Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.09.2012 12:17 - Последици от 6 вековното латинско иго в българските земи
Автор: andorey Категория: История   
Прочетен: 20940 Коментари: 37 Гласове:
9

Последна промяна: 23.01.2018 16:45

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  Този постинг посвещавам на Иван Симеонов.

 
  През 1878 година след близо пет века османско иго, България отново възвръща независимостта си. Е, не пълната си независимост, и далеч не във всички територии населявани от етнически българи, но е поставено едно ново начало.  
    Днес все още пазим добре спомена за това петвековно османско робство, когато не съществува българска държавност, когато българската държава липсва от картата на Европа. Сравнително добре запазен е и материалният спомен от присъствието на Османската империя на Балканите – джамии, базари, имарети, чешми, мостове, бани и т.н., строени през периода 14-19 век. Също толкова добре запазен е и нематериалния спомен за присъствието тук на тази империя. В българския език все още се използват стотици думи, дошли от турския език, арабския, персийския. Тези думи всъщност са толкова много и са навлезли в толкова много сфери на бита, че трудно може да направим преглед дори и на една малка част от тях.  
    От това време, 14-19 век, все още са запазени и много обичаи или по правилно да ги наречем табиети (ето една дума от онова време), запазени са и много видови ястия, повечето с източен произход, които обогатяват българската кухня. Запазени са различни занаяти и още много други неща, свързани с културно-икономическия живот и бита на хората.  
    Всичко това днес се знае и се помни понеже се е случило или по-точно е приключило преди 130-140 години.   А ако беше приключило преди 1300-1400 години?   Точно тогава приключва римското (ромейското) присъствие по българските земи. Това всъщност става бавно и постепенно, така както бавно и постепенно става и налагането на римското господство на Балканите.    
    Римската империя е първата истинска империя, която трайно стъпва на Балканския полуостров. Експанзията на Рим над Балканите започва от запад, откъм Адриатическо море. Първа губи независимостта си Македония, през 168 г. пр.н.е., и двадесет години по-късно е обявена за римска провинция. Многобройните тракийски племена, населяващи по-голямата част от полуострова, едно по едно също загубват независимостта си.  
    В началото на новата ера римляните достигат и до днешните български земи. През 15 г. от новата ера в днешна Северна България е организирана провинция Мизия. През 45 г. и в земите на юг от Стара планина до Егейско море, след убийството на вече зависимия от Рим последен тракийски цар Реметалк ІІІ, е основана провинция Тракия.   На Балканите започва налагането на римската имперска политика и организация на обществения живот, което продължава няколко века. Това включва от една страна благоустрояването на градове по римски образец и изграждането на нови такива. Градове с широки и прави улици, колонади, форуми, обществени и частни сгради, акведукти, или водопроводи, които довеждат вода до градските чешми и резервоари от далечни разстояния. Започва изграждането на пътища, застлани с камъни, между големите градски центрове в Мизия и Тракия, които освен това свързват балканските провинции със столицата Рим на Апенините.  
    От друга страна новата латинска власт в днешните български земи започва да събира данъци – нещо почти непознато за траките. Започва да изисква от населението доброволен труд, при строежа на пътища, крепостни стени, мостове и т.н. Точно каквато е и османската ангария през Късното Средновековие. Нещо повече, започва набирането, понякога насилствено на млади момчета, които да служат в римските легиони – точно както познатият ни кръвен данък от времето на османското робство. Но да не отклоняваме внимание от съществото на темата. Някои от материалните следи останали от времето на римското иго по българските земи, са видими и днес, запазени за повече от 1500-1800 години.  
    И докато материалните следи са видими и до днес (и привличат туристи), същото не може да се каже за нематериалните следи. Т.е. те също са видими и различими, но не са добре изследвани и проучени. Всъщност трябва да отбележим, че това е една огромна тема, на която българската наука е все още един голям длъжник. Тази огромна тема е засегната само частично и дори апокрифно в изследванията на някои историци и етнографи в по-старо и по-ново време.
    Ако трябва да цитирам Г. Ценов, който трябва да се цитира с особено внимание и след лична проверка, но в „Праотчеството и праезикът на българите”, той отбелязва че много от думите в българския език, свързани с християнската религия и церемониал са всъщност латински, а не гръцки, както би могло да се очаква. Повечето думи обаче, който той изрежда, като „попъ”, „черква” (църква) и други, всъщност са си пак гръцки, като единствено за думите „кум” от латинското „cum pater”, „кандилница” и „олтар” от латинските “candelabrum”(свещник) и “altaria” (жертвеник, олтар), може би има право. Той предполага че някои от имената на българските князе също идват от латински – Виталиан, Сабин, Север, и прочее (да прибавим и Паган).  
    Всъщност, това далеч, далеч не е всичко и ако трябва сериозно да започнем дискусията за латинското наследство в днешния българския език би трябвало да погледнем на въпроса широкообхватно и от няколко различни посоки.  
    Така например, в българския език се срещат много латински думи, които не се срещат при останалите славянски народи, или се срещат само при онези от тях, които са били под латинска власт, т.нар. южни славяни.  
    Да започнем от двете основни посоки на движение – ляво и дясно. В повечето славянски езици „дясно” е „право” (поради причина ,че се е смятала за правилната посока). Латинската дума за „десен” е dexter. Думата се среща в български, словенски и сърбохърватски, т.е. във земите който са били под латинска власт, докато например на руски „дясно” е „право”, на украйнски е също „право” и т.н. Разбира се индоевропейският корен на думата *deks- е разпространен и в много други езици, но възможно ли е тук да търсим латинско влияние?   Някои думи свързани с бита на българина са особено интересни. Например думата „каруца”, която вероятно идва от латинското “carrus” – кола за багаж, талига, каруца. Разбира се и тук се натъкваме на един много древен индоевропейски корен.   Думата „капа”, типичната шапка, неотменна част от облеклото на старите българи, най-вероятно произхожда от латинското “caput, itis” – глава.   Думата „порта” – portae, също идва от римско време. Тук се натъкваме на едно сериозно лексикално богатство. Българската дума за двукрилата входна врата е именно „врата”, от корен *vor-ta, като може да добавим и старославянска дума „двери”. Турската дума, която е синоним и навлиза след 14 век е добре познатата дума „капия”.  
