза, колкото и изненадваща за мнозина, всъщност придобива неочаквана тежест във връзка с множество съпътващи доказателства от ранната българската история. Тях откриваме сред малкото, и за това още по-ценни, старобългарски исторически документи, а и във вътрешни елементи от самия Именник.  

     Един от тези собствено старобългарски документи е „Български апокрифен летопис” от ХІ век известен още като „Сказание на пророк Исай”. Този Апокрифен летопис често е цитиран от историците, като акцентът се поставя обикновено върху първите двама владетели споменати в него. Първият владетел Слав е поставен от пророк Исай да царува над българската земя. Слав е обявен за градостроител и създател на могили, поради което е наречен „стомогилен цар”. Слав царувал 119 години. Испор е следващият владетел, който наследява цар Слав. Почти без съмнение това име се свързва с името на първия български владетел на юг от Дунав – Аспарух или Есперих от Именника на българските князе (ханове). Испор бил носен в кошница 3 години – библейски мотив. Той царувал в продължение на 172 години. Построил градовете Дръстър (Силистра) и Плюска (Плиска). Цар Изот наследява Испор и царува 100 години и 3 месеца, като също строи градове. Следват царете Борис, Симеон, Петър, след което следва цар Селевкий Симеклит.  

     Тук срещаме една от най-интересните податки в Апокрифния летопис от ХІ век, върху която естествено рядко се акцентира, понеже името Селевкий не се приема по никакъв начин като свързано с българската история.  

     Но ето че това автентично сведение от старобългарската книжнина, също намира обяснение. Името на цар Селевкий (Симеклит) неочаквано съответства и кореспондира с тезата за връзката между името на Авитохол и Антиох, т.е. за приемствеността между ранните български владетели и династията на Селевкидите. Тази династия управлявала в Сирия, в земите на древна Асирия, и голяма част от земите на древна Персия.

     Според „Български апокрифен летопис”, цар Селевкий управлявал 37 години в Средец и построил 5 града. След него следва Константин цар, който създал 9 града и град Бдин (Видин),  наречен „Седмовърхи Вавилон”. Този Константин цар царувал 62 години в своята страна и заселва българската земя.
Така виждаме, че спомен за династията на Селевкидите се е запазил не само в Именника на българските князе (ханове) чрез името на първият владетел Авитохол – Антиох, но и в „Български апокрифен летопис” от ХІ век, чрез името на цар Селевкий Симеклит.

.................................................................................................

Следващо доказателство.

     Чрез връзката Авитохол-Антиох, най-сетне придобива ясен смисъл и изречението, което следва края на списъка с владетелите и годините им на управление. Това изречение е приемано от някои за последно изречение в Именника, а повечето изследователи го разглеждат като отделно изречение, свързано със следващият текст. Това изречение е следното „А това бяха ассирийските царе, от които произлезе цар Навуходуносор...” или в друг вариант „След по-преди казаните асирийски царе царува също казания по-преди Навуходоносор 24 години.” Следва историята за делата на Навуходоносор ІІ Велики, легендарният вавилонски владетел, царувал в началото на 6 век преди новата ера, укрепил Вавилон и завоювал Сирия.

     С това последно или всъщност следващо изречение в текста, владетелите от така наречения Именник са определени за асирийски. Също един необясним до днес факт, който караше текста на Именника да се разглежда като "вмъкнат" в останалият текст на историческия Хронограф.

     Владенията на Селевкидите били доста обширни. Те обхващали земите в Мала Азия, Сирия, Партия и т.н., т.е. център на техните владения били земите на древна Асирия. Там се намирала и тяхната столица Селевкия, основана край бреговете на река Тигър в древна Месопотамия. В този смисъл Селевкидите са имали същото право да се представят за наследници на асирийските владетели, каквото право например е имал Птолемей І Сотер в Египет да се представя за потомък на фараоните и техните династии.

     Изхождайки от родоначалника Авитохол – Антиох, следващите царе от династията Дуло са считани от автора на историческия Хронограф, част от който е Именника, за потомци на Селевкидите, а оттам и на древните асирийци. Ето така нареченото от някои „последно” изречение от Именника, всъщност не е последно, а е просто поредно изречение в Хронографа. 