    От подобни примери виждаме как се е получило невероятното лексикално богатство, в българския език – латинска дума „порта”, турска „капия”, българска „врата”, (старославянска „двери”). Да отбележим мимоходом, че това богатство може само да ни радва и да ни прави действително по-богати и толерантни.  
    Но да продължим прегледа с думата „вила”, която и до днес се използва и предизвиква приятни асоциации. Тази дума вероятно също е останала от римско време, на латински villa, ae – лятна къща, резиденция, чифлик (последното отново турска дума, която изразява същото, което и латинската).   Много любопитен пример е думата „патрон”, в смисъл на „работодател, стопанин, покровител”. Тази дума, която произлиза от латинското понятие “patronus” – покровител, защитник, съвсем не е нова, а напротив, вероятно се използва по българските земи от близо две хиляди години. Тази дума е оцеляла въпреки масовото използване през петте века османско робство на думата „чорбаджия” и все още се чува из тракийската равнина. Удивително, нали ?!      Тук следва цяла редица думи с несъмнен латински произход като „директен” - латински directe – право, направо (вероятно от тук идва и народното „дирек” – стълб, а не от турски както се смята) ; „натура” – латински natura – природа; „цивилен” – латински civilis – граждански; „форма” - латински forma; „материя” – латински materia; „комуна”- латински communitas – общост; „оригинал” – латински „origo” – произхождение, начало; „религия” – латински religio – съвест, благочестие религиозност и т.н. и т.н. още стотици подобни думи.   
    Всъщност къде е проблемът? По-запознатите веднага ще кажат - Да, това са латински думи, но те са навлезнали в българския език основно през Възраждането, като са навлезнали тук чрез руската, френската, немската, италианската и т.н. литература. Такова е действително официалното становище по въпроса.  
    В тълковния речник и речника на чуждите думи в българския език, срещу изброените думи се посочва пътят, който изминава латинската дума докато достигне до българския език. А той обикновено е следният – от латински, през френски, след това в руски и чак тогава в български. Или от латински през немски и руски и тогава в българския, или през италиански, новогръцки и т.н. и тогава в български, и други подобни.      
    Другото основно доказателство за това, че латинските думи идват чак през Възраждането е, че почти всички те не се срещат в старобългарския език, не се срещат в старославянската книжнина. Това наистина е сериозен аргумент и е тема за отделна дискусия, но тук ще отбележим съвсем накратко следното – как да очакваме тези думи да се срещат в старославянската литература, когато тя е именно такава и отразява езика на древните славяни, който е слабо повлиян от латинския?  
    За сметка на това народната реч, говорена по българските земи, за тези 6 века римско (ромейско) присъствие е била силно повлияна от официалния административен език. Това влияние не е намерило или е намерило слабо отражение в така наречената старобългарска книжнина.   
    Езикът, който е повлиял съществено, разбира се не в граматично, а най-вече в лексикално отношение на народния език, по време на римското владичество І-ІV век и в първите векове от управлението на Византийската империя ІV-VІІ век, е бил латинският.   Десетки и стотици латински думи, които днес считаме за късни заемки в българския, вероятно се срещат и са се чували по нашите земи, още от началото на първи век.  
    Да допълним по-горните примери с още думи.  
    Например думата „линия” – латински linea, ae – 1. конец, нишка, връв; 2. линия, черта. Ако се доверим на речника на чуждите думи в българския, за думата „линия” ще прочетем, че тя действително идва от латински, но преминава първо в немски или руски и след това в български.  
    Думата „традиция” – от латинското traditio, onis– предаване, разказ, повест и глагола trado – предавам. За тази дума отново се смята, че от латински е преминала през немски и тогава в български.    
    Думата „канал” – от латинското canalis – тръба, улей, канал, по същата тази логика се счита за преминала от латински в немски, след това в руски и чак тогава дошла в българския език.
  Думата „креда”, която идва от латинската creta,ae – бяла глина, креда тебешир, се среща и в сърбохърватски, украйнски, чешки и полски, но на руски и белоруски „мел”, „мелок”. Може би принадлежи към примера, с който започнахме изложението по темата.  
    Да кажем същото и за думата „вуйчо” – от латинското avnculus,i– вуйчо (среща се и в сърбохърватски и полски), която е синоним на „стрико”, от старобългарски „стрыи” - едно общославянско понятие.  
    Да добавим още няколко най-различни думи и понятия, като „номер” – латински numerus – брой,число; „олио” – латински olea, oliva – маслина, маслиново дърво; „кредит” - от латински credo -  поверявам, заемам, давам в заем – за която дума също се счита, че е дошла от латинския в българския език през немския; „вулкан” – от латинското Vulcanus – син на Юпитер и Юнона; цифрата «нула» от латински nullus – никой и т.н. и т.н.  
    Накрая остава да отбележим, че в един език, който и да бил той, понятието „чужда” дума е всъщност само условно. Всяка една дума, която е намерила място в съответния език, всъщност вече е част от този език, и следва да се разглежда като част от него. Единствено пътят, по-който е достигнала до речта на даден народ, представлява интерес и то основно за езиковедите и изследователите на историята на този народ.  
    Пътят на доста латински думи и понятия намерили място в българския език, не е бил толкова обиколен, както обикновено се смята. Той е бил директен, предизвикан от срещата на местното балканско население с римските завоеватели и римската администрация през периода 1-7 век. Стотиците латински думи в българския език, без да смятаме тези, които не са навлезли в него през периода на Възраждането, са едно от големите доказателства, че населението, което живее по българските земи е пряк наследник на хората живели тук преди 2000 и повече години. 

     Както отбелязах обаче българската наука е все още голям длъжник на обширната тема за нематериалното латинско наследство в българските земи, и да се надяваме, че един ден тази тема ще бъде изучавана и там където и е мястото - в учебниците по история на България.
   


       image  

     На снимката - Андорей пред Западната порта на Хисаря (Демир капия), доста видима материална следа от римско време.



Гласувай:
9



1. анонимен - Много хубав постинг.
25.09.2012 14:13
Само да запитам Андорей и той ли е от от римско време, (както ми се стори след прочитането на постинга)?
цитирай
2. andorey - Не, аз съм един българин (от трак...
25.09.2012 14:34
Не, аз съм един българин (от трако-славянски произход) на фона на римските стени. Строени между впрочем от нашите прадеди, къде с доброволен, къде с не толкова доброволен труд...
цитирай
3. sparotok - lingua latina
25.09.2012 18:57
Андрей, тази тема е изключително интересна...и изключително сложна. За съжаление не знаем доста важни факти за трако-римските отношения преди Новата Ера. Такива е имало и то доста преди войните на Рим с Македония когато е първия официален сблъсък между легионите на Вечния град и нашите деди.

Тит Ливий споменава нещо много важно в работите си. Когато след римската победа над Персей, е потърсена отговорност от траките, техните благородници са били откарани в Рим. Там обаче те са помилвани поради "вековното приятелство на римския сенат и народ с траките"...

Този израз не съм го срещал при никой друг автор...а значението е голямо. Съществували са официални отношения между Рим и траките още преди ІІ-ри век пр. Христа.

Латинските заемки, които споменаваш са интересни, а още по-интересна е интерпретацията на езиковедите:)
За тях е немислимо да признаят, че някои уж латински думи са всъщност от древен балкански произход.

Латинската dexter не е дала нашата десен, по-скоро е обратното защото смисъла е на български, значението е сила, умелост. Не е нужно да споменавам, че дясната ръка е силната ръкa при повечето хора.

Паралел намираме в хет. tuzzi- войска, сила, също и в хет. taksh- правя, създавам. Може да се лъжа, но трак. дума диза-крепост има първичното значение сила, крепко място, здравина.

Ние си имаме прекрасно обяснение за лат. porta, това е стблг. напрети- напирам, прониквам, влизам.

Лат. caruca е галска заемка, но и при нас си има обясенние...с глагола карам.

Лат. villa идва от vivere - живея, обитавам, сродна е нашата витати-живея, обитавам.

Лат. patronus е сродна на пастрок (пазител). Ние си имаме глагол пазя...но в латинския ми е трудно да намеря основата.

Смятам, че дълги векове преди римляните да окажат влияние върху траките, Апенския полуостров е бил под тракийско владичество. То е започнало поне през ІІ-ро хил. пр. Христа. В Монте Мороне е намерен тракийски идол с Лин. А надпис съдържащ името на Арес – тракийския бог на войната. Виж последната илюстрация от статията, точно над таблицата със сравненията на Лин. А и кипърското писмо.

http://www.proel.org/index.php?pagina=alfabetos/lineala

Текста започва с АТИАИ ТИ(КИ) ЯРЕУ ( Арес в дат.пад....Ярей пък си е българско име).

Освен това, по цялата територия на Древна Италия има тракийски топоними като Калетра, Брентесиум, Коса, Кремона, Балаусиум...

Влиянието на дедите ни в Средна и Западна Европа е много по-голямо отколкото смеем да предполагаме. Специалистите смятат, че лат. дума gladius– меч идва от галската cladivo, cledivo – меч на кавалерист. Тя от своя страна намира най-добро обяснение в стблг. кладиво-чук (това, с което се удря). Галския меч служи за сечене, а не толкова за мушкане.

Твоя колега Г. Китов (Бог да го прости) бе май първия, който изяви мнение, че не келтите са дали мечове на траките, а по-скоро е обратното...

Прощавай за отклонението, но то бе необходимо... Римското влияние върху нашия език и култура е безспорно, ще си го носим още дълги векове. Хубаво е обаче да се знае, че много преди латиноговорящите да стъпят на Балканите, нашите деди са повлияли техния език и култура.

Поздрави!
цитирай
4. andorey - "Хубаво е обаче да се знае, че ...
25.09.2012 20:06
"Хубаво е обаче да се знае, че много преди латиноговорящите да стъпят на Балканите, нашите деди са повлияли техния език и култура."
Да, така е. По този въпрос ще има друга статия. Но все пак реших да не започвам оттам, че ще се дублираме : )))