     Още от времето на откриването на Именника и публикуването му през 1866 г. от Андрей Попов, той е определен от руския изследовател за „вставка”, т.е. за вмъкнат текст в историческия Хронограф, от който е част. Доказателството, че името на първия владетел Авитохол отговаря на това на Антиох, за пръв път от времето на проучване на Именника показва, че той не е „вмъкнат” текст, а логична съставна част от текста на Хронографа. Което заключение също може да се приеме като едно сензационно заключение, само по себе си...

     Всъщност да отбележим отново, че сензации няма. Просто твърде дълго време ни сочеха Луната и казваха „Това е!” и "Вижте колко е интересно там!". Да наистина е интересно. Но се оказа, че още по-интересна е Земята... И че нашата ранна история се е развивала именно там...!

     Антиох І Сотер (281 - 261 г.пр.н.е.) 

Антиох ІІІ Велики (241-187 г.пр.н.е.)

                                         Антиох ІV Епифан (175-164 г.пр.н.е.)

     По препоръка, давам линк към книгата на Стефан Чурешки "Именник на българските князе (ханове)", София 2012.


http://ei-sega.com/userfiles/editor/file/biblioteka/elektronni%20knigi/%D0%93%D0%95%D0%9E%D0%93%D0%A0%D0%90%D0%A4%D0%98%D0%AF,%20%D0%98%D0%A1%D0%A2%D0%9E%D0%A0%D0%98%D0%AF/%D0%98%D0%A1%D0%A2%D0%9E%D0%A0%D0%98%D0%AF%20%D0%9D%D0%90%20%D0%91%D0%AA%D0%9B%D0%93%D0%90%D0%A0%D0%98%D0%AF/stefan.chureshki-imennikat.na.bg.kniaze.pdf
 

Андрей, хипотезата ти е интересна, в това спор няма...Всяка възможност трябва да се проучи, защото наистина понякога забравени, или неизвестни факти могат да променят много.

Успех!

От изложените разсъждения ,евентуално може да стигнем до извод,че българските царе или част от тях имат асирийски произход.Но това пак не ни дава право да свързваме името Антиох с Авитохол.В крайна сметка това може да си е отделно име.

Ще поискам също златен венец за откритията свързани с Именника. Такъв като на Антиохите на картинките по-горе. В крайна сметка го заслужавам, защото това ще е златното откритие на десетилетието, в историческата наука. Сигурен съм... : )

Антиохите от династията на Селевкидите се изписват по монетите като Antioxov, което на български се чете като Антиохон. Не са ми известни оригинални надписи Аvtioxles или др., в които първото Н да е изписано с V. Това не изключва твоята теза, но ако намериш подобен източник, не е лошо да го цитираш и илюстрираш. В нета има качени снимки на монети от цялото царско потекло на Селевкидите, които са особено интересни с царските символи - тризъбец, орел, гръмотевица, мълния, звезда, букви и др. знаци, които някои автори свързват със символиката на Първото българско царство - Велика България на Кубрат. Тази връзка не е за изключване, като се има предвид "времето и местообитанието". Това не означава, че първите български царе са с асирийски произход, а че са наследници на един от генералите на Александър Македонски. Желая ти търпение преди "удостояването ти със златен венец" и по-подробни разяснения за хората, които за първи път се запознават с твоята хипотеза. Разбирам, че не бързаш да извадиш всички козове на масата, но твоята пестеливост в излагане на фактите буди съмнение и несъгласие. Поздрави

Да така е - по монетите се изписва Antioxov, поне тези които съм видял, но сигурно съществуват стотици видове различни екземпляри... Не съм имал време да ги търся и разглеждам всичките.
Не че ме е страх да извадя всички козове на масата, ама си иска време фактите да улегнат, особено такива нови открития, и след това да се продължи напред...

По тази тема Б.Димитров има и книга българите и Александър Македонски , тази теза не е толкова нова колкото не е развита . Приветствам автора и съм съгласен с него.