"Латинската dexter не е дала нашата десен, по-скоро е обратното защото смисъла е на български, значението е сила, умелост."
Да, думата "десница" всъщност съществува и в руски и украйнски. Тука корена е дълбоко индоевропейски, няма съмнение. Този пример го дадох защото просто навремето някои мои съждения тръгнаха оттам.
Както и корена -кар - още по дълбоко (индо)европейски. Ама аз все пак приемам нещата така - "карам" си е българска дума, "каруца" - латинска (или келтска), car - английска дума и т.н. Не искам да монополизираме всички думи в речта на останалите народи. Да, добре е да се знае, че влиянито в древни времена върху различните племенни общности идва вероятно от едно място - Балканите и съседните територии.
Думата "гладиус" може пък да идва просто от "гладък" или "хладен", защо пък не?
С обяснението на "порта", което ти търсиш, не съм съгласен. В латинските езици широкоразпространен е глагола "porter" - нося. Може пък оттам да е връзката...
С обяснението на "вила" също не съм много съгласен. Ами и гръцкото "зои" - живот идва от същия корен - жив, живея. Ама къде е думата "зои", къде е думата "вила". Нека да си ги признаем за отделни думи, макар и от общ корен : )
"Патрон", по вероятно идва от "патер" - баща. По-логично е, нали? Е, може би стигаме до корена "-*pa" - пазя и т.н., но да не ходим чак дотам.
А щях да забравя - Троя. Ако част от римляните, да кажем част от римската кръв, идва отттам, няма начин да не са траки... : )

цитирай
5. andorey - Интересни моменти от живота в др...
26.09.2012 09:57
Интересни моменти от живота в древния Хисар, от римско и по-ново време, може да намерите тук -
http://hissaria.blogspot.com/
цитирай
6. sparotok - Рим
26.09.2012 13:41
Андрей, възможно е част от римската аристокрация да е от трако-троянски произход. Гай Юлий Цезар претендира да е от рода на троянеца Юл (сина на Еней).

Смятам обаче, че още преди Троянската Война е имало преселения на древни балкански народи на Апенинския полуостров. Терамарската култура носи белези на източно (балканско) влияние...

Готов съм да повярвам на едно от свидетелствата на Плутарх относно основаването на Рим от пелазгите (древен балкански народ).

LIFE OF ROMULUS.
I. Historians are not agreed upon the origin and meaning of the famous name of Rome, which is so celebrated through all the world. Some relate that the Pelasgi, after wandering over the greater part of the world, and conquering most nations, settled there, and gave the city its name from their own strength in battle.[8]
http://www.gutenberg.org/files/14033/14033-h/14033-h.htm#LIFE_OF_ROMULUS


Romulus

By Plutarch

From whom, and for what reason, the city of Rome, a name so great in glory, and famous in the mouths of all men, was so first called, authors do not agree. Some are of opinion that the Pelasgians, wandering over the greater part of the habitable world, and subduing numerous nations, fixed themselves here, and, from their own great strength in war, called the city Rome.

http://classics.mit.edu/Plutarch/romulus.html
цитирай
7. анонимен - Латинското езиково влияние
26.09.2012 16:02
Румънският език е по-ярка илюстрация на латинско езиково влияние върху трако-славянски субстрат. Латинските лексеми се открояват масирано и натрапчиво в говоримия румънски език и явно са резултат от директно влияние на латинския, докато в българския език процесът е слаб. Когато примерите за латински заемки са ограничени, може да се мисли за по-късно опосредствано влияние чрез други езици или общи праезици и индоевропейски корени. Последното е най-вероятно.
цитирай
8. ivansimeonow - Благодаря Андрей, трогнат съм до краен предел
26.09.2012 17:56
Благодаря Андрей, трогнат съм.Какво повече да желая, един истински творец да посвети написаното на мен. Ето, в такъв дух трябва да се проявяват отношенията между пишещите тук, а не с цинично- мутренски коментари. Да не говоря за кошмара с една книга в Поморие- освен ,че е хаотично написана, е и крадена, има материали от пишещи колеги тук. При такава постановка , каква да бъде наистина?
Иначе любовта ми към романските езици идва от майка ми, която беше учителка по френски, а към историята от баща ми Беше изчел библиотеката в Рилския манастир, знаеше невероятни неща! Та те забъркаха този коктейл в мене.
Благодаря ти, желая ти бъдещите успехи да надминат тези от миналото!
цитирай
9. gosho568 - Интересни неща прочетох в постинга!
26.09.2012 18:03
Поздрави! ;)
цитирай
10. andorey - Румънският език е по-ярка илюст...
26.09.2012 18:37
анонимен написа:
Румънският език е по-ярка илюстрация на латинско езиково влияние върху трако-славянски субстрат. Латинските лексеми се открояват масирано и натрапчиво в говоримия румънски език и явно са резултат от директно влияние на латинския, докато в българския език процесът е слаб. Когато примерите за латински заемки са ограничени, може да се мисли за по-късно опосредствано влияние чрез други езици или общи праезици и индоевропейски корени. Последното е най-вероятно.


Така, ето че най-после се отваря истинска дискусия !
Да, в румънския латинските лексеми се открояват натрапчиво. Действително. В техния език има и до ден днешен и окло 30 процента славянски лексеми. Дакийското население живяло на територията на днешна Румъния е било сродно с тракийското, да ги наречем първи братовчеди, и е говорило език подобен на тракийския.
Обаче има една много важна подробност, върху която не се акцентира в учебниците. Тя е следната. Българските владетели след основаването на Първата българска държава през 680/681 г. и отвоюването на цяла Северна България, започват да се "отървават", да се освобождават от романизираното население в големите градски центрове, като го изпращат отвъд Дунава! Мисля че за Крум има такива сведения. Така че романизирано население, което е говорило на т.нар. вулгарин или народен латински език е заселвано отвъд Дунава, което става основна част от субстрата на днешния Румънски народ. Освен това и част от римските военослужещи, легионери и т.н. остават или се заселват в днешна Румъния. Някой от тях са си направо римляни, други изцяло романизирани. Срещата на това население с трако-славянското население в днешна Румъния оформя днешния румънски народ.
Пример за романизирани елементи са т.нар власи, които се срещат из различните части на Балканите.
Само че романизацията никога не е достигнала такива резултати в тракийското село, така да го наречем. Тя се е изразявала в такива примери, като дадените по-горе.
цитирай
11. andorey - За г-н Ив. Симеонов
26.09.2012 18:47
"Ето, в такъв дух трябва да се проявяват отношенията между пишещите тук, а не с цинично- мутренски коментари."
Да, опитвам се, според силите си, да налагам европейски стил на поведение в блог.бг. Е, може и с известни балкански елементи, но да гоним все пак европейското и да бъдем толерантни.
Да си призная събирал съм материали за тази статия (постинг) от 2-3 години и така или иначе щях да я напиша, но реших да направя това посвещение във връзка с вашата статия -
http://ivansimeonow.blog.bg/history/2012/03/15/izchezvat-li-trakite-ot-nashite-zemi.921383
Към няколкото латински думи изброени там имам известни забележки, но мисля че примера с фамилните имена е особено сполучлив -
Бадаров – от латинското badare (бадаре) – внимавам, Баларев – от латинското balare (баларе) – танцувам, Каприев – от capri (капри) – кози, Продромов – от prodromo (продромо) – предвестник и др.
Поздрави!
цитирай
12. andorey - Поздрави! ;) Да, благодаря, р...
26.09.2012 18:53
gosho568 написа:
Поздрави! ;)

Да, благодаря, радвам се че съм успял да представя интересна информация : )
цитирай
13. анонимен - Иван Симеонов
26.09.2012 19:31
Усещам неверието на анонимен № 7. Ше взема отношение по същество. Коментарът на Андорей е блестящ и далече надминава това, за което загатнах. Безспорно има думи, които са навлезли по късно от производните на латинския френски и италиански, като комунизъм например. Но за много други той е посочил механизъма на навпизането им.
Бях направил шеговит коментар, че траките преди да бъдат " претопени " от славяните се постарали да им предадат езиковите си познания, а те от своя страна на прабългарите Влиянието може да не е толкова силно както при румънците , но не е и незначително. Аз стигнах до 3000 латино - италиански думи и спрях да броя по-нататък.
Приемам забележката ви за френските думи- например пардон, мерси, а пропо, той е производен на латинския и е по-късен, бил е водещ през 19- ти и началото на 20-ти век, явно са оттогава. Но той не е обект на коментара
Както отбелзва Спароток може да има и обратно влияние, много автори считат етруските за клон от траките. Сещам се в момента за паша и не съм много сигурен дали е римска, а не тракийска, както и муле.
цитирай
14. sparotok - малко статистика
26.09.2012 20:09
анонимен написа:
Румънският език е по-ярка илюстрация на латинско езиково влияние върху трако-славянски субстрат. Латинските лексеми се открояват масирано и натрапчиво в говоримия румънски език и явно са резултат от директно влияние на латинския, докато в българския език процесът е слаб. Когато примерите за латински заемки са ограничени, може да се мисли за по-късно опосредствано влияние чрез други езици или общи праезици и индоевропейски корени. Последното е най-вероятно.


През 1904 г. Проф. Емил Фишер публикува книга за произхода на румънците. В нея е дадена и кратка, но интересна статистика за произхода на думите в румънския език-
- от славянски (български) произход - 3800
- от простонароден латински - - 2600
- от турски - 700
- от гръцки - 650
- от унгарски - 500
- от албански - 50

E. Fischer, Die Herkunft der Rumanen, eine historish-linguistisch-ethnographische Studie, Bamberg, 1904, s. 38;

Съдейки по тази статистика какви изводи трябва да направим, бил ли е румънския език от романски произход в миналото, или някой усилено е помогнал той да се превърне в такъв (в ново време) ...?

Българските думи в езика на северните ни съседи са били с около 15% повече отколкото тези от народнолатинския...
цитирай
15. анонимен - Да, така е. Славянските думи в ру...
26.09.2012 21:07
Да, така е. Славянските думи в румънския са били повече, но както сме учили, румънското възраждане се е изразявало в това да се чистят славянските думи от езика и да се заменят с латински. Така са решили, тяхна си работа. Още повече че до 17-18 век, официалната писменост отвъд Дунава е била кирилицата. В по-старите им църкви всички надписи са на черковнославянски. За щастие са запазили ортодокса и днес са източноправославни християни, като нас и сърбите. Добре е по-нещо да си приличаме, въпреки че действително доста са се романизирали през последните няколко века.
А освен това пак да повторя, още при създаването на българската държава романизирано (предимно градко) население е било заселвано отвъд Дунава.
цитирай
16. анонимен - Към коментара на Иван Симеонов
27.09.2012 15:14
Думата " механизъм", когато се членува, "ъ" изпада - механизма, механизмът, а не "механизъма", "механизъмът", подобно на комунизъм, комунизма, комунизмът.
цитирай
17. ivansimeonow - Една моя стажантка, французойка се разсърди, когато в отчета и намерих няколко грешки
27.09.2012 16:41
Да, сгрешил съм, но писах от друго място, бързах и не проверих. Всеки може да сгреши, вие безгрешен ли сте? Защо сте анонимен? По- интересно е друго, алюзията която правите. Никога не съм бил член на партията, включително и 90-та година, когато много държаха да бъда. Може би щях да се подхлъзна, но винаги в такива случаи си припомнях думите на приятел, който казваше, че партийците са мръсници, които живеят добре на гърба на другите. Това извън темата, но за радост или съжаление нямам никакво партийно минало.
Иначе съм работил с канадци ,французи, италианци , руснаци. Италианците и руснаците са като нас по характер. Това ме подбуди да търся латиновръзката. За руснаците / общо / ще допълня, че леко ни превъзхождат, на тях може да се разчита. Имам предвид качествени хора, не бандити. .Дано не съм допуснал някоя грешка, нямам време да проверявам.
цитирай
18. andorey - Абе той едно време и Тодор Живков ...
27.09.2012 22:18
Абе той едно време и Тодор Живков казваше - социализъма, комунизъма, капитализъма, ама никой не смееше да му направи забележка. Радвайте се че сега живеем в свободни времена.
Иначе "паша" по-вероятно си е местна дума, нищо че е почти подобна на латинското pasco - извеждам на паша, храня. "Муле", на латински mulus, вероятно също си е балканска дума.
цитирай
19. ivansimeonow - Прав си, Андрей, паша е на италиа...
28.09.2012 00:19
Прав си , Андрей, паша е на италиански, пълно покритие с нашата дума
и звуково, и по предназначение. Явно има обмен, може дори да е двоен Дошла е от едната страна, претърпяла е трансформация и в тази си форма се е върнала обратно.
Колкото до грешката, сигурен съм, че я допускам за пръв път.Има такова положение, когато човек чете многократно грешно написана дума, започва най малкото да се замисля при писане кое е правилното.
цитирай
20. анонимен - Caruca - каруца
28.09.2012 16:10
caballa - кобила
agna-агне
ovis-овца
grex - стадо от там -егрек
verto- въртя
vetus - вехт
vinum - вино
vеsper- вечер
voco - викам
video - виждам, видЯ
еdo - ям
Da - дай
domus ,etc.
цитирай
21. ivansimeonow - Вярно е, бих добавил веднага и sum - ...
28.09.2012 17:20
Вярно е, бих добавил веднага и sum - съм И може би е ярко доказателство, защото , ако не се лъжа, го има и в черковно- славянския
цитирай
22. sparotok - още има :)
28.09.2012 17:28
анонимен написа:
caballa - кобила
agna-агне
ovis-овца
grex - стадо от там -егрек
verto- въртя
vetus - вехт
vinum - вино
vеsper- вечер
voco - викам
video - виждам, видЯ
еdo - ям
Da - дай
domus ,etc.


ignis-огън
struo- строя
socer-свекър
socra- свекърва
levir-девер
lucanica-луканка
scumbra- скумрия
scrinum- скрин

Някои думи обаче имат смисъл не на латински, а на български. Скрин например се обяснява със скривам, покривам. Точно за това служи сандъчето - да се скрие нещо в него.

В работата си Древнотракийското наследство в Българския фолклор, Е. Тодоров твърди, че римския празник Палелии е взаимстван от траките. Този ритуал обаче е засвидетелстван в Рим още през ІІІ-ти век преди Христа, факт показващ, че много преди римляните да дойдат на Балканите те са повлияни от наши деди колонизирали Апенините.
цитирай
23. анонимен - Scrinium е сандък за пазене на книги. Латинско-български речник, 1980, изд.Наука и изкуствоТе, нещо, което е написано.Scribo- пиша.
28.09.2012 19:30
Scriptum - всичко, което е написано.
цитирай
24. andorey - Е, малко се поувлякохте
28.09.2012 20:49
едо - ям и и видео- виждам и воко - викам и игнис - огън и други от този род са дълбоко индоевропейски понятия. Срещат се, да кажем направо, сред всички народи от индоевропейската група... Не търсете латински корени в такива широкоразпространени глаголи и съществителни.
Виж за кабала - кобила, може би е вярно, за сокер и сокрус - свекър, тъст, свекърва, тъща, може би е вярно, грекс - стато, също. Значи ще излезе, че егрек не е турска дума... Но то това е друга тема, за нея ще има отделен постинг...
цитирай
25. sparotok - scrinum
28.09.2012 22:43
анонимен написа:
Scriptum - всичко, което е написано.


Случaйно да знаете, че в латинския заемките понякога са с окончание за дателен падеж - um: scrinum, vinum, pilum...

Scribere няма нищо общо със scrinum, скрин присъства в речниците на сърби, хървати, словени, лужици, чехи, словаци, поляци, украинци, руснаци...
цитирай
26. анонимен - Спароток, не развявайте полуистини и незнание като знаме.
30.09.2012 12:01
Съществителни от второ склонение среден род в номинативус имат завършек -um, или -ium.Когато се скланят заемки от гръцки език, те приемат в повечето случаи окончанията на латинските склонения. Имената от І, ІІ, ІІІ гръцко склонение се скланят като съществителните от І, ІІ, ІІІ латинско склонение. В някои случаи запазват гръцките си окончания и завършеци. Та затова имената от второ гръцко склонение завършващи на -он, получават в номинатив завършек -ум. Колкото до вашия датив, леко сте го объркали с акузатив(винителен падеж). Той във всички склонения на единствено число има окончание "m "а завършекът му варира в зависимост от склонението. За първо, женски род ще е "-am" за второ в среден род най-общо ще е "-um" и т.н.
Колкото до думата SCRINIUM, а не SCRINUM, аз също по Вашия полуграмотен начин предлагам обяснение. Винаги може да се намери такова. Ако назнайваш някоя и друга дума. Та не ми стана много ясно нещо за наличието на думата скрин във всички славянски езици. Думата адвокат също присъства в много днешни езици. А на български латинската дума "аблацио" вероятно пък може да се обясни по вашему като "от блатото". Придобива някакъв български смисъл, нали така?!
цитирай
27. andorey - Още факти по темата може да проче...
30.09.2012 12:07
Още факти по темата може да прочетете тук -

http://clio.hit.bg/sociopsy.htm

Аз не съм съгласен с всичките интерпретации на Вл. Свинтила, но основния поток на разсъжденията върви в правилна посока.
Лично много ме впечатли фактът за израза "кански рев" или "кански плач", който вероятно е свързан с поражението на римляните при Кана, от Ханибал. Една от най-мрачните битки за Рим, в хода на цялата му история, през 216 пр.н.е. И този "кански рев" се е чул на Балканите още тогава и се споменава до ден днешен...
Да не говорим за друг един факт предаден от Павел Делирадев - шопите в подножието на Витоша, в началото на 20 век още си спомняли за това, как са работили в мините... по времето на римляните. Спомняли си колко тежък е бил трудът, как е бил заплатен, спомняли си дори имената на отделните началници!!!
Накарай шоп да се труди, да те споменава двадесет века след това! : )))
цитирай
28. andorey - Съществителни от второ склонение ...
30.09.2012 16:19
анонимен написа:
Съществителни от второ склонение среден род в номинативус имат завършек -um, или -ium.Когато се скланят заемки от гръцки език, те приемат в повечето случаи окончанията на латинските склонения. Имената от І, ІІ, ІІІ гръцко склонение се скланят като съществителните от І, ІІ, ІІІ латинско склонение. В някои случаи запазват гръцките си окончания и завършеци. Та затова имената от второ гръцко склонение завършващи на -он, получават в номинатив завършек -ум. Колкото до вашия датив, леко сте го объркали с акузатив(винителен падеж). Той във всички склонения на единствено число има окончание "m "а завършекът му варира в зависимост от склонението. За първо, женски род ще е "-am" за второ в среден род най-общо ще е "-um" и т.н.
Колкото до думата SCRINIUM, а не SCRINUM, аз също по Вашия полуграмотен начин предлагам обяснение. Винаги може да се намери такова. Ако назнайваш някоя и друга дума. Та не ми стана много ясно нещо за наличието на думата скрин във всички славянски езици. Думата адвокат също присъства в много днешни езици. А на български латинската дума "аблацио" вероятно пък може да се обясни по вашему като "от блатото". Придобива някакъв български смисъл, нали така?!



Чудесно, ето най-сетне един човек, който разбира от латински!
Но, спокойно, нали знаете, че със Спароток на глава не се излиза : )
Обаче, аз пак да ви разкритикувам и двамата, които имате познания по латински и изобщо филологически знания ...
Как може да изреждате думи като verto- въртя vеsper- вечер voco - викам video - виждам, еdo - ям, Da - дай, domus и т.н. които произлизат от толкова древни и широкоразпространени индоевропейски корени-основи, че се срещат в почти всички индоевропейски езици, и Спароток също е прибавил ignis-огън и struo- строя, за които се отнася същото... Сред останалите примери, които посочвате двамата, вероятно повечето от тях са правилни, но там дискусията е значително по-сложна и по-дълга...
цитирай
29. andorey - А принципът, за който променава ...
30.09.2012 16:27
А принципът, за който променава Спароток е следния - щом една дума се среща във всички славянски езици, следователно тя не идва там от някакъв определен език - латински, гръцки или какъвто и да било, а си е прастаро славянско понятие. Това е основен принцип в езикознанието. Използва се при изследването на който и де е език.
Ако в език от германската или латинската група например видим дума, която се среща във всички останали езици от съответната група, значи тази дума си е латинска или германска и т.н. Мисля че е ясно.
Аз затова отбелязах, в началото на статията (постинга), че именно думи, които се срещат само в българския, или само сред южните славяни има голяма вероятност да са латински и да са навлязли в езика още по онова време. Дори и латински думи, които се срещат сред повечето славянски народи, но не сред всички, също има вероятност да са такива.
Та толкова за този принцип.
цитирай
30. sparotok - скрин
30.09.2012 22:04
анонимен написа:
Съществителни от второ склонение среден род в номинативус имат завършек -um, или -ium.Когато се скланят заемки от гръцки език, те приемат в повечето случаи окончанията на латинските склонения. Имената от І, ІІ, ІІІ гръцко склонение се скланят като съществителните от І, ІІ, ІІІ латинско склонение. В някои случаи запазват гръцките си окончания и завършеци. Та затова имената от второ гръцко склонение завършващи на -он, получават в номинатив завършек -ум. Колкото до вашия датив, леко сте го объркали с акузатив(винителен падеж). Той във всички склонения на единствено число има окончание "m "а завършекът му варира в зависимост от склонението. За първо, женски род ще е "-am" за второ в среден род най-общо ще е "-um" и т.н.
Колкото до думата SCRINIUM, а не SCRINUM, аз също по Вашия полуграмотен начин предлагам обяснение. Винаги може да се намери такова. Ако назнайваш някоя и друга дума. Та не ми стана много ясно нещо за наличието на думата скрин във всички славянски езици. Думата адвокат също присъства в много днешни езици. А на български латинската дума "аблацио" вероятно пък може да се обясни по вашему като "от блатото". Придобива някакъв български смисъл, нали така?!


Андрей е обяснил добре значението на присъствието на думата скрин във всички така наречени славянски езици. Щом скрин се употребява във всеки славянски език, то шанса тази дума да е заемка от латински е нищожен.

Не виждам как scrinium ще дойде от scribere, корена е scrib, не scri.
Scribo - пиша е сродно на англ. scrape -драскам, стнорв. scraba- драскам, шкуря...

Скрин от друга страна е сродно на стблг. съкрыти, съкрыон - покривам, скривам, крия.

Една молба - бихте ли споменали от езика на чий народ латините заемат думата mare- море (тя е заемка в латинския според В.Георгиев) ?

Дали ще има някаква връзка с тракийското Мармара?
цитирай
31. andorey - "Лично много ме впечатли ф...
01.10.2012 18:57
анонимен написа:
"Лично много ме впечатли фактът за израза "кански рев" или "кански плач", който вероятно е свързан с поражението на римляните при Кана, от Ханибал. Една от най-мрачните битки за Рим, в хода на цялата му история, през 216 пр.н.е. И този "кански рев" се е чул на Балканите още тогава и се споменава до ден днешен..."
Изразът е "кански рев", а не "кански плач" и няма нищо общо с римляните и Ханибал, а произхожда от старобългарско устойчиво словосъчетание - идиом. Кан - държавническа титла /старобългарски ез./, кана - вожд, началник /източнокавказки ез./ кан - голям, старши /памирски ез./. Рев, рева, реве /старобълг. ез./ - ру, рувати,рое /санскрит/. Означава могъщ, мощен рев на водача, боен вик на военния началник, призив, с който се влиза в битка. Как видя тук латинска следа? Поздрави :)


Като студент и аз бях фен на Петър Добрев и си купувах всичките му книги. За времето си неговата теория, която свързваше българите с Памир и Хиндокуш, беше прогресивна. Поне изкарваше прабългарите от числото на тюркските народи и ги вкарваше в (индо)европейското семейство - голям прогрес действително!
Обаче това не беше окончателното решение на въпроса, още тогава го осъзнавах и затова продължих да търся. Продължавай да търсиш и ти.
Ние все гледаме на изток та на изток. Само е нужно човек да погледне на запад, за да види че и там има следи от древнобългарско и още по древнобалканско влияние, после поглежда на север и на юг и разбира къде е центъра на събитията. А той е бил тук! Поздрави!
цитирай
32. ivansimeonow - Радвам се, че освен Андрей и Спар...
01.10.2012 21:37
Радвам се, че освен Андрей и Спароток присъства тук. Признавам си , в латинския съм любител, връщам се към него на база езиците, които обичам френски и италиански.Писах и откровено, че специалисти трябва да се занимават с хилядите латино- италиански думи в езика ни.Все пак съм изненадан на латински mare- море, на френски marais - блато , но mer -море, на латински marmor- мрамор на френски marbre - мрамор, мислех, че произхождат от латинския.Ако не друго, близостта им с българските аналози е очевидна Не споря, все пак познанията ми са в тясна област.
Поздрави и успех!
цитирай
33. andorey - Латинската дума marmor - мрамор, в ...
03.10.2012 06:24
Латинската дума marmor - мрамор, в латинския речник пише че идва от гръцки. Мармар и мермер, по принцип означава мрамор. "Бяла снага, мермерна" в народния фолклор означава - бяла снага, че и гладка, че и чак изваяна :)))
А иначе с "маре" - море, работата е по-различна. Ето и на френски "маре" - блато. Това означава нещо заспало, неподвижно, мъртво... Коренът м-р (м-р-т) се среща в много български думи - умирам, смърт, мор, мъртъв и т.н. Оттам и представата за блато и за море, като неподвижна вода, мъртва вода, за разлика от течащата вода, в реките и потоците.
А иначе прав беше г-н Симеонов, а може би и Спароток това се опитва да каже, че някой думи първо са били приети от латинците и после са се върнали тук... преди 2000 години.
цитирай
34. shtaparov - Цитираните аналогии на Български ...
13.10.2012 22:19
Цитираните аналогии на Български имена и думи с латинските се дължат на индоевропейския (древно- Българския) произход на латинския език и особено на келтските заемки в него,сред които преобладаващи несъмнено са следите от Белгите.
цитирай
35. andorey - Да обобщим думите и информацията, ...
15.10.2012 10:12
Да обобщим думите и информацията, които събрахме до този момент.
И така, още от римско време, т.е. самото начало на новата ера, 1 век, в езика на местното население са навлезли думите - капа, порта, каруца, вила, луканка, маса (да и тази дума също е латинска), патрон (в смисъл на покровител, настойник), дирек (стълб), кум, вуйчо (славянски синоним на думата е "стрико"), свекър, фамилия, линия, кобила, креда, канал, номер, олио, кредит, нула, а вероятно и традиция, религия, материя, форма, комуна, ветеран и т.н. Всичко това с уговорката, че повечето от тези думи имат общи индоевропейски корени с много други думи, които съществуват в българския език (кар - карам - каруца или нищо - нихил - нула или вехт - ветус - ветеран и т.н.), но просто конкретната форма на думата се е появила, образувала в латинския и така е преминала в българския...
цитирай
36. knyazvojvoda - Не забравяй че латинския е поне 50% ...
14.10.2015 21:36
Не забравяй че латинския е поне 50% тракииска лексика (и граматика), докато трако-илирииския и скитския заедно (сходни езици коиьо дават началото на днешните "славянски езици"), са се говорили от Истрия до Мала Азия, и от Балтииско море до Черноморските степи, и Северен Кавказ, латинския се е говорил САМО В ЦЕНТРАЛНА ИТАЛИЯ, предимно от селяни, които освен латински са знаели и други езици...
цитирай
37. andorey - Привет! Да, така е. . . Но е отделна ...
21.10.2015 14:36
Привет!
Да, така е... Но е отделна тема, защото е по сложно за обяснение... Например глагола "ора" отива в латинския и там стара агро - агрикола - земеделец, т.е на български "орач"... Но ето че новата дума аграрен, агрикултура се връща в българския, като една "нова" дума... Такива примери има много.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: andorey
Категория: История
Прочетен: 2141751
Постинги: 353
Коментари: 2326
Гласове: 5588
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031